Обаче съм забелязала, че точно тия, които са почнали от нулата, като че ли нямат лимит на желанията и изкачването в богатството. Обратно, за такива като мен, които са имали достатъчно, като че ли не изпитваме нужда да се борим за "много повече от достатъчно". Не, не съм била гладна никога. Имам такава основа, че най-верятно винаги ще имам достатъчно.
Но и едва ли бих си посветила живота на това да се радвам, че съм надградила подовете си от турски травертин на карарски мрамор.
В крайна сметка най-луксозната стока е да може да се занимаваш с философия, а аз го правя. Тоест пирамидата на Маслоу в един момент става "пясъчен часовник"- не всички нива са задължителни. Има хора, които постигат усещане за себереализация и без социално приемане. Има такива, които постигат усещане дори за трансценденталност и като са гладни и на студено. А някои- дори когато животът им е заплашен.