Как бихте постъпили, ако разберете, че ваш близък е извършил тежко престъпление?

Много зависи колко близък е извършителят и какво точно е направил,но например ако майка ми или сестра ми беше тази,която преби бебето в Токуда съм убедена,че никога нямаше да я подкрепя и щях да се отрека от нея. Но ако не дай се Боже детето ми извърши престъплени не знам как бих постъпила!

Както беше казано по - назад, много зависи и от отношението ни към близкия. Има някои, които не са близки с братя, сестри, майки например.

Почти съм сигурна, че повечето от нас биха прикрили много близък човек, ако става дума за дребно престъпление, било то дребна кражба, побой, че даже и наркотици.

Да, всъщност не веднъж съм изпадала в положение да съм уверена, че в дадена ситуация ще реагирам по определен начин, а когато ситуацията стане реалност, сама себе си да не мога да позная. Та, както беше казано по-горе, да пази Господ да не научаваме в реалност как бихме реагирали в такъв случай!

Не бих прикрила престъпление, пък дори извършено от собствените ми деца и родители. Знам какво  е да си от другата страна, от страната на жертвата, от стрната която е наранена и от страната която е загубила най-близкия си човек. Преди няколко години след тежко ПТП загубих двама много важни човека за мен, много добри приятели, млади момчета, едното още нямаше 18, беше само дни преди рождения му ден, а другото беше на 20, студент в престижен университет в чужбина, младо, хубаво, умно и много талантливо момче, очакваше се да е един от малкото българи успели да стигнат до НБА, но не успя. Пътувахме към Владая когато един дядка около 70 годишен ги засече с колата си, след това засече и ТИР-а които идваше в насрещното,  момчето което шофираше, за да не  удари стареца навлезе в насрещното където челно се удари с ТИР-а също опитващ се да отбегне удара с колата на стареца. Единственото което ни спаси нас другите е, че тръгнахме с другата кола, а в тяхната сложихме багажа. Две години по-късно човека виновен за катастрофата и за смъртта на две млади момчета, и за смъртта на тираджията е на свобода, защото сина му е полицай на висше ниво в СДВР и го прикрива, даже успяха да изкарат момчетата и тираджията виновни за катастрофата и в момента семействата оплакващи децата си плащат на дядката за нанесени имуществени, телесни и душевни травми, неговата кола беше само с леко огъната ламарина и нямаше травми. Затова не бих защитила убиец, защото знам какво е да си от страната на потърпевшия. Ако близък до мен човек извърши престъпление няма да се откажа от него, но няма и да го подкрепя ако иска да се скатае. Ако ще  реши да поеме наказанието си ще го подкрепям, но не и ако реши да се покрие. Прикриването на престъпление, е даже по-голямо престъпление.

Защото си от другата страна на барикадата.
Ако дядката ти беше дядо, щеше да го оправдаваш, а момчетата да обявиш за джигити на пътя.

Аз при катастрофи в повечето случаи съжалявам и двете страни. Секунда невнимание и погубени животи..

Недай си Боже.

Касита, дори и да ми беше дядо нямаше да го смятам за невинен особено след като се види видеото което показва категорично, кой е виновника. Когато убива трима човек трима млади мъже. Шофьорът на тира по онова време тъкмо беше станал баща след години опити с жена им да имат деца. Неговата съпруга какво ще получи за това, че един джигит е убил мъжа и,а тя му плаща обезщетение. Освен това от катастрофата има и видео има и множество свидетели, но все пак дядката е виновен.

Когато е от невнимание - да; но когато се е напил като казак и е седнал да кара или е минал със 100 през населено място няма какво да я съжалявам едната страна.... 
Но по принцип си права - понякога просто няма какво да направиш. Помните ли случая с детето, което се отскубна от дядо си и пресече Г.М.Димитров в пиков час? Никога няма да забравя първите думи на шофьора, който го удари - "На мен животът ми днес свърши".... 

Ако случая е такъв да, Но ако е както в нашия случай, човек  в напреднала възраст който вече не трябва да управлява и започва опасни маневри при които засича двама участници в движение е друго. За мен това е предумишлено знайеки, че няма да де справиш да се качиш в колата си и да убиеш трима души.

Има ситуативни престъпления. Както казват старите хора "Намерил се в лош час".Не са един и два случаите, в които пред съда се изправят хора на 80 и повече години, извършили за първи път в живота си тежки престъпления. А никога преди това не са били с престъпни прояви.

Затова, без да е налице конкретната ситуация на престъплението- било убийство, побой, пътен инцидент- никой не би могъл да каже предварително какво ще направи за близките си. Особено за деца, съпрузи и родители.

А следи не бих прикривала, защото съзнавам, че ще навредя повече.

Темата щеше да е още по-интересна, ако въпросът беше "Ако детето ви убие умишлено човек, а вие имате възможност да го прикриете, ще го направите ли?"

Нека оставим какво "биха направили". Това е подвеждаща конструкция. Тя води към декларации относно хипотетични ситуации. Какво обаче сочи практиката е далеч по-илюстративно.

А тя е почти еднозначна - много рядко близките кръвни роднини се "отричат" от съгрешилия.

Четох неотдавна - статистиката на НКВД показала, че дезертьорите (ако отивали при роднини), се криели при майките си, почти никога при жените си. Над 1, 5 млн дезертьори са заловени, та са имали хората въз основа на какво да съдят. Та съпругите не били толкова склонни да прикриват престъпниците

Много ясно, че ще се скрият чри майките си. Даже повечето от тях биха поели тяхната вина, ако можеха.

а ако е изнасилил собственото ви дете, майка, баба и т.н??

Може би, ако бях майка на момчето, бих го накарала да се предаде и бих била до него при разпитите и делото.
Ако половинката убие някой ей така, не бих го укривала, защитавала и подкрепяла.
Ако все пак убие някой и е при самозащита, бих помогнала да го заровим и не бих го предала
Нямам никаква вяра на полиция и съдебна система.
Дано някой ден и тук да е като в САЩ, и да имаме възможност да се защитим в домовете си.