Мда, тия са неизтребими. Колкото по-прости и гънещи се, толкова по-нависоко отиват. Колкото по-нависоко отиват, толкова повече пречат на можещите да си вършат работата. Колкото повече пречат, толкова повече шефовете смятат, че вършат работа, понеже симулират дейност.
- Публикувана: 8 септ. 2015, 18:32 ч.
- Последно мнение: 13 окт. 2015, 15:42 ч.
ЕЛП 49 -- Сезонът на дилемите
Аз тъп и публикувал оттакъ оттатк отат. Еее! Оттатък, бе!
Местя.
Честита тема!
И благодаря! 
Енотите-шумкари са уникални!
Нужно ли е да казвам, че я прочетох като "Сезонът на дините"?
Плюсе'но.
Колко навреме се сетих.
Много ще ме извиняваш (егати тъпото словосъчетание), Добри, но в одобрения списък тя бе Мариян. И това споменах, щото съм дребнава. Транссексуалността да си живее, ама не и в екранизацията на Дисни, сепак. А за другото -- по същата причина, поради която е известно, че Феята кръстница всъщност борави с вълшебна пръчица. Не, наистина, възмутих се от тая магическа пръчка!
"Екранизация
Розе
Понеже друго не мога да кажа по случая.
Местя.
Честита тема!
И благодаря! Енотите-шумкари са уникални!
Нужно ли е да казвам, че я прочетох като "Сезонът на дините"?
Плюсе'но.
Колко навреме се сетих.Много ще ме извиняваш (егати тъпото словосъчетание), Добри, но в одобрения списък тя бе Мариян. И това споменах, щото съм дребнава. Транссексуалността да си живее, ама не и в екранизацията на Дисни, сепак. А за другото -- по същата причина, поради която е известно, че Феята кръстница всъщност борави с вълшебна пръчица. Не, наистина, възмутих се от тая магическа пръчка!
"Екранизация
Скрит текст:
Куркума, спомням си, че преди много време ти и нас питаше за стихотворението за тази малка вещица, но тогава не ни разказа интересната й история, ах, ти, потайнико!на Дисни" ми припомни, че наскоро се натъкнах на двуезично издание на Малката русалка. Докато се дивях на куция английски и грозните илюстрации, успях да прочета, че принцът се сгодил за другата принцеса, защото като не намерил ангелогласната си спасителка, чийто лик не помни, нямало как да устоява на родителския натиск, а Тритон нападнал магьосницата с цяла армия, осъдил я на доживотен затвор, накарал я да върне гласа на русалката, но понеже бил добър баща (колко пост-пост, не мислите ли?) не настоял да върне и опашката й, нека се радва на намерената си нова идентичност, неограничавана от бащина повеля, демек , а по всички правила на сапунените сериали, гласът на русалката се върнал точно преди принцът да рече "I do, too!" на особата в бяло до него в църквата. Русалката проговорила, принцът плеснал, че Ангелогласната се е завърнала в 763-ти епизод, оженил се за нея (съдбата на чуждестранната принцеса не стана ясна, вероятно е била понижена до първа шаферка) и the end. Обърнах да видя кой е сътворил това Дисни-изплакнато чудо и се оказа някаква дама, милостиво написала до името си "адаптирала за деца".
Разбирам, че превръщането на русалката в морска пяна и приключенията с дъщерите на въздуха са мъка непосилна за днешните деца и трябва да им се представя happy ending версия, но, мили боже, кому е нужно Тритон да вее брада застрашително над магьосницата, а шедьовърът на Андерсен да се забие в класическа турскосериална тоналност?
Девицата Мариан уиски трябва да разлива в знак на благодарност, че поради неособена популярност не са одиснили и опепемейнали и нея.
(колко пост-пост, не мислите ли?) не настоял да върне и опашката й, нека се радва на намерената си нова идентичност, неограничавана от бащина повеля, демек , а по всички правила на сапунените сериали, гласът на русалката се върнал точно преди принцът да рече "I do, too!" на особата в бяло до него в църквата. Русалката проговорила, принцът плеснал, че Ангелогласната се е завърнала в 763-ти епизод, оженил се за нея (съдбата на чуждестранната принцеса не стана ясна, вероятно е била понижена до първа шаферка) и the end. Обърнах да видя кой е сътворил това Дисни-изплакнато чудо и се оказа някаква дама, милостиво написала до името си "адаптирала за деца". Разбирам, че превръщането на русалката в морска пяна и приключенията с дъщерите на въздуха са мъка непосилна за днешните деца и трябва да им се представя happy ending версия, но, мили боже, кому е нужно Тритон да вее брада застрашително над магьосницата, а шедьовърът на Андерсен да се забие в класическа турскосериална тоналност?
Девицата Мариан уиски трябва да разлива в знак на благодарност, че поради неособена популярност не са одиснили и опепемейнали и нея.
Розе
Понеже друго не мога да кажа по случая. Мда, тия са неизтребими. Колкото по-прости и гънещи се, толкова по-нависоко отиват. Колкото по-нависоко отиват, толкова повече пречат на можещите да си вършат работата. Колкото повече пречат, толкова повече шефовете смятат, че вършат работа, понеже симулират дейност.
Ама пък така точно да си го казала!
Ники, и аз всеки път го чета като "Сезонът на дините"
А днес в тролея бях с почти залепено лице за гърба на една жена, на чието яке беше избродирано човече и така добре познатият ни надпис ЕВРОПЪТ. Което си е съда си е съдба
Аз на Атти казах, но да кажа и на вас - на всички, оправящи се с руския, препоръчвам едно свежо сериалче от 16 (Аттинко, 16 са, а не повече, както ти казах) серии - Под прицелом. Има го в ютюб, без субтитри е. Много е забавно, макар и да не е комедия. Просто хумурът, където го има, е много добър. Физиономиите също
Мда, тия са неизтребими. Колкото по-прости и гънещи се, толкова по-нависоко отиват. Колкото по-нависоко отиват, толкова повече пречат на можещите да си вършат работата. Колкото повече пречат, толкова повече шефовете смятат, че вършат работа, понеже симулират дейност.
А днес в тролея бях с почти залепено лице за гърба на една жена, на чието яке беше избродирано човече и така добре познатият ни надпис ЕВРОПЪТ. Което си е съда си е съдба
Пък сериала, Розе... изобщо не съм стигнала до него
Блъскам се още на онази тръстика, дето ти споделих, и краят му не се види... 
Първо: Ники, аз твърде дълго време я търся тая пуста вещица. и може би няма да повярваш, но съм я срещал преди да знам, че я има, ако ме разбираш.
Второ: чуждиците. Дразнят, дума да няма, но не толкова със съществуването си, а с това, че най-често се изговарят от забележително кух народец. И, парадоксално, именно осъзнавайки това се преборих с раздразнението си. Установих емпирично, че не думите правят човека глупак, а човекът успява да ги направи глупави.
И оттогава не им се дразня. Моля се някогфа да се просветлят.
В тоя смисъл наскоро открих , че в руския има дума меседж (с две обратни "е" ). На български се превежда с послание, споделяне с публиката на своя цел и замисъл. В руския има дума послать, но тя е толкова прилепена към "послать на ху%$", че не се ползва в тоя смисъл. И така навлязъл меседжът.
Аз много, ама много се влюбих в Довлатов. Ами няма как на първите 3 страници да пише това, ако не си гений, нали:
И така. Много, много голям.
Второ: чуждиците. Дразнят, дума да няма, но не толкова със съществуването си, а с това, че най-често се изговарят от забележително кух народец. И, парадоксално, именно осъзнавайки това се преборих с раздразнението си. Установих емпирично, че не думите правят човека глупак, а човекът успява да ги направи глупави.
И оттогава не им се дразня. Моля се някогфа да се просветлят.
В тоя смисъл наскоро открих , че в руския има дума меседж (с две обратни "е" ). На български се превежда с послание, споделяне с публиката на своя цел и замисъл. В руския има дума послать, но тя е толкова прилепена към "послать на ху%$", че не се ползва в тоя смисъл. И така навлязъл меседжът.
Аз много, ама много се влюбих в Довлатов. Ами няма как на първите 3 страници да пише това, ако не си гений, нали:
Скрит текст:
"- Знаете, я столько читал о вреде алкоголя! Решил навсегда бросить...
читать."
"В духовном отношении такая неудавшаяся попытка равна самой
великой книге. Если хочешь, нравственно она даже выше. Поскольку исключает
вознаграждение..."
"Где вы остановились? Хотите, я позвоню в гостиницу? У нас их две,
хорошая и плохая. Вы какую предпочитаете?
- Тут, - говорю, - надо подумать"
И все така нататък.
Ники:
Знаете ли, та аз толкова много съм чел за вредата от алкохола. Реших завинаги да спра.. да чета.
В духовно отношение неуспешният опит е равен на най-добрата книга, а даже е и по-високо постижение. Доколкото изключва възнаграждението...
" Къде сте отседнали? Искате ли -ще звънна в хотела? Тук при нас те са два - лош и хубав? Къде предпочитате?
- Ами... ще трябва да го обмисля."
читать."
"В духовном отношении такая неудавшаяся попытка равна самой
великой книге. Если хочешь, нравственно она даже выше. Поскольку исключает
вознаграждение..."
"Где вы остановились? Хотите, я позвоню в гостиницу? У нас их две,
хорошая и плохая. Вы какую предпочитаете?
- Тут, - говорю, - надо подумать"
И все така нататък.
Ники:
Знаете ли, та аз толкова много съм чел за вредата от алкохола. Реших завинаги да спра.. да чета.
В духовно отношение неуспешният опит е равен на най-добрата книга, а даже е и по-високо постижение. Доколкото изключва възнаграждението...
" Къде сте отседнали? Искате ли -ще звънна в хотела? Тук при нас те са два - лош и хубав? Къде предпочитате?
- Ами... ще трябва да го обмисля."
И така. Много, много голям.
Само за едно стихотворение за вещица се сещам в момента, сигурно не е това, което Милорд търси, но все пак ще го сложа тук.
Ти за тая вещица ли питаш,
дето всички в селото я мразят?
Тя от сто години тука скита...
Няма име. Викат й Онази.
Веща е в любовните магии -
пипне ли те, ставаш пепелище!
Тръгвай си, преди да те открие!
Ще те омагьоса като нищо.
Ще захвърлиш старите любови
и доде си жив, ще я сънуваш
как дълбае в теб като отрова
и върху сърцето ти танцува.
Ще я мразиш и ще я обичаш...
От живот е даже по-горчива.
Стогодишна... С образ на момиче,
дето само в сънища е живо.
И да знаеш, страшно ми прилича -
ту е огън, ту е лед студена...
В тоя свят суров и необичан
вещици са всички... Като мене!
(Ники Комедвенска)
Аттинко, давай да го видим това чудо, две глави мислят по-добре от една
Ти за тая вещица ли питаш,
дето всички в селото я мразят?
Тя от сто години тука скита...
Няма име. Викат й Онази.
Веща е в любовните магии -
пипне ли те, ставаш пепелище!
Тръгвай си, преди да те открие!
Ще те омагьоса като нищо.
Ще захвърлиш старите любови
и доде си жив, ще я сънуваш
как дълбае в теб като отрова
и върху сърцето ти танцува.
Ще я мразиш и ще я обичаш...
От живот е даже по-горчива.
Стогодишна... С образ на момиче,
дето само в сънища е живо.
И да знаеш, страшно ми прилича -
ту е огън, ту е лед студена...
В тоя свят суров и необичан
вещици са всички... Като мене!
(Ники Комедвенска)
Аттинко, давай да го видим това чудо, две глави мислят по-добре от една
Много литературни сме днес, което неописуемо ме радва, наистина. Аз обичам да чета - толква е банално, като го каже човек, че направо не е за казване.
Ники, подкокоросваш ме да чета фантастика - нещо, което избягвам, а не помня вече защо. Подозирам, че е някаква форма на простест срещу модерността от дълбоко стаеният у мен деревенщик ( селянин със склонност към четене и писане, да ви пази Бог). Време е да запълня този пропуск.
Розе, това е ... някак литературно продължение на моята "...вещица". Не точно "моята", но ме разбирате... Благодаря ти! Стилът прилича на Камелия Кондова, на Павлина Йосева.
Знате ли, аз допускам, че онова момиче споделяше свои стихове, в оная щура вечер при дъба. Такива едни, незаписани, непечатани. И реши да ги сподели с една тумба подпийнали, хм, абе тиквеници... Горкото, не случи на публика.
Ники, подкокоросваш ме да чета фантастика - нещо, което избягвам, а не помня вече защо. Подозирам, че е някаква форма на простест срещу модерността от дълбоко стаеният у мен деревенщик ( селянин със склонност към четене и писане, да ви пази Бог). Време е да запълня този пропуск.
Розе, това е ... някак литературно продължение на моята "...вещица". Не точно "моята", но ме разбирате... Благодаря ти! Стилът прилича на Камелия Кондова, на Павлина Йосева.
Знате ли, аз допускам, че онова момиче споделяше свои стихове, в оная щура вечер при дъба. Такива едни, незаписани, непечатани. И реши да ги сподели с една тумба подпийнали, хм, абе тиквеници... Горкото, не случи на публика.
Борсук.
Мисля, че подигравателната му реакция е била защитна. Мнозина вярват, че ако си се е трогнал, то демонстрираш слабост, и заглушават това усещане с каруцарски подход.
Дори и да не разбира от поезия, не бива да се подиграе на момиче, което му споделя стиховете си. това го знае всеки на 10, 30 или 65 години.
Освен ако разбира, и стиховете са го накарали да бъде малък, нежен, чувстващ. И тогава с хашлашко поведение се опитва да се предпази.
Мисля, че подигравателната му реакция е била защитна. Мнозина вярват, че ако си се е трогнал, то демонстрираш слабост, и заглушават това усещане с каруцарски подход.
Дори и да не разбира от поезия, не бива да се подиграе на момиче, което му споделя стиховете си. това го знае всеки на 10, 30 или 65 години.
Освен ако разбира, и стиховете са го накарали да бъде малък, нежен, чувстващ. И тогава с хашлашко поведение се опитва да се предпази.
Аз мисля, че е случила. Ен на брой години по-късно минимум един от слушателите й я помни и разнася славата й по света.
И "Илиадата" не е имала толкова добър пиар.
Една приятелка пишеше убийствени стихове в гимназията. Така ме е яд, че от години не ги помня наизуст (навремето имах няколко любими от нейните и ги бях понаучила). А тя отдавна ги е изхвърлила, каза.
Куркума, имала съм преживяване, подобно на Розиното. Реакцията на младежа никак не навреди на отношенията ни, обаче. Даже напротив. Тоест, и критиката невинаги се приема еднакво.
И "Илиадата" не е имала толкова добър пиар.
Една приятелка пишеше убийствени стихове в гимназията. Така ме е яд, че от години не ги помня наизуст (навремето имах няколко любими от нейните и ги бях понаучила). А тя отдавна ги е изхвърлила, каза.
Куркума, имала съм преживяване, подобно на Розиното. Реакцията на младежа никак не навреди на отношенията ни, обаче. Даже напротив.
Тоест, и критиката невинаги се приема еднакво.
Предвид качеството им, стихоплетствала е къде по-точната дума. 
Скромен брой, рецитирани само на вдъхновителя им. А той така бодро се разхили с един-два критично-присмехулни, и, за жалост, много точни коментара, че не можах да не се разхиля и аз. После се целунахме, доколкото си спомням, и станахме гаджета.
Не умея да пиша така добре като Розето аз, ако можех, сигурно щях да го взема по-навътре.
Скромен брой, рецитирани само на вдъхновителя им. А той така бодро се разхили с един-два критично-присмехулни, и, за жалост, много точни коментара, че не можах да не се разхиля и аз. После се целунахме, доколкото си спомням, и станахме гаджета. Не умея да пиша така добре като Розето аз, ако можех, сигурно щях да го взема по-навътре.
Препоръчани теми