zабеляzали ли сте, че

Аз пък се радвам на интереса към моите близнаци. Естествено, че хората задават глупави въпроси понякога, но пък аз се чувствам благословена. 

то и аz се чувствам благословена, но като ми спират раzходката и раzпитват като че са иzвънzемни малко се драzня. zнам че им е интересно на хората, но това не са маймуни  а на едно бебе внимание никакво не обръщат, пък двете с какво са по раzлични 

Аз миналата седмица като ги извеждахме в парка и вървях зад мъжа ми, който беше с количката. Той умира да се фръцка с тях в парка и не ми дава да припаря да ги возя аз, но това е отделен въпрос. Понеже вървях отзад и забелязах, че навсякъде като минем и след нас коментара е- ау, видя ли, те са момче и момиче Аз си ги обличам почти само в розово и синьо
Още не се дразня на въпросите как се оправяме, но и мен ме дразни като ме питат еднояйчни ли се, при все, че въобще не си приличат
Мацки, вашите мъже изкараха ли `следродилна`криза? Имам чувството, че точно това кара моя в момента и сме почти пред развод. Вчера даже повдигнахме темата Само децата не знам как ще ги разделим
Откато направихме 1 месец той страшно се е изнервил, не му се занимава с децата, само дойде и ги намачка и те започнат да плачат и после си бие камшика и си вдигне джапанките пред телевизора И се почва- дай това, направи онова, чуди се кои неща за готвене са най-трудоемки и ме кара да му ги готвя От миналата седмица сме на тема мляко с ориз и час по час бъркам сутляш Да оставим настрана, че въобще не ме оставя да уча, при положение, че ми остават 4 изпита до завършване и 1 държавен Децата били призвание на жената А призванието на мъжа сигурно е да стои денонощно пред телевизора и да създава нервна обстановка вкъщи.
Вчера ми заяви че страдал, защото не съм искала да си говорим вечер И аз страдам, че нямам време дори пищовите да си напиша, ама никой не ме пита
Вече не иска да спи при децата,не можел да бъде пълноценен в работата си и поне петък и събота имал нужда да се наспи Това при положение, че аз още отначало му предложих той да е при тях само в петък и събота, а през останалото време аз. Сега наглеца и това не иска и взе още една гледачка за от петък вечер, до неделя вечер, с преспиване, само и само да не спи при децата Той ходел да изкарва пари, за да можем да живеем добре и да имам АЗ гледачки, които да ме отменят, ами те по-скоро са негови заместнички, отколкото мои, ама нейсе
Вие имали ли сте такъв период или само моя е такъв кукумицин

моя пропуши от тая следродилна депресия  още го държи, но малко по слабо. симптоми бяха като при твоя, ама аz си юркам    и не готвя и желания не иzпълнявам, аz да не съм zлатна рибка я 

Моя мъж в началото беше като струна ставаше при всяко мрънкане на бебетата, хранеше ги, сменяше памперси и т.н. След около месец обяви, че се е превърнал в бащата-майка и взе да бие отбой-даже и времето което отделя на децата смятам, че е недостатъчно в момента ми помага само при сутрешното хранене през другото време ми пробутва майка си/той зимата не работи, така че няма оправдание, че е изморен/. Аз също не готвя в къщи

mishlentze , те май всички минават през тази криза  
И при нас имаше такива моменти в които сме си мислили да се разделим, че то не се издържа.... Но всичко отминава....
Например, когато нашия татко отказа да спи с децата в една стая, тъй като не може да се наспива, направихме друго - тъй като ни е малък апартамента - се изнесохме двамата да спим в хола, а оставихме децата да си спят сами в спалнята. Така си спим и до сега, въпреки че те вече не се будят и не плачат през нощта....
И ние имахме този проблем, че не мога да му обръщам внимание вечер и че не си приказваме вече.... И че всеки път като почнем да говорим за нещо, аз прекъсвам разговора на няколко пъти за да отида да видя как са децата... Е, сега вече си говорим повече. Отделяме си време един на друг, но и той трябва да свикне, че вече не е в центъра на твоето внимание и любов, а вече има още две същества, които са мноооого важни, както за теб, така и за него и така ще бъде за напред....
Но аз не му слугувам! Не се съобразявам с разни там капризи... Като иска нещо, а аз в този момент съм заета с децата - прекрасно може да се оправи и сам.... Не е нужно да се тича постоянно след него.

Не се притеснявай! Всичко ще се оправи, само малко време трябва да мине, да се нагласите и двамата и да свикните с новата обстановка.

Мацки, успокоихте ме определено     
Дано му попремине скоро, че иначе
И аз не съм златна рибка, ама явно мъжа ми така ме вижда
Целувки от нас тримата:hug:

Моя постоянно го няма така че нямаме такива проблеми.Пребира се за ден два намачква ги и пак заминава,просто работата му е такава.Навремето се сърдех,мрънках,депресирах се но накрая се примирих,друг избор нямам.Трябваше да избирам брака си или да се примиря  Иска ми се да прекарва повече време с мен и с децата,но искам и децата ми да са усигурени и да не им липсва нищо,така че немога да се оплаквам,а и на него не му е много лесно постоянно на път и никога да не си е в къщи.

наистина това си е период, а ние майките май го изживяваме по-дълбоко. и ни дразни това,че мъжът до нас сякаш не се интересува. но не е така. просто той има да мисли за това как да изкара парите за пампи, храна, колички и какво ли не. а и от време на време малко да ни поглези. аз лично преди да се омъжа разчитах само на себе си. аз сега си давам сметка, че всичко купува той. а за себе си -нищо. дори насила го карах да си купи нов пуловер, малко за самочувствие...не че не обича да се суети, но за децата е готов на всичко, просто има нужда да се наспи за да работи добре през деня и да изкара пари за огромните разходи по гледането на 2 деца, сега поне отпадна разходът-храна, защото с детската кухня е много по-лесно, но пак всичко хвърчи, а къде отива, ще си правим бюджет май.....трудно е, но така разбираш колко безценни са децата. а и мъжът до теб. имайте търпение и бъдете мили с мъжа до вас, няма начин да не го забележи и оцени.   и естествено говорете с него .защото може би и той има същите мисли за вас. дръжте се с него така, както искате той да се държи с вас.успех и търпение. и не се поддавайте на мисли за развод. трудното ще премине и че дойде хубавото....голяма съм философка, знам

 

Подкрепям мнението ти!!!
Въпреки че за "НАС" вече не остава време,въпреки че вече съм 1.... килограма отгоре несресана и оповръщана,с небоядисана коса и без маникюр,въпреки че мъжа ми не помага в ежедневните грижи за децата,мога смело да кажа че след тях връзката ни стана много по дълбока,погледнато реално връзка вече напрактика няма и всъщото време нещо много силно и дълбоко ни свързва,нещо различно от връзката ни преди.

аз отговарям - не , не са близнаци, едното е в първи клас, другото е на една година... а това по-големичкото е баща им....

Забелязала съм,че когато  кажа,че имам четири деца хората ме поглеждат със смесени чувства.Даже по някога имам чувството ,че ме причисляват към ромите.Когато се разхождам на вън с четиримата непрекъснато ме питат ама всичките ли са твои .Леле ама как се оправяш?Питам се ,а не може ли само да се порадват на децата без да задават тъпи въпроси.

така де. много са нахални и глупави. питат без да използват главите си. аз като бях малка много се дразнех на такива въпроси. когато ходехме с наште на море и двете със сестра ми всеки път ни спираха и задаваха въпроси подобни на описаните от тебе, много се ядосвах.  веднъж по стъргалото , в Бургас,където още си спомням сладоледа чайка, както се разхождахме по дългата (тогава съм била малка) улица, когато за десети път ни спря една жена да ни пита дали не сме близначки, аз и излаях и й казах, не, не сме, аз съм куче и мога да лая близнаците също така провокират и въпроси като: сънувате ли еднакви сънища, имате ли телепатична връзка, говорите ли си на ваш език, сякаш сме извънземни. това обаче отприщваше творческото у мен и развихряйки се на крилете на въображението си, пресъздавах какви ли не чудати слички, на което всички онемяваха и леко изтръпваха. така, че, моят опит е да се възползвам от това и да си се наслаждавам на човешката глупост докато мога....успех майки

при мен зависи от настроението,но  по принцип се правя на разсеяна или пък ако някой не ми допада гледам малко лошо и те не смеят да ме питат а и също преминавам бързо с количката да нямат време да се загледат 

До скоро се правех на разсеяна, но вече се дразня и почнах да ставам рязка. Пък, ако ще да ме вземат за идиот. Давам 2 бързи примера:
Преди 2 дни на пазара - аз съм се наредила на една опашка и количката до мен, та спират на средата на пътеката майка и баба с количка с бебе и почват: "Аууу, майче/бабче, виж близнета. Ама това са си цели 2 бебета  и еднакви. Виж колко са интересни само. Виж как те гледат и двете. Ама те май нещо си говорят на техния си език." Прикипя ми и почнах и аз насреща: "Маменца, я вижте само едно бебе. Колко е интересно и как учудено ви гледа. Вие такова едно учудено бебе виждали ли сте. Я какви интересни лелички и как не спират да плямпат - май на някакъв техен си език говорят. Вижте само колко са интересни." Онези двете се опулиха, измърмориха нещо и беж да ги няма.
Втори случай: Вчера - стоим на люлките и една лелка идва (ама ни съм явиждала, ни я знам) и започва да им говори нещо, да ги закача, да им дава въздушни целувки. Децата се ядосаха, а аз не й обръщам внимание и се почва дежурния разговор: "Близначки ли са?" - "Аааа, не, породени."; "Коя е каката и с колко е по-голяма?" - "Тази със синята фибичка - с 2 г. не си ли личи?"; следва опулване; "ТИ ли СИ майката?" - "Не, аз съм стринката." Тя обаче стои и продължава с въздушните целувки и ломотенето към децата: "Много хубави фибички имате." - "Има ги отсреща в магазина."; "Ама какви хубави прически." - "Фризьорският салон е на ъгъла."; "Имате ли си якенца, че е студено." - "Даже и палтенца си имат."; "Яяяя, вие и кукли държите - то и вие сте едни куклички."; тук децата вече съвсем им писна и Кисата от страх да не й вземат "бебето" започва да я избива на плач; "Не плачи, миличко,защо се натъжи така. Да те гушне ли леля?" и тръгва към нея, при което щерките писват в 2 гласа, а мен ме хванаха гяволите и я насметох: "Алоооу, деца не си ли виждала. Стига ги плаши и се разкарай, че да не те нагушкам аз." И тя, мърморейки, се изнесе моментално.