Кое нещо ви е стряскало толкова, че да си загубите ума за момент?
- Публикувана: 11 авг. 2015, 16:28 ч.
- Последно мнение: 20 авг. 2015, 09:10 ч.
Какво ви "изкара акъла"?
Вчера минавах на 20 см от кола, която тъкмо палеше. Отдолу изскочи едно коте, станало рошаво като четка за тоалетна от страх, пльосна се право върху краката ми, изподра ме и изчезна. Толкова беше неочаквано, че трябваше да се подпра на оградата, за да поема въздух.
Затова ми стана интересно от какво са се стряскали другите хора.
Затова ми стана интересно от какво са се стряскали другите хора.
Който е без акъл може пък да си вкарва в такива моменти.Несправедливост,обида,крещяща глупост,отнесени към мен ме оставят за малко препарирана...с две думи,което идва от човека.Природните страхове не са ме доближавали все още,да чукна на дърво.не мога да публикувам от вас ,бързи сте
ами в момента се сещав само за един случай дето наистина щях да си остана не само без акъл ами и без глава 
.... пресичам на пешеходна пътека автобуса ми спира минавам покрай него спирам да погледна дали до него идва още някой и в момента който се обръщам минава една маршрутка 
направо щеше да ме отнесе от тогава треперя като трябва да пресичам на пешеходна ...
.... пресичам на пешеходна пътека автобуса ми спира минавам покрай него спирам да погледна дали до него идва още някой и в момента който се обръщам минава една маршрутка направо щеше да ме отнесе от тогава треперя като трябва да пресичам на пешеходна ... 
Децата!
Преди няколко години малката беше на 1 и половина, а голямата на 9. Седнах с една приятелка на кафе в близост до детска площадка. По едно време се оглеждам и гледам - децата ги няма. Надниквам по съседната улица - няма ги. После по другата съседна - не. В тоалетната - не. Изобщо прегледах един доста огромен периметър и не ги виждам тия деца. Вече си представям как се обаждам на мъжа ми и му казвам, че са изчезнали. И в този момент нашТе излизат от едно магазинче за детски играчки, в което между другото, също надникнах и не ги видях. А те се били набутали най-най- в дъното.
Слава Богу!
Преди няколко години малката беше на 1 и половина, а голямата на 9. Седнах с една приятелка на кафе в близост до детска площадка. По едно време се оглеждам и гледам - децата ги няма. Надниквам по съседната улица - няма ги. После по другата съседна - не. В тоалетната - не. Изобщо прегледах един доста огромен периметър и не ги виждам тия деца. Вече си представям как се обаждам на мъжа ми и му казвам, че са изчезнали. И в този момент нашТе излизат от едно магазинче за детски играчки, в което между другото, също надникнах и не ги видях. А те се били набутали най-най- в дъното.
Слава Богу!
Вчера минавах на 20 см от кола, която тъкмо палеше. Отдолу изскочи едно коте, станало рошаво като четка за тоалетна от страх, пльосна се право върху краката ми, изподра ме и изчезна. Толкова беше неочаквано, че трябваше да се подпра на оградата, за да поема въздух.
Затова ми стана интересно от какво са се стряскали другите хора.
Затова ми стана интересно от какво са се стряскали другите хора.
Извинявай, сигурно е не ти е било смешно, но аз ще умра от смях. При това адски забавно си го разказала
Аз съм имала много случаи, веднъж, подобно на теб с кола. Обаче бях около 12-годишна и реших да си полегна (бях с едно приятелче, което тогава много ме разсмя и аз кикотейки се полягвам на капака на колата. За беля, обаче в нея имало мъж, който тъкмо запалва. Е, няма да ви казвам как подскочих.
Най-голямата истерия в живота ми е с една хлебарка (изпитвам ужас от тях). В Индонезия съм. Един ден всички отидоха на плаж, а аз реших да остана да си почивам. В един момент влизам в банята и виждам как една най-безцеремонно си пълзи из банята. В ужаса си грабвам чехъла на ММ (забележете, неговия, не моя), цапардосвам биологичния индивид от около метър разстояние и стоя без да мръдна (вероятно отстрани съм изглеждала като препариран обект на Природонаучния музей). След около минута неподвижност решавам да направя крачка назад и да дезертитам от бойното поле, пък като си дойде мъжът да са оправя. И докато левият ми крак отстъпва съзирам две пипалца и тоя дзвер изпълзява изпод чехъла. Излетях навън както бях по бели гащи и потник (там е бая жега), горкият хазяин изпадна в потрес.
А веднъж детето както си играе на площадката от единия край за миг се отзовава в другия. Сърцето ми слезе в петите, побърках се около 10 секунди, докато видях малката.
Заради детето.На площадка смев друг квартал.Изведнъж изчезва с група приятелски деца.Майка им:
-Спокойно де,сега ще се върнат.Деца са играе им се.
Но аз хуквам да я търся межжду блоковете.Няма и няма.След 20 минути цъфват-на експедиция били.Няколко минути по-късно ми изчезна гласа за два дена.Без да съм викала.
-Спокойно де,сега ще се върнат.Деца са играе им се.
Но аз хуквам да я търся межжду блоковете.Няма и няма.След 20 минути цъфват-на експедиция били.Няколко минути по-късно ми изчезна гласа за два дена.Без да съм викала.
Една нощ бях приспала детето, мъжът ми също спеше, а аз се ровех във форума. Тъкмо ми се доспа и тръгнах да гася лаптопа, когато чух страшен шум отвън. Веднага станах и тръгнах да отварям прозореца, мислейки си, че нещо става долу на улицата. При което виждам, на около метър от мен, някакво циганче, което се е покатерило на липата (огромно дърво, в непосредствена близост до терасата и спалнята ни). Наистина изгубих ума и дума. Мъжът ми се събуди от шума, но аз само го гледах и не знаех как да реагирам. Обзе ме страх за детето. Добре, че мъжът ми реагира по-адекватно и се обади в полицията. Дойдоха много бързо, а циганчетата (бяха две, на около 15-16 г.) обясниха, че просто си берат липа. 
Минаха няколко месеца вече, а аз още се ослушвам като се мръкне. Особено като замине мъжът в командировка и аз остана сама с детето, тогава по-рано от 4 просто няма начин да заспя. 
Минаха няколко месеца вече, а аз още се ослушвам като се мръкне. Особено като замине мъжът в командировка и аз остана сама с детето, тогава по-рано от 4 просто няма начин да заспя.
Нещо с децата ако се случи. Няма да забравя никога какво изпитах когато ми се обади една от учителките на голямата дъщеря ми и ми каза, че е в безсъзнание и я карат с линейка в болницата. Усещането беше все едно някой ме е ударил в стомаха, кръвта ми се смрази, краката ми се подкосиха ...страх и ужас-това изпитах. Не мислех, не реагирах, не бях адекватна. В този момент си дадох сметка, че ако нещо се случи с нея, аз просто няма да го преживея. Наистина.
На първо място ако някой е болен и чакаме диагноза.
А иначе помня ясно колко много се уплаших два пъти.
А иначе помня ясно колко много се уплаших два пъти.
Скрит текст:
Единият път се връщахме от детска градина с детето. Тя е на око 3 години. Бяга напред, залива се от смях, аз подтичвам след нея. Наближаваме оживена улица, а тя не спира да бяга. Късно се усетих, вече имаше сериозна преднина и нямаше как да я стигна. Тогава ми омекнаха коленете и спрях. А тя спря да ме изчака точно до улицата.
Другият път-мъжът ми тръгва да изпреварва рисково, двулентов, натоварен път. Не успява, няма къде да се шмугне, а насреща идва автомобил. Изведнъж заковахме на отбивка вляво-насрещния профуча. Ако не беше отбивката, засилени, трябваше да отбием в крайпътните дървета. Детето спеше. Та постояхме в тази късметлийска отбивка в насрещното. Щом стигнахме след това до града(Стара Загора), влязохме в тоалетна и моят мъж се скъса да повръща-явно от притеснение какво можеше да стане.
Другият път-мъжът ми тръгва да изпреварва рисково, двулентов, натоварен път. Не успява, няма къде да се шмугне, а насреща идва автомобил. Изведнъж заковахме на отбивка вляво-насрещния профуча. Ако не беше отбивката, засилени, трябваше да отбием в крайпътните дървета. Детето спеше. Та постояхме в тази късметлийска отбивка в насрещното. Щом стигнахме след това до града(Стара Загора), влязохме в тоалетна и моят мъж се скъса да повръща-явно от притеснение какво можеше да стане.
Преди няколко дни баба ми разхожда бебо с количката по тротоар пред мен. В един момент виждам как се навежда да му дава бисквитка, но изтърва количката и тя се обърна в градината. Оправихме нещата, сериозно пострадали нямаше, но на мен после всичко ми се разтрепери при мисълта "Ами ако в градинката имаше камък". Иначе много бях се уплашила когато влязоха в къщи да ни обирът, докато спим. Разбираме н сутринта, а на мен в главата ми само гърмеше "Ами ако детето се беше събудило за вода или тоалетна..." (спим в различни стаи). Тогава ме държа с дни и не можех да спя.
Какво ли? Миналата година, когато прехвърлях 150 000 лева фирмени пари през електронното банкиране от една банка в друга, защото щяхме да погасяваме фирмен кредит. На следващия ден, от банката ми се обаждат, че няма пари по сметката на фирмата и аз 
За радост се оказа, че служителката не е гледала както трябва и парите са си на мястото, обаче на мен косата ми побеля през 10-те минути докато се разбере, че всичко е наред 
За радост се оказа, че служителката не е гледала както трябва и парите са си на мястото, обаче на мен косата ми побеля през 10-те минути докато се разбере, че всичко е наред
Катастрофа. Бише втората в рамките на половин час и се случи с колата, с която уж щяха да ни водят в болницата. От първата не се стреснах особено, въпреки че бяхме с бебе в колата. Втория път обаче видях голям оранжев камион, който се въртеше на заледения път и се движеше срещу нас. Завъртяхме се и ние. Наистина мислех, че ще умрем всички, включително и осеммесечната ни дъщеря.
И моите най-страшни моменти са свързани с детето така, че разбирам идеално какво сте изпитали в тези моменти.
Веднъж,докато я къпех във ваничката като беше бебе, се задави с пръски вода и започна да посинява. Направо изпаднах в паника и крещях като обезумяла. Хванах я за крачетата, обърнах я с главата надолу във въздуха и започнах да я тръскам. Откашля и си пое въздух,а после заплака. И аз плаках с нея и направо се тресях от уплах. Вторият път бе на един рожден ден в детски клуб минялото лято. За пръв път бяхме на такова място и веднага ми направи впечатление как аниматорките изобщо не упражняваха никакъв контрол над децата, а само седяха безучастно на едни щъркели край бара. Та, към края на рождения ден отидох до тоалетна, а малката бе с мен. Казах й да ме чака точно пред вратата,тя е много изпълнитвлна и кротка, а и "каките" ни видяха и бяха на два метра оттам. Излизам, а нея я няма. Да поясна,че клубчето е точно на центъра в Пловдив в прословутия хотел Тримонциум и само едни стъпала го делят от площада,който е фрашкан с народ. Започвам да я търся навсякъде по всички атракциони- няма я в топките,нито в надуваемия замък. Питам аниматорките- не я били виждали. Казвам на приятелката ми, че я няма и в същия момент започвам да усещам как се вцепенявам от ужас. Поглеждам стълбите и в главата ми изплува мъглява картина как тъмна фигура тихичко я отвежда за ръка към центъра. Всякакви болни мозъци има на тоя свят. Стана ми лошо,прималя ми. Направо полудях от ужас- взех да обикалям помещението и да я викам. Тъкмо щях да набирам 112,когато я видях седнала между две колички от тези с игрите- бяха точно срещу тоалетните,но не се виждаше между тях. Уморила се,докато ме чака, и решила да поседне. Седеше си там тихичко и кротко. После сума време ми се виеше свят от стреса. Оттогава не ходя на никакви клубове и тям подобни клубчета. 
Веднъж,докато я къпех във ваничката като беше бебе, се задави с пръски вода и започна да посинява. Направо изпаднах в паника и крещях като обезумяла. Хванах я за крачетата, обърнах я с главата надолу във въздуха и започнах да я тръскам. Откашля и си пое въздух,а после заплака. И аз плаках с нея и направо се тресях от уплах. Вторият път бе на един рожден ден в детски клуб минялото лято. За пръв път бяхме на такова място и веднага ми направи впечатление как аниматорките изобщо не упражняваха никакъв контрол над децата, а само седяха безучастно на едни щъркели край бара. Та, към края на рождения ден отидох до тоалетна, а малката бе с мен. Казах й да ме чака точно пред вратата,тя е много изпълнитвлна и кротка, а и "каките" ни видяха и бяха на два метра оттам. Излизам, а нея я няма.
Да поясна,че клубчето е точно на центъра в Пловдив в прословутия хотел Тримонциум и само едни стъпала го делят от площада,който е фрашкан с народ. Започвам да я търся навсякъде по всички атракциони- няма я в топките,нито в надуваемия замък. Питам аниматорките- не я били виждали. Казвам на приятелката ми, че я няма и в същия момент започвам да усещам как се вцепенявам от ужас. Поглеждам стълбите и в главата ми изплува мъглява картина как тъмна фигура тихичко я отвежда за ръка към центъра. Всякакви болни мозъци има на тоя свят. Стана ми лошо,прималя ми. Направо полудях от ужас- взех да обикалям помещението и да я викам. Тъкмо щях да набирам 112,когато я видях седнала между две колички от тези с игрите- бяха точно срещу тоалетните,но не се виждаше между тях. Уморила се,докато ме чака, и решила да поседне. Седеше си там тихичко и кротко. После сума време ми се виеше свят от стреса. Оттогава не ходя на никакви клубове и тям подобни клубчета. 
1. Бях на 8-9 години, с баба ми на море. Нещо какво падна и не можа да се изправи, това в морето, започна да се нагълтва с вода, добре че едно момче дойде и я вдигна, до ден днешен ми избиват сълзи като се сетя
2. Пак с нея, земетресението 2012 - тя е с високо кръвно и стресът не й се отразява добре. Хвана се за сърцето, подпря се на касата на вратата, а на мен кръвта ми се смрази. Много ме е страх да не я загубя.
3. Правим тест драйв на спортен автомобил, кара мъжът на една приятелка. С нея преди 5-6 месеца бяхме катастрофирали много тежко. Караше като обезумял, през цялото време виждах как не успяваме да намалим и се забиваме в някоя кола пред нас. Отделно, не успя да вземе един завой и направо видях как се врязваме в мантинелата.
2. Пак с нея, земетресението 2012 - тя е с високо кръвно и стресът не й се отразява добре. Хвана се за сърцето, подпря се на касата на вратата, а на мен кръвта ми се смрази. Много ме е страх да не я загубя.
3. Правим тест драйв на спортен автомобил, кара мъжът на една приятелка. С нея преди 5-6 месеца бяхме катастрофирали много тежко. Караше като обезумял, през цялото време виждах как не успяваме да намалим и се забиваме в някоя кола пред нас. Отделно, не успя да вземе един завой и направо видях как се врязваме в мантинелата.
1.Като девойка попаднах в една от онези подводни ями на Обзор и ме засмука надолу и навътре .
2.Като студентка работех в един магазин и се прибирах по малките часове след втора смяна и в рейса (празен) се качва тумба цигани само мъже и ме гледат и си шепнат.Пропуснах си спирката (малка и тъмна) за да сляза на следващата (голямо осветено кръстовище) ,но те след мен.Затичвам се и те също.Тичайки отварям вратата на случано спрял на кръстовището автомобил ,влизам и заключвам след мен.Свалям си златния пръстен подавам го на човека и го моля да ме остави на предишната (моята си) спирка.Той ми върна пръстена и ме закара до блока ми и изчака да си вляза.Каза моля ви и аз имам дъщеря.Видях всичко.
3.Една нощ някакъв наркоман влезе в магазина и извади нож.Бях сама и само на 19.Оставих го да вземе каквото иска и да си иде ,но дълго после коленете ми трепереха.
4.Като младоженци живеехме в топ центъра .Наоколо наркомани,бездомници ...всякаква паплач.Една вечер съпругът в командировка и в 11ч някакъв мъж на вратата така блъска ще я изкърти.Всичко се тресе.Отваряй !Отваряй!.Вече бях отворила прозореца да скачам на балкона на съседите (висок етаж) и онзи се отказа.След няколко дни се оказа съседа от горе се напил и объркал етажа и се нервирал ,че жена му не му отваря. След този случай се заселихме извън града на място където да видиш змия е ежедневие даже по няколко пъти дневно,но ми спокойно и няма страх.
5.В петия месец бях и получих кървене и контракции.Тогава за пръв път видях мъжа ми да плаче.
Е размина ни се.Остатъка от бремеността изкарах на легло и всеки ден се молех бог да запази рожбата ни.
6.Шофьор съм и съм стриктна и педантична до крайност,но като се стопли времето и хукнат малчугани и старци с колелетата погазвайки всякакви правилници наистина ми е страшно.Имала съм няколко инфарктни ситуации все около Южен парк ,в които аз имам съмнение че ще спра но се съмнявам че и този зад мен ще успее и няма да ме бутне направо върху детето.Както си кара на скорост и направо върху пешаходната пътека за части от секундата
.Дано никога не ми се случи произшествие.
2.Като студентка работех в един магазин и се прибирах по малките часове след втора смяна и в рейса (празен) се качва тумба цигани само мъже и ме гледат и си шепнат.Пропуснах си спирката (малка и тъмна) за да сляза на следващата (голямо осветено кръстовище) ,но те след мен.Затичвам се и те също.Тичайки отварям вратата на случано спрял на кръстовището автомобил ,влизам и заключвам след мен.Свалям си златния пръстен подавам го на човека и го моля да ме остави на предишната (моята си) спирка.Той ми върна пръстена и ме закара до блока ми и изчака да си вляза.Каза моля ви и аз имам дъщеря.Видях всичко.
3.Една нощ някакъв наркоман влезе в магазина и извади нож.Бях сама и само на 19.Оставих го да вземе каквото иска и да си иде ,но дълго после коленете ми трепереха.
4.Като младоженци живеехме в топ центъра .Наоколо наркомани,бездомници ...всякаква паплач.Една вечер съпругът в командировка и в 11ч някакъв мъж на вратата така блъска ще я изкърти.Всичко се тресе.Отваряй !Отваряй!.Вече бях отворила прозореца да скачам на балкона на съседите (висок етаж) и онзи се отказа.След няколко дни се оказа съседа от горе се напил и объркал етажа и се нервирал ,че жена му не му отваря
. След този случай се заселихме извън града на място където да видиш змия е ежедневие даже по няколко пъти дневно,но ми спокойно и няма страх.5.В петия месец бях и получих кървене и контракции.Тогава за пръв път видях мъжа ми да плаче.
Е размина ни се.Остатъка от бремеността изкарах на легло и всеки ден се молех бог да запази рожбата ни.
6.Шофьор съм и съм стриктна и педантична до крайност,но като се стопли времето и хукнат малчугани и старци с колелетата погазвайки всякакви правилници наистина ми е страшно.Имала съм няколко инфарктни ситуации все около Южен парк ,в които аз имам съмнение че ще спра но се съмнявам че и този зад мен ще успее и няма да ме бутне направо върху детето.Както си кара на скорост и направо върху пешаходната пътека за части от секундата
.Дано никога не ми се случи произшествие.
![Eva [Cassidy]](http://cdn.bg-mamma.com/Ms8G/i1nrzw.jpg)
Преди години, още живеех с нашите в родния ми град. Приятелят ми ме изпрати до вкъщи към 23:00 ч. и си тръгна ( къщата ни е на завой и след 1 минута той вече не беше пред погледа ми) . Докато бавно отключвах в тъмното усетих пареща болка в рамото и свистящ звук. Погледнах срещу мен - в една кола седяха двама души, мои съседи. Единият държеше пушка и ме гледаше право в очите Откачих просто, заля ме вълна от адреналин и бяс, дори не помня да е имало страх, по-скоро исках да му избода очите. Веднага започнах да крещя в коридора на къщата ни, баща ми дойде, видя ръката, не ме и изслуша даже, тръгна с колата да гони съседите Ние с майка ми звъннахме в полицията и след известно време онези бяха намерени от баща ми и полицията, като май това ги е спасило, защото полицаите са ги прибрали в колата преди баща ми да ги пребие. Рамото ми беше добре, одраскано беше само. Оказа се, че този стрелецът ме харесвал, но разбрал, че имам приятел и както бил дрогиран , решил да стреля и да чисти сметки Аз дори не му знаех името.
Откачих просто, заля ме вълна от адреналин и бяс, дори не помня да е имало страх, по-скоро исках да му избода очите. Веднага започнах да крещя в коридора на къщата ни, баща ми дойде, видя ръката, не ме и изслуша даже, тръгна с колата да гони съседите Ние с майка ми звъннахме в полицията и след известно време онези бяха намерени от баща ми и полицията, като май това ги е спасило, защото полицаите са ги прибрали в колата преди баща ми да ги пребие. Рамото ми беше добре, одраскано беше само. Оказа се, че този стрелецът ме харесвал, но разбрал, че имам приятел и както бил дрогиран , решил да стреля и да чисти сметки Аз дори не му знаех името.
Аз съм човек с изключително високо ниво на тревожност, затова и ненавиждам всякакви изненади, дори силно положителни.
Давила съм се, била съм около 5 годишна, баща ми ме изпуска в една вълна, която ме 'поема'. Още помня ужасът, че умирам. До ден днешен изпитвам параноиден страх от голямата вода и няма сила, която да ме накара да вляза в море. Не умея да плувам, разбира се.
Катастрофирах на пътя Бургас- София, ТИР ме завъртя напречно и залепи за предницата си, като ме влачи около 500 метра в насрещното движение. Късмет, че летящите срещу мен коли от насрещното имаха читави шофьори. Иначе ме размазваха като гербова марка за бронята на тира.
Изгубих големия си син на 2 пъти, първия път беше на морето и беше на 3-4 г, как не го пребих от бой когато го намерих и до днес не знам. Втория път - на летището в Амстердам. И досега се чудя как не пометох пода на летището с него.
Искрено си пожелавам да няма нищо повече в живота ми, което да ми изкарва акъла, че вече хептен го е хванала липсата.
Давила съм се, била съм около 5 годишна, баща ми ме изпуска в една вълна, която ме 'поема'. Още помня ужасът, че умирам. До ден днешен изпитвам параноиден страх от голямата вода и няма сила, която да ме накара да вляза в море. Не умея да плувам, разбира се.
Катастрофирах на пътя Бургас- София, ТИР ме завъртя напречно и залепи за предницата си, като ме влачи около 500 метра в насрещното движение. Късмет, че летящите срещу мен коли от насрещното имаха читави шофьори. Иначе ме размазваха като гербова марка за бронята на тира.
Изгубих големия си син на 2 пъти, първия път беше на морето и беше на 3-4 г, как не го пребих от бой когато го намерих и до днес не знам. Втория път - на летището в Амстердам. И досега се чудя как не пометох пода на летището с него.
Искрено си пожелавам да няма нищо повече в живота ми, което да ми изкарва акъла, че вече хептен го е хванала липсата.
Много неща са ми изкарвали акъла повече или по-малко - катастрофи, земестресения, 2 пожара, 3 пъти съм се давила, страхотни падания на ски, когато не знаеш къде ще спреш и дали ще оживееш... Но така както децата могат да ми го изкарат, никой друг не може. 
Достатъчно е да ги загубя от поглед за повече от 3 секунди и усещам как паниката настъпва. Два пъти са ми изчезвали за по около 4-5 мин, първия път само единия, втория път и двамата. И това са най-дългите и най-ужасните 5 мин в живота ми. По-страшно нещо от това да изчезнат не мога да си представя. Това ми е най-големия страх. Откакто са се родили от време навреме сънувам кошмари как някой ги краде. 
Достатъчно е да ги загубя от поглед за повече от 3 секунди и усещам как паниката настъпва. Два пъти са ми изчезвали за по около 4-5 мин, първия път само единия, втория път и двамата. И това са най-дългите и най-ужасните 5 мин в живота ми. По-страшно нещо от това да изчезнат не мога да си представя. Това ми е най-големия страх. Откакто са се родили от време навреме сънувам кошмари как някой ги краде.
Като заговорихте за страх от загубени деца, преди 4-5г. някъде, бях с една приятелка в едно заведение, от тези, които са тип "клюкарски". Страшна навалица, изведнъж както си пийвам от сокчето и застинах. Срещу мен от някъде изкочи една принцеса на видима възраст 4-5 години. Гледаше ни точно 10-20секунди и нададе вой. Тогава се успокоих, защото беше сигурно, че майката щеше да го чуе. С моята приятелка, шашнати, питахме само дали иска вода.
След около 5мин. се появи майката с поглед, обзет от страх и ужас. До ден днешен се чудя това дете как ни хареса и седна при нас. Всякакви ги има.
След около 5мин. се появи майката с поглед, обзет от страх и ужас. До ден днешен се чудя това дете как ни хареса и седна при нас. Всякакви ги има.
Имала съм няколко подобни ситуации:
1. беше привечер и пешеходна пътека /осветена/. Колата, която идваше спря, тръгвам напред и в този момент профуча друга кола, ситуацията ми се губи, но се тресях от страх и плач. На следващият светофар, така се случи, че спряхме до тази кола, вътре се смее една жена, говореща с още две мацки, аз рева, не мога да се успокоя, каза едно извинявай, а аз се разкрещях /почувствах се безсилна, а тя е безотговорна/.
2. друга ситуация, в междублоково пространство, аз се оглеждам и говоря с баща ми, той се е обърнал към мен и говори, аз виждам кола, която "лети", не можех и звук да издам, получи се само мучене. Той сам се спря.
3. когато получих спонтанен пневмоторакс, случи се изведнъж, остра болка и трудно можех да си поема въздух. Веднага разбрах, че нещо не е ок и не е нервен блокаж /както ми казаха при първият преглед/
4. на прибиране от Студентски град с такси, шофьорът ми предложи "да не звъня на някой да ме чака и да се поизгубим в квартала". Но тъй като изпитвах страх като цяло да се прибирам по тъмно, бях звъннала и ме чакаха вече /слава богу/.
1. беше привечер и пешеходна пътека /осветена/. Колата, която идваше спря, тръгвам напред и в този момент профуча друга кола, ситуацията ми се губи, но се тресях от страх и плач. На следващият светофар, така се случи, че спряхме до тази кола, вътре се смее една жена, говореща с още две мацки, аз рева, не мога да се успокоя, каза едно извинявай, а аз се разкрещях /почувствах се безсилна, а тя е безотговорна/.
2. друга ситуация, в междублоково пространство, аз се оглеждам и говоря с баща ми, той се е обърнал към мен и говори, аз виждам кола, която "лети", не можех и звук да издам, получи се само мучене. Той сам се спря.
3. когато получих спонтанен пневмоторакс, случи се изведнъж, остра болка и трудно можех да си поема въздух. Веднага разбрах, че нещо не е ок и не е нервен блокаж /както ми казаха при първият преглед/
4. на прибиране от Студентски град с такси, шофьорът ми предложи "да не звъня на някой да ме чака и да се поизгубим в квартала". Но тъй като изпитвах страх като цяло да се прибирам по тъмно, бях звъннала и ме чакаха вече /слава богу/.
Леле, че тема сте отворили, настръхвам като ви чета
Наскоро си мислех точно за това, че от всички гадни чувства като болка, тъга, страх, най-мразя ужаса, онзи миг, в който те обзема паника и сякаш се отделяш от тялото и ставаш друг човек
Имам няколко такива случаи и най-гадните са с децата
1. В родилното с близнаци, ревящи нон стоп и никой наблизо през нощта малката започна да посинява, задавила съм я с гадния биберон, който ми дадоха с много голяма дупка, а аз нямам никаква представа какво се прави и я нося като полудяла по коридорите и никой не идва. Накрая една друга майка успяла да намери дежурната акушерка и тя взе детето и го обърна надолу и почна да диша, но ми идеше да я удуша. Докато излязох от родилно сигурно през час ми се струваше , че се дави и постоянно виках помощ Май оттогава реших, че само ще ги кърмя и никаки биберони няма да им давам...
2.Малкия е на 3-4 г. и се разхождаме навън, а той налапал едно лукче, което му влезе в кривото гърло и спря да диша, не може да си поеме въздух, ни навън ни навътре - направо полудях, изобщо не си спомням како съм направила, но проклетото лукче излезе, а оттогава цели бонбони не им давам да смучат или ги карам да ги схрускат първо.
3. Прибираме се към 8 ч. от някъде и пресичаме една доста широка улица на светофар, но по това време няма много движение и лудите я ползват за писта. Дъщеря ми отдалече вижда, че свети зелено и се затичва да мине, но аз виждам, че от далеко някой се е засили и ще мине на червено, а не може да я види от спрелите коли. Това за някакви секунди става. Так вик нададох и добре че детето се стресна и спря
Голям кошмар изживях тогава 
Добре че се размина, защото мислех, че този мога да го убия с ръце ако беше се случило нещо, както съм кротка и тиха.
Наскоро си мислех точно за това, че от всички гадни чувства като болка, тъга, страх, най-мразя ужаса, онзи миг, в който те обзема паника и сякаш се отделяш от тялото и ставаш друг човек
Имам няколко такива случаи и най-гадните са с децата
1. В родилното с близнаци, ревящи нон стоп и никой наблизо през нощта малката започна да посинява, задавила съм я с гадния биберон, който ми дадоха с много голяма дупка, а аз нямам никаква представа какво се прави и я нося като полудяла по коридорите и никой не идва. Накрая една друга майка успяла да намери дежурната акушерка и тя взе детето и го обърна надолу и почна да диша, но ми идеше да я удуша. Докато излязох от родилно сигурно през час ми се струваше , че се дави и постоянно виках помощ
Май оттогава реших, че само ще ги кърмя и никаки биберони няма да им давам...2.Малкия е на 3-4 г. и се разхождаме навън, а той налапал едно лукче, което му влезе в кривото гърло и спря да диша, не може да си поеме въздух, ни навън ни навътре - направо полудях, изобщо не си спомням како съм направила, но проклетото лукче излезе, а оттогава цели бонбони не им давам да смучат или ги карам да ги схрускат първо.
3. Прибираме се към 8 ч. от някъде и пресичаме една доста широка улица на светофар, но по това време няма много движение и лудите я ползват за писта. Дъщеря ми отдалече вижда, че свети зелено и се затичва да мине, но аз виждам, че от далеко някой се е засили и ще мине на червено, а не може да я види от спрелите коли. Това за някакви секунди става. Так вик нададох и добре че детето се стресна и спря
Голям кошмар изживях тогава Добре че се размина, защото мислех, че този мога да го убия с ръце ако беше се случило нещо, както съм кротка и тиха. 
1. На квартира сме, на първия етаж, има решетки на прозорците и вечно сме със спуснати щори, въпреки храсталаците отвън. Бременна съм в 4ти месец и сън не ме лови, мъжът ми - хърка така, че сигурно са го чували през няколко етажа. Преместих се в другата стая да спя. Приготвям се, мотам се и в някакъв момент мернах човешко око, вперено в мен през процепа между щората и прозореца. Угасих лампата на момента, но видях силуета на мъж с качулка. Избяга веднага, но как не стана нещо с бебето не знам - така се бях уплашила, че не можех да извикам или да отида до съседната стая.
2. Пресичаме - аз, мъжът ми и бебето на 6 месеца. Мъжът ми бута количката. Пешеходна пътека, двулентов път. Спират ни в първата лента, спират във втората. Някакъв кретен обаче решава да изпревари всички в насрещното с мръсна газ, дори не разбрахме откъде дойде. Успя да набие спирачки на сантиметри от количката. Мъжът ми за малко щеше да го набие, толкова ядосан не го бях виждала. Коментарът на онзи беше: "Какво викате, нали не ви бутнах."
3. От страх мога лесно да се вцепеня, ако съм нависоко - при мен си е фобия. Много добре знам какво е да се вкопча в парапета и да не мога да помръдна, налагало се е някой да ме дръпне в подобна ситуация.
2. Пресичаме - аз, мъжът ми и бебето на 6 месеца. Мъжът ми бута количката. Пешеходна пътека, двулентов път. Спират ни в първата лента, спират във втората. Някакъв кретен обаче решава да изпревари всички в насрещното с мръсна газ, дори не разбрахме откъде дойде. Успя да набие спирачки на сантиметри от количката. Мъжът ми за малко щеше да го набие, толкова ядосан не го бях виждала. Коментарът на онзи беше: "Какво викате, нали не ви бутнах."
3. От страх мога лесно да се вцепеня, ако съм нависоко - при мен си е фобия. Много добре знам какво е да се вкопча в парапета и да не мога да помръдна, налагало се е някой да ме дръпне в подобна ситуация.
Сега като се сетя ми е смешно ,но тогава: 
Както вече писах изкарах тежка бременност и явно притесненията около всичко това бяха дошли на ММ в повече.Като чуеше бебка да плаче и видимо се ошашкваше.Тичаше напред назад и не знаеше какво да прави.Ужасно безполезен все в критичните моменти.Настояваше да пере ,да готви и всичко само да не му оставям детето ,че не знаел какво да го прави като заплачело.А то едни колики едно чудо страшна работа.
Толкова се беше ошашкал че скачаше с крясъци нощем ....сънувал че някой му взел бебето.Сещайте се че с това будеше и едва заспалото бебе.
Не приличаше на себе си направо не можех да го позная.А уж жените ги хващало следродилна треска. 
Накрая го командировах в съседната стая за до като бебка мина годинката и само го посещавах от време на време и животът ни тръгна по старо му тихо и спокойно.
Както вече писах изкарах тежка бременност и явно притесненията около всичко това бяха дошли на ММ в повече.Като чуеше бебка да плаче и видимо се ошашкваше.Тичаше напред назад и не знаеше какво да прави.Ужасно безполезен все в критичните моменти.Настояваше да пере ,да готви и всичко само да не му оставям детето ,че не знаел какво да го прави като заплачело.А то едни колики едно чудо страшна работа.
Толкова се беше ошашкал че скачаше с крясъци нощем ....сънувал че някой му взел бебето.Сещайте се че с това будеше и едва заспалото бебе.
Не приличаше на себе си направо не можех да го позная.А уж жените ги хващало следродилна треска. Накрая го командировах в съседната стая за до като бебка мина годинката и само го посещавах от време на време и животът ни тръгна по старо му тихо и спокойно.
1. Научавам от сестра ми, че баща ми е в болница. Никой не ми дава повече информация, за да не ни притеснявали, а и нея я държаха в невидение, че беше тъкмо родила 
Събираме с мъжа ми багажа и ще тръгваме за Варна /от Русе/. Дотогава не бях изпитвала толкова силна болка. Болеше ме от опитите ми да дишам. Имаше моменти, в които от болка не можех да поема никакъв въздух. До него момент не осъзнавах какво означава да те боли от любов. Слава богу, той ми е добре сега.
2. Преди много години. С колега ще тръгваме рано сутринта за Камчия /по работа/, ама рано рано към 4-5 часа. Трябва да ме вземе от спирката. Направила съм си едно кафе в чаша, отивам на спирката, виждам спряла кола и тръгвам да влизам в нея. В момента в който отварям виждам, че колата е пълна с цигани. Така ми се бяха ухилили и зарадвали, че ме хвана страх, да не говорим, че нямаше гръмнат човек на спирката. В същия момент вдигам поглед и гледам колегата тъкмо паркира зад тях. С огромна скорост се мушнах при него и дълго време след това му помнех номера на колата.
3. Мъжа ми болен, преуморен, изтощен влиза в банята. Нямаше грам сила за нищо, но реши да си вземе един душ. По едно време реших да го проверя как е. В момента, в който отворих вратата припадна. Хванах му главата на косъм, преди да се разбие в едни ръб. Ако не бях влязла щеше да падне така, че да затисне вратата и тогава наистина щях да изпадна в паника, докато ми дойде идея какво да правя.
Събираме с мъжа ми багажа и ще тръгваме за Варна /от Русе/. Дотогава не бях изпитвала толкова силна болка. Болеше ме от опитите ми да дишам. Имаше моменти, в които от болка не можех да поема никакъв въздух. До него момент не осъзнавах какво означава да те боли от любов. Слава богу, той ми е добре сега. 2. Преди много години. С колега ще тръгваме рано сутринта за Камчия /по работа/, ама рано рано към 4-5 часа. Трябва да ме вземе от спирката. Направила съм си едно кафе в чаша, отивам на спирката, виждам спряла кола и тръгвам да влизам в нея. В момента в който отварям виждам, че колата е пълна с цигани. Така ми се бяха ухилили и зарадвали, че ме хвана страх, да не говорим, че нямаше гръмнат човек на спирката. В същия момент вдигам поглед и гледам колегата тъкмо паркира зад тях. С огромна скорост се мушнах при него и дълго време след това му помнех номера на колата.
3. Мъжа ми болен, преуморен, изтощен влиза в банята. Нямаше грам сила за нищо, но реши да си вземе един душ. По едно време реших да го проверя как е. В момента, в който отворих вратата припадна. Хванах му главата на косъм, преди да се разбие в едни ръб. Ако не бях влязла щеше да падне така, че да затисне вратата и тогава наистина щях да изпадна в паника, докато ми дойде идея какво да правя.
Белград, международно състезание по скокове във вода. Полякиня на приблизителна възраст 12 години ще прави задни салта от 10 метра кула. Подхлъзва се и пада като парцалена кукла като се удря в по-долните платформи. Сърцето ми спря, а и на голяма част от хората около мен, не можех да повярвам че детето изплува.
И знаете ли какво направи това невероятно момиче? Излезе скоростно от басейна и направи знак с два пръста към главния съдия (може ли втори опит). Съдията вдигна палец в знак за съгласие. Детето се качи отново, направи скока и получи страхотни оценки! Половината публика плачеше от възхищение, другите още не се бяха съвзели от шока...
И знаете ли какво направи това невероятно момиче? Излезе скоростно от басейна и направи знак с два пръста към главния съдия (може ли втори опит). Съдията вдигна палец в знак за съгласие. Детето се качи отново, направи скока и получи страхотни оценки! Половината публика плачеше от възхищение, другите още не се бяха съвзели от шока...
Звъни ми мобилния телефон. Изписва ми името на човек, който е ....мъртвец.
Вдигам и чувам гласа му. Оказва се, че човекът не е починал! 
Вдигам и чувам гласа му.
Оказва се, че човекът не е починал! Как така?
Бррр, като пуснах темата, имах предвид по-скоро забавни стряскащи случки от срещи с мишки и други такива, сега като чета тръпки ме побиват.
Моят дядо ми изкара ума още в детските години - вика ме на терасата на седмия етаж, взема един месест, огромен, тлъст презрял домат и пита дали го виджам добре...след това го пуска с думите, че ако не искам да се размажа долу като него, да не се надвесвам през парапета. Червеното петно долу беше не по-малко от 5-6 м в диаметър - така си го спомням.
Е, и сега като ида в апартамента, не излизам на терасата, не пускам и децата там, а когато живях за кратко в същия апарамент, карах баща ми да излиза да простира. Това не ми попречи след година да падна в един строеж от 5 метра височина.
Моят дядо ми изкара ума още в детските години - вика ме на терасата на седмия етаж, взема един месест, огромен, тлъст презрял домат и пита дали го виджам добре...след това го пуска с думите, че ако не искам да се размажа долу като него, да не се надвесвам през парапета. Червеното петно долу беше не по-малко от 5-6 м в диаметър - така си го спомням.
Е, и сега като ида в апартамента, не излизам на терасата, не пускам и децата там, а когато живях за кратко в същия апарамент, карах баща ми да излиза да простира. Това не ми попречи след година да падна в един строеж от 5 метра височина.
Аз се сетих за един случай, когато още живеехме при нашите и със сестра ми бяхме сами, били сме големи вече, по на 18-20 г. , и през нощта тя се събужда с някакъв адски писък, направо цялата изтръпнах и като отидох да я събудя както съм се надвесила над нея тя започна да ме удря и блъска, защото си мисли, че искам нещо да й направя. Кой знае какво е сънувала, но беше кошмарно
1. Преди 2-3 седмици прекарваме уикенда с приятелско семейство в една био ферма в Балкана. Там има доста коне на разположение на гостите. Големите деца яздят с главния коняр в заграденото място извън самата ферма (има масивна каменна ограда и огромна дървена порта на входа). Аз заедно с дребния и единия татко отиваме да видим батковците и стигаме почти до портата. В този момент върху нас връхлетя едно конярче (15-16 годишно), което препускаше като обезумяло в галоп на място пълно с хора и с ограничена видимост. За секунди скочих заедно с малкия в прегрътките на другия татко, който беше най-близо до стената . Конят мина точно там където бяхме аз и дребния, а пишлемето така и не разбра за какво крещя като обезумяла. Целия ден после се озъртах да не ни прегази кон.
2. Преди почти 4 години - малкия е новороден в бебешка количка, а аз съм тръгнала на гости и чакам рейс на спирката на Оръжна болница. Телефонът ми звъни и пускам количката, за да ровя в торбестото подобие на дамска чанта. От къде да знам, че тротоарът на спирката е с наклон към булеварда. Видях как количката ми се насочва право към платното и се вкамених. Добре, че хората на спирката я спряха, аз не бях в състояние да помръдна - само тих ужас...
3. Миналото лято - вечер е, лампите са угасени и сме на светлината на телевизора - ММ и баткото гледат нещо, аз седя в трапезарията с гръб към отврената балконска врата (на 1 м от мен) и съм в мама-та. Преди това бях сготвила за малкия една супа топчета и я оставих на плота с отворен капак да изстива по-бързо. В един момент чувам изтропване от към кухнята като от капак на тенджера, заглеждам се в тъмното, но нищо не виждам ( аз съм малко недоскив на тъмно), заглеждам се пак - само нещо като сянка/игра на светлината и решавам все пак да проверя. Понадигам се от стола и на по-малко от метър от мен погледът ми се засича с жълти, светкащи в марака очи...Така изкрещях, че събудих и малкия на горния етаж. Не знам кой беше по-уплашен - аз или котката, защото след писъка ми видях единствено опашка с цвят почти като ламината в хола, която се изнизва през балконската врата... Супата отиде за кучето, естествено не посмях да я дам на детето. На другия ден видях злосотрника - беше се настанил в храстите от другата страна на улицата и заради него цяло лято не посмях да оставя нищо на балкона.
. Конят мина точно там където бяхме аз и дребния, а пишлемето така и не разбра за какво крещя като обезумяла. Целия ден после се озъртах да не ни прегази кон.2. Преди почти 4 години - малкия е новороден в бебешка количка, а аз съм тръгнала на гости и чакам рейс на спирката на Оръжна болница. Телефонът ми звъни и пускам количката, за да ровя в торбестото подобие на дамска чанта. От къде да знам, че тротоарът на спирката е с наклон към булеварда. Видях как количката ми се насочва право към платното и се вкамених. Добре, че хората на спирката я спряха, аз не бях в състояние да помръдна - само тих ужас...
3. Миналото лято - вечер е, лампите са угасени и сме на светлината на телевизора - ММ и баткото гледат нещо, аз седя в трапезарията с гръб към отврената балконска врата (на 1 м от мен) и съм в мама-та
. Преди това бях сготвила за малкия една супа топчета и я оставих на плота с отворен капак да изстива по-бързо. В един момент чувам изтропване от към кухнята като от капак на тенджера, заглеждам се в тъмното, но нищо не виждам ( аз съм малко недоскив на тъмно), заглеждам се пак - само нещо като сянка/игра на светлината и решавам все пак да проверя. Понадигам се от стола и на по-малко от метър от мен погледът ми се засича с жълти, светкащи в марака очи...Така изкрещях, че събудих и малкия на горния етаж. Не знам кой беше по-уплашен - аз или котката, защото след писъка ми видях единствено опашка с цвят почти като ламината в хола, която се изнизва през балконската врата... Супата отиде за кучето, естествено не посмях да я дам на детето. На другия ден видях злосотрника - беше се настанил в храстите от другата страна на улицата и заради него цяло лято не посмях да оставя нищо на балкона.
Извършвам поредно почистване на жилището. Вече съм към края, изтупала, измила, избърсала, почистила, проветрила и като за финал - да изтупам кърпата за прах. Отварям балконската врата, която доскоро беше отворена и още съвсем леко открехната, през вратата нещо светкавично тъмно мина, като леко закачи и краката ми - извиках от уплаха и изненада и се хванах за гърдите, разбира се, ангелите ми бяха изкочили. След като се свестих за секунда две, огледах стаята - няма нищо, гледам леглото, под него ще е - надниквам много внимателно, гледаха ме две светещи очички. Оказа се котката на съседите, след като ги питахме имат ли котка. Котката беше не по-малко уплашена и от мен.
В една зимна вечер мързеливо се завличам до котелното, за да сложа на парното. Помещението е много тясно, по-тясно от коридор. До котела - мишка, която решава да избяга навън през отворената врата и атакува право към мен По някакъв начин съм успяла да се изкатеря с единия крак на чувал въглища, с дугия да опра в срещуположната стена и с двете ръце за тухлите на стената, станах като Айфелова кула и тя мина под мен и избяга. Никога друг път не съм постигала такава скорост в каквото и да било
По някакъв начин съм успяла да се изкатеря с единия крак на чувал въглища, с дугия да опра в срещуположната стена и с двете ръце за тухлите на стената, станах като Айфелова кула и тя мина под мен и избяга. Никога друг път не съм постигала такава скорост в каквото и да било 
Аз за какво ли не се стресирам и и изпадам в паника,интересното е,че като че ли наистина в най-сериозните и опасни моменти ( като катастрофа) успявам да запазя самообладание.Но нека да ви разкажа как като бях малка успях да изкарам акъла на майка ми.Може би звучи малко скалъпено,но ви уверявам,че историята е напълно реална :
Като малко много често ставах на сън,понякога говорех,правех разни неща.Имаше случаи,в които си спомнях какво съм правила,но и такива,в които нищо не помнех.Предната вечер бях гледала някакъв филм и сънувам как в тоалетната има вестник със статия за този филм,която трябва да унищожа по незнайни причини:lol:Отивам в кухнята и вземам вилица ( добре че все пак не съм взела нож) и се насочвам към тоалетната,в това време майка ми,явно усетила шум става да види какво се случва и ми препречва пътя по коридора и не ми дава да продължа към "целта си" и започва да ме бута,за да се събудя явно,аз обаче в този конкретен случай много добре осъзнавах какво се случва и напирах да си отида в тоалетната.Това,което обаче не бях осъзнала е,че през цялото време след като съм се събудила ми е текло кръв от носа.И така майка ми се събужда,излиза в коридора и ме вижда с вилица в ръка и цялата в кръв.Понеже имам по-малък брат,с който спяхме в една стая 1 отишла да провери него и помислила,че съм му направила нещо.Той разбира се си беше добре и си спеше кротко.Сега като си припомняме тази история се смеем,но не мога и да си представя какъв ужас е изживяла.Да си помислиш,че едното ти дете е посегнало на другото
Като малко много често ставах на сън,понякога говорех,правех разни неща.Имаше случаи,в които си спомнях какво съм правила,но и такива,в които нищо не помнех.Предната вечер бях гледала някакъв филм и сънувам как в тоалетната има вестник със статия за този филм,която трябва да унищожа по незнайни причини:lol:Отивам в кухнята и вземам вилица ( добре че все пак не съм взела нож) и се насочвам към тоалетната,в това време майка ми,явно усетила шум става да види какво се случва и ми препречва пътя по коридора и не ми дава да продължа към "целта си" и започва да ме бута,за да се събудя явно,аз обаче в този конкретен случай много добре осъзнавах какво се случва и напирах да си отида в тоалетната.Това,което обаче не бях осъзнала е,че през цялото време след като съм се събудила ми е текло кръв от носа.И така майка ми се събужда,излиза в коридора и ме вижда с вилица в ръка и цялата в кръв.Понеже имам по-малък брат,с който спяхме в една стая 1 отишла да провери него и помислила,че съм му направила нещо.Той разбира се си беше добре и си спеше кротко.Сега като си припомняме тази история се смеем,но не мога и да си представя какъв ужас е изживяла.Да си помислиш,че едното ти дете е посегнало на другото
На мене земетресението преди три години ми изкара акъла. Не знам с каква бясна скорост изскочих от стаята, префучах през хола и се паркирах под рамката на вратата в антрето. После като си легнах и разтресе втория път, не посмях повече да се върна в леглото. След това един месец спах в хола, да съм по-близо до антрето...
За други случаи не се сещам, освен за една паник атака, но предполагам как съм изкарала акъла на майка ми, преди години. Бях на 16, когато ме блъсна кола, аз нищо не помня и слава богу, но майка ми е разбрала, чак на сутринта къде съм, чак тогава съм си казала телефона на лекарите...
За други случаи не се сещам, освен за една паник атака, но предполагам как съм изкарала акъла на майка ми, преди години. Бях на 16, когато ме блъсна кола, аз нищо не помня и слава богу, но майка ми е разбрала, чак на сутринта къде съм, чак тогава съм си казала телефона на лекарите...
Имам два най-фрапиращи случая, в които си "изкарах акъла". И все заради големия ми син, който утре има РД, да ми е жив и здрав.
Първият : Беше на 5 годинки, двамата сме сами в лодка. Аз съм се навела с гръб към него и слагам рапани в една торбичка. Обръщам се и изтръпвам от ужас- виждам само едни малки пръстенца на едната ръка да се държат за края на лодката. Нито плясък чух, нито вик. Паднал зад борда и успял да се хване само с едната ръка. Реагирам светкавично, но щях да се гътна от ужас.
Втори случай: Карам си колата и след един завой виждам полицаи на пътя, спряла кола полицейска, килнатия на една страна мотор на сина ми на пътното платно, каската му търкулнала се към тротоара и никъде не виждам самия него. Само спрях и пищях, питах къде е. А полицаят, без да знае коя съм, ми каза, че ще ми състави акт, ако веднага не освободя пътя и спра да преча на и без това затрудненото движение. Изобщо не помня следващите минути докато стигнах в спешното отделение. Слава богу той имаше само охлузвания. В интерес на истината бях тръгнал;а да го търся, защото няколко часа телефонът му беше извън обхват, а имахме уговорка да се видим.
Първият : Беше на 5 годинки, двамата сме сами в лодка. Аз съм се навела с гръб към него и слагам рапани в една торбичка. Обръщам се и изтръпвам от ужас- виждам само едни малки пръстенца на едната ръка да се държат за края на лодката. Нито плясък чух, нито вик. Паднал зад борда и успял да се хване само с едната ръка. Реагирам светкавично, но щях да се гътна от ужас.
Втори случай: Карам си колата и след един завой виждам полицаи на пътя, спряла кола полицейска, килнатия на една страна мотор на сина ми на пътното платно, каската му търкулнала се към тротоара и никъде не виждам самия него. Само спрях и пищях, питах къде е. А полицаят, без да знае коя съм, ми каза, че ще ми състави акт, ако веднага не освободя пътя и спра да преча на и без това затрудненото движение. Изобщо не помня следващите минути докато стигнах в спешното отделение. Слава богу той имаше само охлузвания. В интерес на истината бях тръгнал;а да го търся, защото няколко часа телефонът му беше извън обхват, а имахме уговорка да се видим.
Бррр, като пуснах темата, имах предвид по-скоро забавни стряскащи случки от срещи с мишки и други такива, сега като чета тръпки ме побиват.
Моят дядо ми изкара ума още в детските години - вика ме на терасата на седмия етаж, взема един месест, огромен, тлъст презрял домат и пита дали го виджам добре...след това го пуска с думите, че ако не искам да се размажа долу като него, да не се надвесвам през парапета. Червеното петно долу беше не по-малко от 5-6 м в диаметър - така си го спомням.
Е, и сега като ида в апартамента, не излизам на терасата, не пускам и децата там, а когато живях за кратко в същия апарамент, карах баща ми да излиза да простира. Това не ми попречи след година да падна в един строеж от 5 метра височина.
Моят дядо ми изкара ума още в детските години - вика ме на терасата на седмия етаж, взема един месест, огромен, тлъст презрял домат и пита дали го виджам добре...след това го пуска с думите, че ако не искам да се размажа долу като него, да не се надвесвам през парапета. Червеното петно долу беше не по-малко от 5-6 м в диаметър - така си го спомням.
Е, и сега като ида в апартамента, не излизам на терасата, не пускам и децата там, а когато живях за кратко в същия апарамент, карах баща ми да излиза да простира. Това не ми попречи след година да падна в един строеж от 5 метра височина.
А имам толкова много стресови преживявания, че познатите ми се чудят, как съм жива още.
Сина ми тази вечер се задави толкова жестоко, пиейки вода, че ако тази покъртителна картинка на посиняло бебе беше продължила още няколко секунди щеше да ми побелее косата Пиша това, защото ми е съвсем прясно. Все още треперя и мисълта, че може да се случи пак, а аз може да си "изгубя ума" отново, но този път да съм сама не ми дава мира.
Пиша това, защото ми е съвсем прясно. Все още треперя и мисълта, че може да се случи пак, а аз може да си "изгубя ума" отново, но този път да съм сама не ми дава мира. 
В една зимна вечер мързеливо се завличам до котелното, за да сложа на парното. Помещението е много тясно, по-тясно от коридор. До котела - мишка, която решава да избяга навън през отворената врата и атакува право към мен По някакъв начин съм успяла да се изкатеря с единия крак на чувал въглища, с дугия да опра в срещуположната стена и с двете ръце за тухлите на стената, станах като Айфелова кула и тя мина под мен и избяга. Никога друг път не съм постигала такава скорост в каквото и да било
По някакъв начин съм успяла да се изкатеря с единия крак на чувал въглища, с дугия да опра в срещуположната стена и с двете ръце за тухлите на стената, станах като Айфелова кула и тя мина под мен и избяга. Никога друг път не съм постигала такава скорост в каквото и да било Същинска нинджа!
Преди 2 - 3 лета по това време. Излизам аз горе на терасата да гледам Персеидите, както си лежа на шезлонга и гледам замечтано нощното небе, и с ужас видях светещо триъгълно нещо с червена, зелена и синя светлина, светлините бяха пркачени за нещо златисто. Мама беше слязла долу, аз се изплаших "Олелееееее, това са извънземните, идват да ме отвлекат, помощ!". За части от секундата застанах на вратата и се дерях колкото ми глас държи, виках майка ми да дойде. Не посмях да остана повече горе, слязох долу и все още стресната, пуснах тема в един форум за загадъчните светлини. то пък се оказало светлини на самолет. Каквито не съм виждала, освен червеното. Но пък познавам логата на авиокомпаниите и как изглеждат самолетите, мога да се закълна, че този беше златист, но няма златист самолет, не съм виждала такъв. 
Още се чудя какъв беше този, доста ниско летеше.
Каквито не съм виждала, освен червеното. Но пък познавам логата на авиокомпаниите и как изглеждат самолетите, мога да се закълна, че този беше златист, но няма златист самолет, не съм виждала такъв. Още се чудя какъв беше този, доста ниско летеше. 
Спя си аз сама, и явно съм си спала на ръката, тя изтръпнала, ама не просто колкото да ме боцка, а съвсем изтръпнала, изобщо не я усещам като своя. И се събуждам и усещам някаква чужда ръка до себе си! Направо ужас! Докато се осъзная, че е моя, и се убеждавам, че е моята си, а тя още седи безчувствена. Знам, много тъпо.
Пернишкото земетресение, първото, което съм усетила в съзнателния си живот (не че съм много млада де). От тогава от време на време си представям как всичко се клати и тресе и обмислям какво да направя и къде да застана.
Когато бях 6-7 клас, първа смяна през зимата тръгвам към 7:30 на училище. Навън - тъмница, само уличните лампи светят. Минавам през едно пусто място между строежи и блокове и гледам срещу мен някакъв плете крака. Викам си, ще мина отляво - и той тръгва срещу мен, ще мина отдясно - и той надясно. Леле, това беше, край! Почна нещо да ми говори, аз като запалих мотора и беж да ме няма, с тежката раница и голямото палто да видиш как се тича през преспите сняг. Не смеех да се обърна да видя тича ли след мен. Скрих се в един вход, почаках малко, видях, че няма жива душа и минах от друг път.
Докато бях бременна спях с една възглавничка между коленете, че ми беше по-удобно. Родих и в началото продължавах да си я слагам, когато мога. Креватчето е залепено до нашето легло, когато успея да приспя бебето го слагам там, но често си заспиваше и между нас. Та, първия месец едва ли съм събирала и по 4 часа сън за денонощие, всичко ми беше мъгла през това време и се събуждам аз веднъж, пипам между мен и ММ, няма бебе, но усещам как стискам нещо между коленете си! Направо пощурях, но тоооолкова ми се спи, че не мога да се осъзная, не мога да скокна и да се разбудя, бях убедена, че съм си убила бебето в съня, опипвам възглавницата между коленете си и не мога да се убедя, че това е възглавница, а не бебе! Такъв ужас не бях изживявала никога, събужда се и ММ, опитва се да ме успокои, накрая се събуди и бебето в креватчето си и айде, всичко отначало...
А иначе веднъж реших, че мога да не ходя 50м до светофара, ами си пресякох така, пък едно такси решило, че може да не чака колоната, а да изпревари в насрещното и като ме качи на капака си, като се завъртях като парцалена кукла отгоре, после се пльоснах на асфалта... На другия тротоар спирка пълна с народ, усетих как за миг всичко застина и замлъкна. Аз станах, нищо ми нямаше, гледам го оня в таксито си седи и ме гледа, краката ми треперят, но съм жива, та си пресякох и си продължих. Тъпа кукувица, сега няма по-внимателен човек от мен на пътя.
Знам, много тъпо.Пернишкото земетресение, първото, което съм усетила в съзнателния си живот (не че съм много млада де). От тогава от време на време си представям как всичко се клати и тресе и обмислям какво да направя и къде да застана.
Когато бях 6-7 клас, първа смяна през зимата тръгвам към 7:30 на училище. Навън - тъмница, само уличните лампи светят. Минавам през едно пусто място между строежи и блокове и гледам срещу мен някакъв плете крака. Викам си, ще мина отляво - и той тръгва срещу мен, ще мина отдясно - и той надясно. Леле, това беше, край! Почна нещо да ми говори, аз като запалих мотора и беж да ме няма, с тежката раница и голямото палто да видиш как се тича през преспите сняг. Не смеех да се обърна да видя тича ли след мен. Скрих се в един вход, почаках малко, видях, че няма жива душа и минах от друг път.
Докато бях бременна спях с една възглавничка между коленете, че ми беше по-удобно. Родих и в началото продължавах да си я слагам, когато мога. Креватчето е залепено до нашето легло, когато успея да приспя бебето го слагам там, но често си заспиваше и между нас. Та, първия месец едва ли съм събирала и по 4 часа сън за денонощие, всичко ми беше мъгла през това време и се събуждам аз веднъж, пипам между мен и ММ, няма бебе, но усещам как стискам нещо между коленете си!
Направо пощурях, но тоооолкова ми се спи, че не мога да се осъзная, не мога да скокна и да се разбудя, бях убедена, че съм си убила бебето в съня, опипвам възглавницата между коленете си и не мога да се убедя, че това е възглавница, а не бебе! Такъв ужас не бях изживявала никога, събужда се и ММ, опитва се да ме успокои, накрая се събуди и бебето в креватчето си и айде, всичко отначало...А иначе веднъж реших, че мога да не ходя 50м до светофара, ами си пресякох така, пък едно такси решило, че може да не чака колоната, а да изпревари в насрещното и като ме качи на капака си, като се завъртях като парцалена кукла отгоре, после се пльоснах на асфалта... На другия тротоар спирка пълна с народ, усетих как за миг всичко застина и замлъкна. Аз станах, нищо ми нямаше, гледам го оня в таксито си седи и ме гледа, краката ми треперят, но съм жива, та си пресякох и си продължих. Тъпа кукувица, сега няма по-внимателен човек от мен на пътя.
Спомних си и как на 16-17, прибирам се една зима по тъмно и виждам как един върви срещу мен, но с много стабилна крачка. Нещо ме зачопли отвътре, отключих си входната врата и буквално я затръшнах след себе си. Този като започна да я блъска и да крещи да отворя... Страх ме беше да си светна лампата в стаята после, а 15 минути по-късно, взех да се съмнявам случило ли се е наистина.
Страх ме беше да си светна лампата в стаята после, а 15 минути по-късно, взех да се съмнявам случило ли се е наистина.
И аз имам подобна история - тъкмо бях скъсала с гаджето и една вечер се прибирам и усещам в тъмното някой върви зад мен. Бях абсолютно убедена, че е той и пак ще ми разправя колко ме обича и решавам да засиля крачката, остават няколко метра до вкъщи, че не ми се разправя пак с него. В един момент вече съм пъхнала ключа в ключалката и чувам "За къде си се разбързала" и цялата се вледнявам, защото това НЕ е гласът на бившия. Едва успях да вляза и да заключа отвътре. Входната ни врата обаче има малко прозорче с фигурално стъкло и този си залепи устата на прозорчето и мноооого бавно ми каза "Искам да ти го сложа в малките устенца" Сигурно стоях половин час в коридора преди да вляза при нашите и също по едно време почнах да се чудя дали наистина ми се е случило.
Сигурно стоях половин час в коридора преди да вляза при нашите и също по едно време почнах да се чудя дали наистина ми се е случило. Когато един бус ме затисна към една стена. Връщаше назад и не ме видя (аз бях на тротоар). Нямах сили дори да извикам, добре,че имаше хора наоколо, та се спря. Засега не съм изпитвала по-голям ужас от това.
Разбирам те. Синът ми беше на две години, когато в пешеходна зона до сградата на Общината излиза шофьорът на една от служебните коли на общината, пали и започва да дава на заден.През цялото време си мисля, че шофьорът вижда децата - не беше само моето там, но те са много ниски и не ги е видял, а са на два метра от мен.Стигам точно когато колата бута лекичко сина ми, издърпвам го буквално изпод колата, мятам го назад и заставам с тялото си. Хората се развикаха, човекът спря, излезе разтреперан. Не коментирам кой е по-виновен - и те не трябва да паркират там, и ние като майки винаги можем да сме по-бдителни. Просто се радвам, че се размина.
Дъщеря ми на няколко пъти спираше да диша както плачеше, като потърсих инфо в нета разбрах, че се нарича захласване. Реагирам адекватно всеки път /след първия, когато не знаех какво по дяволите става/, но след това половин час съм на стол, с омекнали колене и треперещи ръце, мозъкът ми е почти изключил и най-желаното нещо на света е чешмата със студена вода, където едва ли не си пъхам цялата глава. Четох, че това се израствало и нямам търпение.
Отделно преди две седмици една гъска с малка джипка щеше да ме отнесе на светофара, минавайки на червено. За мен беше зелено и си карам нормално. Добре, че я видях, че няма намерение да спира и дадох малко газ и се разминахме успешно. Около половин минута се опитвах да се съфирясам ама после обърнах и я догоних. Такова конско отнесе като я настигнах на следващото кръстовище, че сигурно още й държи влага. Чак се чудя на себе си как не я набих. След уплахата такъв бяс ме беше обхванал, че няма накъде повече.
Отделно преди две седмици една гъска с малка джипка щеше да ме отнесе на светофара, минавайки на червено. За мен беше зелено и си карам нормално. Добре, че я видях, че няма намерение да спира и дадох малко газ и се разминахме успешно. Около половин минута се опитвах да се съфирясам ама после обърнах и я догоних. Такова конско отнесе като я настигнах на следващото кръстовище, че сигурно още й държи влага. Чак се чудя на себе си как не я набих. След уплахата такъв бяс ме беше обхванал, че няма накъде повече.
Преди 2-3 седмици беше последния ми уплах. Беше към 22-23 часа и съм сама, легнала да гледам ТВ и само той светеше. Едното куче, легнало пред дивана, а другото само обикаля напред назад и по едно време застана на вратата на хола и гледа към коридора и се почва едно настървено лаене и ръмжане, че няма накъде, а тя е толкова страхлива, че само да и кажеш па и бяга... Станах, светнах, сложих им каишките и излязох и чаках МП да се прибере. Изплаших се, защото знам, че кучетата много усещат разни неща, а и за нея това не беше никак обичайно поведение.
Детето на две. Прибираме се от разходка, лято. Влизаме си, той се запътва към кухнята, аз се събувам. За стотни от секундата се сещам че на излизане оставих вратата на терасата отворена, втори етаж. Захвърлих всичко и докато стигна до него вече беше провесен с главата надолу.
Детето на почти четири. Играе с негово приятелче на 20 метра от нас. Приятелите ми все ме хокат че вървя подире му, бил голям. Гласувам доверие и наблюдавам отдалече. Река Янтра е до нас. Както си играеше, драсна към каменния парапет, висок метър някъде, отдолу- реката. Метнах очила, чехли, завиках като побъркана. Докато стигна до него, спринтирайки, беше покачен отгоре.
Детето на почти четири. Играе с негово приятелче на 20 метра от нас. Приятелите ми все ме хокат че вървя подире му, бил голям. Гласувам доверие и наблюдавам отдалече. Река Янтра е до нас. Както си играеше, драсна към каменния парапет, висок метър някъде, отдолу- реката. Метнах очила, чехли, завиках като побъркана. Докато стигна до него, спринтирайки, беше покачен отгоре.
Преди около 15 години. Моя приятелка къса с гаджето си. Рев, сълзи и сополи. Прибирам се в къщи от дискотека. Влизам във входа вече да се качвам по стълбите, посягам да пусна осветлението и хоп... някой светна вместо мен. Щях да припадна. Оказа се "гаджето". Да ме питал що така се били развили нещата и някакви такива глупости. Никога няма да забравя как взех 3 етажа за отрицателно време, естествено придружено с викове.
Преди 2-3 седмици беше последния ми уплах. Беше към 22-23 часа и съм сама, легнала да гледам ТВ и само той светеше. Едното куче, легнало пред дивана, а другото само обикаля напред назад и по едно време застана на вратата на хола и гледа към коридора и се почва едно настървено лаене и ръмжане, че няма накъде, а тя е толкова страхлива, че само да и кажеш па и бяга... Станах, светнах, сложих им каишките и излязох и чаках МП да се прибере. Изплаших се, защото знам, че кучетата много усещат разни неща, а и за нея това не беше никак обичайно поведение.
Събуждам се в три часа посред нощ от стъпки по паркета. Мъжът ми спи до мен, а отсреща стои клекнал един непознат мъж и ме гледа.
Ужас.. Ние живеем в Столипиново на 2рия етаж в блок. Терасата ни едната е открита и една нощ един тъмен събрат се качил. Тършува си той,ама свекърва ми го усетила / тогава живеехме още с нея/ и станала жената. Бягал от полицията и решил да се скрие при нас - дала му 2 цигари, понеже за това бърникал, и го пуснала през входната врата без да буди мъжа ми или мъжа на зълвата. Имахме и въздушна пушка по това време в нас...
Сума време й трихме сол на главата после,ама съжалила го. 
13 юли,преди месец!Събуждам се и виждам,че детето е с температура 38.4 1г.4м.е.Давам 5мл.Нурофен,водя го на лекар- леко червено гърло.Предписват му хомеопатия и по път към вкъщи минаваме покрай аптеката,купуваме лекарствата,в една градинка хапна и 3аспа.Пред блока приятелките се събират 3а ра3ходка.Малкия се събуди,премерих отново температурата и като видях,че все още е висока реших да се прибираме,3а да му дам лекарствата.Едната от приятелките ми се надвеси над него,3а да му каже "Чао" и ми ка3а,че детето трепери.Вдигам сенника на количката и го виждам целия посинял,вдървен,с посиняла уста и поглед вперен нагоре.Вдигнах го,3апочнах да го тръскам,да му бъркам в устата,3а да видя дали не си е глътнал е3ика.Ра3крещях се 3а помощ.Другата мацка 3въни на 112,а третата 3апочва да го пръска с вода.Дърво-не диша,не мига,не мърда!И3паднах в паника!3апочнах да питам Бог как може да ми причинява това-толкова трудно 3абременях и родих след 4 опита ин витро и в следващия момент държа бе3жи3неното телце на детето си.Една от приятелките ми ка3а да вли3аме в колата и да ка3вам накъде да ни кара.И3би пяна от устата му.В най-бли3ката поликлиника се ока3а,че спешен кабинет няма и ни насочиха към педиатрите.Между етажите детето и3рева,а а3 и3крещях от облекчение,че е жив!Нахълтах в кабинета,жената веднага го съблече и уви с мокри чаршафи.Премери му температурата-39.6.Ка3а,че от ря3кото вдигане на Т е получил фебрилен гърч и веднага да вли3аме в болница.Отидохме при личната му лекарка 3а направление и там му биха Диа3епам.Та след вне3апната смърт на баща ми,депресията,в която и3паднах,след като ра3брах,че не мога да имам деца,тока,който ме 3акова в мрежата 3а повече от 15 сек и какво ли още не мога да кажа,че това беше ама наистина най-големият ми кошмар!Сега и3питвам ужас да не се повтори и се надявам Бог да па3и детето ми,3ащото ра3брах а3 колко съм бе3силна пред неговата воля!
jul_j голям ужас е било, голям стрес.
Толкова трудно се гледат деца, всеки момент може да се съсипеш от стрес.
Имаше един лаф. Станеш ли майка, пускаш сърцето си да живее извън теб. Защото реално твоето сърце са децата ти и то вече не ти принадлежи, както и това, че те са самостоятелни личности и освен да ги отгледаш, учиш и обучиш да го живеят този живот, нищо друго не може да направиш.
голям ужас е било, голям стрес.Толкова трудно се гледат деца, всеки момент може да се съсипеш от стрес.
Имаше един лаф. Станеш ли майка, пускаш сърцето си да живее извън теб. Защото реално твоето сърце са децата ти и то вече не ти принадлежи, както и това, че те са самостоятелни личности и освен да ги отгледаш, учиш и обучиш да го живеят този живот, нищо друго не може да направиш.
Преди 2-3 седмици беше последния ми уплах. Беше към 22-23 часа и съм сама, легнала да гледам ТВ и само той светеше. Едното куче, легнало пред дивана, а другото само обикаля напред назад и по едно време застана на вратата на хола и гледа към коридора и се почва едно настървено лаене и ръмжане, че няма накъде, а тя е толкова страхлива, че само да и кажеш па и бяга... Станах, светнах, сложих им каишките и излязох и чаках МП да се прибере. Изплаших се, защото знам, че кучетата много усещат разни неща, а и за нея това не беше никак обичайно поведение.
Едната ми котка ръмжи, когато на стълбищната площадка има някой.
Една нощ така ръмжа, след полунощ. Сами сме с детето, то спи, аз чета книга. И като започна да ръмжи, се поуплаших. Така дава сигнал и на другата котка, да се скрият в тайниците. Кри се, излиза пак, ръмжи и така известно време. Не съм изпаднала в шок от ужас, защото сме надеждно заключени отвътре, но все пак доста се ослушвах. Разбира се, не излязох да проверя защо.
Една нощ така ръмжа, след полунощ. Сами сме с детето, то спи, аз чета книга. И като започна да ръмжи, се поуплаших. Така дава сигнал и на другата котка, да се скрият в тайниците. Кри се, излиза пак, ръмжи и така известно време. Не съм изпаднала в шок от ужас, защото сме надеждно заключени отвътре, но все пак доста се ослушвах. Разбира се, не излязох да проверя защо.
Детето ми беше болно,с температура от няколко дни и бях много притеснена.Легнахме си след обяд и в един момент, в който човек не е сигурен спи ли или е буден, виждам как в стаята влиза Смъртта(красива,дребничка,цялата в бяло)Изпищях и събудих детето и ММ.Разказах какво ми се е привидяло и излязохме за да водим детето на лекар.След няколко часа,като се прибрахме до апартамента ни имаше подпрян ковчег.След обед беше починала възрастната ни комшийка...Дори сега като се сещам косата ми настръхва,а беще преди 28 години.
Разказвала съм го на приятели,онемяват.На море сме, в квартира с три легла,има тераса с изцяло стъклена врата ,стандартна .Следобедна дрямка ,след плаж и тогава 4 годишния ми син реши, че вратата към терасата е отворена ,бягайки излезе. Вратата беше до главата ми,изправяйки се ,защото всичко беше за секунди, очаквах да видя най големия ужас.Той просто беше разбил стъклото с глава и някак си бе излязъл на терасата,стъпил бос и гол върху стъклата.Никога няма да забравя стъклото счупено във форма на сталактит на нивото на ръста му,и изплашения поглед на хазяйката когато и разказахме за случката.Синковеца беше с драскотина около 5см. на челото, недълбока,и до днес нямам обяснение как и какво всъщност се случи.
Преди 2-3 седмици беше последния ми уплах. Беше към 22-23 часа и съм сама, легнала да гледам ТВ и само той светеше. Едното куче, легнало пред дивана, а другото само обикаля напред назад и по едно време застана на вратата на хола и гледа към коридора и се почва едно настървено лаене и ръмжане, че няма накъде, а тя е толкова страхлива, че само да и кажеш па и бяга... Станах, светнах, сложих им каишките и излязох и чаках МП да се прибере. Изплаших се, защото знам, че кучетата много усещат разни неща, а и за нея това не беше никак обичайно поведение.
Странна енергия, духове... животните го усещат!
Земетресение.
Миналата седмица на площадката имаше 2коня пуснати от махалата. Тъй като не мога да тичам , а моето дете отиде "да гали коня", за части от секундата сърцето ми изкочи когато видях как коня почти захапва и гони сина ми. Горкия ревеше и бягаше. Единствената ми реакция беше да плясна с ръце да уплаша коня и да издърпам малкия...
Прибираме се с малкия преди две седмици към 22:00,зад спирката в квартала, само ние,изведнъж гледам мъж, тръгва след нас, и аз казвам на малкия по бързо,аз нито мога да тичам нито нишо,ускорихме крачка той също,почти ни настига, когато се появиха хора, а мъжа който ни следеше,продължи в коренно различна посока.
Тъкмо съм се унесла в сън към 2през нощта,когато брат ми ме буди с паника " Габи, кво става навън?"
От съседния блок черен дим и се чува гърмене..в просъница е вдигащо адреналина. Всъщност 2коли гръмнали и пазарчето се запалило: (
Друг момент в който си изкарвам акъла е :катастрофи...
Имам една голяма катастрофа /не карах аз, докато бях бременна/
Друга, мъжа ми си помисли че може да изкачи заледена улица зад окръжна, като се спуснахме ударихме 3коли, а идващите 5-6коло се нанизаха в нас и за малко да ни затиснат с малкия: (
Акъла ми изкара и градушката в София, онази голямата, толкова се изплаших,че събудих малкия, за да слезем при съседите /имах чувството че покрива ще падне./
Хаха сега като се замисля, доста неща могат да ми изкарат акълите
Миналата седмица на площадката имаше 2коня пуснати от махалата. Тъй като не мога да тичам , а моето дете отиде "да гали коня", за части от секундата сърцето ми изкочи когато видях как коня почти захапва и гони сина ми. Горкия ревеше и бягаше. Единствената ми реакция беше да плясна с ръце да уплаша коня и да издърпам малкия...
Прибираме се с малкия преди две седмици към 22:00,зад спирката в квартала, само ние,изведнъж гледам мъж, тръгва след нас, и аз казвам на малкия по бързо,аз нито мога да тичам нито нишо,ускорихме крачка той също,почти ни настига, когато се появиха хора, а мъжа който ни следеше,продължи в коренно различна посока.
Тъкмо съм се унесла в сън към 2през нощта,когато брат ми ме буди с паника " Габи, кво става навън?"
От съседния блок черен дим и се чува гърмене..в просъница е вдигащо адреналина. Всъщност 2коли гръмнали и пазарчето се запалило: (
Друг момент в който си изкарвам акъла е :катастрофи...
Имам една голяма катастрофа /не карах аз, докато бях бременна/
Друга, мъжа ми си помисли че може да изкачи заледена улица зад окръжна, като се спуснахме ударихме 3коли, а идващите 5-6коло се нанизаха в нас и за малко да ни затиснат с малкия: (
Акъла ми изкара и градушката в София, онази голямата, толкова се изплаших,че събудих малкия, за да слезем при съседите /имах чувството че покрива ще падне./
Хаха сега като се замисля, доста неща могат да ми изкарат акълите
Среднощен телефонен звън - за да ми съобщят, че баща ми е починал.
Преди 2-3 седмици беше последния ми уплах. Беше към 22-23 часа и съм сама, легнала да гледам ТВ и само той светеше. Едното куче, легнало пред дивана, а другото само обикаля напред назад и по едно време застана на вратата на хола и гледа към коридора и се почва едно настървено лаене и ръмжане, че няма накъде, а тя е толкова страхлива, че само да и кажеш па и бяга... Станах, светнах, сложих им каишките и излязох и чаках МП да се прибере. Изплаших се, защото знам, че кучетата много усещат разни неща, а и за нея това не беше никак обичайно поведение.
Препоръчани теми