Публикувана: 21 авг. 2015, 19:03 ч.
Последно мнение: 28 май 2016, 21:17 ч.

Истанбул [тема 38]

92 867
741
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Кои са другите забележителности в Истанбул, които трябва да посетите?
Как мога да стигна от Юскудар до Румели Хисар възможно най-бързо?
Коя спирка на метрото е по-удобна за обиколка на стария град, Halic или Vezneciler?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Кои са другите забележителности в Истанбул, които трябва да посетите?
  
  Основните забележителности в Истанбул включват Синята джамия, Светa София, Топкапъ и водохранилището Йеребатан Саранджъ. Тези забележителности са близо до квартал Фатих, където се намира хотелът ви. Освен тях можете да се разходите по Босфора с лодка за около 12 лири. За повече информация относно ресторантите в района можете да попитате местните жители или да проверите препоръките в първия пост на форума. Освен посещението на Синята джамия, Света София и Топ Капъ, в Истанбул също е препоръчително да посетите Долмабахче, Сапфир, да се разходите по Босфора, да посетите района на Taksim и да разгледате обектите в стария град като джамията Sulaymaniyah , Египетския пазар , Двореца Topkapı, Gülhane Parkı, църквата Irenium, Hagia Sophia, Sultanahmet Camii и Underground Cistern.
- Как мога да стигна от Юскудар до Румели Хисар възможно най-бързо?
  
  Най-бързият начин да стигнете от Юскудар до Румели Хисар е с ферибот до Кабаташ/Бешикташ и след това с автобус по маршрута Емирган/Саръйер.
- Коя спирка на метрото е по-удобна за обиколка на стария град, Halic или Vezneciler?
  
  Спирка Vezneciler е по-удобна за обиколка на стария град, тъй като от нея може да се стигне до джамията 'Сюлеймание' и след това до други забележителности като Синята джамия, Св. София и парк Гюлхан.
- Как мога ефективно да планирам пътуването си до Истанбул, за да видя основните забележителности и да спестя пари?
- Как да стигна до манастира Хора и Рибния манастир в Истанбул?

# 435 30 окт. 2015, 15:30 ч.

Мнения: 471

Истанбулски котки Simple Smile

# 436 30 окт. 2015, 15:37 ч.

Мнения: 8 136

Цитат на: bialk в пт, 30 окт 2015, 15:30

Истанбулски котки Simple Smile

# 437 31 окт. 2015, 10:46 ч.

Мнения: 4

Здравейте!Другата седмица ни предстои първо посещение в мечтаният Истанбул Simple Smile

Моят мъж има само едно конкретно желание да отидем на турска вечер.И сега се чудя коя от офертите да резервирам.Бихте ли ми препоръчали от личен опит?Tashan Arkat или турка вечеря на нощен круиз по Босфора?
Благодаря предварително!

# 438 31 окт. 2015, 18:13 ч.

София
Мнения: 414

Цитат на: kali_bg в сб, 31 окт 2015, 10:46

Здравейте!Другата седмица ни предстои първо посещение в мечтаният Истанбул Simple Smile

Според мен повече ще ви хареса турската вечер на круиз по Босфора, поне за мен беше страхотно изживяване. Peace

# 439 31 окт. 2015, 21:35 ч.

Мнения: 249

Връщам се от Истанбул със смесени чувства. Твърде противоречив в моите очи, за да кажа дали го харесвам или не. В спойлер слагам размишленията ми за местата, храната и хората. Предупреждавам, че ще е дълго.

Скрит текст:

Пътувахме с кола с предварителна разервация за настаняване от букинг. Бях много наплашена за шофирането и трафика в Истанбул, но на място не се уплаших чак толкова. Не ми се стори по-страшно от друг голям град. Нямахме никакви проблеми по границата, или със закупуването на HGS /благодарение на съветите в темата/.
Веднага след като се настанихме се насочихме към Таксим и Истиклял надолу.
Истиклял ми плени сърцето. С лъскавите магазини, с огромната тълпа млади хора, с продавачите на миди и гевреци, просяците и уличните музиканти. Неспирна, пълна, забързана. И денем и вечер е прекрасна.
Френската уличка- очарователна. С арт-кафенца, различни магазинчета, готини млади хора. Кеф. Уличките около кулата Галата – кокетни.
Вторият ден по план ми беше историческата част – с Т1 от Каракьой до Султанахмет. Площад хиподрума, влизахме в Синята джамия, Топкапъ разгледахме до втората порта, света Ирина. Света София само отвън, защото не ми се чакаше.
Привечер минахме с трамвая покрай шарените стълби, до Кабаташ, до джамията на Долмабахче, до портите на двореца.

Третия ден по план хванахме корабче от Еминьоню в посока Кадъкьой. Представях си го старо и очукано, но каква беше изненадата ми, като вътре беше изключително чисто, модерно, с охрана. Да не забравя – и бързо и удобно. Пътувайки зърнах Девичата кула. Видяхме също и Хайдарпаша. Наистина красива сграда.
Разхождайки се из квартал Мода, свихме в малките странични улички. Попаднахме на много приятен уличен пазар. Някак си по-културно ми се видя. Чисто, подредено. Нямаше я тази навалица като на пазарите в туристическата част. Купих си от там червени маслини. После стигнахме до бика за няколко снимки. После в страничните улички се разходихме.
Много приятен квартал, много добро впечатление ми направи. Готини кафенца, сладкарнички, приятни пешеходни зони. Няма такава глъчка и наситеност на хора. Уж азиатско, но на мен ми беше европейско  Пихме кафе и на обратно.
На Еминьоню оставих мъжът ми и детето да се прибират и аз се заех с важната задача да обикалям където ми видят очите. Първо през Египетския, в страничните улички, после в посока към джамията Сюлеймание. Нагоре, през схлупени дюкянчета и малки пазарчета, хора, които продаваха какво ли не на улицата.
Стигнах джамията. Влязох набързо само във вътрешния двор. Най- хубавото там обаче е гледката.
[/URL][/img]
Разкошна.Отзад има нещо като парк с надгробни плочи и калдъръмени алеи.

Много е мистично. И естествено боси просещи мърляви дечица на портата, които те дърпат за ръкава и те преследват. Много просещи хора видях като цяло. Много. Майки с бебета на тротоара. Инвалиди на Истиклял, инвалиди в подлезите, на мостовете. Безкрайно много. Децата сополиви, мръсни, голи. Ужасно.
Като цяло впечатление ми направи, че други деца освен просещите и едно-две туристчета, други не видях.
След това вървях безцелно в посока морето. Озовах се на бул. Орду, пресякох го и се озовах в място само с магазини за дрехи. Продължих надолу в посока морето, а пейзажа ставаше все по-бедняшки. Набутах се на някакъв пазар – гащи, домати, якета, яйца. Купих си чери домати, защо да пропускам? Вече съвсем не знаех къде съм. Стигнах до ограда, която граничеше с железопътната линия. Беден, мизерен квартал. С пране пред къщите, счупени перални и хотели приличащи на бардаци. Съмнително място. Направо ме хвана страх по едно време. Поех нагоре за да не се изгубя още повече. Изкачих се до булеварда. Там вече се ориентирах. Отидох до площада на университета и от там по маршрута на Т1.
По план вечерта трябваше да ходим да гледаме фойерверките на моста за празника на републиката. Бяхме в 19 часа на Еминьоню. Отличен изглед към моста. Нищо не започна. Преместихме се на Каръкьой, с надеждата, че може да започнат в 20:00 часа. Разходихме се на пристанището, хареса ми фасадната част. С хубави заведения, с много млади хора, които пиеха чай с баклава. Приятно. Метри назад обаче в тъмните улички – истински бардаци със съмнителни типове отпред. Така де, погледахме рибарите на пристанището, заря нямаше.
И малко за мястото за настаняване-
https://www.booking.com/hotel/tr/galatolia-suites.bg.html?aid=39 … 5fcb667d3b;dcid=2
според мен перфектната локация. На няколко минути от метро спирка Шишане. До спирките на карокьой спокойно стигахме за 7-8 минути нормален ход. Кулата Галата дето се вика беше в задната уличка. Хотелчето добро, чисто, гледката:

Парко място пред хотела. Домакинът чудесен, отзивчив. Даде ни Истанбулкарт и ни изпрати с дюли от неговата градина. Настоя да пишем като се приберем, за да е спокоен. Обгрижени бяхме с чудесно отношение.
И за храната. Опитах се да ям от всичко, което видя, но беше невъзможно. Нещата които опитах:
Кашкавал на конци – хубав, но не ме зашемети с вкус.
Нещо като крема сирене – насипно, от Египетския. Много плътен маслен вкус. Много ми хареса
Midiye dolma- ядох от няколко места. Най-хубавите бяха в страничната уличка след чичек пасаж, там където започва рибния пазар. От един чичко, който ми ги даваше в устата, без аз да ги пипам Направо бяха невероятни. Пикантни точно толкова, колкото трябва. С малко ориз. Перфектните. По 1 лира едната. Още от няколко улични места опитах, но на този чичко ме плениха. Ядох също и в един рибен ресторант под моста Галата. /викачите направо ни изнудиха да седнем, адски са нахални. Скъпо е, а по улиците е три пъти по-вкусно/ Ми не струваха хич. С мого ориз. Направо гадни.

Ичли кюфте- най-хубавото беше от количка на улицата на Истиклял. Пикантно, не миришеше на агнешко. Връщах се на следващия ден за още. На още едно място опитах, обаче много удряше на коч. Гадост.

Кокореч – просто ужасен дъх. Мъжът ми много го хареса.
Пишмание-леко и въздушно. Хареса ми
Шоколад – пробвах млечен с цели лешници. Ама много скъп. 100гр са 14 лири.

Локма, или нещо такова – малки сиропирани баклавички. Много вкуснички. Около 6 броя -1,50 лири.
Тулумбички от количка – хубави, но не ми бяха достатъчно сладки.

Айрян- направо великолепен, където и да го пихме. Плътен, маслен, вкусен.
Опитах също гевреци, дюнер, баници, кюфтета /агнешки, гадост/. Не ми стана любима турската кухня. Много мазно и тежко като цяло.
Дондурма - много вкусен и различен. Поднесен с чалъм

Да кажа нещо за баклавата – мислех си, че ще ям, ще ям, ще ям…. Нищо общо с това, което си предствях. Миришеше ми на овча лой, честно. Това, което трябваше да бъде масло, не беше според мен. При втория ми опит от друг магазин – също. А уж си купих от Koska. Не потретих.
Локума – също не ме впечатли. Очаквах да е някак си по-сладък. Купих за подаръци от Koska, смесен. Смятам, че е по-добре да се купи насипен, защото тези от готовите кутии са само няколко мини парченца. В хубави картонени кутии ти слагат от който по колкото посочиш, опаковат ги допълнително. Абе добре изглежда за подарък.

Последна редакция: нд, 01 ное 2015, 21:12 от parcalesa

# 440 31 окт. 2015, 22:10 ч.

Мнения: 487

Цитат на: parcalesa в сб, 31 окт 2015, 21:35

Връщам се от Истанбул със смесени чувства. Твърде противоречив в моите очи, за да кажа дали го харесвам или не.

Няма страшно и да не ви е харесало - въпрос на усещане...Видяли сте достатъчно, за да се влюбите в Истанбул или да решите, че това ви е достатъчно. Благодаря за хотела с паркомясто - бих го пробвала следващия път като съм с кола.... Снимките също много ми харесват... Simple Smile

# 441 1 ноем. 2015, 08:31 ч.

Мнения: 1 820

Цитат на: parcalesa в сб, 31 окт 2015, 21:35

Скрит текст:

Пътувахме с кола с предварителна разервация за настаняване от букинг. Бях много наплашена за шофирането и трафика в Истанбул, но на място не се уплаших чак толкова. Не ми се стори по-страшно от друг голям град. Нямахме никакви проблеми по границата, или със закупуването на HGS /благодарение на съветите в темата/.
Веднага след като се настанихме се насочихме към Таксим и Истиклял надолу.
Истиклял ми плени сърцето. С лъскавите магазини, с огромната тълпа млади хора, с продавачите на миди и гевреци, просяците и уличните музиканти. Неспирна, пълна, забързана. И денем и вечер е прекрасна.
Френската уличка- очарователна. С арт-кафенца, различни магазинчета, готини млади хора. Кеф. Уличките около кулата Галата – кокетни.
Вторият ден по план ми беше историческата част – с Т1 от Каракьой до Султанахмет. Площад хиподрума, влизахме в Синята джамия, Топкапъ разгледахме до втората порта, света Ирина. Света София само отвън, защото не ми се чакаше.
Привечер минахме с трамвая покрай шарените стълби, до Кабаташ, до джамията на Долмабахче, до портите на двореца.

Третия ден по план хванахме корабче от Еминьоню в посока Каракьой. Представях си го старо и очукано, но каква беше изненадата ми, като вътре беше изключително чисто, модерно, с охрана. Да не забравя – и бързо и удобно. Пътувайки зърнах Девичата кула. Видяхме също и Хайдарпаша. Наистина красива сграда.
Разхождайки се из квартал Мода, свихме в малките странични улички. Попаднахме на много приятен уличен пазар. Някак си по-културно ми се видя. Чисто, подредено. Нямаше я тази навалица като на пазарите в туристическата част. Купих си от там червени маслини. После стигнахме до бика за няколко снимки. После в страничните улички се разходихме.
Много приятен квартал, много добро впечатление ми направи. Готини кафенца, сладкарнички, приятни пешеходни зони. Няма такава глъчка и наситеност на хора. Уж азиатско, но на мен ми беше европейско  Пихме кафе и на обратно.
На Еминьоню оставих мъжът ми и детето да се прибират и аз се заех с важната задача да обикалям където ми видят очите. Първо през Египетския, в страничните улички, после в посока към джамията Сюлеймание. Нагоре, през схлупени дюкянчета и малки пазарчета, хора, които продаваха какво ли не на улицата.
Стигнах джамията. Влязох набързо само във вътрешния двор. Най- хубавото там обаче е гледката.
[/URL][/img]
Разкошна.Отзад има нещо като парк с надгробни плочи и калдъръмени алеи.

Много е мистично. И естествено боси просещи мърляви дечица на портата, които те дърпат за ръкава и те преследват. Много просещи хора видях като цяло. Много. Майки с бебета на тротоара. Инвалиди на Истиклял, инвалиди в подлезите, на мостовете. Безкрайно много. Децата сополиви, мръсни, голи. Ужасно.
Като цяло впечатление ми направи, че други деца освен просещите и едно-две туристчета, други не видях.
След това вървях безцелно в посока морето. Озовах се на бул. Орду, пресякох го и се озовах в място само с магазини за дрехи. Продължих надолу в посока морето, а пейзажа ставаше все по-бедняшки. Набутах се на някакъв пазар – гащи, домати, якета, яйца. Купих си чери домати, защо да пропускам? Вече съвсем не знаех къде съм. Стигнах до ограда, която граничеше с железопътната линия. Беден, мизерен квартал. С пране пред къщите, счупени перални и хотели приличащи на бардаци. Съмнително място. Направо ме хвана страх по едно време. Поех нагоре за да не се изгубя още повече. Изкачих се до булеварда. Там вече се ориентирах. Отидох до площада на университета и от там по маршрута на Т1.
По план вечерта трябваше да ходим да гледаме фойерверките на моста за празника на републиката. Бяхме в 19 часа на Еминьоню. Отличен изглед към моста. Нищо не започна. Преместихме се на Кадъкой, с надеждата, че може да започнат в 20:00 часа. Разходихме се на пристанището, хареса ми фасадната част. С хубави заведения, с много млади хора, които пиеха чай с баклава. Приятно. Метри назад обаче в тъмните улички – истински бардаци със съмнителни типове отпред. Така де, погледахме рибарите на пристанището, заря нямаше.
И малко за мястото за настаняване-
https://www.booking.com/hotel/tr/galatolia-suites.bg.html?aid=39 … 5fcb667d3b;dcid=2
според мен перфектната локация. На няколко минути от метро спирка Шишане. До спирките на карокьой спокойно стигахме за 7-8 минути нормален ход. Кулата Галата дето се вика беше в задната уличка. Хотелчето добро, чисто, гледката:

Парко място пред хотела. Домакинът чудесен, отзивчив. Даде ни Истанбулкарт и ни изпрати с дюли от неговата градина. Настоя да пишем като се приберем, за да е спокоен. Обгрижени бяхме с чудесно отношение.
И за храната. Опитах се да ям от всичко, което видя, но беше невъзможно. Нещата които опитах:
Кашкавал на конци – хубав, но не ме зашемети с вкус.
Нещо като крема сирене – насипно, от Египетския. Много плътен маслен вкус. Много ми хареса
Midiye dolma- ядох от няколко места. Най-хубавите бяха в страничната уличка след чичек пасаж, там където започва рибния пазар. От един чичко, който ми ги даваше в устата, без аз да ги пипам Направо бяха невероятни. Пикантни точно толкова, колкото трябва. С малко ориз. Перфектните. По 1 лира едната. Още от няколко улични места опитах, но на този чичко ме плениха. Ядох също и в един рибен ресторант под моста Галата. /викачите направо ни изнудиха да седнем, адски са нахални. Скъпо е, а по улиците е три пъти по-вкусно/ Ми не струваха хич. С мого ориз. Направо гадни.

Ичли кюфте- най-хубавото беше от количка на улицата на Истиклял. Пикантно, не миришеше на агнешко. Връщах се на следващия ден за още. На още едно място опитах, обаче много удряше на коч. Гадост.

Кокореч – просто ужасен дъх. Мъжът ми много го хареса.
Пишмание-леко и въздушно. Хареса ми
Шоколад – пробвах млечен с цели лешници. Ама много скъп. 100гр са 14 лири.

Локма, или нещо такова – малки сиропирани баклавички. Много вкуснички. Около 6 броя -1,50 лири.
Тулумбички от количка – хубави, но не ми бяха достатъчно сладки.

Айрян- направо великолепен, където и да го пихме. Плътен, маслен, вкусен.
Опитах също гевреци, дюнер, баници, кюфтета /агнешки, гадост/. Не ми стана любима турската кухня. Много мазно и тежко като цяло.
Дондурма - много вкусен и различен. Поднесен с чалъм

Да кажа нещо за баклавата – мислех си, че ще ям, ще ям, ще ям…. Нищо общо с това, което си предствях. Миришеше ми на овча лой, честно. Това, което трябваше да бъде масло, не беше според мен. При втория ми опит от друг магазин – също. А уж си купих от Koska. Не потретих.
Локума – също не ме впечатли. Очаквах да е някак си по-сладък. Купих за подаръци от Koska, смесен. Смятам, че е по-добре да се купи насипен, защото тези от готовите кутии са само няколко мини парченца. В хубави картонени кутии ти слагат от който по колкото посочиш, опаковат ги допълнително. Абе добре изглежда за подарък.

С удоволствие четох и гледах снимките. Благодаря.

# 442 1 ноем. 2015, 11:24 ч.

София
Мнения: 16 299

Цитат на: parcalesa в сб, 31 окт 2015, 21:35

Скрит текст:

Пътувахме с кола с предварителна разервация за настаняване от букинг. Бях много наплашена за шофирането и трафика в Истанбул, но на място не се уплаших чак толкова. Не ми се стори по-страшно от друг голям град. Нямахме никакви проблеми по границата, или със закупуването на HGS /благодарение на съветите в темата/.
Веднага след като се настанихме се насочихме към Таксим и Истиклял надолу.
Истиклял ми плени сърцето. С лъскавите магазини, с огромната тълпа млади хора, с продавачите на миди и гевреци, просяците и уличните музиканти. Неспирна, пълна, забързана. И денем и вечер е прекрасна.
Френската уличка- очарователна. С арт-кафенца, различни магазинчета, готини млади хора. Кеф. Уличките около кулата Галата – кокетни.
Вторият ден по план ми беше историческата част – с Т1 от Каракьой до Султанахмет. Площад хиподрума, влизахме в Синята джамия, Топкапъ разгледахме до втората порта, света Ирина. Света София само отвън, защото не ми се чакаше.
Привечер минахме с трамвая покрай шарените стълби, до Кабаташ, до джамията на Долмабахче, до портите на двореца.

Третия ден по план хванахме корабче от Еминьоню в посока Каракьой. Представях си го старо и очукано, но каква беше изненадата ми, като вътре беше изключително чисто, модерно, с охрана. Да не забравя – и бързо и удобно. Пътувайки зърнах Девичата кула. Видяхме също и Хайдарпаша. Наистина красива сграда.
Разхождайки се из квартал Мода, свихме в малките странични улички. Попаднахме на много приятен уличен пазар. Някак си по-културно ми се видя. Чисто, подредено. Нямаше я тази навалица като на пазарите в туристическата част. Купих си от там червени маслини. После стигнахме до бика за няколко снимки. После в страничните улички се разходихме.
Много приятен квартал, много добро впечатление ми направи. Готини кафенца, сладкарнички, приятни пешеходни зони. Няма такава глъчка и наситеност на хора. Уж азиатско, но на мен ми беше европейско  Пихме кафе и на обратно.
На Еминьоню оставих мъжът ми и детето да се прибират и аз се заех с важната задача да обикалям където ми видят очите. Първо през Египетския, в страничните улички, после в посока към джамията Сюлеймание. Нагоре, през схлупени дюкянчета и малки пазарчета, хора, които продаваха какво ли не на улицата.
Стигнах джамията. Влязох набързо само във вътрешния двор. Най- хубавото там обаче е гледката.
[/URL][/img]
Разкошна.Отзад има нещо като парк с надгробни плочи и калдъръмени алеи.

Много е мистично. И естествено боси просещи мърляви дечица на портата, които те дърпат за ръкава и те преследват. Много просещи хора видях като цяло. Много. Майки с бебета на тротоара. Инвалиди на Истиклял, инвалиди в подлезите, на мостовете. Безкрайно много. Децата сополиви, мръсни, голи. Ужасно.
Като цяло впечатление ми направи, че други деца освен просещите и едно-две туристчета, други не видях.
След това вървях безцелно в посока морето. Озовах се на бул. Орду, пресякох го и се озовах в място само с магазини за дрехи. Продължих надолу в посока морето, а пейзажа ставаше все по-бедняшки. Набутах се на някакъв пазар – гащи, домати, якета, яйца. Купих си чери домати, защо да пропускам? Вече съвсем не знаех къде съм. Стигнах до ограда, която граничеше с железопътната линия. Беден, мизерен квартал. С пране пред къщите, счупени перални и хотели приличащи на бардаци. Съмнително място. Направо ме хвана страх по едно време. Поех нагоре за да не се изгубя още повече. Изкачих се до булеварда. Там вече се ориентирах. Отидох до площада на университета и от там по маршрута на Т1.
По план вечерта трябваше да ходим да гледаме фойерверките на моста за празника на републиката. Бяхме в 19 часа на Еминьоню. Отличен изглед към моста. Нищо не започна. Преместихме се на Кадъкой, с надеждата, че може да започнат в 20:00 часа. Разходихме се на пристанището, хареса ми фасадната част. С хубави заведения, с много млади хора, които пиеха чай с баклава. Приятно. Метри назад обаче в тъмните улички – истински бардаци със съмнителни типове отпред. Така де, погледахме рибарите на пристанището, заря нямаше.
И малко за мястото за настаняване-
https://www.booking.com/hotel/tr/galatolia-suites.bg.html?aid=39 … 5fcb667d3b;dcid=2
според мен перфектната локация. На няколко минути от метро спирка Шишане. До спирките на карокьой спокойно стигахме за 7-8 минути нормален ход. Кулата Галата дето се вика беше в задната уличка. Хотелчето добро, чисто, гледката:

Парко място пред хотела. Домакинът чудесен, отзивчив. Даде ни Истанбулкарт и ни изпрати с дюли от неговата градина. Настоя да пишем като се приберем, за да е спокоен. Обгрижени бяхме с чудесно отношение.
И за храната. Опитах се да ям от всичко, което видя, но беше невъзможно. Нещата които опитах:
Кашкавал на конци – хубав, но не ме зашемети с вкус.
Нещо като крема сирене – насипно, от Египетския. Много плътен маслен вкус. Много ми хареса
Midiye dolma- ядох от няколко места. Най-хубавите бяха в страничната уличка след чичек пасаж, там където започва рибния пазар. От един чичко, който ми ги даваше в устата, без аз да ги пипам Направо бяха невероятни. Пикантни точно толкова, колкото трябва. С малко ориз. Перфектните. По 1 лира едната. Още от няколко улични места опитах, но на този чичко ме плениха. Ядох също и в един рибен ресторант под моста Галата. /викачите направо ни изнудиха да седнем, адски са нахални. Скъпо е, а по улиците е три пъти по-вкусно/ Ми не струваха хич. С мого ориз. Направо гадни.

Ичли кюфте- най-хубавото беше от количка на улицата на Истиклял. Пикантно, не миришеше на агнешко. Връщах се на следващия ден за още. На още едно място опитах, обаче много удряше на коч. Гадост.

Кокореч – просто ужасен дъх. Мъжът ми много го хареса.
Пишмание-леко и въздушно. Хареса ми
Шоколад – пробвах млечен с цели лешници. Ама много скъп. 100гр са 14 лири.

Локма, или нещо такова – малки сиропирани баклавички. Много вкуснички. Около 6 броя -1,50 лири.
Тулумбички от количка – хубави, но не ми бяха достатъчно сладки.

Айрян- направо великолепен, където и да го пихме. Плътен, маслен, вкусен.
Опитах също гевреци, дюнер, баници, кюфтета /агнешки, гадост/. Не ми стана любима турската кухня. Много мазно и тежко като цяло.
Дондурма - много вкусен и различен. Поднесен с чалъм

Да кажа нещо за баклавата – мислех си, че ще ям, ще ям, ще ям…. Нищо общо с това, което си предствях. Миришеше ми на овча лой, честно. Това, което трябваше да бъде масло, не беше според мен. При втория ми опит от друг магазин – също. А уж си купих от Koska. Не потретих.
Локума – също не ме впечатли. Очаквах да е някак си по-сладък. Купих за подаръци от Koska, смесен. Смятам, че е по-добре да се купи насипен, защото тези от готовите кутии са само няколко мини парченца. В хубави картонени кутии ти слагат от който по колкото посочиш, опаковат ги допълнително. Абе добре изглежда за подарък.

И аз прочетох с удоволствие. Но си объркала малко имената. Wink

При бика и Мода е Кадъкьой, а зарята най-вероятно сте чакали на Каракьой. Жалко, че я отмениха и не сте могли да ѝ се порадвате.

# 443 1 ноем. 2015, 16:25 ч.

Мнения: 4 533

Цитат на: parcalesa в сб, 31 окт 2015, 21:35

Скрит текст:

Пътувахме с кола с предварителна разервация за настаняване от букинг. Бях много наплашена за шофирането и трафика в Истанбул, но на място не се уплаших чак толкова. Не ми се стори по-страшно от друг голям град. Нямахме никакви проблеми по границата, или със закупуването на HGS /благодарение на съветите в темата/.
Веднага след като се настанихме се насочихме към Таксим и Истиклял надолу.
Истиклял ми плени сърцето. С лъскавите магазини, с огромната тълпа млади хора, с продавачите на миди и гевреци, просяците и уличните музиканти. Неспирна, пълна, забързана. И денем и вечер е прекрасна.
Френската уличка- очарователна. С арт-кафенца, различни магазинчета, готини млади хора. Кеф. Уличките около кулата Галата – кокетни.
Вторият ден по план ми беше историческата част – с Т1 от Каракьой до Султанахмет. Площад хиподрума, влизахме в Синята джамия, Топкапъ разгледахме до втората порта, света Ирина. Света София само отвън, защото не ми се чакаше.
Привечер минахме с трамвая покрай шарените стълби, до Кабаташ, до джамията на Долмабахче, до портите на двореца.

Третия ден по план хванахме корабче от Еминьоню в посока Каракьой. Представях си го старо и очукано, но каква беше изненадата ми, като вътре беше изключително чисто, модерно, с охрана. Да не забравя – и бързо и удобно. Пътувайки зърнах Девичата кула. Видяхме също и Хайдарпаша. Наистина красива сграда.
Разхождайки се из квартал Мода, свихме в малките странични улички. Попаднахме на много приятен уличен пазар. Някак си по-културно ми се видя. Чисто, подредено. Нямаше я тази навалица като на пазарите в туристическата част. Купих си от там червени маслини. После стигнахме до бика за няколко снимки. После в страничните улички се разходихме.
Много приятен квартал, много добро впечатление ми направи. Готини кафенца, сладкарнички, приятни пешеходни зони. Няма такава глъчка и наситеност на хора. Уж азиатско, но на мен ми беше европейско  Пихме кафе и на обратно.
На Еминьоню оставих мъжът ми и детето да се прибират и аз се заех с важната задача да обикалям където ми видят очите. Първо през Египетския, в страничните улички, после в посока към джамията Сюлеймание. Нагоре, през схлупени дюкянчета и малки пазарчета, хора, които продаваха какво ли не на улицата.
Стигнах джамията. Влязох набързо само във вътрешния двор. Най- хубавото там обаче е гледката.
[/URL][/img]
Разкошна.Отзад има нещо като парк с надгробни плочи и калдъръмени алеи.

Много е мистично. И естествено боси просещи мърляви дечица на портата, които те дърпат за ръкава и те преследват. Много просещи хора видях като цяло. Много. Майки с бебета на тротоара. Инвалиди на Истиклял, инвалиди в подлезите, на мостовете. Безкрайно много. Децата сополиви, мръсни, голи. Ужасно.
Като цяло впечатление ми направи, че други деца освен просещите и едно-две туристчета, други не видях.
След това вървях безцелно в посока морето. Озовах се на бул. Орду, пресякох го и се озовах в място само с магазини за дрехи. Продължих надолу в посока морето, а пейзажа ставаше все по-бедняшки. Набутах се на някакъв пазар – гащи, домати, якета, яйца. Купих си чери домати, защо да пропускам? Вече съвсем не знаех къде съм. Стигнах до ограда, която граничеше с железопътната линия. Беден, мизерен квартал. С пране пред къщите, счупени перални и хотели приличащи на бардаци. Съмнително място. Направо ме хвана страх по едно време. Поех нагоре за да не се изгубя още повече. Изкачих се до булеварда. Там вече се ориентирах. Отидох до площада на университета и от там по маршрута на Т1.
По план вечерта трябваше да ходим да гледаме фойерверките на моста за празника на републиката. Бяхме в 19 часа на Еминьоню. Отличен изглед към моста. Нищо не започна. Преместихме се на Кадъкой, с надеждата, че може да започнат в 20:00 часа. Разходихме се на пристанището, хареса ми фасадната част. С хубави заведения, с много млади хора, които пиеха чай с баклава. Приятно. Метри назад обаче в тъмните улички – истински бардаци със съмнителни типове отпред. Така де, погледахме рибарите на пристанището, заря нямаше.
И малко за мястото за настаняване-
https://www.booking.com/hotel/tr/galatolia-suites.bg.html?aid=39 … 5fcb667d3b;dcid=2
според мен перфектната локация. На няколко минути от метро спирка Шишане. До спирките на карокьой спокойно стигахме за 7-8 минути нормален ход. Кулата Галата дето се вика беше в задната уличка. Хотелчето добро, чисто, гледката:

Парко място пред хотела. Домакинът чудесен, отзивчив. Даде ни Истанбулкарт и ни изпрати с дюли от неговата градина. Настоя да пишем като се приберем, за да е спокоен. Обгрижени бяхме с чудесно отношение.
И за храната. Опитах се да ям от всичко, което видя, но беше невъзможно. Нещата които опитах:
Кашкавал на конци – хубав, но не ме зашемети с вкус.
Нещо като крема сирене – насипно, от Египетския. Много плътен маслен вкус. Много ми хареса
Midiye dolma- ядох от няколко места. Най-хубавите бяха в страничната уличка след чичек пасаж, там където започва рибния пазар. От един чичко, който ми ги даваше в устата, без аз да ги пипам Направо бяха невероятни. Пикантни точно толкова, колкото трябва. С малко ориз. Перфектните. По 1 лира едната. Още от няколко улични места опитах, но на този чичко ме плениха. Ядох също и в един рибен ресторант под моста Галата. /викачите направо ни изнудиха да седнем, адски са нахални. Скъпо е, а по улиците е три пъти по-вкусно/ Ми не струваха хич. С мого ориз. Направо гадни.

Ичли кюфте- най-хубавото беше от количка на улицата на Истиклял. Пикантно, не миришеше на агнешко. Връщах се на следващия ден за още. На още едно място опитах, обаче много удряше на коч. Гадост.

Кокореч – просто ужасен дъх. Мъжът ми много го хареса.
Пишмание-леко и въздушно. Хареса ми
Шоколад – пробвах млечен с цели лешници. Ама много скъп. 100гр са 14 лири.

Локма, или нещо такова – малки сиропирани баклавички. Много вкуснички. Около 6 броя -1,50 лири.
Тулумбички от количка – хубави, но не ми бяха достатъчно сладки.

Айрян- направо великолепен, където и да го пихме. Плътен, маслен, вкусен.
Опитах също гевреци, дюнер, баници, кюфтета /агнешки, гадост/. Не ми стана любима турската кухня. Много мазно и тежко като цяло.
Дондурма - много вкусен и различен. Поднесен с чалъм

Да кажа нещо за баклавата – мислех си, че ще ям, ще ям, ще ям…. Нищо общо с това, което си предствях. Миришеше ми на овча лой, честно. Това, което трябваше да бъде масло, не беше според мен. При втория ми опит от друг магазин – също. А уж си купих от Koska. Не потретих.
Локума – също не ме впечатли. Очаквах да е някак си по-сладък. Купих за подаръци от Koska, смесен. Смятам, че е по-добре да се купи насипен, защото тези от готовите кутии са само няколко мини парченца. В хубави картонени кутии ти слагат от който по колкото посочиш, опаковат ги допълнително. Абе добре изглежда за подарък.

parcalesa,четейки те видях един друг Истанбул, различен от този,който аз видях. Благодаря ти за живия разказ и за снимките. Кварталът под бул. Орду, където има почти само магазини за дрехи и тук- там обувки и чанти , е търговският кв. Лалели . Тук навсякъде продават само на едро и е чист късмет ,ако можеш да се спазариш да купиш една бройка . Денонощно се товарят камиони и микробуси с огромни денкове със стока на едро.
Вие сте заложили на вкусотиите, доста неща сте опитали ,браво. Peace

Ние, като за първи път, заложихме на музеите.

Последна редакция: пн, 02 ное 2015, 09:55 от daniela.qnkova

# 444 1 ноем. 2015, 21:02 ч.

Мнения: 249

Цитат на: Тaня67 в нд, 01 ное 2015, 11:24

Цитат на: parcalesa в сб, 31 окт 2015, 21:35

Скрит текст:

Пътувахме с кола с предварителна разервация за настаняване от букинг. Бях много наплашена за шофирането и трафика в Истанбул, но на място не се уплаших чак толкова. Не ми се стори по-страшно от друг голям град. Нямахме никакви проблеми по границата, или със закупуването на HGS /благодарение на съветите в темата/.
Веднага след като се настанихме се насочихме към Таксим и Истиклял надолу.
Истиклял ми плени сърцето. С лъскавите магазини, с огромната тълпа млади хора, с продавачите на миди и гевреци, просяците и уличните музиканти. Неспирна, пълна, забързана. И денем и вечер е прекрасна.
Френската уличка- очарователна. С арт-кафенца, различни магазинчета, готини млади хора. Кеф. Уличките около кулата Галата – кокетни.
Вторият ден по план ми беше историческата част – с Т1 от Каракьой до Султанахмет. Площад хиподрума, влизахме в Синята джамия, Топкапъ разгледахме до втората порта, света Ирина. Света София само отвън, защото не ми се чакаше.
Привечер минахме с трамвая покрай шарените стълби, до Кабаташ, до джамията на Долмабахче, до портите на двореца.

Третия ден по план хванахме корабче от Еминьоню в посока Каракьой. Представях си го старо и очукано, но каква беше изненадата ми, като вътре беше изключително чисто, модерно, с охрана. Да не забравя – и бързо и удобно. Пътувайки зърнах Девичата кула. Видяхме също и Хайдарпаша. Наистина красива сграда.
Разхождайки се из квартал Мода, свихме в малките странични улички. Попаднахме на много приятен уличен пазар. Някак си по-културно ми се видя. Чисто, подредено. Нямаше я тази навалица като на пазарите в туристическата част. Купих си от там червени маслини. После стигнахме до бика за няколко снимки. После в страничните улички се разходихме.
Много приятен квартал, много добро впечатление ми направи. Готини кафенца, сладкарнички, приятни пешеходни зони. Няма такава глъчка и наситеност на хора. Уж азиатско, но на мен ми беше европейско  Пихме кафе и на обратно.
На Еминьоню оставих мъжът ми и детето да се прибират и аз се заех с важната задача да обикалям където ми видят очите. Първо през Египетския, в страничните улички, после в посока към джамията Сюлеймание. Нагоре, през схлупени дюкянчета и малки пазарчета, хора, които продаваха какво ли не на улицата.
Стигнах джамията. Влязох набързо само във вътрешния двор. Най- хубавото там обаче е гледката.
[/URL][/img]
Разкошна.Отзад има нещо като парк с надгробни плочи и калдъръмени алеи.

Много е мистично. И естествено боси просещи мърляви дечица на портата, които те дърпат за ръкава и те преследват. Много просещи хора видях като цяло. Много. Майки с бебета на тротоара. Инвалиди на Истиклял, инвалиди в подлезите, на мостовете. Безкрайно много. Децата сополиви, мръсни, голи. Ужасно.
Като цяло впечатление ми направи, че други деца освен просещите и едно-две туристчета, други не видях.
След това вървях безцелно в посока морето. Озовах се на бул. Орду, пресякох го и се озовах в място само с магазини за дрехи. Продължих надолу в посока морето, а пейзажа ставаше все по-бедняшки. Набутах се на някакъв пазар – гащи, домати, якета, яйца. Купих си чери домати, защо да пропускам? Вече съвсем не знаех къде съм. Стигнах до ограда, която граничеше с железопътната линия. Беден, мизерен квартал. С пране пред къщите, счупени перални и хотели приличащи на бардаци. Съмнително място. Направо ме хвана страх по едно време. Поех нагоре за да не се изгубя още повече. Изкачих се до булеварда. Там вече се ориентирах. Отидох до площада на университета и от там по маршрута на Т1.
По план вечерта трябваше да ходим да гледаме фойерверките на моста за празника на републиката. Бяхме в 19 часа на Еминьоню. Отличен изглед към моста. Нищо не започна. Преместихме се на Кадъкой, с надеждата, че може да започнат в 20:00 часа. Разходихме се на пристанището, хареса ми фасадната част. С хубави заведения, с много млади хора, които пиеха чай с баклава. Приятно. Метри назад обаче в тъмните улички – истински бардаци със съмнителни типове отпред. Така де, погледахме рибарите на пристанището, заря нямаше.
И малко за мястото за настаняване-
https://www.booking.com/hotel/tr/galatolia-suites.bg.html?aid=39 … 5fcb667d3b;dcid=2
според мен перфектната локация. На няколко минути от метро спирка Шишане. До спирките на карокьой спокойно стигахме за 7-8 минути нормален ход. Кулата Галата дето се вика беше в задната уличка. Хотелчето добро, чисто, гледката:

Парко място пред хотела. Домакинът чудесен, отзивчив. Даде ни Истанбулкарт и ни изпрати с дюли от неговата градина. Настоя да пишем като се приберем, за да е спокоен. Обгрижени бяхме с чудесно отношение.
И за храната. Опитах се да ям от всичко, което видя, но беше невъзможно. Нещата които опитах:
Кашкавал на конци – хубав, но не ме зашемети с вкус.
Нещо като крема сирене – насипно, от Египетския. Много плътен маслен вкус. Много ми хареса
Midiye dolma- ядох от няколко места. Най-хубавите бяха в страничната уличка след чичек пасаж, там където започва рибния пазар. От един чичко, който ми ги даваше в устата, без аз да ги пипам Направо бяха невероятни. Пикантни точно толкова, колкото трябва. С малко ориз. Перфектните. По 1 лира едната. Още от няколко улични места опитах, но на този чичко ме плениха. Ядох също и в един рибен ресторант под моста Галата. /викачите направо ни изнудиха да седнем, адски са нахални. Скъпо е, а по улиците е три пъти по-вкусно/ Ми не струваха хич. С мого ориз. Направо гадни.

Ичли кюфте- най-хубавото беше от количка на улицата на Истиклял. Пикантно, не миришеше на агнешко. Връщах се на следващия ден за още. На още едно място опитах, обаче много удряше на коч. Гадост.

Кокореч – просто ужасен дъх. Мъжът ми много го хареса.
Пишмание-леко и въздушно. Хареса ми
Шоколад – пробвах млечен с цели лешници. Ама много скъп. 100гр са 14 лири.

Локма, или нещо такова – малки сиропирани баклавички. Много вкуснички. Около 6 броя -1,50 лири.
Тулумбички от количка – хубави, но не ми бяха достатъчно сладки.

Айрян- направо великолепен, където и да го пихме. Плътен, маслен, вкусен.
Опитах също гевреци, дюнер, баници, кюфтета /агнешки, гадост/. Не ми стана любима турската кухня. Много мазно и тежко като цяло.
Дондурма - много вкусен и различен. Поднесен с чалъм

Да кажа нещо за баклавата – мислех си, че ще ям, ще ям, ще ям…. Нищо общо с това, което си предствях. Миришеше ми на овча лой, честно. Това, което трябваше да бъде масло, не беше според мен. При втория ми опит от друг магазин – също. А уж си купих от Koska. Не потретих.
Локума – също не ме впечатли. Очаквах да е някак си по-сладък. Купих за подаръци от Koska, смесен. Смятам, че е по-добре да се купи насипен, защото тези от готовите кутии са само няколко мини парченца. В хубави картонени кутии ти слагат от който по колкото посочиш, опаковат ги допълнително. Абе добре изглежда за подарък.

И аз прочетох с удоволствие. Но си объркала малко имената. Wink

Грешка, грешка...

А трябва да благодаря на всички вас, които се отзоваха с насоки за място за настаняване. Благодарение на вас взех правилния избор / в близост до кулата Галата/. Когато започнах да чета за Истанбул, мислех, че щом агенциите настаняват в Лалели, значи там е по-добрият вариант. Благодаря отново на всички, които ме насочиха да взема правилният избор. С правилно планиране и много четене се постигат чудесни резултати.

# 445 1 ноем. 2015, 21:08 ч.

София
Мнения: 16 299

Цитат на: parcalesa в нд, 01 ное 2015, 21:02

Цитат на: Тaня67 в нд, 01 ное 2015, 11:24

Цитат на: parcalesa в сб, 31 окт 2015, 21:35

Скрит текст:

Пътувахме с кола с предварителна разервация за настаняване от букинг. Бях много наплашена за шофирането и трафика в Истанбул, но на място не се уплаших чак толкова. Не ми се стори по-страшно от друг голям град. Нямахме никакви проблеми по границата, или със закупуването на HGS /благодарение на съветите в темата/.
Веднага след като се настанихме се насочихме към Таксим и Истиклял надолу.
Истиклял ми плени сърцето. С лъскавите магазини, с огромната тълпа млади хора, с продавачите на миди и гевреци, просяците и уличните музиканти. Неспирна, пълна, забързана. И денем и вечер е прекрасна.
Френската уличка- очарователна. С арт-кафенца, различни магазинчета, готини млади хора. Кеф. Уличките около кулата Галата – кокетни.
Вторият ден по план ми беше историческата част – с Т1 от Каракьой до Султанахмет. Площад хиподрума, влизахме в Синята джамия, Топкапъ разгледахме до втората порта, света Ирина. Света София само отвън, защото не ми се чакаше.
Привечер минахме с трамвая покрай шарените стълби, до Кабаташ, до джамията на Долмабахче, до портите на двореца.

Третия ден по план хванахме корабче от Еминьоню в посока Каракьой. Представях си го старо и очукано, но каква беше изненадата ми, като вътре беше изключително чисто, модерно, с охрана. Да не забравя – и бързо и удобно. Пътувайки зърнах Девичата кула. Видяхме също и Хайдарпаша. Наистина красива сграда.
Разхождайки се из квартал Мода, свихме в малките странични улички. Попаднахме на много приятен уличен пазар. Някак си по-културно ми се видя. Чисто, подредено. Нямаше я тази навалица като на пазарите в туристическата част. Купих си от там червени маслини. После стигнахме до бика за няколко снимки. После в страничните улички се разходихме.
Много приятен квартал, много добро впечатление ми направи. Готини кафенца, сладкарнички, приятни пешеходни зони. Няма такава глъчка и наситеност на хора. Уж азиатско, но на мен ми беше европейско  Пихме кафе и на обратно.
На Еминьоню оставих мъжът ми и детето да се прибират и аз се заех с важната задача да обикалям където ми видят очите. Първо през Египетския, в страничните улички, после в посока към джамията Сюлеймание. Нагоре, през схлупени дюкянчета и малки пазарчета, хора, които продаваха какво ли не на улицата.
Стигнах джамията. Влязох набързо само във вътрешния двор. Най- хубавото там обаче е гледката.
[/URL][/img]
Разкошна.Отзад има нещо като парк с надгробни плочи и калдъръмени алеи.

Много е мистично. И естествено боси просещи мърляви дечица на портата, които те дърпат за ръкава и те преследват. Много просещи хора видях като цяло. Много. Майки с бебета на тротоара. Инвалиди на Истиклял, инвалиди в подлезите, на мостовете. Безкрайно много. Децата сополиви, мръсни, голи. Ужасно.
Като цяло впечатление ми направи, че други деца освен просещите и едно-две туристчета, други не видях.
След това вървях безцелно в посока морето. Озовах се на бул. Орду, пресякох го и се озовах в място само с магазини за дрехи. Продължих надолу в посока морето, а пейзажа ставаше все по-бедняшки. Набутах се на някакъв пазар – гащи, домати, якета, яйца. Купих си чери домати, защо да пропускам? Вече съвсем не знаех къде съм. Стигнах до ограда, която граничеше с железопътната линия. Беден, мизерен квартал. С пране пред къщите, счупени перални и хотели приличащи на бардаци. Съмнително място. Направо ме хвана страх по едно време. Поех нагоре за да не се изгубя още повече. Изкачих се до булеварда. Там вече се ориентирах. Отидох до площада на университета и от там по маршрута на Т1.
По план вечерта трябваше да ходим да гледаме фойерверките на моста за празника на републиката. Бяхме в 19 часа на Еминьоню. Отличен изглед към моста. Нищо не започна. Преместихме се на Кадъкой, с надеждата, че може да започнат в 20:00 часа. Разходихме се на пристанището, хареса ми фасадната част. С хубави заведения, с много млади хора, които пиеха чай с баклава. Приятно. Метри назад обаче в тъмните улички – истински бардаци със съмнителни типове отпред. Така де, погледахме рибарите на пристанището, заря нямаше.
И малко за мястото за настаняване-
https://www.booking.com/hotel/tr/galatolia-suites.bg.html?aid=39 … 5fcb667d3b;dcid=2
според мен перфектната локация. На няколко минути от метро спирка Шишане. До спирките на карокьой спокойно стигахме за 7-8 минути нормален ход. Кулата Галата дето се вика беше в задната уличка. Хотелчето добро, чисто, гледката:

Парко място пред хотела. Домакинът чудесен, отзивчив. Даде ни Истанбулкарт и ни изпрати с дюли от неговата градина. Настоя да пишем като се приберем, за да е спокоен. Обгрижени бяхме с чудесно отношение.
И за храната. Опитах се да ям от всичко, което видя, но беше невъзможно. Нещата които опитах:
Кашкавал на конци – хубав, но не ме зашемети с вкус.
Нещо като крема сирене – насипно, от Египетския. Много плътен маслен вкус. Много ми хареса
Midiye dolma- ядох от няколко места. Най-хубавите бяха в страничната уличка след чичек пасаж, там където започва рибния пазар. От един чичко, който ми ги даваше в устата, без аз да ги пипам Направо бяха невероятни. Пикантни точно толкова, колкото трябва. С малко ориз. Перфектните. По 1 лира едната. Още от няколко улични места опитах, но на този чичко ме плениха. Ядох също и в един рибен ресторант под моста Галата. /викачите направо ни изнудиха да седнем, адски са нахални. Скъпо е, а по улиците е три пъти по-вкусно/ Ми не струваха хич. С мого ориз. Направо гадни.

Ичли кюфте- най-хубавото беше от количка на улицата на Истиклял. Пикантно, не миришеше на агнешко. Връщах се на следващия ден за още. На още едно място опитах, обаче много удряше на коч. Гадост.

Кокореч – просто ужасен дъх. Мъжът ми много го хареса.
Пишмание-леко и въздушно. Хареса ми
Шоколад – пробвах млечен с цели лешници. Ама много скъп. 100гр са 14 лири.

Локма, или нещо такова – малки сиропирани баклавички. Много вкуснички. Около 6 броя -1,50 лири.
Тулумбички от количка – хубави, но не ми бяха достатъчно сладки.

Айрян- направо великолепен, където и да го пихме. Плътен, маслен, вкусен.
Опитах също гевреци, дюнер, баници, кюфтета /агнешки, гадост/. Не ми стана любима турската кухня. Много мазно и тежко като цяло.
Дондурма - много вкусен и различен. Поднесен с чалъм

Да кажа нещо за баклавата – мислех си, че ще ям, ще ям, ще ям…. Нищо общо с това, което си предствях. Миришеше ми на овча лой, честно. Това, което трябваше да бъде масло, не беше според мен. При втория ми опит от друг магазин – също. А уж си купих от Koska. Не потретих.
Локума – също не ме впечатли. Очаквах да е някак си по-сладък. Купих за подаръци от Koska, смесен. Смятам, че е по-добре да се купи насипен, защото тези от готовите кутии са само няколко мини парченца. В хубави картонени кутии ти слагат от който по колкото посочиш, опаковат ги допълнително. Абе добре изглежда за подарък.

И аз прочетох с удоволствие. Но си объркала малко имената. Wink

Грешка, грешка...

Все още можеш да редактираш поста си. Wink

А в гробищния парк на Сюлеймание не видя ли тюрбетата (гробниците) на Сюлейман и на Хюррем?

# 446 1 ноем. 2015, 21:37 ч.

Мнения: 876

Здавейте и от мен. Снощи се прибрахме по новата магистрала от границата до Пловдив 1 час. Няма такъв кеф! Истанбул както винаги беше прекрасен въпреки мрачното време.
parcalesa, няколко пъти е писано, че баклавата в Коска е много лоша и действително дъха на лой. При следващото ходене ще те насочим къде да я опиташ и ти гарантирам, че мнението ти ще се промени!

# 447 2 ноем. 2015, 09:50 ч.

Мнения: 8 136

Parcalesa , благодаря за разказа. Все едно с тебе се разходих и аз. bouquet

Неолитка , няма ли и ти да ни зарадваш с разказ? Обикновено ходиш на интересни, различни от популярните туристически места.

# 448 2 ноем. 2015, 11:08 ч.

Мнения: 518

Привет момичета влюбени или харесващи този вълшебен, приказен Истанбул! bouquet

Търся си някоя желаеща, и авантюристична душица, за да си направим един новогодишен уикенд в Истанбул. Търся си компания, за да посетя този град в навечерието на Нова година и да усетя духа му по това време на годината.
Пътувала съм вече до там организирано, видях доста неща, но имам още мноооооого да наваксвам. Ще ми се да направя частно пътуване, ако мога така да се изразя, за да имам свободата да отида където аз искам, а не да се съобразявам с още 40 човека....но някак си изпитвам страх да тръгна сама и да се впусна в такова приключение. На няколко пъти правя резервации в хотели и после ги анулирам, като си давам сметка, че сама за никъде не съм.
Моля помагайте със съвети, с кураж, но най-вече ми предложете компанията си Hug

# 449 2 ноем. 2015, 11:39 ч.

Мнения: 6 031

Цитат на: НиМуКа ТеЙоКе в пн, 02 ное 2015, 11:08

...
....но някак си изпитвам страх да тръгна сама и да се впусна в такова приключение. На няколко пъти правя резервации в хотели и после ги анулирам, като си давам сметка, че сама за никъде не съм.
Моля помагайте със съвети, с кураж, но най-вече ми предложете компанията си Hug

Аз давам кураж!
Няма никакъв проблем сама жена да обикаля Истанбул!
Естествено, хубаво е да избяхва най-неприветливите места.

Аз лично съм се разхождала сама из Истанбул и не съм имала никакви проблеми. Peace

Препоръчани теми

🌷ИСТАНБУЛ🌷 [тема 63]

Turkish Airlines, Pegasus, AJet, Corendon, SunExpress, Freebird - Тема 2

Хайде на театър - 12

Борбата с рака на гърдата - духовно оцеляване, физическо преодоляване 84

Причина:

Причина: