Вече имаме тема за сърдитите мъже,сега нека направим и за сърдитите жени.Та въпроса е:Какво правите когато мъжете ви ядосат?
- Публикувана: 9 септ. 2016, 08:30 ч.
- Последно мнение: 11 септ. 2016, 19:10 ч.
Какво правите ,когато сте ядосани на мъжете си
Казвам му (не му крещя), защо ме е ядосал - в прав текст и без заобикалки, за да се сеща сам. Той ме научи да си казвам всичко така. Помага, защото често не съм разбрала мотивите му, за някакво действие, т.е. съм ядосана напълно неоснователно и само бих се отровила да се цупя. А ако крещя, предполагам, че и той ще го удари на същото, в интерес на истината не сме се карали на висок тон досега - цупене, обясняване има, но крещене - не. Ако се окаже, че съм ядосана основателно, просто се извинява. Имали сме и по-дълги спорове, разбира се, всеки си държи на своето, обаче понеже имаме "спогодба" никога да не си лягаме скарани, затова като стане много късно, единият се предава 
Предполагам темата е за злободневните ядове от типа "ти защо направи така" и "защо си остави чорапите там, като 200 пъти съм ти казвала, че има кош за пране".
Предполагам темата е за злободневните ядове от типа "ти защо направи така" и "защо си остави чорапите там, като 200 пъти съм ти казвала, че има кош за пране".
Идеята на темата е,че ми се иска да си направя сверка на моето отношение към половинката, когато ме ядоса основателно и ми се иска да му откъсна главата.Със сигурност и при вас има такива моменти и затова питам как реагирате.Някой го наказват с мълчание.Други поставят ултиматуми.Аз лично като ме ядоса му се навиквам едно хубаво и в зависимост от случая отивам да спя в другата стая, докато не ми се извини.
Поемам дълбоко въздух със затворени очи, след което ги отварям и вадя "калашника".Изобщо не му давам възможност да гъкне, защото мен много рядко някой е в състояние истински да ме вбеси.След "откоса" го оставям да си размишлява.Ако се извини, приемам извинението, но не забравям.Това да си трая обидено с надеждата, че ще забележи, не е моят стил.Така съм с всички мои близки.
Е то ясно, че като те е ядосал много, ти иде да му откъснеш главата, но поемам въздух и си го казвам (с тон, но ми е важно да не си изпусна емоциите и да се започне разпрата, където нито ще стигнем до същността, нито до някакви изводи, а просто до замеряне с обвинения и излишни крясъци). Намерили сме баланса и се разбираме много добре така, всичко минава и заминава на момента, не се наслагва.
Така или иначе - първо гледам аз да се успокоя.
Принципно съм много емпатична - често, ако съм уморена и изнервена, и той ми влезе ядосан и изнервен също - от "нищо" става жестоко избухване.
Та първо си давам време на себе си да се изясня - дали аз съм афектирана от нещо по принцип, дали той (и аз поемам неговите емоции) и дали наистина имам повод/причина/основание да избухна така.
Ако е последното - пак си изяснявам защо съм подскочила така.
И след това загащвам ММ някъде на тясно и подробно му разяснявам защо и как се чувствам.
Принципно съм много емпатична - често, ако съм уморена и изнервена, и той ми влезе ядосан и изнервен също - от "нищо" става жестоко избухване.
Та първо си давам време на себе си да се изясня - дали аз съм афектирана от нещо по принцип, дали той (и аз поемам неговите емоции) и дали наистина имам повод/причина/основание да избухна така.
Ако е последното - пак си изяснявам защо съм подскочила така.
И след това загащвам ММ някъде на тясно и подробно му разяснявам защо и как се чувствам.
Това е отлична стратегия Екс и аз веднъж я пробвах.След като си беше казал рецитацията мм, аз размишлявах 2 дни кое как.Сгащих го да му разяснявам, а той вече забравил. 
За това, действам вече на момента.Поне да не се прави на ударен после и да ми дава странни обяснения от които ме напушва смях.
Не знам как е авторката, но ние и двамата сме много емоционални.
Вероятно е добре да напише те какви типажи са с мъжът й.
За това, действам вече на момента.Поне да не се прави на ударен после и да ми дава странни обяснения от които ме напушва смях.Не знам как е авторката, но ние и двамата сме много емоционални.
Вероятно е добре да напише те какви типажи са с мъжът й.
По принцип съм много спокоен човек.Моя Мил е по избухлив и по не му мисли като става нещо.По скоро действа малко първосигнално.Аз повече обмислям и анализирам нещата.Той се шегува ,че аз съм мозъка а той действието.Достатъчно уравновесена съм, но като ми падне пердето (макар и много рядко) хвърлям огън и жупел навсякъде.
Вече имаме тема за сърдитите мъже,сега нека направим и за сърдитите жени.Та въпроса е:Какво правите когато мъжете ви ядосат?
2.Той много добре знае с какво ме е ядосал, така че не е нужно да
откъде му е дошло.3.Като ми размине малко, го почвам.Не крещя, но държа да си изясним "позициите".
Опитвам се да не остават неизказани и неизяснени неща, защото впоследствие имат способността да избухват.И водят до по-големи скандали.
Т.е., има ли проблем/ситуация, която изисква намеса и решение, не я "замитаме под килима" с надеждата сама да се реши.Особено гадно е, когато "под килима" се събере купчина ...
При нас , всеки път е почти 3та световна . И двамата сме избухливи (аз малко по-сдържана и си преценявам приказките ) ,но той направо изстрелва хиляда приказки в секундата , за които после естествено съжалява.Това което ме дразни най-много ,е че на него му минава страшно бързо (буквално за 10тина мин.) и се държи все едно не се е случило нищо , забравил е какво е казал (даже в повечето случаи отрича да е казал нещо) , а аз съм страшно злопаметна и обидчива 
. Искам да го науча да не избухва и да крещи , даже в повечето пъти се опитвам да го сецна още в началото , кога успея - кога не.
Аз съм много аналитична , но много често пропускам своите грешки и го обвинявам в повече.Постоянно е в някакъв обяснителен режим и усещам ,че на моменти умишлено се прави на ударен след някой скандал , за да не се обсъжда
, а мен това ме влудява както може да се сетите.
Дразни ме и факта , че аз ако не зачеркна някоя тема ,която е останала не изяснена - той не го прави.
Та аз съм цуплива ,а той не.Никога не ми се е сърдил за нищо.Полагам доста усилия за да не го правя!
Кажете ми как става ? 
. Искам да го науча да не избухва и да крещи , даже в повечето пъти се опитвам да го сецна още в началото , кога успея - кога не.Аз съм много аналитична , но много често пропускам своите грешки и го обвинявам в повече.Постоянно е в някакъв обяснителен режим и усещам ,че на моменти умишлено се прави на ударен след някой скандал , за да не се обсъжда
, а мен това ме влудява както може да се сетите. Дразни ме и факта , че аз ако не зачеркна някоя тема ,която е останала не изяснена - той не го прави.
Та аз съм цуплива ,а той не.Никога не ми се е сърдил за нищо.Полагам доста усилия за да не го правя!
Кажете ми как става ?