Отговори
# 30
  • Мнения: 1 781
Така поставен въпроса, няма еднозначен отговор.
Ако е убийство- умишлено ли е или не, предизвикано ли е - ако е така какъв е мотива на афекта, при неизбежна самоотбрана ли е.....
Ако е изнасилване - има много набедени, от чиста злоба или нещо друго ......
ако.... ако... ако....  newsm78... това са въпроси които ще трябва да си изясня и тогава ще реша

# 31
  • Мнения: 10 663
От престъпление до престъпление разликата е огромна  Peace
Грабеж не може да бъде сравняван с някакви зверства от типа на изнасилване на дете, умишлено причиняване на смърт по особено жесток начин и т.н. За да правиш последните, това си има предистория и не вярвам, че близките не са забелязвали някакви индикации.

Не съм човек, който би толерирал гореизброените

# 32
  • Мнения: X
Минах през подобна ситуация. Слава Богу, не беше тежко престъплението, даже не се
стигна до затвор, макар да имаше и такъв вариант.

Човекът ми е много близък роднина, познавам го отдавна и ...беше супер неочаквано за мен.
Беше нещо, което и през ум не би ми минало. Беше нещо различно от неговия характер, интелект,
образование, социална среда. Нямам думи да опиша бесънните си нощи и как това не може да е
истина.
 
Трудно беше в началото комуникацията  ни. Човекът се срамуваше от себе си, срамуваше се от
близките си, на мен ми бе трудно да го разбера, но ....бях решила да съм там, ако поиска това от
мен.

Всичко е в миналото вече. Животът си е както преди, но след тази случка осъзнах как никой от нищо не е застрахован.

# 33
  • Другата България
  • Мнения: 42 204
Така поставен въпроса, няма еднозначен отговор.
Ако е убийство- умишлено ли е или не, предизвикано ли е - ако е така какъв е мотива на афекта, при неизбежна самоотбрана ли е.....
Ако е изнасилване - има много набедени, от чиста злоба или нещо друго ......
ако.... ако... ако....  newsm78... това са въпроси които ще трябва да си изясня и тогава ще реша
За мен се отнася същото.
Но никога не бих се отрекла от детето си, каквото и да е извършило.

# 34
  • Мнения: 10 547
Майката е едно. Тя може да прости и приеме всичко.
За роднините, приятелите, познатите не съм сигурна.
Аз не бих приела всичко, вероятно и при определен вид престъпление бих и прекратила всякакъв контакт.
Лошото е, че дамгата остава. И до ден днешен в наше село две вече отдавна пораснали деца са синовете на тая дето учи бебето си, дъщерята на Х е дъщерята на У, която застреля В и още няколко други примера.

# 35
  • Мнения: 829
Когато става дума за мъж / деца / близки приятели, винаги ще ги подкрепя. Не приемам болните псевдоидеали на някои хора, които в името на закона и морала ще сложат сами бесилото и на врата на детето си.

# 36
  • Мнения: X
Така поставен въпроса, няма еднозначен отговор.
Ако е убийство- умишлено ли е или не, предизвикано ли е - ако е така какъв е мотива на афекта, при неизбежна самоотбрана ли е.....
Ако е изнасилване - има много набедени, от чиста злоба или нещо друго ......
ако.... ако... ако....  newsm78... това са въпроси които ще трябва да си изясня и тогава ще реша
За мен се отнася същото.
Но никога не бих се отрекла от детето си, каквото и да е извършило.
По принцип е така. Но съм виждала майки на наркомани, които се отказват от тях. Отказват се след дълга борба, в чието начало са били сигурни, че никога няма да се откажат. Навремето работех с един професор, който се занимаваше с такива случаи професионално. Каза, че в един момент много майки стигат и до тази фаза. Когато децата им са загубили човешкия си облик. И може би, когато самите майки и другата част от семейството са жертвите.

# 37
  • Другата България
  • Мнения: 42 204
Тежка е темата, Жаве. Confused
Дано на никой никога не му се налага да разбира и преживява нещо такова, или друго тежко нещо, свързано с децата му.
Те и доста престъпления се вършат след употреба на наркотици....

# 38
  • Мнения: 1 441
Да пази бог!  Praynig Това е всичко, което можем да кажем на този етап, и да се молим да не ни се налага да разбираме наистина как бихме реагирали.
Моята реакция би зависила от самото престъпление, от това кой и какъв е човка, в каква връзка е с мен. Не мога да кажа категорично, че бих се отрекла или че бих стояла до когото и да било просто така - зависи какво е направил, защо го е направил, как го е направил.  Rolling Eyes
Знам обаче, че не бих помогнала на никого "да прикрие следите си" - всеки трябва да е готов да носи своята отговорност и да приеме последствията от действията си (аз на това уча децата си).

# 39
  • Мнения: 30 802
Сетих се за една история от "Разкази с неочакван край", в която синът на един генерал прецака мисията и заради него загинаха много войници. Генералът го осъди на разстрел, но на сина си каза, че ще използват халосни, ще го скрият и ще го пратят в Швейцария, докато свърши войната. Синът си отиде нахакан и спокоен на екзекуцията, не изложи баща си...и не използваха халосни.

# 40
  • Мнения: X
Да пази бог!  Praynig Това е всичко, което можем да кажем на този етап, и да се молим да не ни се налага да разбираме наистина как бихме реагирали.

Това е истината.  Praynig

# 41
  • Мнения: 1 781
Неведоми са житейските ни пътищата, изпълнени с неочаквани обрати и събития. Много майки и бащи са се отрекли от децата си. Родители които са чакали това дете  да се  роди с години - в случая  над 5 г . Това са родители които системно са пребивани от алкохолизирания си син, а сутринта като изтрезнее и види синините им, му е гузно и започва да се извинява. Така беше в началото, после сякаш  притръпна, в сърцето му нямаше милост....Родителите прощаваха, прощаваха и пак прощаваха но до едно време. ......
Тук темата е не за системен тормоз, малтретиране  и т.н. а да еднократно направен акт на тежко престъпление.

# 42
  • Мнения: 10 547
Знам обаче, че не бих помогнала на никого "да прикрие следите си" - всеки трябва да е готов да носи своята отговорност и да приеме последствията от действията си (аз на това уча децата си).


Не е вярно. Не го знаеш и вероятността да помогнеш на детето си е повече от вероятна.

# 43
  • Мнения: 1 441
Вярно или не за теб, за мен това е истината.  Stop
Ок, не обичам да се заричам, но не мога да си представя ситуация, в която бих помогнала на някой "да се покрие" - ако става въпрос за дребно престъпление, за престъпление от невнимание, в ярост и т.н. ще подкрепя детето си, ще бъда до него, ще му показвам, че го обичам, но няма да го прикривам.
Ако става въпрос за жестоко, планирано зверство, не знам дали изобщо ще мога да го "смеля" като факт, камо ли да премислям как да го покрия. И, разбира се, ще ми е ясно, че тотално съм се провалила като родител.
Абе...пази боже!

# 44
  • Мнения: 1 781
Знам обаче, че не бих помогнала на никого "да прикрие следите си" - всеки трябва да е готов да носи своята отговорност и да приеме последствията от действията си (аз на това уча децата си).

Не е вярно. Не го знаеш и вероятността да помогнеш на детето си е повече от вероятна.

BAN никога не казвай никога. Не се знае утрешния ден какво ще ти поднесе.

Подкрепям те Касита. Всеки роднина /родител, брат или сестра, леля, чичо .... / се стреми да помогне на виновника да се намали присъдата максимално. Правят и невъзможното ако не избегне затвора, то поне да лежи по-малко.

Общи условия

Активация на акаунт