Бригадирски истории

Дядо ми е участвал в строителството на Димитровград, бил е ръководител на младежи, току що завършили средното си образование. Препълнени с ентусиазъм и хормони, съответно почти нулеви трудови навици Били са много интересни времена. Дядо ми е кум, впоследствие кръстник и ментор на поне десетина семейства, създадени там, и пръснати после из цяла България. Беше много трогателно, защото му пишеха писма и картички, поздравяваха го за празници, а на погребението му имаше стотина човека точно по линия на бригадирското движение. Много здрави връзки, прекрасни познанства с всякакви интересни хора.

За моите бригади, за пътуванията ни с класа в чужбина и за военното не мога да говоря. Омерта  Но пък някои от историите ни се разказват като градски легенди и ми е много смешно като ми разкаже някой нещо, на което съм била пряк свидетел 

Не, за съжаление не съм бил и не е имало по време (вече) бригади, за което - съжалявам. Смятам, че всичките минуси, за които се говори, са много по-малко от ползитеи плюсовете. Разбира се, съвременниците ми ще ме заколят при тези думи, тъй като - къде е кефа да редиш пасианс на таблета или да садиш домати във фермата във Фейсбук, къде е ужаса да го правиш наистина, нали?!

Майка ми е избягала от къщи, за да отиде на бригада, защото родителите ѝ не са я пускали. Явно е било доброволно тогава. Едва са я приели, защото е била още малка.
А моето поколение се чудеше как да се освободи от бригада.
Всъщност, радвахме се само на есенните бригади. Обикновено почваха около началото на октомври, точно когато в училище започваше да се учи здраво, а учителите - да изпитват. С тръпнещи сърца очаквахме заповедта на директора и я посрещахме с бурно "ура".
Но с края на топлото и слънчево време някак си изстиваше и ентусиазмът ни, а първите есенни мъгли, дъждове и студове го попарваха необратимо. Що студ сме брали на полето...
Летните бригади бяха гадни отвсякъде. Хората на море, а ние - я на полето, я в консервните комбинати.
Мъка! 

По мое време бригади не е имало, но с удоволствие ще чета вашите спомени.

Там забременях...много секс се правише на тез бригади. Още си спомням как лежахме сред картофи и обелки.

 Била съм. Комсолмолските шефове ги слагаха команден персонал, по цял ден или люскаха карти, или мереха полето  и бройкаха хубавичките ученички. Вечер същите им ходеха в стаите, и на другия ден ги освобождаваха от работа. Един клетник се съсипа да си изпълнява и преизпълнява нормата, , искаше накрая със спечелените пари да си купи барабани, тоя обра сигурно пет тона грозде кофа по кофа, докато по разумните лежахме между редовете и се закачахме. Накрая всички "единодушно решихме" да дарим спечелената сума пари на Комсомола на нарочно събрание, а него го наградиха за преизпълнение на нормата с грамота "Ударник".
  На тая бригада за пръв път в живота си съм гледала порнографско списание, имаше един невероятен извратеняк, мамино партийно синче, после се преобразува в мутра, събираше ни в командирската стая "дежурните" и ни го показваше. Същия този нарочно ме сложи дежурна една нощ с един свой приятел,  егати насилника, едвам се оттървах.
  Бяхме в едни бараки, сигурно по 50 легла вътре, момчетата и момичетата отделно, командирите в малки къщички. Тоалетни и бани мизерия... Хранеха ни предимно с копърка - една такава консерва, дето като я отвориш и отвътре няма риба, викаха им "хиляди очички".

 
  

Като ученичка съм ходила - пълна отврат беше за мен, аз и до ден днешен ненавиждам селскостопанската работа. Не сме били с преспиване, взимаха ни сутрин с рейсове и ни връщаха следобяд. Брали сме домати, грозде, картофи - всичко това трета и четвърта ръка след като са минали вече нормалните берачи. Блъскаш се на слънце като гламав цял ден за няма нищо.
Бррр, да не се налага вече!

Била съм на мноого бригади - и като ученичка, и като студентка. Едни от най-хубавите ми спомени от тези години са от бригадите. Абе сигурно сме правили обичайните за  възрастта глупости, на бригадите имаше свобода, която липсваше докато бяхме на училище.
Какво ли не съм работила: брала съм ябълки, грозде, царевица, рози, низала съм тютюн, и в консервни комбинати съм била. Не помня да ни е тежала особено работата. Страхотен купон беше. Повечето бригади бяха за по месец с преспиване в някое село - на лагер или по къщите на хората. Имаше много битови неудобства, но не ни правеха впечатление.
Спомням си:
- как заключихме учителките си в една от бараките, в които спяхме.
- На бригадата за рози ставахме сутрин в 04.00 ч., розите се берат докато има роса. Водеха ни да се къпем в едни супер красиви общи бани  с минерална вода.
- Командирът ни на първата студентска бригада беше с една година по-голям от нас, забавляваше се като си пускаше самолетчета на плаца. Това беше бригадата с най-високия процент стопаджии на километър. Селото се намираше на 12 километра от морето, през почивните  дни се отправяхме към плажа, но понякога стопът не вървеше и се прибирахме пеша  .....
- Била съм на бригада в обезлюдени турски райони при масовото изселване 1989 г. Хората ни канеха в къщите си, за да си избираме книги, които не могат да вземат със себе си. Всички бяха много мили, и много тъжни.
.... на работа съм и не мога да се отдам на спомени, но съм запазила само добрите.

Не знам днешното поколение дали изобщо би разбрало за какво иде реч  - своеобразен тийм-билдинг, с много работа, забавления, и тук-таме някой комсомолски лозунг.

Последно на бригада бях в осми клас.То сега ме е срам като си спомня,но ще ви разкажа.Та хванах аз един гущер и подгоних една съученика,която се страхуваше много.Тя пищи,аз след нея...и взе че припадна.После едва не ме изключиха от училище,но ми се размина с намалено поведение.То голямо геройство от моя страна,но лапешка работа  

Ходихме обикновено да берем грозде.Караха ни с камиони сутрин и вечер ни прибираха.Купон и забавление си беше отвсякъде.Няколко скатавки ни бяха хванали,че спим между редовете .Наложиха ни специална норма и ни брояха кофите.Хубу ама пребарахме вече пълно ремарке без надзор 10-тина реда по-надолу.Пълнихме кофите от едното ремарке и носехме послушно на другото.Похвалиха ни накрая за преизпълнение на нормата 

Аз съм ходила на бригада за бадеми като ученичка  беше ужасно. Седяхме на кофичките и белехме бадеми, много досадно занимание. Най-хубавият момент беше когато всеки си вадеше обяда и се започваше една размяна на храни 
После като по-големи ученици, един септември, не бяхме на училище, а ходихме да берем грозде. Беше най-прекрасният момент, пазя страхотни спомени.
Гроздето беше много вкусно,  бяха ни сложили отговорници от по-големите класове и така започна една история  която продължи цялата учебна година, жалко, че нямам снимки, любопитно ми е да се видя на тази бригада как точно съм изглеждала, била съм в 8, 9 клас май.
След нея се чувствах много голяма.

Аз съм доста древна и избягвам да пиша,но тази тема ме провокира.
Била съм и на ученически, и на студентски бригади,както и на военно обучение.
От първата ученическа бригада имам много интересен спомен.Бяха ни изпратили да копаем тераси,
за да се засаждат борчета.Ние с моята приятелка имахме карта за лагер школа в Несебър,която започваше седмица,след началото на бригадата. Казаха,че не могат да ни освободят.Приятелката ми реши да направи нещо по въпроса и нарочно си удари крака с кирката,с която копаеше.След няколко часа,на вечерната проверка,ни съобщиха,че можем да тръгваме за лагера.Беше много хубаво,но тя през цялото време ходеше с превързан крак. Сега е добър лекар и с ужас си спомня за този случай.

А теб са освободили с нея, защото....?

Може би не обясних добре...Освобождаването ни нямаше нищо общо с нараняването на крака.