Секцио - колко време ви отне да се възстановите?

Имам 2 броя секцио и двата пъти се възстанових много бързо. Първият ден беше ужасен, после стана по-лесно. Болки имах 3-4 дни, след това придърпване от време на време до към 10ти ден.

Най-важното е екипът да е добър, другото си е индивидуално.

Ако можеш да родиш нормално-не се и замисляй за секцио. Родих секцио, къде по медицински причини, къде от страх.
Вярно, че е безболезнено и не усещаш нищо /на момента/, но после последствията остават за цял живот. А те повярвай ми в повечето случай, са налице. Лично аз съм със сраствания, които при секциото са неизбежни.  

Имам две нормални раждания и третото беше секцио, защото бебето беше с дупето напред. Категорично не препоръчвам секциото, първо след това боли много, второ при мен е имало усложнения, въпреки че не съм имала някакви индикации за това и се е наложило да ми преливат кръв, защото матката е контрахирала много или нещо такова. Вярно, че при всеки е индивидуално, то и при естественото може да се получи усложнение. Трето болката след това беше ужасна (бях на обезболяващи поне 3 дена), все пак това е операция, режат те, докато другото си е естествено, тялото ти е пригодено за това и после минава. Бебето ми го донесоха чак вечер само да го видя, а родих сутринта. Няколко дена ходех превита, а после ме наболяваше белега. Може и да си въобразявам, но си мисля, че заради секциото и шиенето на мускулите после корема ми сега е като балон и все едно мускулите му не работят.

Първото ми естествено раждане не беше от най-приятните, но се забравя, второто беше бързо и доста по-приятно, но секциото за мен е най-ужасното от трите, нямам друга операция и адски ме болеше и не знаех къде съм. Мъжът ми като ме видя след операцията каза, че съм ужасно бледа и първите ми думи били "Повече не искам да раждам"...

 Раждах със секцио два пъти. Първия път беше ужасно, много болки, почти никакви обезболяващи, един месец имах проблем с раната. В тъпата болница почти не даваха обезболяващи. Със сигурност има значение кой ти прави секциото, екипът и самата организация в болницата. След тези ужасни преживявания много се страхувах за второто си раждане. Затова избрах друга клиника, страхотна докторка и предварително знаех кое как ще протече, ще има ли обезболяващи и т.н. Е, втория път мина страхотно, още същата вечер се изправих, на следващия ден се раздвижих и започнах да се разхождам, слизах до кафето по стълбите. Обезболяващи даваха без проблем, но аз след първия ден почти не съм имала нужда. На четвъртия ден се прибрах в къщи и започнах да се грижа за бебка без никакви проблеми. Смятам, че има значение точно кой и как ще направи операцията. По време на операцията ми казаха, че предишните са си оставили ръцете (сякаш не го разбрах още тогава) и оправяха някои поражения. Ето, аз съм живото доказателство, че може и да си много зле след секциото, а може и да се възстановиш много бързо, всичко зависи от екипа. Да не говорим, че втория път родих на възраст 40 г. Явно и това няма значение, когато си в ръцете на добър екип.
Каквото и да избереш ти пожелавам да е най - доброто за теб и бебето

Нека не се забравя, че все пак има хора, които не са преживели секциото толкова драматично. В крайна сметка, който и от начините да се избере, жената трябва да е наясно, че няма да е безболезнено.
Авторката, ако има достатъчно вяра на лекарката си, нека й се довери. А, и от причина до причина има съществена разлика.

Имам едно нормално раждане и едно секцио със спинална упойка /държах да не раждам с пълна упойка, стига състоянието ми да го позволява/.
При нормалното раждане станах и вървях след 3-4 часа, при секциото - на втория ден.
И при двете нямах усложнения и тъй като нямаше кой да ми помага си гледах децата сама.
След секциото се прибрах на 5-ия ден и си поех всички грижи по бебето и къщата. След няколко дни ми свалиха и конците и това беше. Не ми е оставало време да се задълбочавам в болката и т.н. Търпимо беше.
Лично при мен секциото беше по-хубавото и спокойно раждане.
Кърмих 7 мес след нормалното раждане и 17 мес след секциото, това го казвам само защото битува някакъв мит, че след секцио кърмата слиза бавно и кърменето е по-трудно.
Успех каквото и да решиш!

възтанових се след сексио  на 4-5 ден ,обикалях коридорите и държах малката,малко по -трудно лягах и ставах на леглото тъй като беше ортопедично ,голямо и високо.Иначе проблем -никакъв от друго естество ,нямах конци ,а само лепене и тук затова нямах никакви проблеми.Въобще всичко премина отлично ,родих с епидурална упой ка в кръста.

При всяка жена възстановяването е различно, при някои по бързо при други по бавно. Имам две раждания със секцио, последното преди 17 дни. Тези които ти обясняват че на 3 ден си като здрав човек не им вярвай, режат се толкова много мускули и че ги усещаш поне 2 седмици при всяко едно ставане и лягане от леглото. После след всеки един ден ще се чувстваш по добре, но не и да тръгнеш да мъкнеш нещо по тежко от 5-6 кг. Белега зараства, при някой дори едва се вижда. Ако можеш да избегнеш секциото е най добре, колкото и шева да имаш от нормално раждане не може да се сравнят със коремна операция. Била си в родилно, сигурно си виждала как се движат родилки след естествено раждане и такива след секцио, помисли.
.

А аз вече съм в 7-мия месец и също съм пред голямата дилема как да раждам???Термина ми е за Коледа най- рано или Нова Година !И аз не живея много близко до Болница (в едно Великотърновско село -Добри дял ),исках да раждам в гр. Плевен в "св.Марина "при доц. Стойков ,сестра ми живее в този град и си мислех да остана там при нея щом наближи термина ,поради сезона - зимен е и пътищата не се знае как ще са? Нооо,плана ми до този момент тръгна да се проваля!Доц. Стойков вече е назначен в гр.В.Търново в Родилното отделение на Старата болница ,като началник отделение(което е в много лошо състояние и просто незнам с какво го привлякоха ,той да си напусне там в частната болница работата ) !Та дилемата ми е и къде ще раждам ,исках да е в по- добра обстановка с ,с добър екип ,защото първото ми раждане (което беше преди 17год.- нормално раждане ,а аз бях едва 18 год. и попаднах на "леко почерпен " лекар на смяна и протече с множество усложнения след това) в Горнооряховската болница  беше КОШМААР ,който живее още в подсъзнанието ми !Мислех да раждам нормално в ръцете съм все пак на един от най- добрите лекари в тази област ,в отлична клиника,отличен персонал ,и ако нещо се усложни знаех ,че всичко ще се отреагира на време и няма да има никакви проблеми !Там всичко е в най- висок стандарт,нооо увиии ако доктора го няма с който съм си водила до сега консулта ,трябва да го сменя с друг в тази клиника ,и нали се досещате ,че става малко -все едно съм предала доверието си в този доктор!Ако му  се доверя и реша да раждам във В. Търново ,там просто не знам как ще издържа след това първите дни ???Стаите са в УЖАСНО  състояние ,самата родилна зала е от памтивека ,имат намерение да се прави ремонт ,нооо в следващата година евентуално !Персонала е все едно си ги накарал да ходят насила на работа ,неприветливи ,а това за една родилка е много важно ,да има ответна страна -особено първите часове и дни !Имат една ВИП стая която е долу - горе в отлично състояние ,но ако реша да раждам в термин и нормално ,дали ще е свободна??? относително е това !Ако реша да раждам ,секцио ,ще бъде планирано ,стаята ще се запази за определената дата ,ноо възстановяването ми не се знае как ще протече ,както чета не е от най- за предпочитане - все пак си е операция ,а и самия доц. не е много привърженик на тази манипулация по- принуда - освен ако не се налага !Не знам какво да правя ,обърках се тотално   блъскам си главата ,за да намеря най- правилното решение за мен ,за бебка и за моите близки ,защото и за тях ще е много важно как ще премине всичко и всички да се приберем добре в къщи!Извинявам се за дългите размисли (от моя страна) с които ви натоварвам,но имам нужда от помощ ,а нямам много време да реша !

Привет!
Раждала съм и по двата начина-първото раждане беше "нормално", а второто със секцио - преносване, зелени води, неуспешен опит за индуциране и бебето буквално се беше хванало за главата с всичките си 4 килограма. Ще се опитам да ги сравня двете, на базата на основните точки на въпроса на авторката:
1. Кръвозагуба - при първото раждане получих множество разкъсвания, съпроводени с огромна кръвозагуба и преливане на две банки кръв, тъй като хемоглобинът ми се беше сринал до 6о. При второто раждане-секцио влязох с хемоглобин 98, излязох с 94. Нямаше преливане на кръв.
2. Възстановяване - с първото раждане лежах 7 дни в болница (2 дни в интензивно), тъй като се налагаше да ми преливат плазма всеки ден; едва си седях на дупето и карах на свещички Индовазин, за да мога да заспя вечер. Със секциото бях в болница 5 дни(1 ден в интензивно), ходех като настъпана жаба, но поне си седях на Д-то и спях нормално.
3. Послеродов период вкъщи - с първото раждане мах болки 2 месеца, а конци ми падаха цяла година. Количката я извеждах и прибирах само с помощ. Секциото - болките отшумяха на 10-тия ден. Количката - отново с помощ, докато мине 6-тия месец;
4.Лохии - еднакво време и двата пъти;
5. Кърмене - до 2-годишна възраст и двете деца

И, ако ме попиташ какъв вид раждане бих избрала при евентуално трето бебе - не знам  

ilka7909, раждах в Русе и двата пъти. Беше преди да преместят Аг-то в новата сграда и условията бяха толкова ужасни, че ми се повдигаше всеки път, когато ходя до тоалетна, а в стаите мазилката се сипеше от тавана върху нас. В  за търновското АГ съм лежала за задържане-условията тук са в пъти по-добри от старата сграда на русенското. НО в Русе има много добри  специалисти, да не говорим, че получих страхотно отношение от всички - лекари, мед. сестри, акушерките, стажантите. Докато тук така и не разбраха в 32 г.с. раждам ли или имам бъбречна криза 
Така че, прецени за теб кое е по-важно: специалистът, на който имаш доверие или битовите условия  И не мисли, че, ако избереш да раждаш в Плевен,ще си предала доверието на твоя лекар - ти си тази, на която не трябва да предадат доверието  Успех!

Преди две години родих секцио. Възстановяването беше нормално - станах в деня след операцията, ходех като терминатор една седмица, до към 10-я ден основното отшумя. Но и до ден днешен усещам придърпвания по протежение на операцията, а над белега има едно събиране на тъкан, което ми е много неестествено.
Наскоро ми правиха хистероскопия и мястото на белега го чувствам различно и неестествено.

Първото ми раждане - планирано секцио  по медицински причини. Изправих се с помощ на следващия ден след операцията. Болеше ме търпимо, на шестия ден ни изписаха, възстанових се бързо.
Второ раждане след една година и осем месеца, пак планирано секцио, пак никакви проблеми. След второто раждане се възстанових по-бързо, болеше ме по-малко. Изписаха ме на шестия ден, а на следващия ден ходихме с мъжа ми да зареждаме стока за магазина ни. Вярно, вървях бавничко и бързо се изморявах, но е факт, че бях в състояние да го направя.
И двата пъти раждах с избор на екип, и двата пъти при една и съща лекарка, от която съм повече от доволна.

Моето секцио се наложи в процеса на раждане. Сега ако трябва да раждам без колебание ще избера само и единствено планирано секицо.
Бях с пълна упойка (по мой избор), като ме събудиха ми удариха един аналгин, но ефект от него не видях, така че следващия го отказах. Ако държиш на обезболяване провери в болницата какво ползват и ако ти се стори малко се консултирай какво да си купиш допълнително.
Мен ме болеше само първите 2 часа, когато бях с торба с пясък. След нея, ако не мърдам не усещах болка. Но аз преди забременяването имах ужасяващи менструални болки, с губене на съзнание и може затова болките от контракциите и тези след секциото да не съм ги отразила като нещо съществено...
Раздвижиха ме на следващия ден, очаквах някакви ужасии, но просто станах и тръгнах. Усещах по-скоро придърпване, дискомфорт първите 3 дни, не точно болка.
По спомени усещах нещо до 7-ми ден, тогава се престраших да се обърна на една страна като спя и това беше



А пък колко могат да се объркат при нормално...
Това е раждане, винаги може да се обърка нещо за съжаление, няма гаранция в нито един от двата вида раждане.


П.П. Всяко раждане е индивидуално. Не се настройвай предварително.
Успех!

И двете ми раждания са оперативни, с пълна упойка (първият път не правеха епидурална (спинална), вторият аз я отказах категорично). Нямах избор. възстанових се много бързо и двата пъти, в рамките на седмица бях почти пълноценно изпълняващ всички действия човек.
При теб обаче медицинските причини явно не са съвсем медицински, щом лекарката ти е против. Роди си нормално, щом имаш този шанс. Аз го нямах.
Първият път детето беше напречно разположено и опитите да го обърнат не помогнаха. Вторият път матката на мястото на първия разрез толкова беше изтъняла, че при напъните имаше повече от реален шанс да се разкъса

Раждах секцио по медицински причини, планово. Болка имаше първият ден, въпреки обезболяванията. Трудно ми беше да се въртя на една страна. Не мърдах ли, не болеше. Но това бързо минава. Възстановяването става невероятно бързо. Торби с пясък и каквото и да било на корема, не са ми слагали. На третия ден си пушка, дори приведеното ходене го няма, нито дърпанията. Никакви проблеми не съм имала от какъвто и да било характер с операцията. Та така. Но ако няма причина, не виждам защо да бъде секцио!