Публикувана: 8 септ. 2015, 18:32 ч.
Последно мнение: 13 окт. 2015, 15:42 ч.

ЕЛП 49 -- Сезонът на дилемите

23 478
744
1

# 60 10 септ. 2015, 23:15 ч.

Пазете Гор
Мнения: 5 181

На вратат на едно от жилищата ми някакъв несбъднат поет (много има от тоя артикул) беше написал стихове. Дявол знае в каква отчаяна ситуация е дращел строфи на вратата, отвъд която вероятно се е спотайвала Дулсинеята му... после минали години, и в тая ктъща заживях аз. Стиховете горе -долу помня:

:...Аз исках да бъда твоето всичко
И исках да бъда чрез теб
И бях
И търчах, и събуждах цветята
И казвах лека нощ на тревата с усмивка
А денят се топеше от ласки с нощта"

Тука не помня точно, но най-общо - мацката го разлюбила, и той страда:

"...като пясък изтичам

Моля те спри, събери ме
недей
Не ме разпилявай

Никога вече."

Зад тази врата преживах няколко от най-нелиричните си години, в които най-вече бачках и готвех. Никакви любови! Четете тия стихове, идвайки ми на гости, а зад вратата къкри кисело зеле със свински бузи.

Смели сте жените!

Не бих се осмелил да прочета на никой обект нищо написано от мене.

# 61 10 септ. 2015, 23:16 ч.

гр. София
Мнения: 2 875

О, Ники ме подсети!
На две гаджета (пак в сравнително ранна възраст - до 20 години) съм подарявала писани за тях стихове. Първият се хилеше всеки път. Вторият ме изгледа като паднал от Марс и попита "Ти това сериозно ли го мислиш" (т.е. написаното в стихотворението, което му бях дала да чете).
Laughing

Ники, благодаря, но не пиша чак добре.

Ох, Милорд! Laughing

# 62 10 септ. 2015, 23:20 ч.

Пазете Гор
Мнения: 5 181

Всъщност пишеш добре. Кадифено гладко.

# 63 10 септ. 2015, 23:24 ч.

Мнения: 3 782

Тръгнах да пиша същото, и милорд К. ме изпреварил. Не спори с елпкнижнитеплъхове, Роз.

Лека ви нощ, еноти, трябваше преди час да съм изгасила всичко, а се разсеях много приятно, за което хич не съжалявам, ~~при вас~~ ~~при нас~~ фпъба.

# 64 10 септ. 2015, 23:26 ч.

Пазете Гор
Мнения: 5 181

Лека нощ, и там в кош и да сънуваш каквото трябва!

# 65 10 септ. 2015, 23:28 ч.

гр. София
Мнения: 2 875

Благодаря ви, но гледам да съм обективна спрямо себе си.
Тук най-добре пишат Милорд и Пуц, струва ми се. Дали не пропускам някого? Thinking

Просто за тях в момента се сещам да съм ги чела. Моля за извинение, ако някого пропускам. Кой още е показвал творчество, ще ми припомните ли? Simple Smile

Лека нощ, Ники! Много лекичка и много мекичка, с цял кош вълшебни сънища! Hug

# 66 10 септ. 2015, 23:34 ч.

Пазете Гор
Мнения: 5 181

Стига де, обективна... Розе! Това не значи скептична. Аз пък мисля, че на пишещия трябва да му се харесва написаното, даже се очаква, малко или много - да си го обича, нали така? То си е частица от теб.

Благодаря за милите думи, но аз, ъъъ, за ваш късмет - не съм показвал творчество, Розе. Чат - пат съм поствал разни импровизации, но нищо по-различно.

А какво значи, че някой пише добре?

Подрежда мислите ти?
Стаява дъха ти?
Чуваш думите му?
Разказва света?

# 67 10 септ. 2015, 23:41 ч.

гр. София
Мнения: 2 875

Ами аз като цяло си харесвам написаното, обичам си го, защото по някакъв начин отразява мен, изразява емоциите ми, но си давам и сметка като как точно изглежда.

А добре пише този, когото искам да чета още и още, независимо дали съм на същото мнение, като това, което той излага в написаното. Така мисля.

Колкото до твоето творчество - импровизациите ти са толкова хубави,че ми се ще да си ги събера някъде и да си ги препрочитам. Ако може да са в книжка - най-добре. Импровизацията също е вид творчество. Simple Smile

Леонардо Давинчи нямаше ли тефтерче с драсканици - импровизации - което е предостатъчно високо оценено понастоящем. При това не само, защото е принадлежало на Леонардо. И с твоите импровизации, чини ми се, е така. Не ми се мисли какво би било да се разпишеш сериозно, а не импровизирано. С най-добри чувства го казвам Simple Smile

# 68 10 септ. 2015, 23:46 ч.

Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
Мнения: 10 149

Стихове никога не съм писала, не съм се изкушавала. Но много обичам да чета поезия.

Обаче съм писала фейлетони като ученичка. Joy

Имаше вестник "Средношколско знаме" тогава, в него публикуваха ученическо творчество. Бях забравила, сега си спомних, като заговори Розето за творчество.
Чак ме досмеша като се сетих. Преди сто години... Joy

# 69 10 септ. 2015, 23:53 ч.

Пазете Гор
Мнения: 5 181

Не помня с какво точно, но веднъж ме публикуваха в местния орган на Комунистическата партия. Епиграмка ли, гатанка ли. Бях в началния курс- то ли втори, то ли трети клас.

Имах хонорар - 3, 20 лв, от който ми удържаха 10% (мамка им да е§%, ненаядоха се, каза баща ми)! Та взех 2,98. Жълтите стотинки бяха чисто новички и си си пазех, горе-долу докато ме прибраха в казармата! С удържаните пари щяха да правят тролейна линия в града, удържаха няколко години по 10% от всеки, водещ се на щат или заработил нещо странично в окръга.

Розе, розе... Добри чувства.

# 70 11 септ. 2015, 00:58 ч.

Казанлък of all places
Мнения: 689

Малко
на К.
Ще поседна пред къщи, ще запаля цигара,
ще се питам защо, как до тук я докарах,
ще мълча под листата, ще поглеждам през нокти,
след това ще си сложа усмивка - намордник.
Нищо няма да спре, нищо няма да свърши,
само малко небе във сълза ще избърша.
Аз съм малко човече с огромна умора
и измитам , измитам листата от двора.

Мойте птици мълчат насред своята песен.
Ще поседна отвън. И отвън ще е есен.

Вместо запис, че се изложих...

# 71 11 септ. 2015, 01:07 ч.

София
Мнения: 5 719

Цитат на: Куркума в чт, 10 сеп 2015, 23:34

А какво значи, че някой пише добре?

Ето това по-горе.
Рисува с думи нещата, които човек си мисли, че не биха могли да бъдат изразени членоразделно.

Анге, липсваше Hug

# 72 11 септ. 2015, 08:24 ч.

Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
Мнения: 42 862

това, дето го правите-струвате нощем не е честно Stop

аз идвам на работа, а вие ме разнежвате, омеквате ми краката (и езика) и сега как да ида да се боря с лами триглави, заровени в бумагите?

Hug

# 73 11 септ. 2015, 08:51 ч.

n/a
Мнения: 3 341

Това бе и моята първа мисъл, Добри. Но!
От друга страна - по-добре сутрин да се
подгъват колената и намокрят очите, от-
колкото никога да не се случва. Hug