За пенсионната реформа и възрастовата разлика...

Съжалявам за загубата Ви...

Животът, особено с толкова влошено качество на въздух, храна, шумозамърсяване и т.н., няма как да бъде предвиден, колко ще трае. Особено с напредването на възрастта на човек започват и хронични болежки и т.н. Всичко е твърде непридвидимо. Деца на 10 имат диабет, а на 25 умират от инфаркти. В този смисъл човек не може да си прави сметката без кръчмаря най-грубо казано. Може да се надява и да си пази здравето, но това нищо не гарантира. Казвам тези неща с най-голямо съжаление...

Имаше един интересен въпрос назад- ами ако не доживея до пенсия, не е ли по-добре да инвестирам в недвижим имот, който да ползват наследниците?
Да, има и такъв вариант, някои хора да не доживеят и парите им да идат нахалост. Но си мисля и така:по-добре да ги загубя, ако не успея да получавам, отколкото да не взимам нищо, а да докарам до пенсия. Защото на 65-70 г няма никакъв начин да си докарвам доход от трудова дейност. Поне болшинството няма да могат.
Другия въпрос-  не е ли добре да се инвестира в имот, който ще остане, независимо колко ще живее собственика.
Да, добро решение, при условие, че е замислен като евентуално допълнение към основния доход от пенсията, но повече като спестени накуп пари. Ако и когато се намери възможност да се печели от наем, ще се спечели нещо. Не всички живеят в София или в голям университетски град и да имат шанс да отдават под наем. Нещо такова- ако умра рано, на наследниците поне този имот да остане, защото от пенсията нищо няма да вземат.
Ако бях от малък град, това с имот за наем нямаше да върви. Бих инвестирала в семейно жилище с двор. Ще се подготвя да си произвеждам голяма част от продуктите, когато изляза в пенсия. Там  пенсиите са ниски, че заплатите са мижави в малките населени места. Ще разчитам на собствено производство, че ако всичко трябва да взимам от пазара....
Истината е, че човек каквото и да прави, все ще е прецакан. Трудно се живее в тази възраст. Но поне прецакването да не е тотално, че колко хора изпадат в жалки ситуации, не ми се говори.

Да, даааааааааааа......лично производство на старини- как ли си го представяш?! Нали гледам баща си, който се радва, ако правилно може бастуна да хване и да върви самостоятелно. За мотика или маркуч за поливане и дума не може да става- какво ще ми произвежда като се клате като няколко месечно дете...Неееееееее... не мисля, че е добра идея собственото производство!!! По принцип пенсионерите достатъчно са работили, затова са и пенсионери, за да се отдадат на пълно спокойствие и заслужен отдих. Хайде, няма нужда от производство!!! Противопоказна е за здравето им...

Има хора всякакви, моето семейство натиска дядо ми да спре да се занимава с производство на праскови, обаче той ни отговаря: "какво да правя, да легна и да умирам ли?!".  Не гледа прасковите, защото е финансово затруднен.

Баща ми беше същият.
Той обработваше сам 1 дка двор, зеленчуци и овощни, произвеждаше цялата зимнина, просто това го крепеше. До последно!
Майка ми пък хич не я влече подобна дейност.
Тя е по ТВ.

За златото - да, така е.
За имотите - очакването да поскъпнат имотите в Калифорния, САЩ, не ме топли, защото нямам финансовата възможност да си ги позволя. Ако имах такава възможност, нямаше да се чудя какво ще правя на старини Малко кавър на параграф 22 се получава.
За помощта от младите - далеч ми е да се заричам, но самата мисъл да "снасям" с цел после да ме хранят, ми изглежда груба, неуважителна и нехуманна.

3, 4 деца... къде го има това?! То вече едно дете си е лукс да имаш, отгледаш и възпиташ по лични разбирания и стандарти! Една друга тема е, че "младите" си имат своя път на развитие и в днешното забързано ежедневие, ако откраднат няколко минутки да звъннат или да ни посетят си е цяло чудо. И аз не мога да си представя, че на старини бих разчитала на тяхната финансова и морална поддръжка. Хайде, няма нужда!!! По- добре е следвайки формулата: колкото- толкова и сами... Така бих се чувствала в постъпки и дела, свободна и независима. Считам, че инвестиция в децата е задължителна дотолкова, доколкото си стъпят на краката по време на образованието и после- край. Идва нашия ред, да мислим за старини...

".............По-смислено ми се вижда да проучиш световния имотен пазар и къде по света се очаква имотите тенденциозно да поскъпнат. Купуваш там, държиш ги празни, чакаш да поскъпнат и продаваш. След това купуваш на друго перспективно място......"

@shinebox, обаче забравила си да включиш в сметките данъците, които през времето на отдаване под наем и задължителната поддръжка /по закон/ трябва да заплащаш. Като отчетеш всички тези пера, ще се окаже, че трябва да си баснословно богат, за да си позволиш подобна крачка. 

Инвестирането в имоти не включва само жилищна площ. Много по-удачно е да се вложат пари в търговски обекти или офис сгради. Ако са на подходящи места и собственикът не е прекалено алчен, едва ли ще стоят празни...
Аз например, ако имам пари за инвестиране, ще си купя малко пустееща земя. Няколко декара само, но да е до някой атрактивен плаж...  

Да, а може и в Златна Добруджа и после земята да се арендува- малък, но константен доход!

В началото на демокрацията мъж на братовчедка на майка ми купи доста земя за жълти стотинки на десета линия в Слънчев бряг. 30 мин пеша до плажа.
Всички му се смееха "Какво щял да прави с това поле? Пшеница ли ще гледа, домати ли?"
В бума на строителството я продаде за прилична 7 цифрена сума. Сега се води 3 линия и километри зад нея е застроено.
Вече никой не се смее на въпросния мъж. 

Къде точно е тази земя, че ми стана интересно? 30 мин от плажа са доста ходене, освен Слънчака последните 2-3 години да е застроен зверски. Толкова много строителство не помня, а до плажа съм стигала за 10 мин спокоен ход.

Близо до пътя Бургас-Варна, някъде зад Palazzo. Ще излъжа, ако кажа точно кой/кои комплекси са построени върху тази земя.

Не ми е познато като име. Единственото място, за което се сещам, е едно селище на излизане от Слънчака в посока Варна (не Влас), но и то не е толкова далеч.
Както и да е, просто разстоянието наистина ме изненада.

Пак взимам думата, но съм в ситуацията на автора и следя дискусията. И аз в момента не се тревожа за финансите. Пенсията за сега ми е достатъчна и дори мога да спестявам по малко. Но ако се наложи да купувам лекарства /Дано не се стига до там!/, ще стане трудно. Най-важната ни инвестиция с моя съпруг е, че вложихме парите си в образованието на синовете ни и им осигурихме дом. Имат хубава работа и добри доходи. Мисля, че няма да ме оставят да мизерствам, ако чак толкова изпадна в затруднение. Както Николай казва, не е трагедията в парите. Лошото е, че оставаме  самотни. На 61 г.човек не е стар, за да е самотен. Но това е. Лоша съдба. На никой от вас не я пожелавам.