Секцио - колко време ви отне да се възстановите?

И двата пъти родих секцио по мед. причини. И това са едни от най-ужасните ми преживявания, въпреки че при мен нямаше никакви усложнения (но аз съм голяма лигла по отношение на болката ). Все пак всичко е индивидуално - зависи от психиката и организмът на родилката, и естествено най-вече от екипът, който оперира.
Ако под "адските болки преди" имаш предвид контракциите, знай че контракции има и след секцио и то доста болезнени. След операцията ми пуснаха банки с окситоцин да контрахира матката - без обезболябащи, защото още бях под влиянието на спиналната упойка. Но в един момент упойката отпуска и започваш да усещаш контракциите, но въпреки това докато окситоцинът не си свърши действието не ми дадоха болкоуспокояващо - болките от контракциите продължиха и те няколко часа.

Не мисля, че лекарката ти преувеличава за болката. Когато трябваше да се раздвижа за пръв път, едва станах, мислех, че няма да успея. Сигурно половин час се мъчих като грешен дявол да се изправя от легнало в седнало положение, и после от седнало в право. След второто секцио станах направо със сълзи на очи. С много болки и усилия едва се домъквах до тоалетната. Хубавото е, че веднъж станеш ли, после всяко следващо ставане е все по-лесно, но става бавно, много бавно - поне при мен. Също така в продължение на дни ходих присвита - да ходя изправена ми костваше усилия и изпитвах болка, поносима но все пак... Като цяло започнах да ставам нормално (а не бавно-бавно и търкаляйки се настрани) от леглото след около месец. Също така моята гинеколожка ми каза, че забраната за вдигане на тежко е два месеца.

Дали ще можеш да се грижиш за детенце след секцото - тук пак всичко е индивидуално. При мен болките (от операцията) бяха напълно поносими и успявах да се грижа сама за бебето. Но пък при мен имаше друг бонус след първото секцио - жестоко главоболие вследствие на упойката, което продължи три седмици... като ме отпускаше само за около два часа на ден, дори през нощта ме болеше. Не се влияеше от Парацетамакса, а друго не можех да взема защото кърмех. Ходех прегърбена, защото като се изправех ме удряше още по-силно в главата. Общо взето единственото положение, в което главоболието беше търпимо беше легналото - слава богу, че бебенцето ми беше спокойно, изобщо не ревеше и ми даде време да се възстановя. Ако беше от ревливите, не знам ка щях да се справя.

За белега - какъвто и да е, не ме притеснява, защото е ниско долу. Но след операцията изгубих чувствителност над разреза - едно безчувствено петно от 10-тина см (все едно съм с местна упойка). Остана си безчувствено до второто секцио след 2 години и малко. Сега след второто секцио не очквам изобщо да се върне чувствителността.

Аз лично ако имах избор, щях да избера естественото раждане. Но имам приятелки, които категорично предпочитат секциото, и казват че дори не са разбрали че са родили, което ми е много чудно на фона на моите преживявания. При секциото си изпитваш и болките от контракциите и болките от операцията. Да не говорим за евентуални усложнения, които съпътстват всяка операция.

Сори, за дългия пост!
Успешно и леко раждане каквото и да избереш.

Треперенето го има почти при всички жени, без значение начина на раждане.

Аз стигнах почти до пълно разкритие и не бих ги сравнила с болките след това. Особено като всичко е минало и човек се е успокоил.
Но и двете бяха по-слаби от болките ми при М. Така че не е нещо страшно.

Аз не съм треперела. Като видях с колко одеяла са ме завили, ги попитах защо и те ми казаха ,че на всички им било студено. Помолих ги да ги махнат, че на мен ми е топло! 

Суши, не отговарям на таргет групата ти (имам едно раждане, нормално, без упойка), но все пак бих искала да ти кажа няколко неща.

1. Евала на лекарката ти, особено, ако тя ще те изражда, че се опитва да те убеди за нормално раждане. Често е точно обратното, защото на лекарите така им е далеч по-удобно - няма звънене посред нощ, няма фалшиви аларми, режат те, свършват си работата за 30 минути и чао.
2. Какво е това секцио по медицински причини, които се знаят от 4-ти месец? Освен ако нямаш висок диоптър например или нещо такова, което може да е известно още в 4-ти месец, не знам за какви медицински причини говориш. Предвид факта, че и лекарката ти се опитва да те разубеди, ми се струва, че причините ти не са особено медицински.
3. Опасностите при една операция са факт, и нещата, които лекарката ти ти е казала, не са измишльотини ама въобще. Майка ми има позната, на която при такова секцио и срязаха пикочния мехур. Жената преживя още 3 неуспешни операции след това, ходеше повече от година с катетър *навсякъде и през цялото време* и бяха изгубили всякаква надежда, че някога ще може да живее без такова нещо. Оздравяването й след 4-тата операция за тях беше чудо.
4. И секциото и махането на апендицита са коремни операции, естествено, че има общо.
5. Това кой как и за колко време се е възстановил от една операция е толкова субективно нещо, че не знам защо изобщо питаш. Едни на 3-тия ден за тичали, други 3 седмици по-късно още не са можели да се движат. Зависи от организма и неговите способности да се възстановява. Тъй че най-добрият ориентир в случая, щом като вече си преживяла коремна операция, е именно твоя личен опит с нея.
6. След моето раждане бях в болницата 8 дни, заради жълтеницата. Нагледах се на майки със секцио и дори тези, които се възстановяваха видимо бързо имаха проблем с елементарни неща като това да си вдигнат и накърмят бебето, да му сменят памперса и т.н. На доста майки родили по същото време като мен, но със секцио, местих столовете насам-натам, за да им е по-удобно, те не можеха сами.
7. Мисля, че излишно се тревожиш за тези 40 км, дали ще стигнеш навреме за епидуралната и т.н. Ще имаш време, споко. А като човек раждал нормално без упойка, ще ти кажа, че болката се изтърпвява (да гадно е, но не е непреодолимо) и да, няколко шева от епизиотомията не са като коремна операция. Тя винаги ще те боли повече, по-дълго и ще е по-гадно.

Спирам до тук и хич даже няма да ти говоря за това кое е естествено и кое не, кое е по-добре за бебето ти, за кърмене след това и прочее. Пожелавам ти успех, лека бременност, безпроблемно раждане и да вземеш най-доброто решение за теб и бебенцето си!

Раждах секцио по медицински причини.Ако трябва да избирам бих избрала секцио.
Болеше след ,като се събудих.След обезболяващите болката спира.На 2 ден санитаррката показа как по-лесно да стана сама.Вечерта на 2ден се качих пеша по стълбите до горния етаж да си видя бебето.На 7 седмия ден ни изписаха.Гледах го сама.От кърмене ,къпане ,памперси,готвене и пране до разходка на ръце пред блока.
Бяхме 9 жени със секцио.Всички си бяхме подвижни и по коридори ии и по тераси.Нямаше залежали или с големи болки.
Имала съм и друга операция.Възстанових се пак бързо.
Естествено,че ако се отдадеш на болката и не стиснеш зъби може и месец да си лежиш.
Избери това ,което ще те накара да се чувстваш по-добре и по-спокойна.И в двата случая може да има проблеми.Както и  всичко да е добре.

Родих секцио по медицински причини. Направих голямата грешка да не се осведомя за секциото, защото много исках да раждам нормално, но в крайна сметка легнах под ножа  Ами при  излизането от упойката адски много ме болеше - но това бяха контракциите на матката, т.е. болката би я имало, ако раждах и нормално. Бях с пълна упойка и затова на другия ден ме "раздвижваха" - което представляваше - ставай от леглото - сама, без никой да ти помогне, качиха ме на една количка и хайде в стаята, защото в реанимация нямало място. Ами доста ме болеше корема, но целия ден не се спрях, ходех, сядах по малко, но не съм лягала. Честно казано беше ме страх, че няма да стана. На всичкото отгоре само  в моята стая бяха стари леглата - с пружини и беше супер гадно да сядаш/лягаш/ставаш.... Докато бях в реанимация и слушах родилките как викат (тези, които раждаха нормално) направо си благодарях на Бог, че така се стекоха нещата при мен и не се стигна до там. колкото и да ме е боляло не ми е идвало да викам чак.... и проблеми нямах с кърменето, нали казват че след секцио не можело да се кърми. на 3 ден ми дадоха бебето и още го кърмя. вкъщи се оправях почти през цялото време сама, ставах денонощно да го обгрижвам и да го кърмя, естествено нямаше кой да ме смени. много е важно човек да не се залежава, колкото по-бързо станеш, толкова по-лесно се възстановяваш. на 10 ден бях на разходка, можех и по-рано, но пречката беше безсънието заради коликите и кърменето през 2 часа по 20мин денонощно, не болката от операцията.
всички момичета в реанимация трепереха и искаха още и още одеяла, само на мен ми беше горещо и не позволих да ме облекат, стоях си гола под завивката...  белега въобще не се вижда, съвсем ниско долу е ....
в съседната стая имаше девойка родила нормално с н на брой шева и тя не можеше да сяда почти колкото и аз.
малко разхвърлено ми е мнението, за което се извинявам, но като извод бих казала, че аз за себе си бих избрала секцио отново, въпреки че през цялата бременност бях твърдо за нормалното и направих глупостта дотолкова да си повярвам, че всичко ще мине естествено, че въобще не бях се осведомила за секциото, направо си затварях очите и не знаех абсолютно нищо за самото възстановяване и след оперативния период....

И аз не съм в таргета със сравненията,
но и при двете ми бремености усетих контракцийте и болката на нормално започващо раждане.
При първата бременост нещата се усложниха в процеса на норм.раждане, загуба на тонове - пълна упойка, тежко излизане от нея, болки, но само до следващия ден. После бях пушка и маАх крака по коридорите, че все ме теглеше в неонатологията да видя НЕЯ..., тя лежа 20 дни в кувьоз, а като я извадиха бях на 100% на нейно разположение без никакви оплаквания....
При второто - секцио след другото секцио, но с момент на изненада, изтекли води и започнало раждане, епидурална, аз в пълно съзнание, наслаждавайки се на момента на срещата ми с НЕЯ..., час след операцията в интензивното бъбрех по телефона...., обезболяваха ме през първите 24ч. с лидолче през системата, после един аналгин само, на следващия ден я кърмех, болки никакви....
Майка ми е с две нормални раждания, без усложнения, с мен малко трудно се е възстановила, но до седмица е била ОК, а със систър, още в деня на изписването се е чувствала прекрасно....
Всичко е строго индивидуално, и да изчетеш 150 хил.раждания, твоето пак няма да прилича на никое, слушай себе си и вътрешния си глас, ако намериш и лекар, на който да вярваш на 100% - всичко ще е наред. Успех.

Какво е това секцио по мед. причини, като при теб няма такава причина ?! Лигавщини...
Родих първото си дете със спешно секцио, 17 часа мъки и накрая ме срязаха, болките бяха ужасни, на всяко ставане имах чувството че ще припадна. Навторич ден при едно ставане ми стана ужасно зле и се наложи да ми прелеят банка и половина желязо... Седмица близо движенията ми бяха трудни и много болезнени, за бебо също не можех да се грижа както искам ! Беше ми много мъчно... Секциото си е една коремна операция и по нищо не се различава от друга такава !
Второто раждане ми беше 1,9 г. по-късно - нормално с епидурална ! Родих общо за 7 часа от изтичането на водите, болки имаше, но далеч по-сладки и по-причтни от тези от първото раждане ! Веднага щом го извадиха бебо ми го сложиха на гърдите и дори не прерязаха пъпната връв ! Тази първа близост и емоция с първото си дете я нямах и съжалявам ужасно !
Второто раждане не мога да го сравня по никакъв начин с първото, ако някой ден пак забременея ще искам да родя нормално 100% !

Съгласна съм с лигавщината! Чудя се някой майки на купон ли отиват или да раждат. Ясно е, че няма жив човек да не го е страх от болка, но болка има и при двата вида раждане и НЕ, НЕ Е НИКАК МАЛКА! Това е да си жена! Лесно няма!

Аз вярвам в майчинската интуиция. Събирай инфо, но сама си прецени и послушай интуинцията си. Има тежки случаи и при двата вида раждане.
Като съвет - вземи под внимание екипа при когото ще раждаш. Проучи кое раждане е по-често при тях, какви специалисти. Не на всеки можеш да се довериш за секцио, и не при всеки за естествено. Чувала съм истории за уж естествено раждане, но проточило се по-дълго. и вместо да изчакат, лекарите преминават към уж спешно секцио.
Аз също четох много в нета. И съм убедена, че е много, много индивидуално. Никой не може да ти каже със 100% сигурност - това е най-доброто за теб.
Моят опит е със секцио. Колкото и да се превъзнасят някои майки, болки има. Аз също си мислех, че нося на болка, но това не го очаквах. Плюс факта, че имаш поне 20 см / ако не и повече/ рана на корема. Раждането минава бързо. Но после си е здраво стискане на зъби.
Успех, бързо и безпроблемно раждане ти желая!

А не би трябвало. Във времената, в които живеем има достатъчно безопасни начини за обезболяване.
Едно време и зъби може без упойка да са си вадили, но сега никой не би го направил. За болка след операция обаче било лигавщина да очакваме обезболяване 

НСЧ, на мен какво ли не ми слагаха, ефекта беше нула. Не умрях от болка, но едва търпях. Те ми викаха върти се в леглото, а аз само да помръдва и зверска болка. Ма се въртях, избор нямах!  

Момичета - благодаря ви за мненията. Явно секциото не е толкова лесно и безболезнено, колкото си го представях, и колкото бях чувала от хората около мен.
За съжаление имам заболяване, което се появи след първото раждане и което е абсолютно основателна причина, и е ясно още на този етап. Не бих искала да го споделям тук, твърде публичен е форума, много личен е за мен този въпрос...

И на мен ми беше студено след раждането и на два пъти изгубих съзнание половин час след като приключи всичко.Тъкмо ми бяха дали бебчо да суче, и започна да ми става лошо и да виждам цветни петна и после нищо не си спомням. Казаха ми, че е от изтощение, обезводняване, ниско кръвно, напъни и т.н. Както и да е, това е маловажно.

Осъзнавам, че всичко е много индивидуално и че хората са различни. Просто исках да чуя откровени и искрени мнения, а не захаросани реплики от типа: О секциото е насравнимо по-добре от нормалното раждане и т.н. И ми е ясно, че раждането не е приятно изживяване и жените сме създадени за това, но някакси сега като имам едно раждане, се опитват да направя нещата поне малко по-леки за мен до някаква степен. Първият път бях тотално незапозната (въпреки че четох и се информирах и ходихме с мъжа ми на курс в болницата за раждането). Но докато не го изживееш не можеш да го разбереш напълно.

Вярвам на лекарката ми, тя ме израждаше първия път. Тя обаче не прави секцио раждания и за съжаление ако се стигне до там, няма да мога да избирам лекар или екип, които са на смяна в болницата те ще бъдат.

С какво третирахте белега?

Суши при нормално раждане няма как да ти дадат обезболяващи при контракциите и напъните и не се знае,колко време ще продължи всичко това.
При секциото след упойката ти дават обезболяващи.После в покой не те боли.Раздвижването и опъването на раната при движение и някой пози боли няколко дни.Ако имаш помощник минават и те неусетно.
Може би това са имали предвид ,че не боли.