Как да кажа на детето си, че с новия ми приятел очакваме дете?

Малките деца нямат представа какво искат и дали го искат.
Моята дъщеря уж искаше много бебето, а трудно се понасят.
Разликата им е горе-долу като вашата - 6 години.
Имай предвид, че влизат в две различни възрастови групи и трудно ще си станат близки.

От самото начало грешката ти е била, че си искала "благословията" на дъщеря си. Дали ще имат бебе, или не, е решение само и единствено на възрастните; едно седемгодишно дете не може и не бива да бъде натоварвано с участие в такъв важен житейски въпрос. Това, че нищо нямало да се промени, е лъжа - много неща ще се променят и за теб, и за голямото дете. Опитай се занапред да бъдеш честна с нея и не само да я уверяваш на думи, а и на практика да и показваш, че отношенията помежду ви винаги ще бъдат уникални и специални, въпреки появата новото бебе.

това, че помежду ви няма нищо да се промени, не е вярно и е хубаво да не й поднасяш нещата по този начин. бъди честна с нея и й обясни, че бебетата изискват много грижи и внимание итн.
обясни й, че не е длъжна да го обича - то си има майка и баща, които да го обичат. то просто е факт.
детето е честно с теб - казва ти, че не иска бебе. оцени честността й, но нека да е пределно наясно, че участие в това решение имат майката и бащата, не странични хора, били те и от семейството. не я задължавай, не й намеквай че трябва да ти помага - това не е нейно задължение и й дай да разбере, че ще го прави само ако тя иска.
самия факт, че си разведена от 2 г, а с новия мъж в живота ти "отдавна искате бебе и най-накрая е станало" леко ме озадачава за хронологията на събитията. но както и да е, не е това въпросът на темата ти.

Сбъркала си в началото- това не е решение което детето тярбва да вземе - иска ли или не иска то бебе. Дъщеря ти е дете ( по същия начин не виждам в ккаъв контекст би казала, че не е 'длъжна да го обича", как изобщо би поставила такава граница).

Опитвам се да се поставя на твое място и как бих постъпила.
Вероятно по естествен начин. Ще съобщя някоя вечер пред всички (независимо, че майка ми и мъжа ми могат вече да знаят), ще се прегърнем, целунем, ще подскочи майка ти от радост, ще се засуети, ще я прегърне и ще видя каква ще е реакцията. Ако е негативна, ще изчакам малко и в един момент ще седна и ще й обясня точно това - че всичко е наред, че семейството се увеличава и ни чакат прекрасни времена. И при всяка следваща негативна реакция вероятно бих се придържала към този сценарий ( то ще си покаже). И не наблягайте на бъдещите й отговорности на "кака". Това по-скоро би я стреснало и отблъснало. Детето е в първи клас, не му е работа да мисли и за бъдещи ангажименти да 'помага".

Много добре казано

Просто и го кажи.Кажи го първо на нея,и с това и покажи колко важна е тя за теб.
И не забравяй, че в ръцете на майката е децата и да израстнат сплотени, близки,обичащи се,прощаващи си.Подготвяй я през идните месеци,за това което предстои.А това,че е момиче,много ще ти помогне после,къпане,обличане,хранене....ще и бъде интересно , истинска жива кукла.......

Детето казва, че не иска бебе, а ти го "успокояваш", че ще ти помага в грижите за бебето. Аз от това по-голяма грешка не виждам.

Това с увещаването на по-големите деца да помагат за бебето е просто  Не стига, че се появява съперник, ами му се вменяват и задължения, свързани с него.

Не става дума за съперничество точно.
Нямам деца. Но с брат ми имаме 6 години разлика в моя полза. Родителите ни са едни. Ей, полудявах, когато ме накарат да му събера играчките, което се изразяваше в изриване на една стая, покрита със строителни елементи тип Лего. Не помня да ми е минавало през ум (е, със сигурност е, но не и сериозно) какво би било, ако брат ми го няма. Да, лазил ми е по нервите и още лази. Мързи го, не може да се разчита особено на него. Налага се да му покривам гърба понякога, предимно финансово. Обаче това е брат ми. Не помня да съм била против имането на друго дете, освен мен.
А тук случаят е друг. Има едно сътресение. Има безхаберен роден баща. Има нова фигура, която засега се приема - тук бих се запитала защо детето се радва на новия партньор и дали не се получава ситуация с добро и лошо ченге. Отрицанието е налице още преди да се е случило събитието. След събитието почва чуденето "ми сега кво да правя?" Дали детето осъзнава, че събитието не е само защото майката е решила да ражда отново, а и че новият "татко" също има участие. Ако го харесва сега, дали ще е доволна да разбере, че детето е правено и от него все пак.
Какво гледане на дете? Откога? Аз никога не съм сменяла памперси и не съм подмивала брат си например. Не съм го хранила като бебе. Не съм следяла дали не се е обърнал и се задушава.

Не знам доколко ще ми се приеме насериозно съветът, но - оставете нещата да се стекат естествено. Не се опитвайте постоянно "да поговорите на тази тема". Не човъркайте, защото за детето това е наболяла рана. Не се опитвайте да го накарате да се чувства виновно, безотговорно, недорасло или нещо друго негативно. Децата са на родителите си, не на по-големите братя и сестри. Не вменявайте задължения, ако то самО не поиска да се погрижи и нека отначало грижите да стават под ваш контрол и съвет.

Обективно (според мен) детето не е длъжно дори да наблюдава грижите по бебето по никакъв повод - нито като игра с жива кукла, нито да се "учи" за след 20-30 години. Камо ли е длъжно да взима участие. Независимо дали ще участва сега на 7-8 или след 10 години на 17-18.

Смятам, че ако наистина отношението на приятеля ти към детето е толкова добро, то детето ти изпитва страх (съвсем естествен) той да не обича повече родното си дете отколкото нея. Според мен е важно и той да проведе отковен и честен разговор с нея. Освен това бихте могли да си създадете традиция приятелят ти поне веднъж в седмицата да отдели време "специално за дъщеря ти"- било то плуване, кино, спорт или просто разходка. След появата на бебчето, спазвайки тази традиция, дъщеря ти ще продължи да се чувства специална и обичана, а ти ще имаш малко време само за себе си и за новия член на семейството 

Казваш и го директно без да показваш притеснение, ако усети и грам слабост, няма да имат край манипулациите й. Не се опитвай да я умилостивяваш с неща, които иска.
FiloTea е права, поговори сприятеля си, той трябва да покаже, че отношението му към нея няма да се промени.

Благодаря на всички за съветите и мненията!

Проблема тук си го е създала самата майка. Като си я питала и тя не е искала и сега и кажеш, че все пак, въпреки мнението и, е станала работата, какво очакваш да се случи? Ясно е, че мнението на едно седем годишно за такива неща е абсурд да се вземе под въпрос, но ясно да и покажеш, че не уважаваш мнението и желанието и, вече е друго и едно дете би било наранено от това нещо. То е ясно, че нищо няма да се промени, като чувства между вас, но спрямо време и внимание всичко ще се промени. Грешка е било, че си я питала и занимавала с нещата, преди да се случат и сега трябва да обясниш на едно разочаровано дете, неща, които няма да разбере!  

Бих изчакала със съобщаването на новината, докато минат първите 3 месеца (за да съм относително сигурна, че бременността се развива успешно). Присъединявам се към  мненията, че се съобщава даден факт, а не се иска  съгласието на детето. Също така се пригответе спокойно и с разбиране да приемете отрицателната й реакция, дайте й възможност да споделя всичките си опасения, но не й давайте нереалистични обещания. След време  я включете максимално в бъдещия семеен "проект" (Да знае какво се случва с мама, да види ултразвуковата снимка, да усети движението, да изберете дрешки.... ). Много е вероятно след време да промени мнението си и да започне да се изживява като горда бъдеща кака. От което не следва, че после ще бъде непрекъснато щастлива (Моята 5-годишна дъщеря, която много искаше да стане кака- отчасти, защото 2 момиченца от приятелския ни кръг я изпревариха, на въпроса ми месеци след раждането "Още колко бебета искаш да имаме?" отговори чистосърдечно "Искам още НИКОЛКО!"). Приемете че е нормално понякога между децата да има съперничество (Пак цитирам каката: "На мен ми купиха ЕДИН панталон, а на бебето ДВА лигавника!"), нехаресване, сръдни. И че това не е непременно лошо.