Токуда болница София - 21 тема

Момичета, моля, ако имате скорошен опит, споделете каква е процедурата за припознаване на бебето от таткото в Токуда, когато няма брак. Трябва ли да носим някакви специални документи?

сестра ми си носеха нотариално заверен документ, че бащата припознава бебето.
Бях чела по-назад, че може и те да го направят в болницата, но струва 50лв, за разлика ако ти си го направиш - максимум 10лв

Пропуснала съм я тази информация.  Благодаря! 

Аз имам въпрос за секцио: разрешават ли да си с лак на краката и ръцете?

и това беше коментирано по-назад, че надали ще направят проблем.
Ако лака е прозрачен или светъл примерно френски маникюр ще е още по-безпроблемно

Аз бях с прозрачен мат и френски на краката. Принципно няма проблем. Преди години ми се наложи да ме приспят обаче, и след като се събудих видях, че ми бяха обелили лака на един от пръстите. Сложи си френски за всеки случай.

Здравейте, момичета!
През декември се роди нашата малка дъщеричка. Исках накратко да споделя опита си и да изкажа благодарност на д-р Кръстанова и целия екип за невероятното изживяване! Раждането беше естествено, с почти никакви болки до самия край, епизитомия - никак не е толкова страшно, и определено ще остане най-неповторимия и прекрасен момент в моя живот!

Колкото до персоналът в отделението след това, почти всички бяха страшно мили и отзивчиви. Казвам почти, защото още първия ден попаднах на крайно нелюбезна и дори груба сестра, която изключително много ме напрегна и изнерви, беше тросната и не ми обясняваше нищо, а аз все се оказвах в ситуацията да се почувствам адски глупаво. Първият ден след раждането ми доведоха малката в 7ч с малко приготвено АМ, никой не казва нищо, бутат ти количката до леглото и толкова. Опитах да я сложа на гърда, но мислех че нямам нищо за нея още и след малко я нахраних с АМ. След известно време ми я взеха и пак  ми я върнаха. До този момент бях толкова ошашавена, че дори не схванах, че има режим, по който ги водят за хранене. На едно от храненията неуспях да я събудя и млякото така си и остана. Дойде сестрата и започна да я тръска и мачка с думите че заспало бебе не ми вършело работа, трябвало да го ядосам.....Привечер ми доведоха бебето без шише в количката и понеже чаках мъжа ми за свиждане малко след това я върнах в "аквариума", за да се видя с него. Появи се въпросната сестра с едно шише точно преди да изляза и взе да ми размахва пръст къде било детето. Аз обясних, че съм го върнала, а тя ми остави шишето демонстративно на масичката и се врътна с репликата "Кой щял да ми го нахрани". Логично е, но в онзи ден бях истински объркана и притеснена, хормоните сигурно също оказаха влияние, плаках цяла вечер, ставах през нощта да се цедя за да ми слезе по-бързо кърмата, изтормозих се ужасно и то само заради отношението. На следващия ден слава богу въпросната сестра я нямаше и повече не се и видяхме. Всички останали сестри бяха отзивчиви, отговаряха на въпросите ми колкото и елементарно да са им звучали, насърчаваха ме и ми показваха как да се цедя, как да накърмя, как да посъбудя бебето, защото беше доста сънливо. Съветваха ни да поставяме бебето на гърда първия ден по 5мин, след това 10 и т.н. с цел да не ни разранят, но това по-скоро беше съвет, не заповед, а и наистина никой не е следил дали го правим или не и всяка майка правеше какеото сама си прецени.

Пожелавам на всички леко раждане и много позитивно цялостно изживяване без да позволявате някой да ви отнеме тези първи прекрасни мигове с малките човечета  

Бонбони, мерси много, че сподели. Дано да не попадаме на тази сестра.

Бонбони, сестрата, която е обслужвала теб бас ловя, че е една млада с бретон и доста хубавка, но намръщена до небето. Неонатоложката, която ти е треснала шишето съм на 99% сигурна, че е към 40 и, със светла къса коса на каре. Познах ли 😃

На регистратурата при входа има бланка за изразяване на недоволството при престой или преглед в болницата. Казвам това, защото подобно отношение към току що родила жена е недопустимо. Хора, които не могат да общуват нямат място на подобни позиции.

И моето бебе като се роди беше много сънливо и на мен не ми хареса начина, по който някаква сестра от неото ми показа да я събудя- щипеше я (самата сестра не беше злонамерена) - направо ми се свиваше сърцето-после като излезна от стаята я гушнах и се разплаках. Нищо не посмях да кажа, тъй като детето ми беше в техните ръце.

Лейди, и аз мислех да пусна оплакване към акушерката, която ми водеше раждането. Сега съжалявам, че не го направих. Точно заради тази особа при евентуално второ раждане няма да избера Токуда.

Задължително трябва да се подава оплакване! Иначе се разваля една иначе добра болница заради отделни хора.

С първото раждане и аз бях много стресирана и имаше разни дреболии, които не ми харесаха, но нищо съществено (предимно свързани с бебето, храненето и кърменето, точно каквото се коментира по-горе). С детето лежах в детското отделение и се отвратих, на никой не бих препоръчала това място. То пък бива, бива толкова да те мързи и да не отчиташ факта, че работиш с хора, при това майки, чиито деца са болни. За всичко трябва да се оплаква човек, да не говорим, че в Токуда всичко струва маса пари и при това условие е нормално да се изисква поне човешко отношение. Попадала съм на много свестни лекари и хора в болницата, да отчета и това все пак   .

Aз в Токуда съм била 3 пъти - единия път на педиатър, втория път на УНГ за детето и третия път на ехограф на ЩЖ за мен.
И трите пъти бяхме за операция - на предни сливици (дете на 2г), за дупчене на тъпанчета заради серозен отит (с макари), който после 4 други унг казаха, че детето ми нямаше и аз заради възли на ЩЖ, които после с други 2 поредни ехографии с Начев доказахме, че нямам!
- не съм доволна от всичко това естествено.

Отделенията са си различни, родилното не мисля, че е толкова зле, а неанотологията е най-добрата.