Здравейте, ще се опитам да бъда максимално кратка и същевременно изчерпателна. Не пиша, но редовно чета форума и сега имам нужда от съвет. Родителите ми се разведоха след деветнадесет години брак. Имам много приятели и познати с разведени родители и винаги съм го приемала като нещо нормално до момента, в който не се случи на мен. Историята беше грозна, излязоха наяве много истории от миналото, които не бих искала да знам честно казано ( става въпрос за изневери и не само .. ), всяка къща говореше против другата ( като под „къща“ да се разбира родител + неговите родители ) .. а аз, аз бях и съм по средата. Мина много време, свикнах с новосъздалата се ситуация, но сега проблемът е друг. Първоначално майка ми се изнесе при нейните родители, известно време след това заживя с друг човек, с който имаше отношения и по време на брака си с баща ми. Аз обаче отказвам да контактувам с този човек и това е на път да развали отношенията ми с нея. За протокола по време на развода аз вече живеех в друг град, прибирам се веднъж в месеца, а понякога и по-рядко за два дни максимум. Всичко, което се случи беше огромен шок за мен, а те не успяха да запазят дори и уважение по между си. Всяко мое одобрение към постъпката на някой от тях се счита за преминаване „ на негова страна“. За това аз просто се дистанцирам от всичко. Както споменах не живея в родния си град, прибирам се рядко и за малко, виждам се с единия, после с другия и си заминавам. Създадох си една собствена зона на комфорт, която обаче е на път да бъде разрушена. Просто им забраних в мое присъствие да говорят един против друг и нека всеки да прави каквото сметне за добре, но без да ме замесват. Ноо .. майка ми иска да ме замеси. Изобщо съм в едно такова положение, че ако приема новият човек в живота й, баща ми ще е наранен, а ако не го приема – майка ми. Може би една от причините, поради които не искам да контактувам с него е, че аз знаех за тях. Тогава бях малка, изобщо не съм си давала сметка колко е сериозно това. А и ако бях казала на баща ми .. просто не ми се мисли каква би била неговата реакция .. И все пак чувствам, че съм го предала по някакъв начин. И не искам да го правя втори път .. На майка ми не мога да дам смислено обяснение защо не искам да го виждам този човек, а тя е бясна.. излагала съм я пред него и семейството му, всеки път ми измисляла оправдания защо не им ходя на гости, лоша съм била, ината, безкомпромисна и .. съм щяла да си умра сама. А аз съм толкова емоционално изтощена от тази история, че няма на къде.. Всеки път, в който се повдигнат тези въпроси сякаш се отключва нещо дълбоко заключено вътре в мен, цялата се разтрепервам и плача. Просто незнам какво да правя вече, права ли съм, не съм ли, кой е прав и кой крив ..
- Публикувана: 14 авг. 2015, 10:45 ч.
- Последно мнение: 23 окт. 2015, 16:31 ч.
Моите разведени родители
Милата. 
Знаеш ли - да се оправят. Това си е техният живот, да не те забъркват. Ако искаш - шриемаш даден човек, аконе искаш - не го правиш. Но не го приемай/не приемай заради баща си/майка си. Ти си голям човек, живееш отделно, имаш право да срещаш различни хора и да ги одобряваш или не по свое усмотрение. А ако някой се сърди заради това - да си гледа работата. Ама не, представя си майка ми да каже - тоя/тая не го харесвам и ти няма да го харесваш, или обратното. Глупаво е. Самостоятелен човек си, дръж се като такъв, като имаш положително мнение за единия - имай си го, като имаш отрицателно за същия за друго нещо - пак. И така. Едно нещо, когато е ПОЛОЖИТЕЛНО, то няма как да стане ОТРИЦАТЕЛНО и обратното. Това няма нищо общо със заставане на нечия страна. Това си е чиста манипулация, не им го позволявай. И без това си живееш в друг град, не го взимай присърце. Родители са ти, обичат те, ти ги обичаш, но едното няма нищо общо с другото. Всеки има право да живее/ да не живее с който иска/не иска. Приеми го, кажи им, че го приемаш, но да не те забъркват във враждите си!
И още нещо - ако майка типродължи да я бясна заради мнението ти за другия човек (право или не, твое си е) се дистанцирай. И без това пак кавам, не живееш с тях
Знаеш ли - да се оправят. Това си е техният живот, да не те забъркват. Ако искаш - шриемаш даден човек, аконе искаш - не го правиш. Но не го приемай/не приемай заради баща си/майка си. Ти си голям човек, живееш отделно, имаш право да срещаш различни хора и да ги одобряваш или не по свое усмотрение. А ако някой се сърди заради това - да си гледа работата. Ама не, представя си майка ми да каже - тоя/тая не го харесвам и ти няма да го харесваш, или обратното. Глупаво е. Самостоятелен човек си, дръж се като такъв, като имаш положително мнение за единия - имай си го, като имаш отрицателно за същия за друго нещо - пак. И така. Едно нещо, когато е ПОЛОЖИТЕЛНО, то няма как да стане ОТРИЦАТЕЛНО и обратното. Това няма нищо общо със заставане на нечия страна. Това си е чиста манипулация, не им го позволявай. И без това си живееш в друг град, не го взимай присърце. Родители са ти, обичат те, ти ги обичаш, но едното няма нищо общо с другото. Всеки има право да живее/ да не живее с който иска/не иска. Приеми го, кажи им, че го приемаш, но да не те забъркват във враждите си!
И още нещо - ако майка типродължи да я бясна заради мнението ти за другия човек (право или не, твое си е) се дистанцирай. И без това пак кавам, не живееш с тях
Виждай ги по отделно сами, пийте кафе/аперитив и си отивай. Майка ти иска да приемеш избора и за мъж с който да замести баща ти в живота ви. Сякаш търси и твоето одобрение в избора си на нов мъж.
Кажи на майка си, че не искаш да се събираш с тях, защото новия и мъж не ти е никакъв. А може ако ти падне пердето директно да и кажеш, че не искаш да се сближаваш с него, защото именно той е причината за техния развод, който те е разстроил дълбоко.
Кажи на майка си, че не искаш да се събираш с тях, защото новия и мъж не ти е никакъв. А може ако ти падне пердето директно да и кажеш, че не искаш да се сближаваш с него, защото именно той е причината за техния развод, който те е разстроил дълбоко.
Никой от родителите ти не е прав да те замесва във враждата по между им. Ти си дете на двамата. Заяви им в прав текст, че нямаш желание да вземаш страна. Техните решения са си техни. Техния живот си е техен, не е нужно да тровят твоя.
Моите родители също се разведоха след дълъг семеен / в кавички в голяма си част / живот. Аз бях на 20 години тогава, но за мен разводът не беше изненада, нито драма. С баща ми почти не съм имала връзка след развода, но в редките случаи, в които сме се чували или виждали се опитваше да говори против майка ми. Аз винаги го режех категорично на тази тема.
Моите родители също се разведоха след дълъг семеен / в кавички в голяма си част / живот. Аз бях на 20 години тогава, но за мен разводът не беше изненада, нито драма. С баща ми почти не съм имала връзка след развода, но в редките случаи, в които сме се чували или виждали се опитваше да говори против майка ми. Аз винаги го режех категорично на тази тема.
Много съжалявам , била съм в твоята ситуация (подобна) . В стремежа си за щастие , понякога хората не си дават сметка колко нараняват околните . Можеш да бъдеш откровена и с двамата си родители . Няма по лошо от "покритото" , това съм се убедила от опит . Бъди сигурна обаче , че това няма да се хареса на никой от тях , но поне ще сте наясно и ще можеш да живееш без угризения . Колкото и да боли , в един момент ще разберат и няма да те натоварват с обвиненията си един към друг .
"Сама няма да си умреш " , защото , твоя живот си е твой живот и само ти ще определяш кой ще е до теб и кой не . Чуждите стремежи и животи няма да живееш , не приемай обвиненията , защото така е казала мама . Колкото си по - директна , толкова по - ясно ще те разберат , дали ще уважат мнението ти , това си е техен проблем , но поне няма да има недоизказани неща .
"Сама няма да си умреш " , защото , твоя живот си е твой живот и само ти ще определяш кой ще е до теб и кой не . Чуждите стремежи и животи няма да живееш , не приемай обвиненията , защото така е казала мама . Колкото си по - директна , толкова по - ясно ще те разберат , дали ще уважат мнението ти , това си е техен проблем , но поне няма да има недоизказани неща .
...защото именно той е причината за техния развод, който те е разстроил дълбоко.
Абе, на колко години сте, та разсъждавате толкова елементарно? Все едно група пубери седнали да се тръшкат, че вече не са център на Вселената за своите родители. Авторката също я причислявам в това число.
Развели се - развели се. Точка. Кой прав - кой крив за края на един брак знаят само участниците в него. Всеки от тях е възрастен човек, който има право да гради живота си както си ще и по най-добрия за себе си начин. Авторката има право да не харесва втория мъж на майка си, да съчувства колкото си ще на "невинния" си баща (аз досега не съм чула някой да бяга от хубавото, ама знам ли, може случаят с нейните родители да е пръв и единствен на света, в който подлата и гадна майка напуска без никакво основание съпруга си - ей-така, само да ѝ е гадно на дъщеря ѝ), но спокойно може да се държи като зрял човек и да го приеме като факт в живота ѝ. Едно любезно, макар и дистанцирано, отношение към него няма да съсипе крехката ѝ детска психика.
Разбира се, че той няма да замени баща ѝ и едва ли има такива претенции, не и за "дърта магарица" като нея, но спокойно може да го приеме като партньора в живота на майка си. Нали така постъпват културните и разумни хора? Или благородните и толерантни хора са само по филмите? Толкова ли е трудно няколко пъти в годината да присъства на някакъв празник, да се държи възпитано и любезно и толкова. Никой не иска от нея да му се хвърля на врата и да го припознава за родител.
Но хайде да обърнем малко казуса. Авторката си има мъж, когото майка ѝ не харесва и не одобрява, защото иска да се съберат отново със старото ѝ гадже. Затова по празници и по други поводи кани само дъщеря си, без мъжа ѝ и евентуалните им общи деца, за да подчертае колко много е наранена и колко много не го одобрява тоя навлек в живота на дъщеря си, който е станал причина за раздялата със старото гадже - това толкова хубаво, мило, перспективно и изобщо по-по-най момче. Нищо, че на практика е имало някакви основания авторката да го зареже. Пък и да е нямало, влюбила се в другия и това е - човещинка. Нали се сещате - пеперудките, тръпките, трътките...?
И какво правим тогава с отношенията между тъщата и зетя? Пак ще се тръшкаме защо тази гадна майка не иска да приеме мъжа на дъщеря си, ами продава фасони и проваля празниците им?
Радвам се на включването на Как`Сийка, защото нейните разсъждения са 1:1 с тези на майка ми. И това с обратния казус също ми бе представено като аргумент. Не желая да съм център на ничия Вселена и баща ми далеч не е невинен. И не новия мъж е причина за развода. По думите на майка ми е трябвало да се разведе още когато съм била на две, но не го е направила, търпяла в името на детето, което днес отчита като грешка, но .. Фактите съм ги приела. И сигурно не бих имала нищо против " любезното отношение ", ако това не значеше непременно, че съм "на нейна страна". Ако те двамата бяха постъпили като цивилизовани хора, сигурно щях и аз да постъпя така. Но при създалата се ситуация, неутралитета е единствения ( според мен ) вариант, в който няма да има обидени. Или поне беше.
И сигурно не бих имала нищо против " любезното отношение ", ако това не значеше непременно, че съм "на нейна страна".
Не виждам какво ще наруши неутралитета, ако приемеш избора на майка си. Кой ти внушава, че това автоматично означава, че си на нейна страна? Баща ти?
Не му прави чест тогава. Да се държи като мъж и да приеме раздялата, вместо да се изживява като жертва и да обърква и твоя живот.
А ако утре си намери и той друга жена? Това означава ли автоматично, че трябва да постъпиш с него (и с нея) така, както с майка си и нейния партньор?
Свий му егото и сармите малко, голям мъж е, не баба.
Как' Сийке, много ти харесвам мненията и почти винаги съм съгласна на 100% с тях. Тук също имаш право, момичето явно е интелигентно, но за съжаление е опит на манипулация както от майка си така и от баща си. Ако ти харесваш нещо от единия - другия вика: "На негова страна си". И обратното. Аман от такива простотии, честно. Затова й казах и в 1-вия си пост - има правото да харесва и да не харесва когото си ще и никой няма правото да й вменява чувство за вина, заради това. И ако не го разберат - дистанция. Все пак, мило момиче, опитай с комуникация и аргументи
Аз също смятам, че трябва да си откровена с родителите си и да не трупаш в себе си техните негативи. Ако те са решили, че нямат вече нищо общо им припомни, че това общо си ти и нямат право да те карат да избираш. Щом не го възприемат си гледай живота и спокойствието, отстоявай себе си.
Майка ти да ти каже, че търпи лошия ти баща и не се развежда заради теб...безценно!
Майка ти да ти каже, че търпи лошия ти баща и не се развежда заради теб...безценно!
Ама според мен не става изобщо въпрос за харесване и нехаресване, а за най-обикновена комуникация между роднини. Като да дойде у вас на гости далечна леля, която не можеш да понасяш, но се държиш възпитано и що-годе любезно, докато трае гостуването ѝ. Разменяш няколко общи приказки и дотам.
Интересно, бащата как ще разбере, че голямата му вече и отдавна самостоятелна дъщеря е казала "Добър ден" на втория мъж на майка си? Но и да разбере, що за престъпление е това?
Интересно, бащата как ще разбере, че голямата му вече и отдавна самостоятелна дъщеря е казала "Добър ден" на втория мъж на майка си? Но и да разбере, що за престъпление е това?
Ама според мен не става изобщо въпрос за харесване и нехаресване, а за най-обикновена комуникация между роднини. Като да дойде у вас на гости далечна леля, която не можеш да понасяш, но се държиш възпитано и що-годе любезно, докато трае гостуването ѝ. Разменяш няколко общи приказки и дотам.
Интересно, бащата как ще разбере, че голямата му вече и отдавна самостоятелна дъщеря е казала "Добър ден" на втория мъж на майка си? Но и да разбере, що за престъпление е това?
Интересно, бащата как ще разбере, че голямата му вече и отдавна самостоятелна дъщеря е казала "Добър ден" на втория мъж на майка си? Но и да разбере, що за престъпление е това?
Абсолютно съм съгласна. Проблемът е, че бащата казва: "Ти си на нейна страна", а майката" "Е, ти само До бър ден му каза, не може ли по-уважително" (примерно). + любимото "Аз заради теб стоях в този измислен брак нещастНА/нещастЕН, сега ти такова, онакова..."
Именно, защото не са се развели като цивилизовани хора и продължават с такива инфантилни изпълнения заслужават авторката да ги насоли здраво и да се дистанцира, докато, и ако им дойде акъла.
Такива отношения в семейството, ако си и единствено дете направо те скапват като човек.
Този търпял, онзи какво ще кажел, а момичето да е между чука и наковалнята-айде нема нужда!!
Такива отношения в семейството, ако си и единствено дете направо те скапват като човек.
Този търпял, онзи какво ще кажел, а момичето да е между чука и наковалнята-айде нема нужда!!