Публикувана: 28 март 2006, 12:01 ч.
Последно мнение: 31 март 2006, 14:45 ч.

Как да науча дъщеря ми да споделя ежедневието си и нужно ли е това?

1 722
30
1

# 15 28 март 2006, 14:17 ч.

София
Мнения: 270

Незнам дали ще съм полезна, все още нямам личен опит. Но гледах в един филм и ми направи впечетление. Вечерта, като се събираше за вечеря цялото семейство, под формата на игра всеки казваше кое е най-хубавото нещо, което му се е случило през деня и кое е най-лошото. Започваше бащата, после майката и накрая децата. Мисля, че като идея не е лошо. Успех Hug

# 16 28 март 2006, 14:30 ч.

Sofia
Мнения: 179

Ами аз съм зодия Рак. ВИНАГИ всичко съм споделяла с майка ми. Даже сега когато нямаме много време да излизаме заедно и като ми се натрупа "информация" и започва да ми е дискомфортно, че не мога да си поприказвам с нея...
Та мисълта ми е, че това едва ли е от зодията... Thinking

# 17 28 март 2006, 15:06 ч.

Bristol
Мнения: 9 365

И моят син не обича да споделя Rolling Eyes

Като го питам как е било училището и той отговаря, скучно. Какво учихте по математика и английски, забравил. Какво имахте за обяд (имат стол в училището)-, пак забравил. Обаче ако ножа опре до кокал, в петък беше получил забележка, че се опитвал да надприказва учителката ooooh!

ми разказва случката с подробности, разбира се преиначена според неговата гледна точка Laughing

После целия уикенд пъшкаше, че в понеделник щял да седи наказан през голямото междучасие Crazy

Цитат на: k`Linka в вт, 28 мар 2006, 14:17

... Вечерта, като се събираше за вечеря цялото семейство, под формата на игра всеки казваше кое е най-хубавото нещо, което му се е случило през деня и кое е най-лошото. ...

Това го бях забравила. Аз прилагах този метод, когато синчето ми получи тикове Confused

Само че точно в този период той даваше по няколко лоши неща, които са му се случили и нито едно добро. Бях го прочела в една книжка, която ми бяха дали свързана с проблема ни. Обикновено го правехме, когато сме в колата на път от училище към къщи. Тогава ми се струваше най-концентриран.

# 18 28 март 2006, 16:35 ч.

Мнения: 1 134

Цитат на: k`Linka в вт, 28 мар 2006, 14:17

Вечерта, като се събираше за вечеря цялото семейство, под формата на игра всеки казваше кое е най-хубавото нещо, което му се е случило през деня и кое е най-лошото. Започваше бащата, после майката и накрая децата.

И ние се опитваме да правим нещо подобно вкъщи. Дъщеря ми също не ме залива с информация, относно деня си. Само, когато е силно впечатлена от нещо... Опитвам се да уважавам нуждата й от усамотяване и различните й настроения, но от друга страна за мен най - важното е едно дете да може спокойно да споделя и разговаря с родителите си. Затова пуснах и темата за характера. Но откъде да знам характер ли е, или аз не реагирам правилно и така й секвам споделянето?! newsm78

Започнах всеки път да я хваля за това, че каквато и беля да е направила, не е скрила и премълчала, не е излъгала, а напротив. Споделяме, на вечеря с баща й какво ни се е случило през деня, задаваме въпроси... и така. Може би имаме известен напредък: преди няколко дни, ей така между другото измърмори:
- Пък днес някой го наказаха в училище.
- Кой?
- Християн и... мен. Laughing

Ще следя темата. Това е една от най - важните задачи на един родител. На въпроса - да, смятам, че се обременява дете, което не може спокойно да споделя с родителите си и не среща достатъчно разбиране и подкрепа.

Последна редакция: вт, 28 мар 2006, 16:44 от MamaZ

# 19 28 март 2006, 18:05 ч.

Мнения: 3 740

Да, важно е детето да знае, че винаги има с кого да сподели и най-сериозния, и най-дребния проблем. Но при различните деца нуждата от споделяне е различна. Говорила съм с Бобо за това, той е вече достатъчно голям, за да може да формулира нуждите си и той твърди, че просто няма нужда да говори за всичко, което се случва. Предпочита да споделя само основните неща. Друг е въпросът, че за мен е важно да зная и подробностите, защото понякога точно в подробностите се крие ключът към даден проблем. Сашко е съвършено различен, не можеш да му затвориш устата, то са подробности, то са емоции, то са разиграни сценки... Понякога направо ме изтощава, ама слушам, не мога да си позволя да го отблъсна с някое: "сега не ми се слуша". Двамата с Бобо са с малка разлика, аз съм една и съща, но реагират по абсолютно различен начин.
Мери,забелязала съм, че в колата наистина се отпускат повече да откровеничат. Може би защото не са очи в очи с мен и разговорът тече някак между другото, но сякаш им е по-лесно да си кажат каквото има.
Мечтице, за ината на родените на 17 април не знам, ама Камен е толкова праволинеен, че чак понякога ми става смешно. Математик, какво да го правиш. Ако забравя да те поздравя на РД, ще ме прощаваш, от ошашавяне ще е. bouquet

# 20 28 март 2006, 20:02 ч.

Варна
Мнения: 6 873

Не познавам друг Рак освен моята Сиси, но на нея не мога да и затворя устата. Поне за момента/лятото ще направи 5г/ говори постоянно и за всичко ми разказва. От както проговори я разпитвах именно с идеята да упражняваме говор, да видя колко и какво помни... аз съм от досадниците дето след градина първия въпрос е ' как мина деня ти днес?" а втория ' какво ядохте?' Laughing

Карам я да ми разказва дори приказките които са им чели, да ми обясни игрите и т.н... с две думи - говорим много. Дори се явява проблем, защото в нейно присъствие трудно мога да поговоря с останалите у дома, вечно се меси и се сърди ' чуйте първо мойта дума!'. Аз също и разказвам за моя ден...

# 21 28 март 2006, 21:23 ч.

usa
Мнения: 2 113

а ти разказваш ли и какво се случва с теб през деня? за да споделя детето с теб, трябва и ти да споделяш с него. пробвай ти да и разказваш за твоя ден и в един момент най-вероятно и тя ще започне да ти разказва, нищо, че е рак Simple Smile

# 22 28 март 2006, 22:17 ч.

Мнения: 1 526

и аз съм рак- истината е че трудно споделям. Даже като се замисля...май като малка бях доста затворена. Синът ми също е рак. Него го гледам като се прибере на какво си играе- забелязала съм че и 2те ми деца `преиграват` случките от деня. Ако са агресивни към играчките или ги наказват- светва ми червена светлина и се включвам в играта- и уж помагам на играчките докъто стигнем до проблема, ако има такъв

# 23 28 март 2006, 22:27 ч.

Мнения: 5 622

Цитат на: мечтицата в вт, 28 мар 2006, 12:01

Аз бях обратния случай - разказвах на майка ми деня по часове, което ми пречеше да я лъжа или да крия нещо, но не ни направи приятелки. А в тинейджърските години изобщо спрях да споделям с нея и досега рядко го правя.

Хм..интересно.Аз пък винаги съм споделяла с майка ми и като дете и в тийнейджърските си години и сега. И СМЕ приятелки.Разликата с майка ми е 29 години.Не знам дали това има значение, чувала съм, че има, но в полза на по-малката разлика. За това казвам, че моята с майка ми не е много малка, но пак сме много, много близки, както преди, така и сега.

Аз лично не мисля, че тя ме е учила да споделям.Това просто е станало от самосебе си. И съм се разбрала, че майка ми е най-добрата ми приятелка и до сега.

Пожелавам ти и ти да си така с дъщеря си, но рецепта за съжаление и аз не знам Wink

# 24 28 март 2006, 23:16 ч.

Мнения: 3 164

Ина мен това ми е болно място Sad

големият(овне Grinning

) не ще да говори и това си е...... разпитвам го, от тук-от там, но той почти нищо не казва, някои от нещата ги забравя, дори не помни и какво домашно е дала госпожата Rolling Eyes

и е много разсеян(само като гледа тв е супер концентрат Twisted Evil

) тревожа се , че като стане по голям и за важните неща ще научавам последна или от други хора Cry

съжалявам, не ти помогнах Confused

# 25 28 март 2006, 23:44 ч.

Мнения: 388

Моята дъщеря също не споделя,все питам,разпитвам,вадя й думите с ченгел-тя е водолей,аз дева.На последък първо й разказвам как е минал моят ден. После я карам да разкаже тя,като й обеснявам,че ще се научи да си пише преразказите и съчиненията по-лесно.Има някакъв напредък,но докога незнам.Аз лично не споделях и не споделям с майка си.
Ако някой знае рецептата за приятелски отношения между майка и дъщеря,както при Бубето ще съм благодарна ,ако я сподели! Praynig

# 26 29 март 2006, 00:14 ч.

густо майна Филибето
Мнения: 8 539

Аз не споделях с никого нищо(говоря за роднини). Не изпитвах нужда да го правя. Не съм Рак. Мисля, че си е до характер. Понякога се е случвало нещо да изпусна, и то е било изкоментирвано по начин, който не ми харесва, затова млъкнах съвсем. Баща ми беше направил опит да ни задължи с брат ми (и той беше същия мълчаливец) да споделяме в дневник, ама освен подробен отчет в часове и минути кога сме станали, яли, учили и т.н. друго не получи като информация Laughing

# 27 29 март 2006, 00:18 ч.

преди Варна/сега Горна Оряховица
Мнения: 4 258

А моята споделя,сама я предразполагах дълго време да споделя какво е станало,защо,как е реагирала!Опитвах се да се поставя на нейно място и да разсъждавам като на нейните години!Обяснявах и как е най-добре да реагира в дадена ситуация,какво да каже,как да се облича Hug

насърчавам я да си кани съученичките,стигна се до там,че ме кара да им обяснявам и на тях,даже и за мензиса сме говорили с децата,че се оказа в семействата им Thinking

не е коментирано!!!Разправям и какво съм правела на нейните години,с какво съм се занимавала,как сме се сваляли с момчетата-това е много интересно за децата ни,това ,че Mr. Green

и ние сме били малки и са ни вълнували същите неща...ние като им споделяме такива работи хем им е интересно,хем ни чустват по-близки ...като приятелки Heart Eyes

Много е важно да оправдаваме доверието на децата си,да не се подиграем с нещо без да искаме,да ги изслушваме тогава когато имат нужда да споделят/да не казваме "сега съм заета,остави за после"-после няма да има 100%/

# 28 29 март 2006, 10:35 ч.

Мнения: 1 413

Бубе,

напълно подкрепям разсъжденията ти - мама ме е родила на 36 след много години на напразни усилия и мъки, аз като влязох в пубертета, тя влезе в критическата - нали се сещаш колко сме били на една вълна - никак. Страшно я обичам, обаче ми липсва това сладко съучастие "по женски". Затова и рано родих децата си - една от причините де, да искам да съм млада мама Wink

.

Много ценни мнения сте ми дали всички, благодаря ви! И за мен взаимното споделяне е ключ към децата ни и много ми е важно те да са ми приятели, защото и двамата са много готини хора, малки на височина, но големи като "съдържание" Heart Eyes

# 29 29 март 2006, 10:55 ч.

Мнения: 2 700

Очевидно всички деца на тази възраст са повече или по-малко потайни. У нас ситуацията е описана в по-горните постинги. Не мога да се похваля с пълен успех, но считам, че имам напредък в комуникацията. Естествено ежедневно ровичкам, но на традиционните въпроси на връщане от училището не получават смислени отговори. Подобно на МамаЗ и ние вечер си разказваме основните случки от деня и волю неволю и Линда се включва с по няколко думи. Но най-големият пробив, който направих беше, че подразбрах за конфликт, който тя има с друго дете в класа. Трудно изкопчих нейната гледна точка, но й давах в продължение на няколко дни съвети как да постъпва, какво да казва или не казва. За мое щастие, съветите бяха правилни и тя доби вяра в мен.
Друго, което считам, че стимулира доверието между родители и деца, е разговорите като с равен. Подавам й информация, която е за по-големи деца, питам я за мнението й включително и за решаване на семейни проблеми.
За мен пълноценната комуникация с дъщеря ми е фикс идея. Естествено тя ще е тази, която ще изгради живота си, но за да не си скубя косите на по-късен етап, че не съм пропуснала момента или че не съм подозирала разни неща за нея, предпочитам от сега да хвърля усилията си.
Не съм съгласна с Буба, че възрастовата разлика има значение - с майка ми имам 42 години разлика и тя винаги е била моят душеприказчик. Не смятам, че и зодията е от решаващо значение

Препоръчани теми

Махане на памперс и биберон - 3

Бързи въпроси и отговори деца -6

Двигателни умения на дете на 1и половина

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Причина:

Причина: