Права бях!

  • 18 233
  • 125
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 22 036
Мис Джули е права, а процедурата не е лека и е болезнена за самия човек. Той все пак не е напълно не на себеси.
Поговорете с него и му кажете, че се притеснявате, че тези хора могат да фалшифицират или да намерят документите и да ви го прехвърли на вас.
Какви лекарства взима?
Състоянието прогресира бързо и с наглеждане няма да се мине. Проучете за 24х7 помощ, защото скоро ще ви дойде до главата.

# 106
  • Варна
  • Мнения: 38 696
Дано не съм права, но ми се струва, че авторката и мъжът й много подценяват проблема...

# 107
  • Мнения: X
Дано не съм права, но ми се струва, че авторката и мъжът й много подценяват проблема...
Не само на теб ти се струва.

# 108
  • Мнения: 997
Според мен направо го неглижират. Моят съвет е по - бързо да се оправяте имоти и работи ,че не се знае утре как ще усъмнете, да не си посипвате пепел по главата. От тези савозванци всичко може дя очаквате ,а Алцхаймерът в даден момент ще ви изиграе лоша шега ,дори и да е адекватен дядото в момента .

# 109
  • Мнения: 2 930
    L'Agent, нямам възможност за прочета дискусията за "запор" на имотите на свекър ти, стигнах до втория - третия пост и се отказах.
    Никакви запори и възбрани нямате възможност да налагате върху имотите. Това се прави или от съд, или от съдия изпълнител и само по повод спор: за пари, за собственост, при съдебно-изпълнение за някакво парично вземане и т.н. Вие няма какви искове да предявявате, нито разполагате с изпълнителен лист срещу човека. Не чети такива "правни" съвети, само могат да те объркат.
     Някой по-горе е написал да поставите човека под запрещение. Вероятно още е рано според описанието ти, а диагнозата Алцхаймер не е достатъчна сама по себе си за поставяне под запрещение. Човекът трябва да не разбира действията си. Сигурно ще стигнете и до този момент, но за да не пропуснете някой пристъп, по време на който свекър ти да си прехвърли жилището или друго имущество на натрапниците, постарайте се да ги отстраните или просто го поканете за негова и ваша сигурност да прехвърли имота на детето/децата си, като си запази правото на пожизнено и безвъзмездно ползване. Последното означава, че дори собственика не може да изхвърли човека от жилището му, докато е жив. Нотариусът или адвокатът ще ви обясни какво е гола собственост и ограничено вещно право, ако не сте наясно.

Последна редакция: чт, 12 ное 2015, 17:10 от Хърмаяни

# 110
  • Nice
  • Мнения: 946
Дядото може да бъде поставен и под непълно запрещение при положение, че още си е с акъла и може да контролира действията си. Това му позволява да извършва някои дейности без разрешение на настойника, но за други се иска разрешение (не съм сигурна как стоят нещата с прехвърляне на имот).

Във всеки случай поставянето под запрещение и назначаването на настойник ще рече, че настойникът става отговорен за действията на запретения, което не е за подценяване. Ако искате да се грижите за него това може да е добро решение, ако ли не просто ще си навлечете отговоност за този човек.

Преди няколко години се наложи запрещение на член от семейството ми, поне тогава така стояха нещата.
Най-добре е по този въпрос да се посъветвате с адвокат, а също и да започнете да мислите какво ще правите с дядото при положение, че не искате вие да се грижите пряко за него.

И забравих да добавя, запрещение се иска пред окръжния съд. От там ще издадат решение след като разгедат случая.

# 111
  • Мнения: 2 930
Дядото може да бъде поставен и под непълно запрещение при положение, че още си е с акъла и може да контролира действията си.
   И за пълно, и за ограничено запрещение, не е достатъчно да има заболяване. Трябва специална експертиза да установи до каква степен болния може/не може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
    L'Agent, поставените под пълно запрещение са равнопоставени с малолетните (до 14 години). Всички действия от тяхно име извършва настойника. Поставените под ограничено запрещение действат като непълнолетни (14-18 години) - лично и със съгласието на попечителя.     

# 112
  • София
  • Мнения: 45 691
Както казах, човека в момента е с акъла си, така че няма как да стане това със запрещението.

С приписването си го говоря уж двамата, ама нищо не правят. А ММ не иска да го натиска за това.

# 113
  • Мнения: X
Както казах, човека в момента е с акъла си, така че няма как да стане това със запрещението.

Реално погледнато, в момента ти лично можеш да направиш много малко неща. Мъжът ти е този, който трябва да поеме ситуацията в ръцете си. Да поговори с баща си. Да изгони натрапниците. Ти можеш да поговориш с мъжа си и да го насочиш към по-активни действия. Най-вече му напомни, че с бездействието си поставя в риск бъдещото наследство на децата си. Вероятно не му е безразлично дали този апартамент ше бъде наследен някой ден от децата му или ще отиде в ръцете на натрапниците.

# 114
  • при късмета
  • Мнения: 25 736
Както казах, човека в момента е с акъла си, така че няма как да стане това със запрещението.

С приписването си го говоря уж двамата, ама нищо не правят. А ММ не иска да го натиска за това.
Може би мъжа ти подценява ситуацията. Обясни му, че трябва. Или му дай да прочете темата. Щом си говорят, да каже на баща си: добре, отиваме утре, вдругиден да подадеш за данъчна оценка, тя се бави, до тогава ще намерим нотариус и ще знаем какво друго трябва. Или адвокат който да обясни и на дядото, че като си запази правото на ползване ще е напълно спокоен.
Според мен мъжа ти трябва да се задейства, дядото сам няма да тръгне.

# 115
  • Мнения: X
Две години по- късно, не се трогвате за човека, а отново за апартамента. И сега и тогава е имал нужда от човешко внимание, скоро и от грижи на максимална степен. Не споделяш какви са ви плановете, но това не е наша работа, в крайна сметка. Успех.

# 116
  • София
  • Мнения: 45 691
Имам планове да работя и да си гледам децата. Точка.

Мъжът ми не подценява ситуацията, но му е неудобно да натисне баща си да ходят по адвокати.
Беше с него в болницата, между другото.
И аз бях сама с него последния ден.

Както казах преди ситуацията е леко странна - хем стареца си е живял 30 години сам и си е купил сам апартамента, хем сега се сближиха с ММ и има нужда от него. Но ММ не иска да му каже "Дай апартамента". Тъпо е някак. Уфф.

# 117
  • Бургас
  • Мнения: 10 828
Имам планове да работя и да си гледам децата. Точка.

Мъжът ми не подценява ситуацията, но му е неудобно да натисне баща си да ходят по адвокати.
Беше с него в болницата, между другото.
Както казах преди ситуацията е леко странна - хем стареца си е живял 30 години сам и си е купил сам апартамента, хем сега се сближиха с ММ и има нужда от него. Но ММ не иска да му каже "Дай апартамента". Тъпо е някак. Уфф.
Права си, че е тъпо, но ако здравословното му състояние може да му навлече проблеми, е по-добре деликатно да му се разяснят последствията.
И защо всички смятате, че навлеците имат апетити към жилището на дядото. Много вероятно е да са просто едни отчаяни хора, които не искат да останат без дом. Това, че са несъобразителни и нахални, не ги прави престъпници.

# 118
  • при късмета
  • Мнения: 25 736
Не е нужно мъжа ти да му поднася нещата така, че да изглежда "дай апартамента". И на него трябва да се обясни какво му е състоянието и предполагам, че ще разбере до като още не е напреднало заболяването. Трябва нещата да му се обяснят така, че да разбере именно загрижеността за него.
Не е задължително приятелите му да имат апетит към жилището, но да се изключва И този вариант е наивно. Хората са в безизходица и току виж си помислили, че имат възможност да се сдобият с имот. Нали знаете, че сиромах човек е жив дявол.
Казвам го като човек, имащ опит с дела за оборване на завещание. Вещото лице в експертизата на завещанието е написал черно на бяло, че е писано и подписано под алкохолно опиянение, заплаха или насилие, но въпреки всичко, нашето подобие на съд го пита само дали е писано и подписано от него. Обстоятелствата нямат значение. И това е правосъдие. За саморъчно завещание става въпрос, стояло си е в наследника и е видяло нотариус, след смъртта на наследодателя.
Така, че смятай в какво приключение може да се вкарате.
Делата ни отнеха 13 години. Сумите отдавна съм спряла да смятам

# 119
  • Мнения: 2 930
Две години по- късно, не се трогвате за човека, а отново за апартамента. И сега и тогава е имал нужда от човешко внимание, скоро и от грижи на максимална степен. Не споделяш какви са ви плановете, но това не е наша работа, в крайна сметка. Успех.
Ние от "публиката" се трогнахме за апартамента повече, отколкото авторката, която не е кръвен роднина на възрастния човек и от нея зависи само да даде съвет на мъжа си.

Общи условия

Активация на акаунт