Объркани роднински отношения

Трябва ли някой да я кара да се чувства полезна или трябва да и се казва какво да прави. Това нали се сещаш, че е нож с две остриета. Имаше намеци, че не е длъжна да е прислужница. Аз смятам за редно в едно домакинство, особено след 5 години съвместен живот, да има разпределение и самоинициатива. Мъжът не я подкрепя, защото и няма доверие и е разочарован. Да му покаже, че става за съпруга и няма да и е трудно да го накара да и играе по свирката.
Ама авторката каза - хлапашка работа, бебето по невнимание, еуфория в началото и после - ама то това не било като онова.

От толкова подробни наблюдения за чуждата къща , авторката има ли време за своята ?!  

I.Hr, всякакви допуски за патриархално възпитание при момата ги отпиши. Тя няма да поеме инициативата, ако не е убедена и не чувства вътрешна необходимост да го прави. Нали знаеш, че двама мрънкачи и един бияч няма как да са достатъчно убедителни.

Както вече казахме, не можем и да знаем какво точно се случва. Ами ако в началото под същата тази еуфория да са голямо и щастливо семейство, авторката е проявявала желание да сготви и почисти, а свекъра е мрънкал за невкусните манджи. Нали щото няма как от въздуха с първото готвене да станеш Джейми Оливър. Ами ако се е опитала тук там да поразтреби и свекървата я срязала два три пъти не така ами така. Ами ако лекично няколко пъти и е намеквано, че в тази фамилия ще трябва да си траеш и търпиш, щото тук мъжете командват. Ами ако и за десерт авторката с нейните най-чисти и искрени чувсва към снахата, ей така се изпуснала пред брат си или майка си: аз проблеми с храненето с мойте деца нямам. Виж ги какви са живи. Казах и на тая кво да прави, за да го храни ама тя не слуша. Както между впрочем авторката и на нас ни заяви. И така има много ако, които авторката услужливо не ни споделя. Не можем да сме обективни

Точно 

На нейните години и аз бях в подобно положение - бебе на шега с идеята, че е върхЪ на любовта и романитиката и акъла никъде го няма. Е, живеехме сами на квартира, ама доходите бяха под всякаква критика, а на нас ни се живееше. Добре че бяха нашите, че не се виждах. Та имам някакви предположения на нея какво и се върти в главата, че и в неговата.
Сега от позицията на възрастен, със син близо до възрастта в която героят на историята е направил бебето си викам Пази Боже да ми дойде това чудо до главата. Правилен ход в тази ситуация няма ( или поне аз не виждам ). Все някой ще е в кофти позиция. Надявам се единствено това да не е детето, че те са най-засегнати от неразбирателствата в семейството.

Предположенията за здраво патриархално възпитание не отговарят на истината. Колкото и особено да звучи авторката, в никой случай не е патриархално възпитана. Ако беше, щеше да има далеч по-твърдо мнение кое е мъжка и кое женска работа. А тя такова няма. И брат й няма, то би било безумие да си научиш момичето на равенство, а момчето - на патриархат.
Брат й не иска да се изнася, защото мамата не работи. С безработен партньор и малко дете в малък град излизането на квартира е финансово харакири.

Бих искала да попитам тези,които смятат темата за грозна,какво точно се очаква аз да направя,за да стане красива?Да си гледам само моето семейство и да не ме интересува какво става с най-близките ми роднини?Ами,трудно ми е.Боли ме,когато знам,че там нещо не е наред.
Друго,което не ми става ясно,е защо звуча странно за някои от вас?Какво трябва да е нормалното отношение на една зълва?
И да патриархално възпитана съм,но не ми харесва моделът на родителите ми и съм го променила в моето семейство.
И да,в момента разполагам с доста свободно време,може би и затова толкова се замислям.

Това което можеш да направиш е да говориш с жената и брат ти по отделно, да намерят път един към друг, да си дадат шанс. Ясно е че е необмислена и прибързана история това тяхното, но вече са длъжни да пробват - имат дете. Ако финансите им позволяват да пробват известен период да живеят отделно. Нещата няма да се оправят като с магическа пръчица, но ако проявят желание и усилие и двамата може и да имат шанс. Имам чувството, че тя се е наострила срещу него, че е мамин син, той срещу нея че е лоша майка и домакиня и воюват доказвайки си един на друг кой е по голям, а така не става. Добрите отношения се градят на компромиси, които май и двамата не знаят да правят.
Ако ти се доверяват като на по-голяма, с повече опит и с постигнато добро семейство мисля че няма да ти е трудно да им помогнеш.

Както и да помолиш майка си и баща си да им окажат подкрепа, а не да мътят водата.

Старците са загубена кауза. Затова не ги включвам в плановете. Бабата може да е добра и мила жена, но дядото е остър камък ( според авторката ), не подлежи на никакво моделиране. Няколко такива познавам, включително собственият ми баща. Най-добре да се абстрахират от тяхното влияние, колкото и трудно да звучи. Проблемите им са сложни ( според мен ). Не идват отвън, а от самите тях, затова смятам, че трябва да работят върху себе си поотделно и като двойка. Те не гледат един към друг, не са двойка, а случайно събрано семейство. Когато се карат не се опитват да се поставят на мястото на другия, а всеки се затваря в себе си с яда си, с обидата си, с неудовлетворението си. Външните фактори само наливат масло в огъня. Това ми се е случвало на мен и преодоляването му е много дълъг и сложен процес през който не минах сама. Нямаше да успея ако партньорът ми не ми беше показал правилният начин. 
Може би един специалист ще им даде някои насоки.

Благодаря ти.Личи си,че успяваш да вникнеш в ситуацията.Ще се опитам да убедя брат ми да отидат на терапевт.Дори мога да им препоръчам,само да искат и двамата.

Първата крачка според мен трябва да е изнасяне в самостоятелно домакинство, ако имат желание да запазят семейството си.
След това са терапевти и разговори.
Ако нещата не потръгнат, аз не бих настоявала на всяка цена.
И, да, детайлите за дома и детето, които сподели авторката според мен са притеснително много за външен човек

Няколко пъти казваш, че брат ти е споделил, че е разочарован. От какво точно е разочарован?  Като гледам жена му е много по-малко очарована от него. Той явно е свикнал да е център на Вселената и сега му е много трудно. Брат ти може ли да издържа семейството си, ако излязат на квартира?
А за случая с празника на детето и успиването й. Вие стояхте и се гледахте на масата два часа ? Като видя, че не е готова, защо не й предложи да й помогнеш, а седна и зачака да видиш какво ще стане? Никой ли в тая къща не е видял, че тя не е напазарувала предния ден и да й каже нещо? Пари имала ли е? Почерпка без пари не може да се направи.
Не знам майка ти колко е добра, но явно наистина е много пасивна. Като е приела 20 годишно момиче вкъщи( повечето на тази възраст не могат да свършат нищо), не можа ли да я включи с нещо в домакинството, да й покаже и научи на някои неща. След 4 години всички се сетихте, че нищо не прави и е лоша майка. Лоша, добра, оставили сте я да се превърне в това, което е и сега всички сте срещу нея. 
Да очаквате 24 годишно момиче да гледа цяла къща само, докато всички са извинени, че работят е доста нахално.Ако се изнесе, кой ще се очаква да върши това? А ако започне работа?

Определено семейството трябва да се изнесе в самостоятелен дом. Незнам как ще стане, тъй като авторката сама каза, че снахата отдавна иска, но брат и не дава и дума да се продума. Ако са в собствено жилище, то тогава авторката няма да има избор и ще трябва хем да поизчисти, хем да сготви. Ще трябва и да става рано, за да си заведе детето сама на градина. И много други неща.
Аз обаче не мога да разбера едно. Тук във форума масово се съветват жените, че на първо място е детето, занимаването с него, грижите и т.н., а домакинската работа може да почака. После се казва намирайте време за себе си и половинката си, а домакинската работа може да почака. Масово се критикуват жени, които не обръщат внимание на външният си вид и се съветват жените да сложат едно червило и да отделят поне час само за себе си, за да няма после ама мъжа ми ми изнаверява, пък аз само чистя и в този ред на мисли домакинската работа пак може да почака. И най-важното. Всички ние се борим за равноправие в домакинските задължения. Т.е. ако единият мие чинии, другият пуска прахосмукачка. Такаааа. Проблема на снахата е, че нейният мъж липсва. Т.е. от нея се очаква хем да гледа дете, хем да върти домакинството без да има с кой да го сподели. Защото всички работели. Ама то и нашите мъже работят, пък после удрят по едно рамо. Снахата няма такова рамо, очаква се от нея всико. Тя няма право да отложи днешната работа утре или за по-късно, защото ще я гледат на кръв. Значи ние бачкаме, а тя днес мързелувала. И как точно очаквате, тя да се развихри в кухнята, дори и да умее да готви, като свекъра е свикнал с манджите на жена си и хич не му хареват буламачите на сханата. За мен това е затвор. Да не можеш да дишаш или да си позволиш да поспиш един път до обяд, защото някой ще недоволства.