Бързи общи здравословни въпроси и отговори – 1

Здравей. Изследванията са ти наред. Много е вероятно да е паническо разтройство. Не споделяш нищо за лични проблеми и страхове, стрес и работа - може би там е причината за проблемите ти. Антидепресантите не лекуват. Бих ти предложила нещо - пробвай с магнезий. Може да си вземеш ШС 7 и да си слагаш под езика. На мен ми помага при главоболие. Или опитай с билки - маточина, жълт кантарион, мента. Яж повече сурови ядки. Ако можеш отиди при класически хомеопат. Дано се почувстваш по- добре. На мен ми прилича, че е на нервна почва, но не съм лекар.
Ако обаче си почнала антидепресанта, недей да пиеш жълт кантарион, че и двете вдигат серотонина и си влияят. Кой антидепресат са ти изписали?

Здравей и благодаря за включването   Много ми дойде стреса последните няколко месеца.Последните 2 месеца направо ми се губят някои моменти. Гледам сама двете си деца-на 4 г а на 9 м. Баткото ходи рядко на градина(с рев), а докато си е вкъщи се прави на бебе, прави истерии, тормози бебето. Не сме го оставяли без внимание изобщо, напротив. Малкото реве нон-стоп.Изобщо и двамата са много трудни. И те имат проблеми със съня. Таткото работи непрекъснато+събота и неделя.С него все се караме,все спорим, все викаме. Загубих и баща си преди 9 месеца и още ми е трудно да го преживея. Декември бях болна и пих антибиотик. Гладувах по същото време. Преди два месеца започна много тежко безсъние, не можех да спя нито за миг, а ако заспивах се будех след 15 минути със сърцебиене и това ми беше съня. Пиех Алора, Невролакс,Симпатил, но не ми помагаха. Така един ден се почувствах страшно зле-почувствах, а и видях в огледалото, че лицето ми се изкриви,  получих ужасен световъртеж, главоболие и сърцебиене.  Лицето ми беше като парализирано, не можех да го движа, да говоря.На следващия ден пак бях така и бях сигурна, че съм направила инсулт(нищо че съм на 29)и всеки момент ще умра Това ми беше най-страшното изживяване. Много се изплаших  Отидох на спешното и ми биха диазепам, от който не мигнах нито минута. На следващия ден влезнах в Неврология, където ме сложиха на системи Манитол и Дексаметазон,даваха ми хапчета Бриека, Озорекс и ми биха инджекции Диазепам всяка вечер за 5 дни. Изписаха ме с  никаква диагноза, а аз се чувствах още по-зле. Чувствах се сякаш не съм аз, сякаш не съм в реалността. Бях на легло 2 седмици, по-зле от преди болницата. Притесних се с тези лекарства да не са ми увредили още повече мозъка, продължавах с безсънието. Не мога да се успокоя.Непрекъснато се обвинявам защо ако е паническо разстройство, съм го получила, защо се побърках така, защо влезнах в болница, а не си гледах децата. Психиатърката ми изписа Ципралекс,Флуанксол и Атаракс, но ме е страх вече от толкова лекарства. Сега започнах да се пречиствам, но ако тези лекарства вече са ме увредили?Продължавам с безсънието, чувството за вина, чувството за нереалност, изгубих всякаква воля и желание за живот Защо се побърках така:( Незнам как да продължа напред. Как да си простя?Как ще ми простят децата, Господ..?

Трябва ти почивка, както и някякво занимание, различно от отглеждането на децата. Намери си хоби! Разхождай се много на планинна и чист въздух. Стига мисли за болести и какви хапове да приемаш. Определено развиваш паническо разстройство, плюс хипохондрия. Отглеждането на децата без помощ е много натоварващо...  

Защо баткото ходи рядко на градина? Пращай го там да играе с децата и да се учи на навици, а и самата ти да си малко по-свободна.
И аз мисля, че много ти се е насъбрало и е на нервна почва.
 Аз пък с детето ми (3клас) полудявам с това учене и писане на домашни.

Аз винаги съм била със слаба психика, все се тревожа за нещо, преживявам много тежко  чуждите драми, все чувствам вина, че викам на децата, че не правя нещо както трябва..и все се връщам назад и си припомням минали събития, дали съм постъпила правилно...все мисля и премислям..Наистина осъзнавах, че съм много изтощена, но чак да си загубя разсъдъка-как да си го простя? Последните 2 месеца съм неадекватна, сякаш мозъка ми е блокирал, дали
ще се отрази на децата ми тази лудост Дано да ми простят.Какваа е причината за тези панически атаки? Сега се притеснявам и да не съм си причинила някаква физическа болест с този стрес.
А баткото и бебето много боледуват, но по принцип не го пусках на градина, защото реве и се чувствам виновна, че аз съм си вкъщи, а го пращам на градина и така го тормозя  Това ми беше грешката, всички се изнервихме много.

Първо- успокой се ти не се луда, нито пък полудяваш! Просто си изморена и изтощена физически и психически! А твоята изнервеност може да се предава на децата и заради това и те да плачат и да те ядосват.
Второ- не се чувствай виновна че детето плаче като ходи на градина. Ще свикне, но ако го водиш два дена, а после една двв седмици е вкъщи няма как да свикне. Работя в тази сфера и няма несвикнали деца. Има деца, за които съм си мислила че няма шанс да свикнат, но сега ходят с усмивка на градина. Естествено зависи и от персонала и дали няма да травмира повече детето.
Аз пък сега си поревах едно хубаво (ядосах се с ученика)- хем разбирам, че няма как да му върви всеки предмет, хем ме е яд че го мързи, повърта се, не учи и изкарва 3-4 дори и на неща, които знае. Като трябва да учи е викане докато седне и трябва да съм до него седнала и да му помагам за да учи и пише.

Няма ли кой да те отмени малко през деня?
Цял ден с две ревящи деца си е доста трудно...
Наеми детегледачка.

Изобщо не си луда, миличка! Нито пък ще полудееш! Но определено ти трябва почивка! Нека някой роднина те отменя поне за час на ден. А ти си намери хоби, нещо, което ти е приятно да вършиш. Не се чувствай виновна! Повечето хора минават през такива преживявания! Паническото разтройство е кофти преживяване, но не е болест, а състояние. Намери психолог и поговори с него. Купи си някоя книга за взаимопомощ. На Луиз Хей е хубава - " Излекувай живота си". Трябва ти нещо, което да те разсейва от ежедневието. Аз самата съм в една дупка сега и търся нещо, което да ми помогне да се справя със стреса в живота ми....

За съжаление няма на кого да ги оставя, наистина. А за детегледачка нямаме средства. Имам чувството че никога няма да съм както преди.Искам да се радвам огново на живота. Не съм сигурна, че наистина не е било инсулт. Лицето ми още си го виждам изкривено, макар че никой друг не го вижда. А тези хапчета, с които ме тъпкаха мислите ли, чя може да са ми навредили, защото наистина се чувствам по-зле. Оропрекса изобщо не се пиел вечер, а те ми го даваха тогава и веднага след това ми биеха диазепам. Изобщо нямам доверие в лекарите.  Изпитвам ужасен страх от всичко, което ми се случи. Най-лошото е, че се обвинявам,че аз сама си го направих.Сега  не пия антидепресанти, само Неодорм, но пак не спя. Можете ли да ми препоръчате нещо за кръвообръщението.Имате ли мнение за Виногин Макс?

А нещо билково пила ли си за сън? Детето буди ли се нощем? При цялата умора денем вечер не можеш да заспиш, или просто се будиш по някое време и от напрежение не можеш да продължиш да спиш?

Пила съм Неуропан, Валериан.Сега пия и успокоителен билков чай.Децата и двете се будят. А аз не мога изобщо да заспя от мислене и напрежение, а ако случайно заспя се будя най-късно в 2 и повече не мога да заспя.Щом и от Диазепама не спя, представете си.През деня много се уморявам, но въпреки това не мога да заспя. Незнам какво е това нещо, не мога да си гледам децата, нямам никакво желание да живея вече Много безсъние ми се насъбра, не мога да мисля вече. Трябва да се успокоя някяк си, но не мога, всичко ми е безнадеждно. Все си мисля, че съм болна от нещо и ще умра всеки момент, сърцето ми ще се пръсне Преди 3 години пак бях в депресия-тогава пих Ривотрил и Венлафектин,оправих се, но не бях толкова зле като сега.

Недоспиването е много съсипващо...
Пък и с две ревящи деца, човек може да полудее!
Обаче диазепам-а няма да те спаси, напротив!
Почивка и сън ти трябва.

Направо е ужас, да Мислите ли, че ще мога да си наваксам по някакъв начин?Какви синини имам под очите, виждам замъглено, главата ме боли и всичко ми се върти..Ама защо аз си виждам изкривено лицето си остава загадка. Трябва да премахна и стреса от болницата, но как се забравя всичко това   
Благодаря ви, момичета. Желая ви здраве и спокойствие, дано всички го постигнем 

от около седмица някак си трудно дишам през носа и може би от цигарите ли е и аз незнам, но сякаш трудно си поемам дъх.как да разбера имам ли проблем с носа относно дишането

ползвай капки за нос