ГРАДИНАРСТВО - моето хоби 17

Жаба дървесница (Hyla arborea)
Може би най-симпатичната наша жаба, отличаваща се от всички останали по тревисто-зелената си окраска и удивителната си способност да пълзи по напълно отвесни и изключително гладки повърхности. Това е възможно благодарение на прикрепителни вендузки по краищата на пръстите й и отделяния от тях леплив секрет. Удивителна е и способността й да променя цвета на тялото си в зависимост от околната среда. Така тя остава незабележима и успешно избягва неприятели. Дървесницата е и една от най-гласовитите жаби като кресливият й, подобен на птичи глас се чува на голямо разстояние. Тя е много добър „жив барометър” тъй като преди разваляне на времето започва силно да кряка. Дървесницата е много добър плувец, катерач, скачач и бегач. Има силноразвити зрение и слух, които я правят един от най-добрите ловци сред нашите земноводни. Живее по дървета, храсти, в скални цепнатини, земни дупки и тревисти места. Размножава се в обрасли с тръстика и друга водна растителност водоеми, където мъжките изнасят шумни „концерти”. Защитен от Закона вид!

Жълтокоремна бумка (Bombina variegata)
Една от най-разпространените и атрактивни български жаби. Обитава малки локвички и блата, но може да се види в корита за водопой на домашни животни, малки поточета и временни водоеми. Малка по размер жабка, достигаща до 5 см дължина. Има характерна сърцевидна зеница. Гърбът е тъмно оцветен, изпъстрен с грапави жлезисти брадавички, отделящи парлив отровен секрет. Коремчето е светложълто или оранжево, изпъстрено с различни по форма тъмни петна. При опасност се заравя бързо в тинята, но при пряка заплаха заема характерна защитна поза, при която показва яркооцветеното си коремче. Тази поза, заедно с отделяния секрет са причина жълтокоремната бумка да бъде отбягвана като храна от много животни. Мъжкият издава приглушени звуци, като издува цялото си тяло. Прилича по биология, екология и външен вид на червенокоремната бумка, която за разлика от нея има черно коремче, изпъстрено с яркочервени петна. Бумките са едни от най-добрите плувци сред жабите, но на сушата се придвижват трудно и бавно. И двата вида са защитени от Закона!

Голяма (кафява) крастава жаба (Bufo bufo)
„Гигантът” сред българските жаби. На дължина достига до 18-20 см, като женската е много по-едра от мъжкия. Голямата крастава жаба не е привързана към водата като обитава гори, храсталаци и по-рядко влажни и планински ливади. Често може да се забележи в близост до човека. Тялото й е сивокафяво или чернокафяво, изпъстрено с брадавичести образувания и по-тъмни петна. Коремчето е белезникаво. Сама копае дълбоки дупки, в които се укрива през деня. Макар и тромава в движенията и скоковете е превъзходен ловец и лаком унищожител на насекоми, които лови с дългия си гъвкав език. Поради тази причина в много страни по света е „отглеждана” като градинска и паркова жаба. Кожата й отделя парлив секрет, поради което тя почти няма естествени врагове. Снася яйцата си в два дълги до 7 м. шнурове, прикрепени към подводната растителност. Мъжките нямат резонаторни мехури, но напролет издават меки приятни звуци. Половата зрялост при тези жаби настъпва много късно – на 4-5 годишна възраст. Една от българските жаби, свързана с много народни поверия, всичките неверни и непочиващи на научна основа. Много ценен помощник на човека в борбата му с насекомите, голямата краства жаба е защитен от Закона вид!

Зелена (петниста) крастава жаба (Bufo viridis)
Най-познатата българска жаба, заради това, че живее близо до чевека – в населени места, паркове, градини. Поради устойчивостта й на засушаване, неблагоприятни въздействия и нощния й начин на живот е разпространена дори в пустинни области и високи планини. Оцветяването на зелената краства жаба е сивобяло, изпъстрено с множество дребни маслиненозелени петна. Зад очите има две бобовидни жлези, отделящи отровен секрет. През брачния период кожата се изпъстря от малки червеникави петънца и точици. Често зелената крастава жаба съжителства мирно с лалугерите, като обитава техните дупки и се храни с многото насекоми в тях. На сушата е скоклива и бързо подвижна, а във водата плува добре. Там рано напролет женската снася до 12000 айца, подредени в дълги шнурове. През това време мъжкият издава приятни мелодични звуци. И за зелената крастава жаба са известни редица народни поверия, например, че предизвиква образуването на брадавици по кожата, но и тези поверия, както при голямата крастава жаба са силно преувеличени и неверни. Зелената крастава жаба е изкусен ловец и унищожава огромни количества насекоми. Присъствието й в градините и парковете е белег за тяхното добро състояние. Защитен от закона вид!

Зелена водна жаба (Pelophylax esculentus)
Дълго време учените спорят дали зелената водна жаба е отделен биологичен вид или е естествен хибрид между голямата водна жаба (Rana ridibunda) и малката водна жаба (Rana lessonae). Този спор и до днес не е решен еднозначно, още повече, че едни от белезите й я доближават до голямата, други до малката водна жаба, а трети са междинни. Едва с напредването на биологичната наука, развитието на генетиката, клетъчната и молекулярната биология се установява, че зелената водна жаба притежава хромозоми и на малката, и на голямата водни жаба, т.е. наистина е хибрид. Но се установило, че при кръстосване на зелена с голяма водна жаба, или на зелена със зелена водна жаба потомството е само от големи водни жаби. Тези индивиди обаче не могат да оцелеят, а жизнеспособни индивиди се получават само при кръстосването на зелена с малка водна жаба. Или с други думи зелената водна жаба е полов паразит, тъй като използва друг биологичен вид, за да се размножава. И за да е още по-заплетена загадката се оказва, че малката водна жаба не живее в България, а зелената обитава блатата около Дунав. Може да се очаква следващия вид земноводно, открит в България да е именно малката водна жаба. А откривател може да бъде всеки от нас. Единствено условие за това е да се вглеждаме в малките чудеса на природата...