Предвидимата болка от поведението на неотглеждащия родител.
Правилно ли е да спестиш нещо от което детето ти ще го заболи, но ще придобие „ горчив опит”, ще се разочарова, но пък евентуално ще помъдрее, ще израстне...
Къде свършва родителската загриженост и къде започва неоправданата жестокост?
Чудех се в кой подфорум да публикувам, но тъй като въпросите ми са породени от поведението на БНД, явно тук е мястото на темата.
Често моя приятелка ме обвинява, че прекалено щадя детето , като прикривам истинските действия и бездействия на БНД и че това един ден ще се обърне в наша вреда.
От откровените лъжи – „ ще взема детето” до бруталните заплахи за живота ми, пиянските среднощни изпълнения, пълното неглижиране съществуването на детето.. . Стигал е до там- да уговаряме точен час за среща за да я вземе. Отиваме, държим връзка по телефона до последно и....той не идва.....Прикривам , спестявам сцените /макар и по телефона вече/. Според мен така е правилно.
Но...вероятно тя вече живее с някакъв нереален и идеализиран образ на бащата, който я вижда два пъти годишно за по няколко часа, обажда се 2-3 пъти месечно за да и каже колко я обича.
Така ли ще възприеме любовта? Как ще повлияе това. Ами ако я изправя лице в лице с лъжите му???
Няма ли да се почувства отхвърлена и виновна, че е необичана и лъгана? Най-боли от родителите....
Споделете опита си, моля...