Явно си имаме "доброжелатели, които докладват.
Много им здраве. ЗавиждайтИ.
Много им здраве. ЗавиждайтИ.
- Публикувана: 16 авг. 2015, 22:42 ч.
- Последно мнение: 23 авг. 2015, 23:16 ч.
Искам да кажа ... (50)_17.08-23.08
Даун, коляното как е? Аз съм на физиотерапия днес, та се сетих за теб.
При мен се появи един, т.е. половин шоколад в хладилника, черен, с бадеми. Вероятно седи откакто майка ми и баща ми бяха тук в началото на юли, друго обяснение няма. Снощи му видях сметката по никое време, чак се учудих на себе си, на мен шоколад ми се дояжда един път годишно, явно снощи беше денят Х.
При мен се появи един, т.е. половин шоколад в хладилника, черен, с бадеми. Вероятно седи откакто майка ми и баща ми бяха тук в началото на юли, друго обяснение няма. Снощи му видях сметката по никое време, чак се учудих на себе си, на мен шоколад ми се дояжда един път годишно, явно снощи беше денят Х.
Не правя зимнина. Нямаме и фризер. Обичам свежи, сезонни продукти. Или сушени, най-много.
Имах едно гадже преди много години, което твърдеше, че за него зимнината е уют и сигурност. Като отвори мазе/шкаф, и види подредените буркани, това го успокоява - че някой се е погрижил, че ще се "иззимува" и тази година, че нещата следват своя обичаен ход.
За мен е обратното. Зимнината е ангажимент, привързване. Запасяваш се точно тук, точно сега, окопаваш се в хралупката си, за да "иззимуваш". Не харесвам това усещане. Искам да се чувствам свободна, във всеки един момент да мога да си хвана чантичката и да замина за някъде, без да ме е грижа дали ще ми се надуе туршията, дали ще ми протече фризера или ще ми оберат мазето...
Имах едно гадже преди много години, което твърдеше, че за него зимнината е уют и сигурност. Като отвори мазе/шкаф, и види подредените буркани, това го успокоява - че някой се е погрижил, че ще се "иззимува" и тази година, че нещата следват своя обичаен ход.
За мен е обратното. Зимнината е ангажимент, привързване. Запасяваш се точно тук, точно сега, окопаваш се в хралупката си, за да "иззимуваш". Не харесвам това усещане. Искам да се чувствам свободна, във всеки един момент да мога да си хвана чантичката и да замина за някъде, без да ме е грижа дали ще ми се надуе туршията, дали ще ми протече фризера или ще ми оберат мазето...
Елени, нестандартно е, защото аз там не отварям, освен да хвърля покупките, а и е малък. Едвам я бях натъпкала. Детето беше потресено 
. За мое оправдание ще кажа, че правех 130 неща едновременно.
Сега ви пожелавам лека нощ и отиван да поспя, без да съм преследвана от мисли за изчезнал таратор
.
. За мое оправдание ще кажа, че правех 130 неща едновременно.Сега ви пожелавам лека нощ и отиван да поспя, без да съм преследвана от мисли за изчезнал таратор
.
Аз не правя зимнина като главен готвач, а съм по подпомагащите дейности.
Слагаме във фризера боровинки, вишни, малини, къпини и т.н
Сега препрочитам "Вино от глухарчета" и в унисон с почващата тъга по отминаващото лято, предпочитам да мисля зимнината като автора - запазено, консервирано лято. И също като "майка ми вари зад блока лятото на лютеница" по Георги Господинов.
Ние ловим риба на Янтра. Джапаме в реката, разхождаме се в гората за къпини, вечер правим барбекюта, децата се къпят със слънчева вода.
Щъркелите се събират вече на ята и се подготвят да заминават. Не усетих кога почти минаха най-хубавите месеци на годината. Но хубаво е, че ще ги изпратим извън София. Не обичам градовете. Или ги обичам, защото ми помагат да разбера колко прекрасно може да бъде всичко извън тях.
Слагаме във фризера боровинки, вишни, малини, къпини и т.н
Сега препрочитам "Вино от глухарчета" и в унисон с почващата тъга по отминаващото лято, предпочитам да мисля зимнината като автора - запазено, консервирано лято. И също като "майка ми вари зад блока лятото на лютеница" по Георги Господинов.
Ние ловим риба на Янтра. Джапаме в реката, разхождаме се в гората за къпини, вечер правим барбекюта, децата се къпят със слънчева вода.
Щъркелите се събират вече на ята и се подготвят да заминават. Не усетих кога почти минаха най-хубавите месеци на годината. Но хубаво е, че ще ги изпратим извън София. Не обичам градовете. Или ги обичам, защото ми помагат да разбера колко прекрасно може да бъде всичко извън тях.
Единствената зимнина която съм правила някога е да пека пипер с чушкопека. Бях дете и даже успявах да запечатам бурканите.
Иска ми се да си правим сами, но няма време. Майките и татковците ни правят и ни дават. Та заради това ядем понякога през зимата домашно производство.
Новините за загинали на пътя много ме стресират. По едно време толкова се плашех от звука на линейките из града, че звънях наред да питам близките ми какво правят в момента.
За изпитването на нервно напрежение-преди няколко години имах такъв момент-аз, сама с детето във Варна, моят мъж- в планината. Ей, реве ми се, тревожно ми е. Ще се пукна. Отидох при личния лекар. Веднага ми пусна изследване за хормоните на щитовидната жлеза и бяхха в норма. Отсече-"нервичките са"
Изписаха ми някакво леко нервоуспокояващо и се оправих. А като се сетя как отидох, почти разревана:"искам си качествения живот, пък. Всичко е наред, а на мен ми е тревожно" Та така. Има и такива моменти.
В момента в Обзор едновременно пече и е облачно. Опитва да завали, ама само опитва.
п.п. да споделя, че ми беше изтрит дублиращия постинг в темата. Значи се следи наистина от началството.
Това някак ми действа успокояващо.
Понеже няма писал след мен, редактирам, вече по правилата, че искам още нещо да кажа. Проведох няколко разговора с близки-добре са. Леля ми и тя се чувства добре след първата химиотерапия. В първия ден беше много зле, но сега е на крак.
Иска ми се да си правим сами, но няма време. Майките и татковците ни правят и ни дават. Та заради това ядем понякога през зимата домашно производство.
Новините за загинали на пътя много ме стресират. По едно време толкова се плашех от звука на линейките из града, че звънях наред да питам близките ми какво правят в момента.
За изпитването на нервно напрежение-преди няколко години имах такъв момент-аз, сама с детето във Варна, моят мъж- в планината. Ей, реве ми се, тревожно ми е. Ще се пукна. Отидох при личния лекар. Веднага ми пусна изследване за хормоните на щитовидната жлеза и бяхха в норма. Отсече-"нервичките са"
Изписаха ми някакво леко нервоуспокояващо и се оправих. А като се сетя как отидох, почти разревана:"искам си качествения живот, пък. Всичко е наред, а на мен ми е тревожно" Та така. Има и такива моменти.В момента в Обзор едновременно пече и е облачно. Опитва да завали, ама само опитва.
п.п. да споделя, че ми беше изтрит дублиращия постинг в темата. Значи се следи наистина от началството.
Това някак ми действа успокояващо. Понеже няма писал след мен, редактирам, вече по правилата, че искам още нещо да кажа. Проведох няколко разговора с близки-добре са. Леля ми и тя се чувства добре след първата химиотерапия. В първия ден беше много зле, но сега е на крак.
