HighSpeed, съгласна съм с теб, че проблемът е в разбиранията и поведението на свекървата. Но, защо "чужд дом"? За внучетата домът на баба им не би следвало да е чужд. Дъщеря ми ( а и синът ми като беше малък) като отиде при баба си, все едно е при феята на желанията- почва да реди желание след желание. Иначе, децата най-вероятно не са си поискали ядене, защото са били заплеснати в игра. СЪдя по дъщеря ми, която, ако има игра и забавление, не се сеща нито да яде, нито да пие, нито дори тоалетната да посети. Изобщо баба, която дори не пита внучетата си дали не са гладни и не им предлага нищо за хапване, когато са ѝ на гости, ми е странна. Да не кажа по-силна дума.
- Публикувана: 2 окт. 2015, 19:05 ч.
- Последно мнение: 22 окт. 2015, 21:37 ч.
С какво ви дразнят свекървите- 49
the wishmaster, как да ти кажа - ми има такива баби.
Като ходим при С винаги си нося храната на малката, поради няколко причини.
1. С не готви за нея, по-вероятно е да размрази някаква манджа, която не знам от колко време е във фризера.
2. Дори и да й сготви, то малката не яде нейните храни. Ами те супите й са зелени от подправки, а в другите яденета не се знае какви комбинации е правила - я люто, я кисело или солено. Ми не става за детето.
3. Дори и по някаква случайност да има нещо, което детето може и има желание да яде, то същото ще бъде предложено около 15 часа, когато не е време за ядене, а или за сън или пък за следобедна закуска.
4. Вероятността да получи една чанта с джънк е много по-голяма от това да получи домашен кекс, баница или нещо друго.
Та поради всички тези причини аз 4 години си мъкна храната за детето. И не, не ме питайте дали не мога да й сготвя като сме там. Реално мога, но не и в на С къщата...... Просто е решила, че съм свикнала само с някакви свръхмодерни технологии и не мога да се оправя с газов котлон и обикновена фурна, при положение, че в къщи готвя на най-проста печка, но както и да е. Темата е дълга.
Като ходим при С винаги си нося храната на малката, поради няколко причини.
1. С не готви за нея, по-вероятно е да размрази някаква манджа, която не знам от колко време е във фризера.
2. Дори и да й сготви, то малката не яде нейните храни. Ами те супите й са зелени от подправки, а в другите яденета не се знае какви комбинации е правила - я люто, я кисело или солено. Ми не става за детето.
3. Дори и по някаква случайност да има нещо, което детето може и има желание да яде, то същото ще бъде предложено около 15 часа, когато не е време за ядене, а или за сън или пък за следобедна закуска.
4. Вероятността да получи една чанта с джънк е много по-голяма от това да получи домашен кекс, баница или нещо друго.
Та поради всички тези причини аз 4 години си мъкна храната за детето. И не, не ме питайте дали не мога да й сготвя като сме там. Реално мога, но не и в на С къщата...... Просто е решила, че съм свикнала само с някакви свръхмодерни технологии и не мога да се оправя с газов котлон и обикновена фурна, при положение, че в къщи готвя на най-проста печка, но както и да е. Темата е дълга.
Според мен това с оповестяването на нечия смърт не е нито селски, нито градски, а най- си е бабешки табиет. Просто хората одъртяват и сигурно е много гадно да чуваш, че някой, когото познаваш цял един живот (пък било то и хлебаря) е умрял. Разбирам ги донякъде, но не ги оправдавам.
Баба ми е същата - като отида на гости - първо ми изрежда всичките си болежки и после започва да ми разказва кой от махалата е умрял. Това са някакви стари хора, които аз знам смътно, обаче тя държи да ми каже. Даже, ако понякога не произведе видим ефект върху мен, започва да ми обяснява- ама колко деца имал, колко внуци, те как плакали, каква трагедия било като изнасяли ковчега......
Е, колкото и да не си чувствителен след един такъв разговор, направо ми иде да скоча отнякъде. Така че, напълно разбирам Зои. Просто си представям как се каниш да вечеряш и ти се обаждат и 15 мин. ти обясняват как някой умрял.
Баба ми е същата - като отида на гости - първо ми изрежда всичките си болежки и после започва да ми разказва кой от махалата е умрял. Това са някакви стари хора, които аз знам смътно, обаче тя държи да ми каже. Даже, ако понякога не произведе видим ефект върху мен, започва да ми обяснява- ама колко деца имал, колко внуци, те как плакали, каква трагедия било като изнасяли ковчега......
Е, колкото и да не си чувствителен след един такъв разговор, направо ми иде да скоча отнякъде. Така че, напълно разбирам Зои. Просто си представям как се каниш да вечеряш и ти се обаждат и 15 мин. ти обясняват как някой умрял.
Оффф, а кое е подходящото време човек да умре и да съобщят за смъртта му, без да бъде накърнена нечия крехка душевност? Почвам да си мисля, че умрелите лично трябва да се извинят за неудобствата, които причиняват. Представяте ли си?! Хората се канят да вечерят, а лицето Х се гътнало и им сецва апетита!
Оффф, а кое е подходящото време човек да умре и да съобщят за смъртта му, без да бъде накърнена нечия крехка душевност? Почвам да си мисля, че умрелите лично трябва да се извинят за неудобствата, които причиняват. Представяте ли си?! Хората се канят да вечерят, а лицето Х се гътнало и им сецва апетита!
Е, много пък е важно да научиш за смъртта на чичо си Мильо от долния край на селото, еееее оня, не се ли сещаш, дето като беше на 5 ти подари една близалка, ма не го ли знаеш де, ей онзи дето има една дъщеря, дето се ожени за чичото на Петко и синът им ходеше на уроци по математика при леля ти? Сети ли се? Да? Е, умря вчера! Голяма трагедия, той беше болен от ................ и се мъчи колко години и вчера вече умря!
Вие какво правите, аааа, ще вечеряте, ми хубаво, айде аз ще затварям, че почва Ферхундето, айде приятна ви вечер!Долу- горе така протича един телефонен разговор с баба ми, а като им отида на гости, обикновено ми се съобщава за повече от 1-2 трагични кончини или, че поне някой е заболял тежко! Ми не държа, мерси!
Има по-чувствителни хора, които не приемат леко такива новини. Може и от лични преживявания да е, както съм аз. Честно си признавам, че ми става зле като попадна на някой, който обича подробно да описва нечия кончина и впечатления от погребение или помен. Най-обичам да се съберем на празнична трапеза и С да извърти към мили спомени от такива поводи...
За част от възрастните хора, това са единствените новини около тях, съответно единственото им нещо за споделяне. Това едно, второ, че някак искат да кажат, че идва и техния ред. Изпращат хората с които са били дълго време и точно това се върти в главите им. Моята баба направо си го казваше.
Аз се опитвам да ги разбирам. Определено смятам, че не го правят с цел да ти приседне вечерята, т.е. не е целенасочено именно с тази цел. Но пък на тях им тежи, а като са на възраст са малко хората с които имат възможност да споделят.
Определено не им е мястото на празнична трапеза, на тези приказки, но за ежедневен разговор по телефона, вече казах какво смятам
Аз се опитвам да ги разбирам. Определено смятам, че не го правят с цел да ти приседне вечерята, т.е. не е целенасочено именно с тази цел. Но пък на тях им тежи, а като са на възраст са малко хората с които имат възможност да споделят.
Определено не им е мястото на празнична трапеза, на тези приказки, но за ежедневен разговор по телефона, вече казах какво смятам
Това офффкане по-нагоре беше излишно! Темата е за споделяне с какво ви дразни С и точно това съм споделила! Като ти е толкова офкащо, можеше да ми подминеш казуса.
Mariposa, точно така е
С пълно инфо за болест и деца и допълнение като беше малък какво му е дал въпросния човек. Разликата, обаче че моята С е малко над 50, далеч не е баба и въпреки, че живее на село, нейния социален живот е в пъти по-жив от моя 
Mariposa, точно така е
С пълно инфо за болест и деца и допълнение като беше малък какво му е дал въпросния човек. Разликата, обаче че моята С е малко над 50, далеч не е баба и въпреки, че живее на село, нейния социален живот е в пъти по-жив от моя 
Е, много пък е важно да научиш за смъртта на чичо си Мильо от долния край на селото, еееее оня, не се ли сещаш, дето като беше на 5 ти подари една близалка, ма не го ли знаеш де, ей онзи дето има една дъщеря, дето се ожени за чичото на Петко и синът им ходеше на уроци по математика при леля ти? Сети ли се? Да? Е, умря вчера! Голяма трагедия, той беше болен от ................ и се мъчи колко години и вчера вече умря! Вие какво правите, аааа, ще вечеряте, ми хубаво, айде аз ще затварям, че почва Ферхундето, айде приятна ви вечер!
Вие какво правите, аааа, ще вечеряте, ми хубаво, айде аз ще затварям, че почва Ферхундето, айде приятна ви вечер!
Ама все едно свекърва ми цитираш. Включително и за Ферхундето накрая. Понеже тези ги говори на ММ, той понякога я реже: "И аз сега какво да направя, че чичо Мильо умрял?", а тя: "Ааааа,ми нищо. Просто ти казвам."
ХепиКали, за втори път те засичам, че припознаваш свекърва си в моята баба Има нещо съмнително тука 
Има нещо съмнително тука Така ли? Възможно е. Не знам свекърва ми да има внуци, пък и тя не е чак толкова възрастна, ама знае ли човек... 
За част от възрастните хора, това са единствените новини около тях, съответно единственото им нещо за споделяне....
Дано утре нашите снахи и зетьове не се дразнят като си говорим с децата си за театър, градината на внучето, рецептата за вечеря или ланшния сняг, защото на раздразнителния човек истински повод не му трябва, всеки върши работа. Обсъжданите свекърви говорят с децата си и ако те са достатъчно пораснали мъже, могат сами да кажат на майките си какви теми не желаят да обсъждат с тях по телефона.
