Енгин Акюрек в „Kara Para Aşk”, нови и стари проекти – Тема 320

  Нали ви казах, че си правя преговор на КВФ... тъй като го знам почти наизуст, се спирам на места и реплики, на които преди не съм обръщала внимание, и ми доставя неизмеримо удоволствие да открия нов нюанс, нова нотка.
   Онзи ден ви казах какво мисля за играта на Енгин в този филм. Сега мисля същото, но сто пъти повече!
   Замислих се пак за образа на Керим. Помъчих се да изтрия лицето на Енгин от него, да си го представя като Някой, който и да е, просто със същата съдба и характер. Ами... нямаше да го обикна, казвам ви.
   Съдбата на "разкаяния грешник" е ужасна! Ужасна! Повече от ужасна! По простата причина, че съвестта му е жива. Вурал ни го загатна донякъде. Непоносимо е да се живее с товара на вината, с мисълта, че си нанесъл рани на друго човешко същество, невинно и беззащитно. Спокойно може да спи с тази мисъл само животното. Впрочем, не знам защо обиждам животните. Звярът, изродът, извергът... За наше нещастие, светът около нас така се напълни с подобни човекоподобни, че май и ние претръпнахме.
   Само си представете... в миг на лудост и безумие да извършиш нещо, от което ти самият се отвращаваш, и винаги си ненавиждал у другите... да убиеш, да изнасилиш, да се изгавриш, да осакатиш... И после да не можеш да повярваш, че е възможно, че си способен на такова нещо... Но то да си стои, с неопровержими доказателства. И ти всеки ден да виждаш осакатения човек срещу себе си, кръвта му, раните му, сълзите му, да чуваш вика на болка...

   Ето, с това трябваше да живее Керим. Той се отвращаваше от себе си не по-малко, отколкото Фатмагюл се отвращаваше от него. Нали си спомняте диалога от пета серия в хотела -
Ф: "Господ да те убие, проклет да си!"
К: "Амин!"
   Но знаете ли кое е най-гадното? Че никога не получаваш съчувствие. Така беше и с Керим - никой не му съчувстваше. Дори най-близкият му човек, аблата. Болеше го, страдаше, но никой не го прегърна и не му каза: "Няма страшно, ще мине, ще се справиш, аз вярвам в теб!". Никой.
   А и как да го направи... Аз не бих прегърнала такъв човек. Дори да виждам разкаянието му, дори да му вярвам, че е искрен... споменът за извършеното ще ми скове ръцете и няма да мога да ги вдигна за прегръдка, дори сърцето ми да иска... И най-ужасното е, че той осъзнава това. Осъзнава, че е чудовище, от което хората се плашат и бягат. "Кръстят се", както го видят, все едно е дявол. Е, в Турция не се кръстят, но... каквото правят там. Осъзнава, че си го заслужава до последната трохичка. (Спомнете си само сгърченото от болка лице на Керим, когато видя изпадналата в истерия Фатма в банята, след като разби вратата...)

   Затова КВФ, при всичкия си реализъм, си остава за мен една прекрасна, вълнуваща, вълшебна приказка! И приказният елемент в нея е точно Керим. И то, благодарение на играта на Енгин!
   Няма как да се получи това в реала! Няма как да ме накарат да се влюбя в един човек с такъв потресаващ факт в биографията си! Тоест, има... ако е с очите и харизмата на Енгин.
   Наистина, надминаха себе си създателите на този филм с общочовешкото послание в образа на Керим! Съмнявам се, че те самите са се замисляли чак толкова надълбоко и са правили чак такива дългосрочни планове за създаване на образ-легенда! За такава всесветска мисия в защита на покаянието! Напротив, във втори сезон си пролича как всячески се мъчеха да го напъхат в тесния калъп на представите на турците за "праведен мъж", да го обезличат и натикат на втория ред, да не би да уплаши някого със силата си.
   Но лавината вече се беше търкулнала по склона. Зрителите вече бяха изпили вълшебното хапче и нищо не можеше да разруши непоколебимото им възхищение от Керим. В края на сериала не остава и един зрител, който да не изпитва истинско, буквално, лично щастие от двеминутната сцена в началото на 79 епизод - единствената сцена на безоблачно щастие и любов между Фатма и Керим (сладкото събуждане). Всички са дълбоко удовлетворени, че чудовището е обикнато, приласкано и получило своята заслужена доза любов.
   Заслугата е изцяло, единствено, безапелационно на неземните говорещи очи на Енгин. Молбата за прошка в тях е така отчаяна, болката толкова непоносима, тъгата така красива, че ти идва да убиеш Фатма, че не му каза "Прощавам ти". Просто се предаваш. Предаваш се и тръгваш срещу себе си. Невъзможно е да не се влюбиш. Противоречи на всемирните закони.