Като се замисля рядко се стига от нищо до тежко престъпление.И ако си си затварял очите пред дребните и си помагал да се прикрият дали не носиш и ти част от вината за дето този твой близък е стигнал толкова далеч?Може постоянното измъкване да е довело до оправдано усещане за безнаказаност и от там тръпката колко по-далеч може да се стигне всеки следващ път.Между временно как това се е отразило на връзката ви с този човек?Колкото и да е близък не се ли събужда в някакъв момент и инстинкта ви за самосъхранение давайки си сметка на къде вървят нещата?
От друга страна ако ''му помогнеш да замете'' дали си даваш сметка ,че може да го направиш обект на отмъщение?Все пак не всяка жертва се самоубива- човешката природа е различна.
Изобщо говорим си тук някакви хипотетични общи неща,но конкретика по тамата лисва,а дяволът е в детайлите.Авторката може ли да бъде малко по-конкретна?
От друга страна ако ''му помогнеш да замете'' дали си даваш сметка ,че може да го направиш обект на отмъщение?Все пак не всяка жертва се самоубива- човешката природа е различна.
Изобщо говорим си тук някакви хипотетични общи неща,но конкретика по тамата лисва,а дяволът е в детайлите.Авторката може ли да бъде малко по-конкретна?
Псевдоидеали ли са това или май кой както му изнася 
