Права бях!

Ще опитам пак да говоря с ММ тия дни по въпроса.

Така е. Може би защото сме се сблъсквали с подобни ситуации, малко или много. Мисля, че тук проблемът е семеен и е обвързан с повече от едно важни решения, които трябва да бъдат взети обмислено от всички заедно.

То да се взима от всички заедно, но дядото ако се влошава бързо, как да разчиташ на неговите преценки и обмисляния.
Има чужди хора, плътно до него и не е никакъв проблем, в момент, в който видят, че е неадекватен да го накарат саморъчно да напише и подпише завещание. Нужно е само да се опишат личните данни на страните и предмета на завещание. Той даже може и да не помни. Прибират си го и го обявяват след смъртта му.
В този случай законния наследник е само един, а те двама. Т.е., ако не падне завещанието, което е малко вероятно дори с тази диагноза, сина ще вземе 1/3, а те останалите 2/3.

Имам съседка, която жената наета за гледане всички са на мнение, че я умори. А беше в добро физическо и психическо състояние. Сина й тотално беше отказал да се занимава с нея (и има защо) тръгна за чужбина и тя остана сама. Цял живот си мисли и обяснява, че ще се издържа с имотите си и нокой не й трябва. Напреднаха й годините и пак "се държеше" така да се каже. Накрая видя, че само с имоти не става. Нае жена първо само по няколко часа на ден, да помага и пазарува. Лека полека, тя пое всичко и на жената не й се налагаше да излиза. Гледачката единственото което отказваше да прави, беше да я извежда на разходка. Тя започна да се чувства несигурна сама навън и престана да излиза, иначе не беше обездвижена. Постепенно, като има кой да й върши всичко и от възрастта се обездвижи. От здрава и права жена, за 4 години стана абсолютно зависима от гледачката.
Сина й се мяркаше за малко през това време и рядко. Бабата му беше казала, че иска да припише апартамента на гледачката, като последен опит да го върне, но остана изненадана от резултата. Накрая сама се принуда наистина да го направи, никой не се интересуваше от нея. Така се чувстваше по-сигурна, но след договора за гледане изкара още 6 месеца. На края беше съвсем обездвижена, чисто физически, гледачката не й даваше буквално да става от леглото. Уж от загриженост.

За възрастен човек, особено болен, дори да се плаща на някого да го гледа, гледача трябва да знае, че има на кого да се отчита. Да знае, че някой се интересува от възрастния и му се търси сметка за начина на гледане и действията му. Защото е много лесно да се изкуши някой от такива обстоятелства, нищо, че преди това не е бил окачествяван като престъпник

Нали и аз това казвам. Човекът, докато е на себе си, да се съберат и да обсъдят как да постъпят. Но не само двамата със сина... Нито пък да обсъждат само апартамента. Човекът тепърва ще се чувства много объркан и самотен, ще има нужда от подкрепа. Истории с болни хора и материален интерес има много, но авторката да се съсредоточи върху своята, предстои ѝ достатъчно драма. Разбирам, че нещата се обърнаха в друга посока и може би трябва да спрем да коментираме, без някакво конкретно питане. Въпросът си е личен.

Така е, но трябва и да й се дадат и други примери, именно защото си имат достатъчно проблеми и може да не преценят всички гледни точки или рискове. Може изобщо някой от рисковете дори да не им дойде наум

В здравня подфорум има тема на близките на болни от Алцхаймер.
Авторката, може да накараш ТМ да я прочете, да види какво следва.
Дано осъзнае колко трудно ще бъде за вас и да вземе мерки.