Hапускане на дома

  • 37 166
  • 591
  •   1
Отговори
# 135
  • Мнения: 3 371
Ами на 20 години няма как да живееш в собствено, т.е. купено с твои средства жилище. Няма значение на кого е жилището ако сам плащаш сметките по него и си финансово независим.
Факт е, че в България доста "дърти магарета" удобно си живуркат при мама и татко. Не, че не могат да се оправят и сами, ама защо да се напъват и да се набутват като тати носи, мама меси. И за това поведение допринасят именно родителите, които превръщат децата си в безгръбначни, а после се оплакват, че гледат и издържат одъртелите си деца.

Щом няма значение  Wink, значи моят син е съвършено самостоятелен  Laughing. Можеше да избира дали да отиде в наследствен от другите му баба и дядо апартамент или да остане в моя, който е близо до моята майка/която, когато ме няма в случай на нужда да помага/.

# 136
  • Мнения: 649
............ на 18-19 ги изритвам да си живеят животите, с риск да ме намразят.............


Та, колко от вас или децата ви, на 18 или 19 релевантно се отделиха веднага, купиха си жили
ща/не наследиха и не мама и тате да плащат за наето Wink/, и не разчитат на помощ за следване, буркани или там, каквото и да е друго. Просто излизат с дрехите си и заживяват абсотлютно самостоятелно на 19 . Sunglasses


На 18 с един куфар дрехи и пари за билет (до чужбина). Е, жилище не съм си купила тогава, но никой не ми е давал пари за наем. Нито да си платя следването, нито буркани, нито перални, нито стартов "капитал". Не е е било лесно и далеч не е било идеално, но е част от съзряването на индивида - да помисли как да се издържа, какво може да си позволи, каква работа, кога и по колко и в краен случай на какви safety nets може да разчита (ако въобще има такива, защото много хора нямат и пак оцеляват).

За мен е показателно изказването на deskatta, че си хапвала навън, освен ако вкъщи нямало нещо любимо.  Joy Голяма самостоятелност, голяма независимост... Независим си да решиш дали да спестиш от едно хапване навън или да избереш на мама манджичката. Мила картинка Simple Smile
  

# 137
  • Мнения: 30 802
Пак се сетих за съквартирантката ми в университета- уж самостоятелна, обаче майка й почна да идва да й носи кутии с домашна храна, а като наближиха изпитите, се пренесе в общежитието, спеше на пода в спален чувал. За да натиска отрочето да учи, щото не е свикнало да сяда да чете само...

Идеята да поживееш сам е да се научиш сам да си готвиш "любими" неща и да откриеш, че имаш и нови любими неща, които се отдалечават от мамините манджи. Ей така, да си развиеш вкуса. Има и по-вкусни и интересни неща от мамината мусака.

# 138
  • Мнения: 3 371

На 18 с един куфар дрехи и пари за билет (до чужбина).

Браво  Hug и поздравления за успеха. Не знам дали обаче е редно да изискваме от всички подобни неща - все пак хората се 'радват' и на някаква индивиадуалнст и не всеки може да се справи толкова бързо и успешно.

пс. моята майка все още ми гледа малкото дете когато потрябва и дори ми разхожда кучетата и го прави далеч по-добре от мен. всъщност , от мен нищо не зависи, така че съм супер независима  Laughing.

# 139
  • Мнения: 13 350
На мен ми е интересно като каже някой - "от 18-19 годишна/ен живея сам/а в собствено жилище".
Тоест, купено ти от мама и тате? На момчето/момичето?
На 18 - под наем. Учех и работех.
Първо 2-3 месеца се мотаех с една раница дрехи по приятели, после майката на едната ме изгони и си наех стая (с хазайка), след няколко години доходите ми вече бяха достатъчни за самостоятелно жилище под наем. После си купих гарсониера (струваше 10 хил. долара тогава) и старо бмв Grinning И т.н.

Абе пътища има много. Не е речено, че само един е верният.

# 140
  • Мнения: 4 496
 изгубен-щъркел, никъде не съм писала, че съм била независима и самостоятелна. Няма как в една къща с трима души в нея, всички да са независими. Всеки един се съобразява с останалите.

Написах, че това, че съм живяла до 27 години в къщи не ми се е отразило после на същите тези независимост и самостоятелност. Изнесох се от нас, когато заживяхме с ММ, след година и половина си направихме сами сватбата, след сватбата и ремонт на апартамента, в който ремонт вложихме пари като за един нов такъв. Всичко това с лични средства, не съм чакала мама, тати, свекър и свекърва да ми дават.

Не съм била готованка у дома, това да. Не съм чакала мама да ми изпере гащите, не съм чакала мама да ми сервира закуската в леглото и т.н. Пералня знам от доста отдавна как се пуска, не съм я гледала като голям бял камък, като заживяхме с ММ. Готвела съм си това, което ми се яде. Ако майка е сготвила нещо, което обичам сега какво, да не ям нейното, ми аз да направя същото. Губи ми се логиката. Или пък аз като сготвя да си го отделя само за мен си  Thinking

Обаче по-вкусна торта от мамината все още не съм яла. Всичко друго мога да го направя, но това с тортите още ми куца, ама тя си е специалист в тази област.

# 141
  • Варна
  • Мнения: 1 383
Ако семейството си е отгледало глезанко/а, то то ще си остане такова и след като се отдели от дома и обратно (наскоро видях такъв пример) ако семейството третира детето като чирак, то ще се държи така и в самостоятелна единица като е много вероятно да остане чирак и в новосформираното семейство.
Това са две крайности, разбира се и истината е по-средата и според конкретни обстоятелства все пак.

# 142
  • Мнения: X
Оф, аз стигнах до тук и     Shocked    този пост ме шокира.
Голямото ми момче е на 22, кара 23-та година. Никакъв шанс няма да му разреша да напусне дома ни. Работи от 19 годишен, изключително натоварен интелектуален труд по 10 часа дневно, абсурд е да мисли вечер сам за храна, почистване на дома, пране и гладене. Затова съм мама Heart Eyes, обичам си децата и ще си ги дундуркам докато мога. Малко го карам като италианските майки и синовете ми знаят, че мама е винаги с тях и до тях. Може би ако имах дъщеря , щеше да е друго.

Не ме интересуват бъдещите снахи. Рано му е, едва към 30 един мъж може да мисли за годеничеста.............
Как до 30 години да живее при мама и тати?Така се отглеждат само мамините синчета, които така са се увъртяли в полата на мама, че няма шанс никакъв някога да се "отвъртят" и да се пуснат.
Имам ги двама, 26-годишния се изнесе на 19.Малкия сега е на 19, ще учи в два университета паралелно и така, като гледам, поне още 2-3 години ще е с нас.После, силно се надявам да последва брат си.
За момичетата мнението ми е същото.МОже би не точно на 20, но започне ли един човек работа, ми е малко странно да продължава да живее при мама като бебе и да се смята за независим.

# 143
  • София
  • Мнения: 16 510
deskatta, надявам се, се усещаш, че в момента си минала в оправдателен режим?

Golden apple, аз съм от тези, които на 19 (след приемане в университет) изцяло са се отделили - само на стипендия и наследствена пенсия от майка ми (тя почина, когато бях на 15). Не съм умряла, въпреки че съм карала на хляб, халва и майонеза с дни. След това всичко съм постигала сама -  Laughing Laughing Laughing Laughing вероятно затова съм толкова жестока към децата, и моите,и чуждите - защото знам , че няма невъзможни неща, стига да имаш воля, хъс и да ти се учи и работи.


А самостоятелният живот е толкова хубав, как може да си го спестяват?

И като се позамислих малко повече: в това, да разрешиш на детето си да живее самостоятелно има голяма доза уважение към личността на твоето дете. Ти вече го възприемаш като равен, като личност със собствено достойнство, със собствен живот.

# 144
  • Мнения: 3 371
Оф, аз стигнах до тук и     Shocked    този пост ме шокира.

Недей чак толкова се шокира  Wink

Моят син практически живее в мое жилище, 80% от годината съвсем сам. Когато съм в Бг се грижа с удоволствие за него  Heart Eyes. когато има нужда, звъни на бабите си. Работи и се издържа сам.

Твоя син на 19 сам ли се издържаше  Flutter, съвсем сам и никога не е получил нито цент от вас  Laughing. Нито за обучение, нито за храна, нито за жилище, нищичко  Twisted Evil

# 145
  • Мнения: 13 350
Ако семейството си е отгледало глезанко/а, то то ще си остане такова и след като се отдели от дома и обратно (наскоро видях такъв пример)
Абсолютно невярно. Гледана съм като писано яйце, до 9 г. спях в леглото на майка си и баща си, никога не са ме натискали за домашни задължения. И въпреки на 18 бях напълно самостоятелна. По-горе съм написала някои подробности, за евентуално възникнали въпроси "ма как тъй, не ти ли пращаха пари и буркани". Ми тъй. Като избереш свободата, налага се да минеш съкратен курс по пране, готвене и другите там.

А иначе - по някой и друг буркан домашно сладко от малини, отгледани в градината, вземаме и сега. Нищо, че имаме кариери, самостоятелно отгледани деца и два апартамента Grinning Но смятам, че се прави разликата.

# 146
  • Мнения: 30 802
Интересното е, че в България имаше периоди и години, в които можеше да е лесно да се отделиш и такива, в които е почти невъзможно.

Щото ще се съгласите, едно е да си уцелил момента с апартамент за 8 хил. долара, друго е да трябва да вкараш 50-100 хил. евро, ако искаш жилище.

# 147
  • Мнения: 13 350
Естествено, че е така, Мамасита. Но времената сe менят постоянно. 3-4 години преди 10-те хиляди пък имаше хиперинфлация, която потопи на хората спестявания в много по-големи размери.

Когато е лесно, е нормално да се отделят повече деца.
И все пак - баща ми е дошъл на 14 г. да учи в София, в крайна бедност, на 200 км от семейството си. Та нашето са леко глезотии Grinning

# 148
  • София
  • Мнения: 19 530
Абе тя Златната ябълка хвърли една бомба, пък то се оказа хартиена бомбичка  Laughing Така, както беше написан първоначалния пост, се разбираше, че момчето си живее у вас. Сега става ясно, че си е съвсем самостоятелно, единствено му е спестен наема.

# 149
  • България-Швейцария
  • Мнения: 2 535
Не мисля, че е извисяващо или особено полезно да се изнесеш от фамилния дом максимално рано като самоцел. Лично аз съм благодарна на родителите ми, че ме подкрепиха и ми дадоха време да уча спокойно и да инвестирам в себе си, че ми позволиха чрез подкрепата си да работя няколко години ниско платена, но полезна от кариерна гледна точка работа. Не съм привърженик на теорията, че което не те убива те прави по силен, за мен има и напълно излишен житейски опит.
+1000
Въпреки, че го добих и излишния житейски опит, но това поради съвсем други обстоятелства.

Мамасита, илюзия е това с евтиното, съотнесено към тогавашната покупателна способност.
Говоря като човек, който точно от 20 г. (вече по неволя) се занимава със строителство.

Общи условия

Активация на акаунт