То всъщност нещата имат предистория. И двамата сме били женени по веднъж. Той е разведен, аз съм вдовица. Той се е оженил , защото са щели да имат бебе и роднините на момичето са натиснали. Аз се ожених съвсем без наложителни причини, но впоследствие разбрах, че мъжът ми е крил някои подробности за себе си, които биха спрли всяка жена да се ожени за него. Той от тези подробности и почина. А аз заради скритите подробности като излязоха наяве горчиво съжалих, че съм се омъжила, но нямаше как да се избяга вече от този злочест факт. И си обещах повече никога да не се омъжвам и да изпадам в такава мат ситуация.
Той постепенно спря да подхваща темата. А когато темата се подхване от някой в компанията, започна да казва колко безсмислен бил бракът. Понякога се питам не греша ли с това, че категорично отказвам да се женим. Ама хич не ми се жени...