"Право куме в очи " - за това казах да е максимално откровена и с двамата , щото всеки сега си я придърпва на негова страна . Това не е само за лична победа на някой от двамата , а и заради хората , щото друго си е да кажеш "Ето разделихме се , тая / тоя е виновен/на , ма "детето" си е с мене и ме подкрепя " - и веднага хвърляш вина на другия и се оневиняваш. Развода си е между тях двамата , само те си знаят реалните причини за него . И да не им е приятно , казваш им всичко в очите и спират да те занимават с техни простотии . Ако някой желае да те види / чуе - ок , ма не и да ти хвърлят измислени аргументи и вини.
- Публикувана: 14 авг. 2015, 10:45 ч.
- Последно мнение: 23 окт. 2015, 16:31 ч.
Моите разведени родители
Како Сийке я моля те прочети мнението на авторката още веднъж. Новия мъж на майка и и е бил любовник през време на брака с баща и, в момента в който прочета подобно нещо ми светва една лампа, че майката ще търси одобрение за избора си от дъщеря си прикоткайки я към себе си. Може въобще да не натяква с новия си мъж на дъщеря си и да не иска от нея каквото и да било. Станало каквото станало, да гледат себе си и да оставят авторката на мира.
За какъв център на внимание говориш, какви 5лв.
За какъв център на внимание говориш, какви 5лв.
Аз разбрах че момичето е познавало любовника на майка си именно за това не иска да контактува с него.
"Първоначално майка ми се изнесе при нейните родители, известно време след това заживя с друг човек, с който имаше отношения и по време на брака си с баща ми. Аз обаче отказвам да контактувам с този човек и това е на път да развали отношенията ми с нея. "
С две думи той не е нов за нея мъж.
"Първоначално майка ми се изнесе при нейните родители, известно време след това заживя с друг човек, с който имаше отношения и по време на брака си с баща ми. Аз обаче отказвам да контактувам с този човек и това е на път да развали отношенията ми с нея. "
С две думи той не е нов за нея мъж.
"Право куме в очи " - за това казах да е максимално откровена и с двамата , щото всеки сега си я придърпва на негова страна . Това не е само за лична победа на някой от двамата , а и заради хората , щото друго си е да кажеш "Ето разделихме се , тая / тоя е виновен/на , ма "детето" си е с мене и ме подкрепя " - и веднага хвърляш вина на другия и се оневиняваш. Развода си е между тях двамата , само те си знаят реалните причини за него . И да не им е приятно , казваш им всичко в очите и спират да те занимават с техни простотии . Ако някой желае да те види / чуе - ок , ма не и да ти хвърлят измислени аргументи и вини.
Аз разбрах че момичето е познавало любовника на майка си именно за това не иска да контактува с него.
"Първоначално майка ми се изнесе при нейните родители, известно време след това заживя с друг човек, с който имаше отношения и по време на брака си с баща ми. Аз обаче отказвам да контактувам с този човек и това е на път да развали отношенията ми с нея. "
С две думи той не е нов за нея мъж.
"Първоначално майка ми се изнесе при нейните родители, известно време след това заживя с друг човек, с който имаше отношения и по време на брака си с баща ми. Аз обаче отказвам да контактувам с този човек и това е на път да развали отношенията ми с нея. "
С две думи той не е нов за нея мъж.
Истината е, че аз чак сега си давам сметка, че тя ме използваше. Понеже баща ми винаги ме е държал строго, имах вечерен час до 18 годишна, доста по-ранен от този на връстниците ми, не ми беше позволено да излизам всяка вечер и т.н. И майка ми ме караше да се уговоря с някоя приятелка, излизахме заедно от къщи и после се разделяхме. Тя съответно отиваше при него. Но в онзи момент моя лапешки акъл изобщо не се е замислял какво, къде, с кого и защо прави мама.. за мен беше важно, че съм навън. А тя днес се сърди, че не съм я подкрепяла .. А аз всъщност й бях съучастник без да осъзнавам. Мисля, че това е аргумента, който търси, а не просто инат, който се подразбира от кого съм наследила, нали? Просто не беше редно и ако тогава не съм го осъзнавала, то днес съм убедена в това. И за да не е само към нея упрека ще кажа, че баща ми е добър, но избухлив и много краен човек. Има железни принципи, би направил всичко за теб ако си му близък/приятел, би станал в 2 през нощта, но не дай си Боже да не му отвърнеш със същото. Тогава тотално те зачерква от живота си. И аз бях възпитана с тези принципи, но на половината от неговите години осъзнах, че сме хора, правим грешки и всеки заслужава втори шанс. Ако толкова лесно зачеркваме хората, наистина някой ден може и да останем сами. Това беше тънкия намек на майка ми в нейното изказване. А откакто са разведени, той пали още по-бързо, често за глупости и битовизми, буквално за секунди, изнервя се, крещи. Ще излъжа ако кажа, че не съм притеснена от евентуалната му реакция, ако счете нещо от моите постъпки за заемане на прословутата "друга страна".
CarrieB, не оставяй родителите ти да проектират собствената си несигурност върху теб. Не ги оставяй да ти вменяват незаслужена вина. Говори открито, но спокойно с всеки от тях. Не трябва да те манипулират по този начин - не им позволявай. Отстоявай собствените си желания и наистина си живей живота, а не го вгорчавай с тихата война между разведените си родители ...
CarrieB, не оставяй родителите ти да проектират собствената си несигурност върху теб. Не ги оставяй да ти вменяват незаслужена вина. Говори открито, но спокойно с всеки от тях. Не трябва да те манипулират по този начин - не им позволявай. Отстоявай собствените си желания и наистина си живей живота, а не го вгорчавай с тихата война между разведените си родители ...
[/quote
+1
Аз затова казах, че и двамата я манипулират, голям човек си, видяла си грешките и на двамата, не ги повтаряй. Да, бъди твърда в принципите си, но съвсем ясно си осъзнала, че не е нужно това да води до зачеркване на отсрещния човек. Но същевременно не позволявай да те манипулират така!
Имай търпение, те ще го разберат, рано или късно, но не проваляй собствения си живот заради тях
А новия мъж на майка ти дали е стока или не - теб това не те интересува. Тя си е направила избора, не е задължително да го приемаш или не - просто си живей своя живот, обичай родителите си, но не се поддавай!
Направила си, прикривала си ги, несъзнателно, това е в миналото. Живей сега! Те, ако щат да се карат, да се бият - стой далече.
[/quote
+1
Аз затова казах, че и двамата я манипулират, голям човек си, видяла си грешките и на двамата, не ги повтаряй. Да, бъди твърда в принципите си, но съвсем ясно си осъзнала, че не е нужно това да води до зачеркване на отсрещния човек. Но същевременно не позволявай да те манипулират така!
Имай търпение, те ще го разберат, рано или късно, но не проваляй собствения си живот заради тях
А новия мъж на майка ти дали е стока или не - теб това не те интересува. Тя си е направила избора, не е задължително да го приемаш или не - просто си живей своя живот, обичай родителите си, но не се поддавай!
Направила си, прикривала си ги, несъзнателно, това е в миналото. Живей сега! Те, ако щат да се карат, да се бият - стой далече.
Като се замисля имало е защо да е изнервен баща ти.
А и новия мъж на майка ти не ми се вижда стока. Дългогодишен любовник на омъжена жена не ми звучи на нормален мъж.
А и новия мъж на майка ти не ми се вижда стока. Дългогодишен любовник на омъжена жена не ми звучи на нормален мъж.
Кой какъв е бил или е сега е безпредметно да се коментира. Едва ли можем да си представим какво реално е ставало между двамата, пък и да съдим отгоре на всичко
Здравейте, ще се опитам да бъда максимално кратка и същевременно изчерпателна. Не пиша, но редовно чета форума и сега имам нужда от съвет. Родителите ми се разведоха след деветнадесет години брак. Имам много приятели и познати с разведени родители и винаги съм го приемала като нещо нормално до момента, в който не се случи на мен. Историята беше грозна, излязоха наяве много истории от миналото, които не бих искала да знам честно казано ( става въпрос за изневери и не само .. ), всяка къща говореше против другата ( като под „къща“ да се разбира родител + неговите родители ) .. а аз, аз бях и съм по средата. Мина много време, свикнах с новосъздалата се ситуация, но сега проблемът е друг. Първоначално майка ми се изнесе при нейните родители, известно време след това заживя с друг човек, с който имаше отношения и по време на брака си с баща ми. Аз обаче отказвам да контактувам с този човек и това е на път да развали отношенията ми с нея. За протокола по време на развода аз вече живеех в друг град, прибирам се веднъж в месеца, а понякога и по-рядко за два дни максимум. Всичко, което се случи беше огромен шок за мен, а те не успяха да запазят дори и уважение по между си. Всяко мое одобрение към постъпката на някой от тях се счита за преминаване „ на негова страна“. За това аз просто се дистанцирам от всичко. Както споменах не живея в родния си град, прибирам се рядко и за малко, виждам се с единия, после с другия и си заминавам. Създадох си една собствена зона на комфорт, която обаче е на път да бъде разрушена. Просто им забраних в мое присъствие да говорят един против друг и нека всеки да прави каквото сметне за добре, но без да ме замесват. Ноо .. майка ми иска да ме замеси. Изобщо съм в едно такова положение, че ако приема новият човек в живота й, баща ми ще е наранен, а ако не го приема – майка ми. Може би една от причините, поради които не искам да контактувам с него е, че аз знаех за тях. Тогава бях малка, изобщо не съм си давала сметка колко е сериозно това. А и ако бях казала на баща ми .. просто не ми се мисли каква би била неговата реакция .. И все пак чувствам, че съм го предала по някакъв начин. И не искам да го правя втори път .. На майка ми не мога да дам смислено обяснение защо не искам да го виждам този човек, а тя е бясна.. излагала съм я пред него и семейството му, всеки път ми измисляла оправдания защо не им ходя на гости, лоша съм била, ината, безкомпромисна и .. съм щяла да си умра сама. А аз съм толкова емоционално изтощена от тази история, че няма на къде.. Всеки път, в който се повдигнат тези въпроси сякаш се отключва нещо дълбоко заключено вътре в мен, цялата се разтрепервам и плача. Просто незнам какво да правя вече, права ли съм, не съм ли, кой е прав и кой крив ..
Само че, при теб са изчакали да станеш пълнолетна и да почнеш да разсъждаваш по- зряло.
Не ти се получава засега и страдаш излишно.
Никого не си предала- отношенията на родителите ти не са твоя работа и не си ти тази, която да определи кой и как да се чувства в брака.
Никой не бяга от хубавото, затова не упреквай майка си.
Добре си ги строила да не се плюят пред теб, но ако нямаш някаква лична причина да не понасяш втория съпруг на майка ти, не я игнорирай.
Ти си пълнолетна, представяш ли си утре тя да не иска да види приятеля ти, защото ти е харесала от малка друго момче?
Поговори с баща си, обясни му, че го обичаш и ще бъде така, която и жена да бъде с него.
Че същото важи и за майка ти.
По същество, ситуацията не се е променила- разведени са, т.е. свободни да живеят живота си както намерят за добре.
Момичето се чувства погнусено, че е използвана от майка си за "съучастие" в изневерите и, вие и говорите, ако не харесала бъдещия и мъж..... Сега иска пак да я използва, този път настройвайки я срещу баща и, който макар строг и избухлив и е изградил добри морални ценности и норми.
Аз пък я съветвам да игнорира който и както иска, най-важното да послуша вътрешното си аз и да следва своя нюх. Не прави нещо което не искаш за да се харесаш на когото и да било. Ако ще майка ти да те заплаши, че няма да общува повече с теб, ако не им отидеш на гости, не се видиш с новото и семейство.
Гледай себе си и си хвани свестен мъж, пък те да се оправят.
Аз пък я съветвам да игнорира който и както иска, най-важното да послуша вътрешното си аз и да следва своя нюх. Не прави нещо което не искаш за да се харесаш на когото и да било. Ако ще майка ти да те заплаши, че няма да общува повече с теб, ако не им отидеш на гости, не се видиш с новото и семейство.
Гледай себе си и си хвани свестен мъж, пък те да се оправят.