Хипохондрия – моля за помощ

  • 94 124
  • 774
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 15 171
Дорис, защото това внушение се разви и се формира за 3 дни, на четвъртия бях в истерия Simple Smile Неоснователно е на този етап, но ще взема мерки да я проследя Simple Smile

# 46
  • Варна
  • Мнения: 1 366
Само че аз се обърках ,хипохондрията ме накара да намеря това от което се боях.....Така де ,аз си мисля че съм болна ,отивам на лекар и хоп вярно е.Сега обаче аз вече не мисля за болести, не се ровя  в нета за симптоматика на еди кво си .....Та може ли хипохондрика в близка среща със  страха си/реалността /да се излекува от тази си "лудост"?

И може ли хипохондрията да се породи от вътрешния глас на организма че нещо не е наред?Просто това състояние да един вид червена лампичка.....

# 47
  • София
  • Мнения: 5 454

И може ли хипохондрията да се породи от вътрешния глас на организма че нещо не е наред?Просто това състояние да един вид червена лампичка.....

Според мен може да се породи от силен стрес, свързан с диагноза на близък човек. Мисля, че се случва на хора, които се страхуват тогава, когато нещата са извън техен контрол. Може и да е резултат на дългогодишни болки /напр. тежък ПМС, мастопатия и др.болежки/, т.е. причините може да са различни. 

# 48
  • На земята, която е всъщност звезда.
  • Мнения: 2 542

И може ли хипохондрията да се породи от вътрешния глас на организма че нещо не е наред?Просто това състояние да един вид червена лампичка.....

Това не хипохондрия. Хипоходрия е когато изследванията показват, че си здрава и ти пак изпитваш страх, че си болна, само за това мислиш и то почва да пречи на социалния ти и личен живот.

Възможно е при теб да е имало някакви едва забележими сигнали, които да са събудили тревогата ти.

# 49
  • Мнения: 9 741

И може ли хипохондрията да се породи от вътрешния глас на организма че нещо не е наред?Просто това състояние да един вид червена лампичка.....

Това не хипохондрия. Хипоходрия е когато изследванията показват, че си здрава и ти пак изпитваш страх, че си болна, само за това мислиш и то почва да пречи на социалния ти и личен живот.

Възможно е при теб да е имало някакви едва забележими сигнали, които да са събудили тревогата ти.

 Peace Много точно казано.

skabiela, и аз си мисля, че при теб не е било хипохондрия. Освен за посоченото заболяване, имала ли си извънредно големи притеснения и за други заболявания, които не са се потвърдили?

Мъжът ми, когато го "остави" едно го "почва" друго. Буквално. И се случва наистина нещо да го преболи, но на кой жив човек не се случва. Проблемът е, че той за всяка болка си мисли, че е знак на болест и то не каква да е, а от нелечимите.  ooooh! Случвало се е да се чуди защо прокашля в някой ден /щото е супер необичайно да се разболееш от кашлица/.  Да се чуди защо му се спи повече / петък и събота бяхме на гости и си легнахме съответно в 02ч. и в 01ч. Някой да има идея защо му се спи?!?!/  #Cussing out
Сега последно венците му кървяли. Ама не като при всички хора, а при него било извънредно.  Rolling Eyes От вчера вече си имаме панорамна снимка на зъбите, /не че показва защо му кървят венците/ и кръвни изследвания. Важното е да се правят изследвания и да се ходи по доктори.

Аз нали гледам майка му - тя е същата, вечно има проблем. На стари години си махна сливиците, защото я преболяло гърлото веднъж-дваж.  Crazy Не я спира нито жега, нито студ да ходи да виси пред кабинетите.  #Cussing out

Ужас, ви казвам. Това е един огромен ужас, от който околните са много потърпевши. Не знам дали самите хипохондрици си дават сметка. Честно ви казвам, ако не сме от 20 години заедно и с 2 деца, аз не съм сигурна, че все още щях да съм с този човек. Предвид това, че от 3 години аз все едно си живея сама, защото той е вечно блуждаещ някъде из собствените си мисли и страхове, че е болен от рак. Не успя да се наслади нито на пътувания, нито на почивки през тия три години. Да не говорим, че аз имам чувството, че и двете деца и къщата са изцяло на моите ръце. Просто от него нула заинтересованост за това, което се случва в нашия живот. Просто неговия живот минава в страх от болести.


# 50
  • Варна
  • Мнения: 1 366
Да, преди 17г баща ми се разболя ...и почина ,от тогава търся неговите симптоми в мен.
Помня как изкарах една пневмония,бях решила че умирам ,направих си куп изследвания снимки ,лекарите ми казват "здрава си вече" , аз НЕ , не може да бъде.
 преди три години си счупих крака,направиха ми 3 операции,аз моля ви е се през цялото време чаках симптоми на тромбоемболия................че чак ходих да питам лекаря  Mr. Green

Обаче в тази скорошна моя "случка" докторите смятаха че ми няма нищо , но пустата му хипохондрия ме накара сама да отида да си направя биопсия......

Момичета ,дори съм пила антидепресанти заради вечното ми съмнение ,че съм болна

# 51
  • Мнения: 13 324
utro77, мисля че те разбирам. Слава богу моя мъж не е така, но самата аз съм такава и все още имам акъла да се видя отстрани. Колкото и да се правя на героиня и колкото и да се преструвам близките ми страдат от тази моя хипохондрия.

Знам, че ти е писнало от мъжа ти и си на един шут разстояние, но ако искаш да дадеш още един шанс то моя съвет е да събереш нерви, да стиснеш зъби и да поговорите. То това говорене хич няма да е малко, но просто го разпитай какво мисли, от какво смята, че е болен и не му обяснявай, че всичко е в главата му ...  Rolling Eyes Това е най-малкото обидно. Изслушай го, разпитай го сякаш вярваш на всяка негова дума, а и защо да не вярваш той най-вероятно така се чувства и там го боли. Подобен еднократен разговор няма да реши въпроса, но ако приемеш нещата сериозно и покажеш, че го разбираш малко ще миряса. После следва план за изследвания - решете при кои лекари и в каква последователност ще иде. Ако прецениш инвестирайте в скенер и профилактични прегледи. Не е нужно да го държиш за ръчичката и да ходиш с него. Просто го подкрепи да не седи и да се самоизмъчва с мисли, а да иде на изследвания. НО ...

Има обаче едно НО! И то е, че може всички изследвания да са ОК, но на тия години е напълно възможно това онова да не е ок. Едни например повишени триглецириди ще го хвърлят в паника, диети, спорт и профилактика за сърцето. Тогава съвсем ще се отцепи от семейството и едва ли ще го изтраеш.

Също така е добре да го подкрепиш да пие добавки - това дава усещането, че все пак нещо прави за себе си.

А бе ... много грозно, но ако искаш всичко да е наред у вас трябва да се престориш на загрижена за здравето му  Rolling Eyes Не е нужно нищо повече - да покажеш че ти пука.

Не ти е лесно, но пък всички сме разумни същества и знаем, че всеки си има поне по една лудост ...  Hug

# 52
  • Варна
  • Мнения: 1 366
Дорис,идея си нямаш колко си права!

П.С може ли да се преместиш в нас/никой не ме пoнася ...все още/ Joy

# 53
  • Мнения: 13 324
Дорис,идея си нямаш колко си права!

П.С може ли да се преместиш в нас/никой не ме пoнася ...все още/ Joy

Давай адрес и ида Simple Smile Ама готвя добре и всички правя дебелички около мен  Mr. Green Ако носиш на ядене твоя съм  Hug

# 54
  • някъде
  • Мнения: 5 051
utro77, .......
Не ти е лесно, но пък всички сме разумни същества и знаем, че всеки си има поне по една лудост ...  Hug
Бъди сигурна, че и на него не му е лесно.
И аз като ме заболи моята си болка и като започна да рева и изпадна в депресия мъжът ми казва че всичко ми е от главата, но не е само там. Когато ме прегърне и ми изслуша нареждането и оплакването не ми минава, но ми става една идея по-добре.
Повечето от нас не го правят от глезотия и чепотия, понякога и много неща спестяваме на половинките, а в главата ни е едно бойно поле- от една страна страхът, а от друга желанието сами да си помогнем.

# 55
  • Мнения: 33 292
Аз вече не се обяснявам в къщи, като ме хване кукуто, отивам си на лекар, правя изследване и на никой не казвам.... Joy По едно време и колегите ми се смееха....

# 56
  • Мнения: 507
Цитат
Бъди сигурна, че и на него не му е лесно.
И аз като ме заболи моята си болка и като започна да рева и изпадна в депресия мъжът ми казва че всичко ми е от главата, но не е само там. Когато ме прегърне и ми изслуша нареждането и оплакването не ми минава, но ми става една идея по-добре.
Повечето от нас не го правят от глезотия и чепотия, понякога и много неща спестяваме на половинките, а в главата ни е едно бойно поле- от една страна страхът, а от друга желанието сами да си помогнем.

Да, хипохондрията е недоказуема, непроверима.........може да бъде само предполагаема.

Някакво изследване което е извън норма не е задължително признак за болест.
И обратно изследвания в норма не са винаги признак за здраве, даже и при рак в началните фази е нормално изследвания в норма, при хроничните възпаления по най различни органи обикновено изследванията са по скоро в норма,  примерно при астма в лека или средно тежка форма може да няма отклонения в изследванията, при ставно дегенератвни проблеми със симптоматика може пак изследванията да са в норма........и др. От папагалско разчитане на изследвания изводи не могат да се правят, трябва да се комбинират със сериозен разговорен контакт лекар/пациент за разбиране на симптоматиката и историята и,  което се случва рядко по лекарските кабинети.

Недоказуемите "диагнози" като хипохондрия, фибромиалгия, синдром на раздразнените черва и други подобни редовно се поставят по лекарските кабинети, моя превод на тези "диагнози" е че лекаря незнае и не може да разбере какво му е на пациента........и така е най лесно да го разкара с идеята че проблемите му са на психична основа да се оправя сам.

Да има хора които постоянно си ?въобразяват? че са болни от нещо, .....ако тези страхове са свързани със значима симптоматика надали е въображение, ...ако симптоматиката е не особено значима и не пречи на ежедневните дейности може и да е въображение/хипохондрия.

# 57
  • Мнения: 9 741

Знам, че ти е писнало от мъжа ти и си на един шут разстояние, но ако искаш да дадеш още един шанс то моя съвет е да събереш нерви, да стиснеш зъби и да поговорите.

Тцъ! Тоя филм го играем вече три години, момичета!
Постоянно си говорим, изслушваме и т.н. За мен най-големият проблем е, че дори и след провеждането на изследвания той не престава. Все смята, че докторите не са доловили някоя подробност и изобщо не зачита мнението им. Аз от своя страна се опитвам да дам логично обяснение на оплакванията му. Защото неговото единствено обяснение е, че е болен от рак. В такъв случай той ми казва обидно, че все съм се правела на доктор. И така...

Не, аз съм се отказала вече. Нито разговори, нито съпричастност, нищо не помага тук. Бутаме си го някак положението. Айде след три години и повече той вече схвана колко дразни с безразличието си към семейството и вглъбеността само в своя проблем и се опитва да не е такъв. Което до някъде ме устройва. Но фактически продължава да се вкарва в различни фантасмагории за всяка болежка. А на 40 години при всеки започва да се обажда това-онова.

И пак да обърна внимание, че ако нещо отшуми, то незабавно друго се явява на хоризонта.  #Cussing out

Ето кратка ретроспекция за какви видове рак сме се изследвали :
 - рак на стомаха, съответно на дебелото черво /заради хемороиди и раздразнен стомах/ Тука минахме през колоноскопия, ако имате представа какво изследвани е. Преди това дузина доктори му казаха, че нищо му няма.
- рак на кожата /заради подозрителна бенка. Пътуване спешно до Сф и вземане на биопсия/
- рак на гръбначния стълб /щото имаме дискова херния/ ЯМР
- рак на простата, защото се случвало трудно да уринира /познайте колко пъти ходи по едни много "приятни" прегледи/
- рак на нещо си, защото имал слабост в ръцете и краката / а в същото време лекува зъб, който не може да пребори инфекцията и накрая му го извадиха. Ако не знаете, понякога от болен зъб може да има такива симптоми/
- последната ни диагноза е левкемия, тъй като му кървели венците. /ама защо да си помисли за пародонтоза примерно? Не, веднага отиваме на мисълта за рак/ Следователно панорамна снимка на зъби и пуснати кръвни изследвания.

Отделно от това всяко кихане и прокашляне се гледа под лупа защо се е случило. Даже и като му се спи извънредно пак е подозрително. Или пък ако му е лошо на стомаха, а той си има киселини от години.

И така.




# 58
  • някъде
  • Мнения: 5 051
 Confused Ужас
Накарай го да си самовнушава, че е добре...много трудно става и дори и да го правиш не е 100% от душа и сърце...винаги остава едно съмнение, но все пак е нещо. Нека чете книги за самовнушението и някакви подобни.
На психолог ходил ли е?

# 59
  • Мнения: 9 741
Психолога е единствения доктор, при който отказва да отиде!!!  Crazy

Общи условия

Активация на акаунт