Моят случай е с колежка, с която сме доста близки. От две-три години излизаме заедно на обяд. Общо взето тя е от хората, които нямат нужда да общуват с никого. Първо е от семейния тип дето си гледа семейството и другите хора не са и много важни, отделно е човек, който постоянно всеки за нещо я дърпа. Напоследък е доста изнервена покрай нейни си неща. Това е едно на ръка. Обаче ми правят неприятно впечатление някои неща примерно звъня на телефова и тя не връща обаждане. Мисля, че я дразня. Принципно от нейните коментари не я дразня само аз. Обаче имам усещането, че вече иска да ме поразкара от животя си. Не се чувствам хич желана направо като натрапник. Хем се държи добре с мен и споделя, хем я чувстмам неискрена и дистанцирана. Отделно се притесвявям, че ще почнят да ни коментирят, че сме си развалили отношенията, а вече имам дистанцирани отношения с друг колега и ще излезе, че проблемът е в мен. То може и в мен да е. Мога дя приема, че може да сме се разминяли, че вече не иска да сме близки, ще ми е достя тъжно призвавам. Обаче доста се притеснявам, че ще давам обяснения на този и онзи и въабще кяк ще изглеждам отстрани.
- Публикувана: 29 авг. 2026, 10:27 ч.
- Последно мнение: 29 авг. 2026, 12:48 ч.
Дистанцирани отношения с приятел
Здравейте,
не мисля, че трябва да го приемате лично. Независимо дали я дразните Вие, или жената си има други проблеми, щом не вдига телефон, значи предпочита да не говори в момента. Дайте и пространство и свобода. Причините тя да не вдига и да е отчуждена могат да бъдат 1001. Колкото и добри приятелки да сте, Вие написахте, че тя е от хората, които нямат нужда да общуват. Вероятно тя изживява проблемите си сама и не е свикнала да ги споделя с другите.
Аз също имам такива дългогодишни приятелства. Има периоди в които някоя от приятелките ми не ми вдига или отлага излизания. За мен това означава, че в момента тя има други по-важни приоритети - ново гадже, проблеми с детето или нещо друго важно за нея. Когато тя се справи с бурята около себе си и е в настроение - ще ми се обади и ще се видим.
Разбира се, имам и няколко приятелства които са отпаднали с времето и са започнали точно така - не вдигане на телефон, забавено отговаряне на съобщения...... Но и в това не виждам нищо лошо - понякога пътищата на хората се разделят житейски. Дори и с тези хора съм запазила добри отношения, и когато се видим някъде случайно - отношенията са топли и приятелски.
Не приемайте лично дистанцията на приятелката си. Дайте и свобода.
И от коментарите на другите не трябва да Ви пука. Успяла сте да завържете добро приятелство повече от веднъж - това говори колко добре комуникирате и как другите могат да разчитат на Вас. Това е чудесно! А разделите..... никой не е казал, че са по Ваша вина.
не мисля, че трябва да го приемате лично. Независимо дали я дразните Вие, или жената си има други проблеми, щом не вдига телефон, значи предпочита да не говори в момента. Дайте и пространство и свобода. Причините тя да не вдига и да е отчуждена могат да бъдат 1001. Колкото и добри приятелки да сте, Вие написахте, че тя е от хората, които нямат нужда да общуват. Вероятно тя изживява проблемите си сама и не е свикнала да ги споделя с другите.
Аз също имам такива дългогодишни приятелства. Има периоди в които някоя от приятелките ми не ми вдига или отлага излизания. За мен това означава, че в момента тя има други по-важни приоритети - ново гадже, проблеми с детето или нещо друго важно за нея. Когато тя се справи с бурята около себе си и е в настроение - ще ми се обади и ще се видим.
Разбира се, имам и няколко приятелства които са отпаднали с времето и са започнали точно така - не вдигане на телефон, забавено отговаряне на съобщения...... Но и в това не виждам нищо лошо - понякога пътищата на хората се разделят житейски. Дори и с тези хора съм запазила добри отношения, и когато се видим някъде случайно - отношенията са топли и приятелски.
Не приемайте лично дистанцията на приятелката си. Дайте и свобода.
И от коментарите на другите не трябва да Ви пука. Успяла сте да завържете добро приятелство повече от веднъж - това говори колко добре комуникирате и как другите могат да разчитат на Вас. Това е чудесно! А разделите..... никой не е казал, че са по Ваша вина.
Скрит текст:
Обаче доста се притеснявам, че ще давам обяснения на този и онзи и въабще кяк ще изглеждам отстрани.Моят случай е с колежка, с която сме доста близки. От две-три години излизаме заедно на обяд. Общо взето тя е от хората, които нямат нужда да общуват с никого. Първо е от семейния тип дето си гледа семейството и другите хора не са и много важни, отделно е човек, който постоянно всеки за нещо я дърпа. Напоследък е доста изнервена покрай нейни си неща. Това е едно на ръка. Обаче ми правят неприятно впечатление някои неща примерно звъня на телефова и тя не връща обаждане. Мисля, че я дразня. Принципно от нейните коментари не я дразня само аз. Обаче имам усещането, че вече иска да ме поразкара от животя си. Не се чувствам хич желана направо като натрапник. Хем се държи добре с мен и споделя, хем я чувстмам неискрена и дистанцирана. Отделно се притесвявям, че ще почнят да ни коментирят, че сме си развалили отношенията, а вече имам дистанцирани отношения с друг колега и ще излезе, че проблемът е в мен. То може и в мен да е. Мога дя приема, че може да сме се разминяли, че вече не иска да сме близки, ще ми е достя тъжно призвавам.
Това са отношения между вас двете и ако ще даваш обяснения, то ги дължиш само на нея.
Обаче доста се притеснявам, че ще давам обяснения на този и онзи и въабще кяк ще изглеждам отстрани.
Тоест не те притеснява как се чувстваш или как приятелката ти се чувства, а какво щели да кажат хората? Ами...
И още нещо ми направи впечатление – жената е семейна, има някакви проблеми, а ти ѝ звъниш в извънработно време. Защо? По цял ден сте заедно, обядвате заедно, остави я на мира да си види спокойно семейството и децата.
Замисли се дали не си твърде прилепчива и в това да се крие проблемът.
Съветът ми е да седнете двете някой ден и да си поговорите откровено. Кажи ѝ какви са ти наблюденията, как се чувстваш, попитай я откровено, без сърдене и цупене, къде се крие проблемът.
ПП Ахам, май напипах... От сърдещите и цупещите си.
Знам че ми е много мъчно от ситуацията. Давам си също така сметка, че тя не държи на мен, както аз на нея.
Жената държи на семейството си. То е на първо място, приятелите – след това. Приеми го и се съобразявай с нейните ангажименти. Ако си ѝ приятелка, де.
Обаче доста се притеснявам, че ще давам обяснения на този и онзи и въабще кяк ще изглеждам отстрани.
Тоест не те притеснява как се чувстваш или как приятелката ти се чувства, а какво щели да кажат хората? Ами...
И още нещо ми направи впечатление – жената е семейна, има някакви проблеми, а ти ѝ звъниш в извънработно време. Защо? По цял ден сте заедно, обядвате заедно, остави я на мира да си види спокойно семейството и децата.
Замисли се дали не си твърде прилепчива и в това да се крие проблемът.
Съветът ми е да седнете двете някой ден и да си поговорите откровено. Кажи ѝ какви са ти наблюденията, как се чувстваш, попитай я откровено, без сърдене и цупене, къде се крие проблемът.
Скрит текст:
Обаче доста се притеснявам, че ще давам обяснения на този и онзи и въабще кяк ще изглеждам отстрани.
И още нещо ми направи впечатление – жената е семейна, има някакви проблеми, а ти ѝ звъниш в извънработно време. Защо? По цял ден сте заедно, обядвате заедно, остави я на мира да си види спокойно семейството и децата.
Замисли се дали не си твърде прилепчива и в това да се крие проблемът.
Скрит текст:
Съветът ми е да седнете двете някой ден и да си поговорите откровено. Кажи ѝ какви са ти наблюденията, как се чувстваш, попитай я откровено, без сърдене и цупене, къде се крие проблемът.
Мисля, че доста бъркаш колегиалното отношение с приятелството. (Граница, която в България много се прекрачва). Аз съм като колежката ти и имам колежка като теб. Ще се опитам да ти дам друга гледна точка.
Ние не сме приятелки. Ние сме колежки. Приятно ни е да общуваме заедно, споделяме си някои лични неща, но не сме приятелки. Не ми е приятно да ми пише извън работно време, не ми е приятно да ми изпраща някакви неща. Държа се възпитано и любезно с нея, слушам я като иска да сподели, споделям някои неща за да отговоря на нейното очакване за взаимност. Тя обаче бърка любезността и възпитанието ми с приятелство и започва да натиска още повече за неща в извънработно време. Не сме приятелки. Ние сме просто колежки, които се разбират добре. Какво правя - започвам да поставям граници. В работно време ако усетя, че приключва със служебната тема и прескача на лична казвам, че имам нещо важно да върша и започвам да работя. Ако се срещнем в коридор и веднага започне с личните неща казвам, че ме чакат и любезно гледам да приключа. Ако правим нещо в обедната почивка е съвсем друга работа. Там може да си водим лични разговори.
Така са нещата при мен.
Дали ще те разправят и разпитват не знам. Ти си познаваш средата. На мен ми е трудно да си представя, че някой ще си позволи да ме пита защо вече не сме така близки с нея или пък, че аз ще тръгна да отговорям на такъв въпрос.
Можеш човешки да я попиташ и да се изясните. Може да е откровена и да ти каже истината, а може да се “напаснеш” на темпото, което ти задава.
Хората имат различни характери и очаквания. Това не значи нито, че ти си лоша, нито че тя е такава. Значи, че по точно тази тема се разминавате.
Ще допиша - не я кани. Не я занимавай. Тя си има приятели и семейство и не иска очевидно да разширява този кръг.
Ние не сме приятелки. Ние сме колежки. Приятно ни е да общуваме заедно, споделяме си някои лични неща, но не сме приятелки. Не ми е приятно да ми пише извън работно време, не ми е приятно да ми изпраща някакви неща. Държа се възпитано и любезно с нея, слушам я като иска да сподели, споделям някои неща за да отговоря на нейното очакване за взаимност. Тя обаче бърка любезността и възпитанието ми с приятелство и започва да натиска още повече за неща в извънработно време. Не сме приятелки. Ние сме просто колежки, които се разбират добре. Какво правя - започвам да поставям граници. В работно време ако усетя, че приключва със служебната тема и прескача на лична казвам, че имам нещо важно да върша и започвам да работя. Ако се срещнем в коридор и веднага започне с личните неща казвам, че ме чакат и любезно гледам да приключа. Ако правим нещо в обедната почивка е съвсем друга работа. Там може да си водим лични разговори.
Така са нещата при мен.
Дали ще те разправят и разпитват не знам. Ти си познаваш средата. На мен ми е трудно да си представя, че някой ще си позволи да ме пита защо вече не сме така близки с нея или пък, че аз ще тръгна да отговорям на такъв въпрос.
Можеш човешки да я попиташ и да се изясните. Може да е откровена и да ти каже истината, а може да се “напаснеш” на темпото, което ти задава.
Хората имат различни характери и очаквания. Това не значи нито, че ти си лоша, нито че тя е такава. Значи, че по точно тази тема се разминавате.
Ще допиша - не я кани. Не я занимавай. Тя си има приятели и семейство и не иска очевидно да разширява този кръг.
Да, всъщност и аз стигам до извода, че не сме приятели. Общо взето направо съжалявам, че съм допуснала да се сближим толкова. В моята рябота сме си доста близки, на това за нас си е съвсем в реда на нещата. Повсеместно е. За мен изводът е повече да не се сближавам толкова. Някакъв зор имам да си правя всички приятели много ви благодаря за съобщенията.
много ви благодаря за съобщенията. 
Бъркаш понятията, Боряна. Колегите не са приятели. Добрите отношения с колеги не са приятелство. Това е като контактите в училище, университет - докато се виждате всеки ден сте си много близки, после се отдалечавате.
Ако утре си смениш работата, от 10 "приятели" я остане един, с когото ще поддържаш приятелска връзка, я не. Не става въпрос да се чуете чат-пат или да се видите на кафе като добри познати, това не е приятелство.
От всяка работа ми е останал по някой приятел, но са единични бройки, далеч не всички, с които съм била близка там.
Това първа работа ли ти е, че толкова сериозно приемаш нещата?
Ако утре си смениш работата, от 10 "приятели" я остане един, с когото ще поддържаш приятелска връзка, я не. Не става въпрос да се чуете чат-пат или да се видите на кафе като добри познати, това не е приятелство.
От всяка работа ми е останал по някой приятел, но са единични бройки, далеч не всички, с които съм била близка там.
Това първа работа ли ти е, че толкова сериозно приемаш нещата?
