Тълпи от мигранти към Европа- какво ще последва от това?

Германия анализира все по-обстойно кризата с бежанците от Близкия Изток и причините, поради които всички от тях се насочват именно към федералната република и Швеция. Днешните германски медии коментират ставащото и го съпоставят с други две вълни – тази на гастарбайтерите през 60-те и бежанците от войните в бивша Югославия пред 90-те години.

В края на седмицата германските вестници са пълни не само с информации за това как все повече балкански държави затягат режима за транзитно преминаване през тяхна територия на бежанската вълна, тръгнала към Германия, но и с анализи за „приликите и разликите“ между дошлите преди 52 години първи турски, гръцки и югославски гастарбайтери и сегашните „бежанци“.

Прави се сравнение между хората, които по време на войната в бивша Югославия идваха в Германия, едва успели да вземат по едно яке върху гърба си и „новите бежанци“, които идват с доста пари и модерна комуникационна техника. Тяхната агресия по пътя, през който преминават, определено създава негативни нагласи сред иначе гостоприемните германци и поставя на дневен ред редица въпроси, на които германското общество държи да получи отговори.

Появиха се информации с искане на оставка на г-жа Меркел, не беше пощадена и Унгария, на която медиите припомниха проявената към нея солидарност след събитията през 1956-а и потоците от бежанци, тръгнали на запад…

През седмицата наред със срещата на върха в Брюксел, в Берлин предстои втора работна среща на кабинета с 16-те министър-председатели на отделните провинции. На нея ще се говори за пари, които трябват на местната власт, за да приеме и настани бежанците. Става въпрос за милиони евро.

Същевременно в лицето на министъра на външните работи Щайнмайер, Германия обеща финансова подкрепа на Турция в рамките на почти милиард евро. Срещу това Анкара трябва да ситуира на своя територия огромния поток от бежанци, тръгнал към Европа,  и да покаже „кандидатевропейска солидарност“ с проблема.

За това ще се говори и в предстоящата утре среща на министър Щайнмайер с американския държавен секретар Кери,  който идва в Берлин специално заради кризата с бежанците.

Още от самото начало дебатът за мигрантските вълни, заливащи Европа, беше олигавен в едно сълзливо либерално лицемерие. Световните телевизии, които са  обикновен проводник на интересите на транснационалните политически и бизнес елити, показваха до втръсване почти единствено бягащите майки с малките им деца. Основната цел на тази откровена медийна манипулация беше да накара всички европейски граждани да са потресат и да приемат с отворени обятия и без никакви въпроси мигрантите от арабския и мюсюлманския свят. Защо това е манипулация ли? Ами защото същите тези телевизии почти не показваха хилядите млади, прави и здрави мъже, готови на всичко, за да се доберат не просто до Европа, но до най-развитите европейски държави. А не ги показваха, защото те нямаше как да предизвикат съпричастност. Едва когато мигрантите почнаха да се бият със служителите на реда, истината започна да излиза наяве. Защото майките с децата не се биеха. Биеха се младите мюсюлмани и вече нямаше как да не бъдат показвани.

Либералстващите европейски елити упорито бягат от отговора на най-важния въпрос, който настоящата мигрантска вълна поставя. Възможно ли е държавите на Стария континетг да интегрират, да направят част от своя начин на живот прииждащите хиляди хора от арабските и мюсюлманските държави. Елитите бягат от този въпрос, защото отговорът  е отрицателен. Интеграцията на хората от други етноси, религии и култури в европейския модел се провали много преди настоящата мигрантска вълна. И това гласно беше признато от лидери на основни европейски държави като Ангела Меркел и Дейвид Камерън. Провали се т.нар. мултикултурен модел, според който представители на различните култури и религии могат да живеят в хармония, любов и разбирателство. Разходете се из който и да било голям европейски град, вижте затворените арабски и мюсюлмански анклави и лично ще се убедите в невъзможността за реализация на практика на мулти-култи модела. Е, след като интеграцията не може да проработи сред хора, които са трето поколение имигранти, какво да говорим за току-що пристигащите ?