Хипохондрия – моля за помощ

  • 94 129
  • 774
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 11 147
Тази тема ме навежда над мисълта, че аз направо не съм хипохондричка. Сигурно е ужасно така да се страхуваш от смъртта. Та то няма време да живееш.

# 61
  • Мнения: 13 324
Психолога е единствения доктор, при който отказва да отиде!!!  Crazy

Утро77, от нашите е Simple Smile
Мисля, че много от нас са едно към едно като него.  Crazy
Той осъзнава ли че е хипохондрик?

Радвам, че мъжа ми не се дразни и не се държи с мен като да съм психично болна. Ако ме игнорира или пък ми говори като на малко дете, как видиш ли нищо ми няма мисля, че ще се отчуждим и кой знае до къде ще стигнем. То всичко сериозно, за което наистина ни пука, а партньора не ни разбира си е пукнатина в отношенията ... Та исках да кажа, че ако човека до мен започне да настоява "да не се вторачвам толкова и да си фатасмагаросвам болежки" е все едно да иска от мен да съм по-ниска. Няма как да стане - това съм си аз.  Crazy

# 62
  • Мнения: 13 324
Тази тема ме навежда над мисълта, че аз направо не съм хипохондричка. Сигурно е ужасно така да се страхуваш от смъртта. Та то няма време да живееш.

Защо? Не всички тук се страхуват от смъртта. Страховете са различни и за болестите, както стана ясно.

# 63
  • Мнения: 11 147
Интересно ми е хипохондриците, спазват ли здравословен режим - в смисъл не пият, не пушат, лягат си рано, следят си теглото. Или само се тормозят.

# 64
  • Мнения: 15 171
Интересно ми е хипохондриците, спазват ли здравословен режим - в смисъл не пият, не пушат, лягат си рано, следят си теглото. Или само се тормозят.

Аз не, само се тормозя  Mr. Green

# 65
  • Мнения: 61
Мммм да,и аз така! Grinning

# 66
  • Мнения: 9 744

 Та исках да кажа, че ако човека до мен започне да настоява "да не се вторачвам толкова и да си фатасмагаросвам болежки" е все едно да иска от мен да съм по-ниска. Няма как да стане - това съм си аз.  Crazy


Дорис, не си права!
Хипохондрията е маниакално психическо разстройство, както вече споменахме и това не си си ти!

И не знам при теб в какво се изразява, но повярвай ми, никак не е приятно, да не кажа Е непоносимо, човека до теб  постоянно да си мисли, че е болен от рак. Защото мисълта, че си болен от рак неминуемо се отразява и на настроение, и на активност, и на всичко в крайна сметка.

Айде, да си търсиш болести - донякъде се търпи, но за всяко кихане да си мислиш, че е рак.... Просто е един кошмар.

# 67
  • София
  • Мнения: 2 578
Имало ли е някоя случка, която толкова да го наплаши от рака? Майка ми почина от това (: но не съм изпадала чак в такива състояния и си мисля поне кат за начало профилактиките са добре ( поне за най-често срещаните)

# 68
  • Мнения: 9 744
При сестра му откриха на яйчниците при операция за отстраняване на киста. Случайно беше. Но това беше преди 7 години и Слава Богу при нея нещата се развиха много добре - махнаха си всичко и си  е здрава. Не е имало някакви ужаси. А той почна така да се вманиачава преди три години и от тогава не спира.  Sad

Едва ли в днешно време има човек, който няма близки с рак.
Да не казвам, че при мен и майка ми, и баща ми, и баба ми са с тази диагноза. Ако се замисля над това, следва направо да лягам да умирам.

# 69
  • София
  • Мнения: 2 578
Това е странно, да е толкова стар случай и затова да се е вманиачил, възможно ли е да е от нещо друго.
Аз последната година имах някви страхови неврози, защото си ударих главата в бордюра.. и само кървища ми бяха пред очите, не смеех в метро да се кача, в маршрутката все си представях как излита от пътя...

При мен ми помагна, като съвсем зазлях
"И ко ще стане, ако имам рак" И почвам да ги мисля 50 на 50 Или ще съм ок после или не...
Виж ако имам деца ще се притесня за тях как ще ги оставя и така.

Може да пробвате да гледате Др. Хаус и да го обърнеш на бъзици(но спрямо сериала, не мъжо, че не е ясно как ще реагира).. там има достатъчно странни и редки болести направо да си развиеш въображението.

Аз тая година съм се вманиачила да си изследвам някакви кръвни показатели, но просто ми се струва най-безболезнено и все неща дет ми е любопитно да видя как са, но слава богу до страшни изследвания не се е стигало никога Simple Smile не че докторите като чуят раздразнен стомах не казват.. тука искаме тва и тва изследване е хубаво да направиш...
 Hug

# 70
  • Мнения: 11 147
Аз също си мисля, че имам рак на гърдата, тия дни ще си запиша час да се проверя. но не го мисл постоянно. Като умра, умра. Живота ми е имал и хубави и лоши моменти.
притеснявам се че мъжът ми не може сам да гледа две деца и ако разбера, че умирам мисля да му предложа да даде малкото на една приятелка, която няма деца да го осинови. Голямото е горе-долу по-самостоятелно.
Обаче някак тая мисъл за смъртта съм я приела и не страдам, в смисъл не го мисля по цял ден това. Камо ли пък да тревожа близките си. Каквото дойде.
Иначе около мен починаха от рак, приятелка на 31 г. и едно дете на 6 г., какво да се прави това е живота.

# 71
  • Мнения: 9 744
christina1980, щом нещо те притеснява, е редно да си направиш нужните изследвания. Друг е въпроса дали притесненията ти са основателни. Ето там е основното в хипохондрията. Те за всяка болка са сигурни, че е болест и то от най-лошите.

 Erinne , странно е, но не си спомням друго нещо. Той още като студент се беше затръшкал за една бенка, че ходи да си я маха при доктор и беше мн уплашен. Но беше инцидентно. А иначе майка му е абсолютна хипохондричка и аз си мисля, че той просто го е наследил по някакъв начин от нея. Хем заедно сме й се чудили на акъла и сме си казвали колко е лошо да е такава. Пък сега и той...

# 72
  • София
  • Мнения: 2 578
Ох, utro77  Hug Hug Hug

Аз съм на принципа, ако знам от какво ме боли, не се притеснявам (: Откриха ми някви камерни систоли много опасни(вече година не можем втори път да засечем) но нищи не ми казаха освен че е мн опасно и си мислех, айде това е, спрях спорт, всичко.. Оказа се, че имам козметичен дефект на сърцето, пак е нещо, не опасно, не се лекува, но преди да ми споменат дори, че ми има нещо на сърцето хич и не ми е хрумвало (: че нещо ми има.

Инак родителите може да са много лош пример за жалост. Бащата на времето за да ме остави вкъщи и да не ходя на училище, трябваше сигурно да съм с 40 градуса температура.. инак съм била лигла. Таа и двете крайности ги има.

А лошото е, че имаш и лекар под ръка, за всяко съмнение може да ходи да си пита на корем.

Може да пробваш подобно на неговото поведение. Да кажеш, че ти има нещо, че трябва да се изследваш, белким паниката, че може ти да не си наред, да го освести, че има семейство, за което да се грижи Hug  (дано никога не ти се налага наистина)

# 73
  • Мнения: 61 873
Олеее, ужас! Shocked Shocked Shocked
Утро, как издържаш? Rolling Eyes

Аз не бих издържала, честно! Naughty
Много мразя превземки, вбесявам се чак! Twisted Evil

Моята майка и тя много си трепери на здравето, за най-малкото нещо тича на изследвания и все иска да е в болница!
Обаче аз хич не ѝ влизам в тона, тя е по-здрава от мен!
Нямам съпричастност към такива лиготии!

# 74
  • Мнения: 13 324
christina1980, щом нещо те притеснява, е редно да си направиш нужните изследвания. Друг е въпроса дали притесненията ти са основателни. Ето там е основното в хипохондрията. Те за всяка болка са сигурни, че е болест и то от най-лошите.

Ахам  Rolling Eyes така сме

Но при мъжа ти има отключващ случай, който явно ти не знаеш или ти е минало покрай ушите.

Относно ходенето при психолог - не помага. Аз от години ходя при психоаналитици и психиатри, за другия ми проблем /хранително разтройство/ успяват да помогнат, но за хипохондрията нъцки. Говорят ми така сякаш не осъзнавам реално как са нещата, а то поредното усещане, че ти има нещо, което бавно прогресира е като пречуствие. Не мога да го обясня. 

Общи условия

Активация на акаунт