Публикувана: 24 март 2006, 14:37 ч.
Последно мнение: 3 апр. 2006, 13:02 ч.

Ще помогне ли яслата или ще стане по зле?

1 343
29
1

# 15 25 март 2006, 22:38 ч.

Мнения: 581

Не съм гласувала, защото нямам представа как ще се отрази на детето тръгването на ясла /на нас също ни предстои/, но си мисля, че няма как да разбереш докато не опиташ. Ако в началото пуснеш детенцето само до обяд, сама ще имаш възможностда прецениш как й се отразява и какво да правиш нататък.
Искрено ти пожелавам бързо адраптиране и на двете Ви и дано яслата да Ви е само от полза Hug

# 16 26 март 2006, 00:09 ч.

преди Варна/сега Горна Оряховица
Мнения: 4 258

Убедена съм,че в яслата ще се чуства добре детето!Аз дадох нашият син на почти две години,не беше делен от мен и не беше гледан от баби!Рев колкото си искате!Мръщи се и рева няколко месеца,но като влезе в групата и спира!Много е важно майките да се държат спокойно,когато детенцето е разстроено и плаче!А не както съм била свидетелка да реват заедно с рожбата си!Детето трябва да усети ,че майка му е спокойна и това спокойствие да се прехвърли и върху него!Често пъти възпитателките са казвали,че не се притесняват от плачещите малчугани,а от плачещите и обикалящите около яслата мами smile3521

# 17 26 март 2006, 00:26 ч.

Мнения: 5 622

Абсолютно споделям мнението на Никол и майка и в частност !
Все пак ако искаш си пусни детето и виж как ще и се отрази.То само ще ти покаже как да процедираш по-нататък. Моят син по принцип е много контактен, но не с всички деца и възрастни.Избира си ги по собствени критерии. И като цяло е ужасно чувствителен.Това ме кара да мисля, че даването на ясла, няма да е най-удачното нещо на света за него. Но съм подала документи.

Ще го пусна като стане на 2.Ако тръгне добре-добре.Ако не, ще го спра и ще го пусна пак, когато му дойде времето. Най-важно за мен е детето ми и психо-физическото му здраве.НЯмам намерение да възпитавам войник, че да го подлагам на мъчения (ако яслата му се стори такова)

# 18 26 март 2006, 04:15 ч.

Мнения: 3 491

За собствените си деца аз оставам привърженик на плавните преходи. Големият ми син не е ходил на ясла, но преди да тръгне на градина за по 2-3 часа на ден, го потренирахме предварително. Ходихме в продължение на около 2 месеца веднъж седмично на една социализираща програма "Мама и Аз". Там се искаше децата да са с родител в залата. Като я изкара, беше вече малко по-голям, на около 2 1/2 г., та минахме на друга програма, някаква за рисуване и моделиране, този път без родители, но родителите трябваше да са на територията на сградата. Не е плакал, имаше и деца, които плачеха. След това тръгна на детска градина без проблем. Така че, можеш да опиташ и някакъв такъв, по-плавен вариант, така социалните умения се развиват бавно и стабилно.

# 19 26 март 2006, 11:09 ч.

София
Мнения: 6 561

Нямам идея, но съветът ми е да пробваш. Когото и да питаш - нас, учители, психолози и т.н. всички ще ти дадат мнение пречупено през техния поглед или базиращо се на опит, практика, теория и т.н.
Пробвай и ще разбереш -ако много се тормози - спираш, но все някога трябва да стане по-самостоятелна нали. въпросът е кой е подходящият момент ..

# 20 26 март 2006, 11:30 ч.

Гласувах с втория отговор, изхождайки от личен опит. Дъщеря ми тръгна на ясла когато стана на 2 годинки и много зле го понесе. Беше свикнала само с възрастни да общува, бягаше от деца на нейната възраст. За един месец в яслата спря да говори дори, беше много стресирана и се наложи да прекъснем и пак да се гледаме у дома. Постепенно нещата се оправиха, сега ходи спокойна на детска градина. Явно тогава още не е била готова. Децата сами показват за какво са готови и за какво трябва да проявим търпение към тях.

# 21 26 март 2006, 11:41 ч.

Мнения: 1 400

Цитат на: bibi в нд, 26 мар 2006, 11:09

Пробвай и ще разбереш -ако много се тормози - спираш, но все някога трябва да стане по-самостоятелна нали. въпросът е кой е подходящият момент ..

Така е. Ако на едни деца , силно привързани към майките си, тръгването на ясла е помогнало, на други е навредило. Не можеш да си сигурна как ще се отрази на твоето без да опиташ. Имах същият проблем с малката ми дъщеря. Пуснах я на ясла на около 2 години не защото не можех да я гледам сама, а точно заради това, че не признаваше никой друг освен мен - нито баби, нито татко - никой! Говорих мнооого с възпитателките в яслата, обясних им каква е ситуацията и те си го имаха впредвид когато я приеха. Беше много трудно докато свикне. В началото - само за по 15-20 минути, после по час, два и т.н. В продължение на месеци стоеше на едно столче , наблюдаваше какво правят децата и когато се почувства готова- отиде при тях и с това се реши проблема. Но никога, никоя от лелките в групата не и се е карала, че неиска да прави еди какво си (защото има и такива злобарки), оставиха я да реши сама, кога да се присъедини към тях и само я подканяха с много внимание. Вече плачеше когато идвах да я прибирам. Hug

Много е важно как ще подходят възпитателките към такова дете. Заедно с тях, мисля, че ще се справите.
Успех!

# 22 28 март 2006, 15:44 ч.

Мнения: 1 561

Моята дъщеря е такава, не ходи при никого освен при хора дето живеят у нас или пък ги е гледала поне 4-5 ч преди това.Дори всеки път като ходим на гости при баба и дядо е рев голям отначало, после се отпуска. Пуснах я на ясла на 1г и 6 м почти, реве като я оставям , но след 9 ден вече имаме напредък.Като я взимам не хлипа , а идва спокойна, казва 4ао на лелите и ги целува даже.Започна и да говори.сега е като попивателна, каквото чуе повтаря, и така и ние учим нейния език.Аз съм За!!! яслите!

# 23 28 март 2006, 15:57 ч.

Варна
Мнения: 10 791

До дете си е. няма еднакво правило за всички - едни свикват по-бързо, други - по-бавно...

Дъщеричката ми в началото започна добре, с малко мрънкане, но в началото я водех за по 2 часа.

Случи се така, че лятото правиха ремонт в яслата и се наложи да я спра за неопределено време. После пак като започнахме - беше малък ад - ревеше неистово, вкопчваше се в мен ...абе...малка трагедия си бяхме, чак плашехме другите около нас.

Сега елате я вижте - за яслата е първа кипра, харесва й, ходи с желание, научи много неща, започна много да говори, знае няколко песнички и всеки ден ме изненадва я с нова дума, я с някое стихче...

Така че, не може да се каже: "Дай си детето за 1 седмица и ако не стане - спирай!" Малък е този период....

В крайна сметка, всеки решава сам за себе си. Аз първо че нямах избор - затова я дадох на ясла и не съжалявам, де.

# 24 28 март 2006, 16:05 ч.

Елин Пелин
Мнения: 209

Аз съм твърдо "ЗА" яслата. Но все пак, всичко си е до детето: някои приемат тази промяна за добре дошла, други- не.

# 25 28 март 2006, 17:03 ч.

Мнения: X

Много зависи от детето и от възрастта, на която се праща. По-малките по-лесно свикват, но им трябва около месец, за да може да се каже подходяща ли е яслата или не.

Аз съм твърдо за! Дъщеря ми ходи десет дена, първите три ревеше и на оставяне и на взимане, сега само примрънква, когато я оставям и когато отида да я взема, ако лелите и кажат: Хайде мама и почва да мрънка: мама, мама, но това е!

Дава им целувки на тръгване, тръгва с желание, почнала е да се държи много добре и почти не плаче. За мен това е много, защото първите три дни се бях отчаяла.

Обаче има съществена промяна - говори много, прави номера, прилича на голямо дететнце, не на бебе, така че мисля, че яслата влияе положително, като цяло, но пак казвам има си дечица, които не са подходящи. Wink

# 26 28 март 2006, 22:41 ч.

Мнения: 303

От сърце благодаря на всички, които са си казали мнението- независимо окуражаващо ли е или не. Помогнахте ми да изкристализират проблемите, да погледна нещата отстрани.
Искам да попитам какво имахте предвид под "плаче"- само на взимане и водене или плачат по цял ден Sick

Предполагам, че дете като моето поне 2-3 дни ще реве по цял ден, или поне докато се измори Sick

# 27 29 март 2006, 16:44 ч.

Варна
Мнения: 10 791

Цитат на: kroha в вт, 28 мар 2006, 22:41

Искам да попитам какво имахте предвид под "плаче"- само на взимане и водене или плачат по цял ден Sick

Предполагам, че дете като моето поне 2-3 дни ще реве по цял ден, или поне докато се измори Sick

Моето дете, например, плачеше в началото докато влезе, от там нататък според госпожите забравяла, че е плакала. Wink

При повечето деца е така. Но има и такива дето си поплакват по-дълго. Но едва ли чак по цял ден някой реве - все пак има там играчки, все ще го омаят. Simple Smile

# 28 30 март 2006, 10:27 ч.

Мнения: 35 969

ще мине и през 2та етапа - и стрес, и социализация

# 29 3 апр. 2006, 13:02 ч.

зад парка
Мнения: 1 583

Избрах първата опция, а именно, че яслата ще помогне на детето да се социализира, но искам да направя една уговорка !!

Това дали ще се чувства детето добре в д. ясла и д.градина е 50% въпрос на характер, другите 50% са въпрос на добри педагози там и на късмет да си намери приятели.

По принцип съм общителен човек и за мене цял живот е било много важно да получавам одобрението на другите (характер). В детската градина обаче беше най-ужасния период от живото ми! (помня като слон и даже през погледа на годините си давам ясна сметка за причините) Караха ме да ям, да спя , да играя насила... Никой не ми обръщаше внимание и т.н. Така и не се адаптирах и не намерих приятели.
След 1 клас нещата са обърнаха на 180 градуса, всичко си дойде на място и растях по съвсем различен от първите ми 7 години начин (нормален , де).

Отчитам го единствено като грешка на учителките, които са ни гледали, защото те не са проявявали никакви педагогически прийоми (да не кажа и заложби ooooh!

), не са се занимавали с никое от децата индивидуално и не са обръщали внимание на "различните" деца.

За мое добро сега има доста повече опции от градината пред блока!

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Махане на памперс и биберон - 3

Двигателни умения на дете на 1и половина

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Причина:

Причина: