Както и добре завърнали се мами, отдавна неразписвали се
Ние сме добре, играе, катери се, лудува. Също обича страхотно много катеренето, все още ми се вижда опасно да се катери и слиза сам от стол/шкаф или каквото е намерил да покори, та стоя наблизо. Дано не си мисли, че го подценявам така.
Имаме проблем със заспиването, ама то не е от скоро - спи му се, две не види, прави спирали из апартамента, заиграва с с неща, които е захвърлил преди малко, обаче не иска да го приспивам. Или намества се в скута ми - и след няколко кратки минутки е готов отново да играе. Предприех тактика за вечерния сън (тъй като денем обикновено заспива и като Влади на Гери си отспива по 2-3 часа, независимо кога е успял да заспи; а пък и вечер мнооого късно се укротява - след 23.30) - към 22.30 кой каквото прави-правил, гасим всичко, прибираме се в спалнята и приспивам. Ако не иска - четем книжка, гледа си детско на киндела, или се протяга като котарак и се търкаля по леглото. За да няма излишхни дразнители. Засега не е много напредничъв метода ми, но съм упорита.
Не ми дава да му мия зъбите - догажда му се, бута ми ръката с четчицата, няколко четки смених.
Изобщо не е любопитен към храната - ако не му "нацапам" устничките с нова за него храна да куси и да усети какво е , за да си прецени става или не, не иска да опитва. Ноооо пюретата определено са вече в историята. Храни се с нас, като силните и люти подправки ги избягвам. Ако блюдото позволява, после ние с ММ си доувкосяваме. Много му се услажда като се опитва да се храни сам. Ама през това време слагам и аз в устата, щото още не е усвоил добре нещата.
За позволяването - писали сме си и преди. За мен водещото е любопитството, детето е цялото любопитство, а играта е в основата на развитието му. Моля, не искам да обидя никой, това си е мое виждане. За това позволявам всичко, а ценните и животозстрашаващи обекти са скатани. Имаме предпазители по шкафовете, не са ми причинили вреди, но вършеха работа когато беше по-мъничък. Вече отваря и тях.
На някои места сме демонтирали държачите на вратичките, но само там, където все пак да можем поне ние с ММ да отваряме
мммм, то не че беше малко, това дет го изписах, де, ама по другите теми съвсем изфирясах, ама тъй като не пиша...
Принцес, не остана.... как се чувстваш?
Фрауст, дръж фронта, кефиш отвсякъде
Сахасрара, и моите родители са строги, консервативни. Не са на мнение, че всичко е позволено, и ми казват, когато считат, че съм на път да "оставя малкото да ни се качи на главите". Но са ни от голяма помощ, много разчитаме на тях, винаги обичам когато сме с тях, но основно аз си гледам дятито. Не знам как ще е ако тръгне №2 един ден...притеснено ми е и на мен както и Гери беше писала за вдигането, носенето и т.н , но пък детето си е дете, то не разбира съвсем защо мама трябва да се "пази", защо я боли нещо си или й е лошо, пък и да не се чувства изолирано...
Феичка, как е в училище? Много се радвам на бързата адаптация на Вили с майка ти. Страхотно е , че имаш "под ръка" такава неоценима помощ, и детето ти е в добри ръце. Още повече, че научава и нови неща с нея