Очаквам нова снимкааа.
- Публикувана: 14 септ. 2015, 20:36 ч.
- Последно мнение: 2 окт. 2015, 20:47 ч.
Енгин Акюрек в „Kara Para Aşk”, нови и стари проекти – Тема 319
Четирите броя на #Kafasinagore #EnginAkyurek
"КРА"
Извинявам се, че прекъсвам преговора. След прекрасния и затрогващ разказ на Енгин виждам, че много бързо се върнахме към КРА – нещо познато, мило, близко до сърцето и ума ни. Чудесно. Но на мен ми е интересно: всъщност харесахме ли разказа? Защото според мен той е събитие също толкова достойно и значимо, колкото и наградата му от Сеул/Драма и нищо чудно един ден да получи и награда за белетристика…
Съвсем нормално е да не сме го харесали или разбрали. Имаме различни вкусове и предпочитания. От една страна, той е далеч от „Арлекин”, където героите стават на ваденки от целувки и милувки, и от друга, още по-далеч от Орхан Памук, носителя на Нобелова награда, където лично аз се умилявам от неистовия порив на героя му Джевдет бей между двата градежа на тоалетните ала франка и ала турка да си полегне и да потъне в дрямка с последната съкровена мисъл за бяло сладко…
А да не говорим че между КРА и „Въздух, наситен с аромат на спомени” зее бездна.
Бездната, която Енгин Акюрек изкопа с поредната си игра на ума да облече в думи този път себе си, а не герои, измислени от някой друг, задължаващи го да влеее собствената си плът и кръв, дори когато кожата му е малка. Този път той не живее нечий чужд живот, а описва света и неговото „Аз” в този свят.
Когато чета Енгин, се сещам за неговите български съвременници Виктор Пасков и Георги Господинов, които, вярно, вече са натрупали опит и имат международно признание, но съм убедена, че Енгин има място в литературата така, както си е завоювал заслужено място в киното. Защото водещото в неговите творби е човешкото…А човешкото винаги надделява, където и да се намира…
Енгин Акюрек определено е прескочил бездната на дълбокото невежество и безчувствие …за да ни каже колко по-хубаво е оттатък, в почти идиличното царство на мисълта, където няма Берлински стени при общуването, няма я бездушната Мрежа и никой не крещи…И човек по-добре разбира света и себе си…
Общуването с разказа на Енгин ме обогати, направи ме по-различна от вчера. Защото светът е пълен с новини от ада, агресия, малоценност и кич, а в света на Енгин е топло, уютно, благородно…като в приказка от детството, която отдавна не съм чела …
А ако на някого мислите ми му се сторят подходящи за „академичен съвет”, много ще ме поласкае. Държавния си изпит отдавна съм го взела и може би в резултат и на него така си говоря и в реалния живот с приятелите и колегите си, с близките си…И, представете си, сред тях няма нито един академик. Хрумне ли ми нещо, бързам да го споделя…Особено, когато се отнася за Енгин Акюрек…човека, актьора, писателя…моят любимец. В неговата тема. Къде другаде? Всички около мен или харесват КТ или гледат „Кварталът на богатите”. Ха-ха-ха… С кого да споделя? Чак ми става мъчно, че сега ще ме затрупате с преговора…Или някой ще натисне копчето на модератора, обиден пак от нещо или припознал се в нещо си, и аз не знам в какво…А аз пиша само за Енгин Акюрек...Ако не ви харесва - прескачайте го. А аз по лайкчетата разбирам, че има и такива, които го харесват и им благодаря...
Ще успеят. 
Здравейте отново по вечерно време !
Щом е ден на усмивката включвам се и аз... и без това всяка сутрин ви пожелавам усмихнат ден
Ето още две рекламни усмивки
Скрит текст:
И нещо за отмора - за тези които се чувстват уморени в края на работната седмица.
Скрит текст:
Кой сте били в предишния си живот на базата на вашите спомени?
http://bg.what-character-are-you.com/d/bg/3947/0.html
Аз съм била лекар. Чудесно... Направо вярвам на този тест, защото явно и в миналия и сегашния си живот все съм в областта на медицината...
http://bg.what-character-are-you.com/d/bg/3947/0.html
Аз съм била лекар. Чудесно... Направо вярвам на този тест, защото явно и в миналия и сегашния си живот все съм в областта на медицината...