Свършихте ли, че да се вмъкна и аз с отговор на Човечето. 
Не ми се търсят цитати назад, но само да кажа, че "точността"на моя мъж не се измерва със силата на волята ми.
Ако му бях кръшнала, то е защото съм голяма овца и съм слаб характер, а не защото той не е точният мъж за мен.
Не ми се търсят цитати назад, но само да кажа, че "точността"на моя мъж не се измерва със силата на волята ми.
Ако му бях кръшнала, то е защото съм голяма овца и съм слаб характер, а не защото той не е точният мъж за мен. Леле, това все едно аз съм го писала. Същото е и при мен. Ако кръшна на моя е точно поради факта, че съм със слаб характер, слаба воля и точно голяма овца. Съвсем си е за мен милият, ама аз със слабите ангели. Но при нас поне се знаят тези работи и няма да е изневяра.
Цитат
Идеята ми беше, че човек изневерява, защото иска да го направи. Не защото нещо му куца в брака. Ако аз имам проблеми с мъжа си, няма да хукна да изневерявам. Ще изневеря, ако срещна човек, който да ме изкуши дотолкова, че моето желание към него да е на първо място в един момент. Пък в брака ми може да е цветя и рози.
Леле и това все едно пак аз съм го писала. Едно към едно целият пост.
Цитат
Аз бях на крачка от изневяра, когато срещнах мъж с когото нищехме разни теми, имахме сходно чувство за хумор и беше много интелигентен - а интелигентността за мен е страшно секси. И всичко в брака ми беше ОК. Не усетих как съм хлътнала, просто го осъзнах един ден. Проявих достатъчно воля да се отдръпна, но наистина ми костваше много усилия. Предполагам, не всеки успява да го направи. Човешко е да се греши и е хубаво човек да намира сили да прощава еднократни прегрешения. За паралелни връзки обаче съм безкомпромисна!
И на мен ми се случи подобно нещо и точно ключова беше интелигентността на събеседника. И при мен всичко с брака беше ок, да не кажа даже и супер. На крачка бях и аз, но останахме приятели без секс. При мен обаче се получи нещо като обич за двама. Обичах го човекът по начин различен от този по - който обичам мъжът си, но истината е, че мъжът ми ми беше по ценен и скъп. Иначе същото като теб и аз проявих воля да се отдръпна, но също с усилие. Истината е обаче, че след този случай никак не ми се иска нито да хлътвам, нито да се влюбвам, нито да изпитвам подобни емоции към чужд човек. И честно казано се радвам, че не останах дълго влюбена.
Съпругът ми - не знам, не съм усетила. Казвала съм му, ако нещо реши да прави еднократно, да го прави умно и да не разбирам. За другото (връзка паралелна) прошка няма, ама то стигне ли се до идеята за паралелна връзка, мисля, че той сам ще ми каже и ще поиска раздяла. Толкова принципни и честни сме, чак до глупост. 
Още от самото начало сме уточнили, че не е проблем да имаме сексуални отношения с някой, с който ни се прииска. Демек няма да се сдържаме ако имаме силно желание, защото няма да ни развали отношенията. Общо взето си споделяме за сексуалните извънсемейни щения. Истината обаче е, че в момента грам не ми се занимава с никого, а за влюбване изобщо, ама изобщо не може да се говори. Не само, че не го търся, но и нямам нужда. При него е същото, даже мисля, че аз от двамата съм по - шавливата. А паралелна връзка да имам с някого е недопустимо, най - малкото, защото изключително би ме натоварвало, което от уж приятно преживяване ще се превърне в ад. Не мога да поддържам такова чудо. Не е за мен това. Никакво влечение нямам. Ако става въпрос за нещо би било само неангажиращ секс няколко пъти или някакъв флирт, примерно и до тук. За задълбочаване е абсурд. Това обаче грам не ми пречи да разбера хората, които го правят, нищо, че не съм от тях. 
Защо така тихичко шептиш?