Нуждата от профилактични прегледи - необходимост или не

Здравето е безценно...  ако имаш предвид под екстра възможността да си следя амбулаторния картон, напълно безплатна услуга за пациентите й, имаче за преглед  плащам 30лв., нормална цена, всеки може да си я позволи.

еми хубаво. добре звучи тази услуга. вместо да се разкарваш да си вземаш амб. лист можеш да си го виждаш онлайн. предполагам, че сигурно след време и рецепти ще могат да се издават по този начин.

Аз пък си мечтая за скенер(дори и домашен) за всякакви кръвни изследвания, който да ни ги прави без да ни боде! Тоест да можем да си ги правим на него сами и резултатите веднага по интернет да ги виждат лекарите. По всичко изглежда, че няма да доживеем такава придобивка.

защо? ти да не би да имаш фобия от игли и доктори? ще трябва да минат космически години,за това което говориш. но пък иначе е добре вместо да се разхождаш да си взимаш изследвания и диагнози с един клик да се провериш нещата домашно.особено ако навън времето е дъждовно, кишаво или горещо.

Всяко дупчене за мен беше огромна неприятност! През последните години започнах да свиквам. Най-голям беше ужасът от венозно дупчене, но вече не е. Намерих способни и старателни лаборантки миналата година и вече сме приятели. За първи път съм с най-добри чувства към хора, които ме бодат!

Инжекциите също бяха голяма неприятност за мен, но през последните години се случва само веднъж в годината-грипна ваксина. Днес си я сложих. Вече 16г. се справям самостоятелно. Преди 17г. посетих за нея позната фелдшерка и не ми хареса. На следващата година се допитах до познати сестри и лекари да ми обяснят как се прави. Не е сложно, важното е да спазим няколко правила и да не ни треперят ръцете. Първите години неприятното ми чувство значително намаля, а сега е изчезнало. Най-зле се чувствах при познатата фелдшерка и тя ме успокои казвайки, че изглеждам така като че ли във всеки момент ще ритна камбаната! Вълнуващо......

Е, няма да доживеем такова чудо на техниката и медицината, но все пак е важно да имаме повече късмет при венозното дупчене. Там нещата са деликатни и не е желателно да пипа кой да е. Миналия ноември едно по-неопитно и небрежно момиче ми направи неголям кръвоизлив и ръката ме боля по-сериозно 10дена, а по-слабо и при някои движения цели 3месеца! Скарах и се следващите дни и се оплаках на тези, които пипат добре. Те я защитиха доколкото могат, но се стараеха да не изгонят и мен. Оттогава разчитам само на тях и дадох да се разбере, че предпочитам само те да ме дупчат дори и ако е пръстчето. Справят се идеално и с пръстчето и с вената. По-заети са, но ако е необходимо ги изчаквам. Докато въпросното момиче в някои от тези случаи няма пациенти.......Обясних им, че видях в него небрежност, припряност, нехайство и липса на уважение-все неща, които отблъскват. И ако искат да не прогонват пациенти да го научат на старание и уважение......
Всъщност аз виждам това като проблем на цялата наша медицина. Грубо вземане на кръв и грубо правене на инжекции в повечето случаи. И като резултат усложнения, недоволни пациенти и страхуващи се от игли още от детска чак до преклонна възраст.

Много хора ги е страх от игли, аз също не съм изключение, имам приятел, на  който му прилошава само като види кръв. Дано не ми се наложи сама да си бия инжекции... 

При мен проблемът не е бил в гледането на кръв и игли, а в болката, тоест физическа травма, която винаги е водила и психическа. Така се случи и като си счупих ръката-огромна физическа травма, съпроводена и от психическа.
Това и обясних на лаборантките, че гледането не ми е проблем, а усещането. Ако не боли, всичко е наред. През лятото мой колега от следването ми каза, че е припаднал при вземане на кръв. Учуди ме, но явно с някои хора се получава. Предложих му, ако пак му се наложат кръвни изследвания да отиде където аз ходя като им изпрати много поздрави от мен или пък аз да го заведа. Никак не беше ентусиазиран......

явно си доста чувствителна натура. но има и хора като теб, които не могат да търпят на болка. полагала си някакви психологични грижи,за да преодолееш този проблем?

Не.

според мен трябва да си обърнеш внимание. това е изразена форма на фобия. аз лично за пръв път чувам за човек, който в домашни условия да си ги прави тези манипулации. и като те слушам как обясняваш за тези момичета дето са ти травмирали ръката, не преувиличаваш ли малко? на мен също са ми пукали вена и ръката ме е боляля близо 10 дена, но това не е толкова страшно.за кои други профилактични прегледи разчиташ на себе си?

Не преувеличавам. Така беше. И преди години е ставало така. Затова най-омразното нещо за мен беше венозното дупчене. Но, както вече споменах по-назад сега не е, защото пипането е нежно и прецизно(и с най-тънките игли). Харесах си две от тях и през следващите години само тях ще допускам да ми вземат кръв. Справят се идеално и аз ги препоръчвам на мои близки. Те също са доволни. Не спестявам похвалите си за тях. Веднъж дори им казах, че тяхното дупчене винаги е за 6, а при останалите за 3,5. Черпих ги неведнъж, носих им дребни подаръчета и информация за концерти и изложби. През юни на следващия ден след вземането на кръв бях при личната и и показах резултата от дейността им-една едва забележима точица. И никаква болка,  разбира се. Все едно, че не е правено нищо.

Няма проблем в домашни условия да си сложим грипна ваксина. Стига да са ни обяснили и да можем да го правим, спазвайки правилата. Не е нищо сложно. Иначе какви прегледи можем да си правим сами? Аз мога да посоча само един такъв-на очите. Гледаме телевизора от 2метра разстояние и закриваме едното око. С другото четем надписите на филм. Ако ги виждаме идеално, значи имаме 100% зрение. Тоест ще виждаме предпоследния ред на таблицата при очните лекари. После закриваме другото око и пак гледаме. Това не изключва посещението при очен поне веднъж в годината, но все пак е някакъв ориентир какво виждаме с всяко око. За голямо съжаление при някои хора едното око силно се влошава, а те не забелязват, защото другото е добре. Но идва момент, в който и другото се влошава.

Не зная дали и как с психологически методи може да се преодолее болка. Аз преодолявам главоболието доколкото е възможно с аулин. Нищо друго не ми помага. А при коленете с репей или репарил гел. При кръста с обезболяващ спирт.

По-назад споменах, че при венозен кръвоизлив добре действа репарил гел. Но има и още няколко подобни на него. Личната ми ги изреди, но вече ги забравих.

Моето не е фобия, а изострена чувствителност към болка. Колко страдах от счупената ръка.....И още не е оправена въпреки, че минаха повече от 3,5г. Според някои(вкл. и личната) пълно оправяне няма да има.

Сетих се и за зъбите. Отдавна е препоръката за профилактичен преглед на всеки 6месеца. Така бихме си спестили доста неприятности.  Можем и сами да си ги оглеждаме, ако разполагаме със зъболекарско огледалце и още едно по-голямо. Но това не отменя посещението при зъболекар.

И там моите спомени от ученическите години са ужасни! Бяха изключително груби с нас! Като че ли изпълняваха план......

Вече 20г. за моите зъби се грижи близка, която е детски стоматолог и пипа много нежно. Никакви неприятни чувства не ме обземат, като си помисля за ремонт на зъбите, за разлика от повечето хора. Но важно е пипането, както и да не изоставяме зъбите си, а да ги оправяме навреме. Тогава или няма да боли, или ще боли слабо.

а как стоят при теб гинекологичните прегледи?

да ви попитам,а правите ли си профилактични прегледи на кожата преди настърването на сезон пролет-лято, есен-зима?

Аз не въпреки, че ме спохождат кожни проблеми. Появяват се неголеми рани, които мажа с локоид липокрем или бетазон. Тях ми предписаха кожните+антиалергични хапчета-зиртек, ксизал, клемастин. И да ги посетя отново, не вярвам да измислят друго.