Лиляна, човки и сухари не са първите думи любовни, които прехвърчат из темата, но като най-пресни да взема повод от тях и да споделя няколко приказки.
Като опит за нормален разговор с множество гледни точки и минимално пощене и пощипване аз броя темата за успешна. Тук се обмениха впечатления, мнения за стилове и елементи на интериора, които, лично на мен, ми бяха интересни да прочета и благодаря на всички писали. Разговорът успя да задържи фокуса си върху "това ми/не ми харесва", а не "ти ми/не ми харесваш", каквито са 99% от темите в Клю-то. За мен дискусията беше освежаващо нормална на фона на цялото вторачване върху личностите на другите съфорумци или тяхното собствено вторачване в себе си, което доминира из темите.
Очевидно обаче, да кажеш, че светлината, цветовете, ароматите и общото ниво на (без) порядък ти правят, щеш-не щеш, най-ярко първо впечатление, автоматично смалява душицата до размер XS и де да знам, под мостовете не шумят реки, може би. Ами няма лошо, нека се знае, че дори за най-обикновените човешки реакции, не го ли изиграеш здраво над нещата, си пълен аматьор в този форум.
Като опит за нормален разговор с множество гледни точки и минимално пощене и пощипване аз броя темата за успешна. Тук се обмениха впечатления, мнения за стилове и елементи на интериора, които, лично на мен, ми бяха интересни да прочета и благодаря на всички писали. Разговорът успя да задържи фокуса си върху "това ми/не ми харесва", а не "ти ми/не ми харесваш", каквито са 99% от темите в Клю-то. За мен дискусията беше освежаващо нормална на фона на цялото вторачване върху личностите на другите съфорумци или тяхното собствено вторачване в себе си, което доминира из темите.
Очевидно обаче, да кажеш, че светлината, цветовете, ароматите и общото ниво на (без) порядък ти правят, щеш-не щеш, най-ярко първо впечатление, автоматично смалява душицата до размер XS и де да знам, под мостовете не шумят реки, може би. Ами няма лошо, нека се знае, че дори за най-обикновените човешки реакции, не го ли изиграеш здраво над нещата, си пълен аматьор в този форум.
. По тоя повод - чувала съм, че не е добре и да се държат вещи и дрехи, които не се ползват отдавна. Аз пълня всеки сезон по 2-3 чувала необличани дрехи от една година, примерно и ги раздавам или изхвърлям. Искам да ви кажа, че всеки път се чувствам отлично, след такова прочистване 
.
). 
. После обаче се разлиства наново и още по-буйно. 
, намирам се за малко ненормална в това отношение. Вървя си по улицата, харесвам си сграда (имам си любими) и започвам да мисля какво е аз да живея там, как ще я обзаведа и т.н. Винаги съм била чувствителна към атмосферата на дадено място - държава, град, къща (апартамент), а после се опитвам да си отговоря защо и какво ме е накарало да ги харесам или не. И нямам точен отговор 
. За мен е много важно да видя някого в къщата му - не че съм Голямата Умница, Която Разгадава Хората, но ми е някаква подсказка в опознаването му, някаква негова много лична страна. Разбира се, много е важно да го "прочетеш" правилно, а не просто да залепиш набързо етикетче... За мен няма лоши и добри къщи, има къщи на различни хора, чрез тях ние изразяваме себе си, както го правим с облеклото си например. (Тук бягам от темата може би, защото идеята е какво ми прави впечатление, а не какво одобрявам?!) На конкретния въпрос - първото е миризмата.Да, бозайници сме (някой го беше споменал), усещаме чуждата миризма, но не и своята. От там нататък просто се потапяш... Обзавеждала съм два апартамента по коренно различен начин! Единият - модерен, изчистен, стерилен, вторият - скърцащ, дървен, уютен, миришещ на мокро куче. Два апартамента за два етапа от живота ми. 
. 
Когато се местехме беше шокиран колко багаж имаме(дрехи, кухненски неща, обувки, бебешки работи) и беше възмутен колко неща съм насъбрала, но аз реално си ги ползвам 
Но за разлика от него, аз не пазя връх на пластамсово крило от самолет играчка, купена му, когато е бил на 5.