Аз не мисля, че авторката иска позволение, а по-скоро съвет как да го съобщи на детето. Когато са само двама - майка и дете, те създават особена връзка или при мен и моят син е така. Аз също се омъжих в последствие, но винаги съм мислила как детето ми ще възприеме каквато и да е промяна.
- Публикувана: 12 септ. 2015, 12:24 ч.
- Последно мнение: 20 септ. 2015, 23:31 ч.
Как да кажа на детето си, че с новия ми приятел очакваме дете?
Според мен в такива ситуации притеснението на родителите е много по-голямо, отколкото е нужно. Нормално, де. Аз бях вече тийнейджърка, когато майка ми забременя от втория си мъж, усетих я още към 4-ти месец, не смееше да ми каже до 6-ти, докато не повдигнах темата сама. Въпреки, че винаги съм се грижила за малкия и никога, ама никога не е имало "защо на него така, а на мен - иначе" (аз бях доста голяма), като се разстрои милата, до ден-днешен сама си вменява чувство на вина.
Децата свикват бързо. Не вярвам някой някъде да мрази брат си/сестра си, просто ей така.
Решението да имаш/нямаш още едно дете е лично и само твое, дори и да има по-остра реакция в началото, на малката ще й мине. Да не би като са от един и същ баща, да има по-малко драми между братя и сестри? Стига с новият татко да не изолирате по-голямото дете, няма абсолютно никаква причина това да бъде фактор.
Децата свикват бързо. Не вярвам някой някъде да мрази брат си/сестра си, просто ей така.
Решението да имаш/нямаш още едно дете е лично и само твое, дори и да има по-остра реакция в началото, на малката ще й мине. Да не би като са от един и същ баща, да има по-малко драми между братя и сестри? Стига с новият татко да не изолирате по-голямото дете, няма абсолютно никаква причина това да бъде фактор.
Лека бременност 
Моля ви, дайте ми съвет как да й кажа нещо, което тя не иска.
Присъединявам се към мнението да се каже по-рано на детето. Може да добре да е пред роднини, но може да има и лош ефект, особено ако всички осъдят отрицателната и реакция. Най-адекватно за мен е да поговорите само двете, да приемеш, че ще се сърди, ще се цупи и т.н. и в никакъв случей да не я наказваш заради това.
И аз се разведох преди шест години по вина на бившия ми. Имам син който тогава беше в втори клас. Имаше малко драми но всичко мина. Сина ми още от малък не искаше да се издума за бебе независимо от кой баща. Сега имам втори брак и мъжа ми има дъщеря на десет с сина ми вече е на петнадесет години. Имаме си вече и момиченце на единадесет месеца. И двете ни големи деца не искаха и не даваха да се издума за бебе с сега умират за малката и се грижат за нея и си играят с нея. Не съм питала никой иска или Не иска бебе просто им казахме и толкова. Цупиха се но като се роди малката нямаха търпение да я гушнат.
Това е ревност! Страх, че ще бъде вече на второ място, че ще бъде отхвърлена и най-вече,че повече внимание ще обръщате на бебето. Това е нормално. Но това е само страх от по големите деца. Дори и да беше забременяла от първия си съпруг със сигурност реакцията на детето щеше да бъде същата.
Но подкрепям мненията, че не е трябвало да обсъждате това, че сте планували второ дете. От сега нататък тактично, но със появата на бебенцето ще свикне. Лека бременност!
Но подкрепям мненията, че не е трябвало да обсъждате това, че сте планували второ дете. От сега нататък тактично, но със появата на бебенцето ще свикне. Лека бременност!
Препоръчани теми