Само към любовниците - настоящи, бивши или бъдещи :)

Просто споделих линк, в който тези действия, чувства, емоции и т.н. са обяснени на духовно ниво. Въпрос на гледна точка. Моето мнение е, че не бива да съдим хората за тяхното различно (от нашето) възприятие на даден кейс. Това, което е правилно за мен, за друг е неприемливо, за трети е абсурдно и така. Позачетох се в темата и се подразних от откровените квалификации, които си позволяват някои потребители да дават за други.
А иначе наистина мисля това - "Не е въпроса да сме "ЗА" или "против".....въпросът е да се отговори "защо" това се случва и къде е корена на изкривяването..."

Интересно. Какво тогава е платоничната любов ?

Моля те, СлънцеЛуна не пиши че това е МОЙ цитат. Абсолютно нарочно съм сложила кавички, това означава, че цитирам или правилата в българския език са се променили нещо без да знам 
Дадох линк и цитирам мнения от там (това в кавичките). Всеки би могъл да ги прочета в цитирания от мен форум. Айде моля ви се, нека сме конкретни.
Там се говори за секса нирвана един вид, до който може да се достигне и без същинско проникване. Това сега ако не е с партньорката ти изневяра ли е или не?

странно защо изчезва  като дам запази, но пред форум, дрън дрън има "новосемейство.бг"
/forums/index.php?topic=69.15
наистина странно ако го напиша на латиница веднага изчезва

ето тук е първия линк
https://www.google.bg/webhp?sourceid=chrome-instant&ion=1&am … D1%82%D1%80%D0%B0

Хубаво, сложих кавички. Сега отново питам, платоничната любов, какво е ?

ПП - форума към който си дала линк, не се отваря.

От последните страници, аз лично, разбрах следното: любовта е илюзия, а реалността е механични възвратно-постъпателни движения, който определят хората, като щастливи!
Не, определено има много философии, разсъждения и лични наблюдения, които ме оставят с впечатлението, че има хора, които ги е страх да обичат /чувстват  силни емоции, защото в един момент е възможно, когато са във емоционална и любовна връзка да настъпи срив в системата и да бъдат отхвърлени, което от своя страна - боли, неприятно е, напрягащо е. Когато  човек няма емоционални очаквания му е по-лесно да се самозалъгва и ограничава в нови по-размити рамки и граници. В повечето случаи се самоубеждава, че това ново, развито, разкрепостено мислене на едно по-високо, по-философско, по-пречупено ниво. Да, ама не, отново рамки, отново граници!
Е, това според мен е крачка към роботизирането. Учените се страхуват да създадат толкова развит изкуствен интелект, защото чувствата и емоциите могат да доведат до тежки последици на планетата ни, а хората, създадени с емоциите си, доброволно се отказват от някои с цел да избегнат негативни емоции, които биха ги наранили.
Все пак човек е най-добре, когато е комфортно разположен в границите на своя мироглед, а не когато се опитва на натъпче някой друг или себе си в нетипична за съществуването му рамка! Бъдете истински и щастливи, това е важно, а как? - това е въпрос на личен избор

Духовно ниво??? Моля ти се 

Утре ще ви чета обаче...само да се разпиша,че много ме вълнува това ,,изказване на мнение с подчертано незачитане на чуждо мнение по различни въпроси,,
Колкото до темата.....ако съм избрала този начин на живот,нищо не би ме подразнило и двамата ще си ,,пазим гърбовете,, и ще се забавляваме....секса няма нищо общо с брака....за мен поне....

Защо мислиш, че любовта не е обяснена от науката? И защо приемаш това с облекчение?
Любовта е като всяко друго чувство, обяснено от науката. И всички те си имат някакво приложение и цел.

В интерес на истината има научни обяснения за любовта, ето една статия http://www.chudesa.net/p11339/. Сигурно има и други, това е първото, на което попаднах.
На мене ми се струва, че това е прекалено едностранно представяне на любовта като такава, общо взето се обяснява, че се "случва" под влияние на хормоните, с което аз съм съгласна, ако става въпрос за влюбването. Но според мене обичаме един човек не само със сърцето си (чувствата), но и с разума си, а на разума как могат да повлияят хормоните и могат ли? Според мене не...

А щяхме ли да обичаме с разума си, ако обекта на чувствата ни се отнасяше с нас грубо? Не обичаме ли по-силно, когато виждаме, че сме ценени и уважавани? Тук се обажда пак егото.

Любовта не може да се побере и разбере, защото съзнанието на човек е твърде ограничено, за такива неща. Науката се занимава със съзнание, подсъзнание, тяло, и т.н. Въпросите на Любовта и на душата са въпроси не обясними и слава Богу, че е така, поне там човешкият цинизъм да не може да простре пипала. Ако трябва да се конкретизира, то това е понятие от философията, а както всички знаем, философията не е точна наука и дори тя не си позволява надменността и циничността да твърди, че може да обяснява понятия извън разбираемото, само твърди, че който добре обяснява любовта не може да обича. Ако не ми вярвате спрете да четете измислени книжки, в книгата на книгите, е обяснена Любовта, ако някой си мисли, че някаква човешка наука може да обясни това, то вероятно е доста заблуден. Само един човек е бил експерт по науката за любовта и Него го честваме два пъти в годината, на Рождество и на Великден.Човекът обаче се самозабравя и си въобразява, че може да има контрол над неща божествени, ето това е илюзия, а любовта е единствената реалност.
Егото по справка от гугъл е понятие от психоанализата, където също не съм експирт, та нека други отговорят на въпросите .

Определено могат да повлияят върху мисленето, съответно и върху разума.

Lunno momi4e, науката обяснява биохимичните процеси свързани с любовта. Това е работата на науката. Тя не се занимава с философските виждания над любовта или с религиозните такива. Каквато и философия/религия да изповядваш, биологичните процеси едва ли са ти коренно различни от моите или от нечии други.

Абе всъщност може и така да е, като се сетя навремето какви глупости съм правила от "любов"... Но това е временно, в един момент ти идва акъла в главата, както се казва, нали за това ти е даден все пак, да мислиш с него.    Примерно (по темата), имаш сериозна връзка, но в един момент ти се разиграват хормоните, "разгонваш се" дето се вика и ти се появява възможност да кръшнеш. Та въпроса е тук, ще позволиш ли на хормоните да повлияят на действията ти или ще оставиш разума да те ръководи?

СлънцеЛуна, ти си права относно науката и обяснението и за любовта, не успях да го формулирам толкова точно. Всъщност явно точно заради това самото обяснение ми се струва едностранчиво. 

Разбира се, че градиш светогледа си на личният си опит, само че нито се осланяш единствено на него, нито го приемаш за единствено и валидно. Най - малкото е изключително подвеждащ и е добре човек да прояви разум, като излезе извън него и се огледа и в страни, иначе още щяхме да вярваме, че Земята е плоска, че слънцето се върти около нея и купища други заблуди, които  именно личният опит ни "доказва".
Сега ще дам пример с мен като противовес на това, което си написала относно хората, които не търсят любов, нито вярват в нея. А най - вече като доказателство колко нищожен е личният опит.
Да търсиш нещо означава, че го нямаш, нали? Иначе защо ще се стремиш към него? Обикновено, когато имаш нещо то е даденост за теб и точно не го забелязваш, да. Както здравето, приемаш го за даденост и не го забелязваш, защото го имаш, затова.
Отгледали са ме хора, които имат семеен живот над 50 години, които през живота си лоша дума не са си казали, които са били толкова взаимно отдадени, че са били способни да си дадат живота един за друг и за да са заедно са изтърпяли купища проблеми само и само да са заедно. Хора, които макар и 50 години заедно, винаги имаха какво да си кажат. Когато единият се разболя, другият го гледаше толкова всеотдайно, колкото едва ли някой би повярвал, че е възможно. Можех да се закълна, а и сега мога, че на това му се вика любов. Но....това е една щастлива случайност, а не правило. Какво заключение да направя от личният си опит на база това? Но да продължа по нататък, заживях (до ден днешен) с единствената си и неповторима любов, сплотено, с разбираране и с две деца като естествена последица. Какво да заключа от личният си опит? Меродавен ли е като цяло? Хич не ми се вярва. Да не говорим, че изобщо няма да ми хрумне да мисля, че еди кой си живял без любов, защото любов се изпитва не само към хора. Любов има към работа, хоби, животни и купища други работи и изобщо не е задължително да бъде към човек, камо ли единствен. Има хора, които обичат едновременно и един и двама и трима. Но ти не го приемаш, защото противоречи на личният ти опит. Не само не го приемаш, но го и отричаш, пак защото не си го изпитвала. "Аз център на вселената", щом не съм изпитала нещо значи не съществува, ако все пак съществува задължително е патология, недоносче и рожба на наздраво семейство. Ей това става, когато се осланяме само на личното, капсулираме се и втърдяваме, и най - вече остаряваме.


Ама разбира се, в книгата на книгите е обяснена по перфектен начин точно любовта. Невероятна любовна сцена между напитият с вино Лот от собствените си три дъщери, която всяка от тях се е изредила да се из*ка със собственият си баща, докато не забременяли естествено и не родили родът на Моавците. Да неговорим, че думата "убий" се споменава над 300 пъти. Пример за любов е без съмнение точно книгата на книгите.


Естествено, нали затова и и зневери не се търпят иначе ако се спазваше апостол Павловото определение на любовта, то ние самите трябваше да избираме партньори на отегчената половинка и да умираме от кеф, че са щастливи пък макар и с друг. Иначе всички обичат на думи, да. И все безусловно и безгранично Единственият.

Книгата на книгите точно, особено Старият завет, е един от най-антилюбовните текстове, писани някога. Ако търся реалистично, некърваво и нефантасмагорично обяснение за механизмите на любовта, по-скоро бих се обърнала към психодинамичната психология и невропсихологията. Макар, че, разбира се, като всички хора и аз се изкушавам от фантазията за магия и необяснимост.