Предучилищна набор 2009 г. - 2

Много приятно ми беше да прочета, че все още има такива примери, но не мога да се похваля със същото в родното ми село. Аз съм с турски произход, както личи от името ми, селото ми е изцяло турско, с голяма махала с роми. Е, не е истина просто какви проблеми чувам, че създават. При това не от ромското население. Срам не срам, това си е истината - всичко се дължи на неграмотност, липса на родителски контрол и сляпа вяра, че "гарджетата" им са просто перфектни. В моето село е така, твърде много родители са принудени да търсят препитание в чужбина, защото работа наблизо няма. Заминават, а децата оставят на баби и дядовци, понякога даже и на прабаби. Какъв контрол може да упражнят те? Какво възпитание може да дадат? Поне в моето село това са хора от поколение, което почти не е учило, не говорят и български. Изобщо, положението с образованието е много зле в такива малки села. Не напразно аз се махнах. Още на 10-12г знаех, че за нищо на света няма да живея там.

А при нас не е така.Селото е 99% българско,ако има значение.Има ДГ и училище.Реално хората се стараят много за селото.Работят в близките градове на 10 ,24 ,че и повече км.
В училището учат и деца от съседните села.Те пък са само турски.Има и ромчета.Класовете са смесени.Имат ФБ страничка и там виждам много изяви на децата.Те иначе,като деца си правят белички из село,но в училище нямат мърдане.Кротуват.Родителите и бабите им също участват в мероприятията им.

Де да беше така и при нас! Може би има значение и в кой район са селата. Има значение също дали местните управници правят нещо за хората или само крадат...

Имам приятелка, която преподава БЕЛ в едно подбалканско селце без български етнос. Всеки ден пътува по доста до и от работата, но се чувства много щастлива и удовлетворена. И така вече няколко години. Децата също много я обичат и жестовете им на внимание ги има. Мили и симпатични, а не материални.
Откакто времето се стопли, всеки ден минаваме през парка. И както мамината златна казваше, когато беше бебе - луда пада игра. Събират се поне шест дечица - и момчета, и момичета и се забавляват страхотно. Понеже няма как да спрем времето да върви, поне да остане споменът за това хубаво общуване.
Е, оттук следва малък проблем. Един фотограф се е само предложил, но в годините по разни поводи госпожицата ми е снимана от различни фотографи с благотворителна цел и без да търся качество, защото не е била това основната цел. Сега оценявам, че хората са влагали сърце и душа в каузите. За човекът с бизнеса не мога да кажа същото. Посредствена работа. НО фотографите не обичат да снимат в детски градини. Тежка е организацията, има хаос, а накрая и недоволни родители има, защото са давали пари.
Ако искаме като родители да има хубав албум - ще трябва да преосмислим много сериозно планирания бюджет за този спомен в снимки. Ако искаме какъвто и да е, но да го има, ще приемем офертата на бизнесмена и каквото -такова. После пак ще има мрънкане, защото и пари ще сме дали. Но пък ще има спомен. Пълно щастие няма. Ще следваме компромиса. И дано в деня на снимките всички деца да бъдат отзивчиви и спокойни.
За т. нар. празненство - аз самата организирах рожден ден за моето щастие, което съм си родила през април. Пролетните събития не дават много свобода за избор. Цените на заведенията, предлагащи подходяща и интересна игра за децата и за големи групи деца в София са много сходни. И са високи. Ако родителите имат различно мнение е добре да присъстват на родителските срещи. Без обратна връзка и обсъждане няма как да се знае кой какво иска. Зрели хора сме и едва ли някой иска да демонстрира нещо пред другите. Единствено щастливи емоции се целят. 
Аз самата не желаех да участвам в карнавала, наречен абитуриентски бал преди вече много години. На родителите ми им беше криво, на най-близките ми момчета и момичета в класа - също. Но драма не е имало. Казала си бях, каквото и когато е трябвало.     

За мен абитуриентският ми бал беше една мъчителна вечер. Не се забавлявах. Не ми се ходеше, не се вълнувах за тази вечер. Вълнението беше за родителите ми. Аз нямах усещането, че след някакво си пиршество ме чака нещо специално, че да празнувам. Всъщност, разделях се с една позната среда и ми предстоеше да се сблъскам с друга, непозната, така че по-скоро ми беше тъжно. Като капак майка ми не ми се довери, настоя да ме води на фризьор, а там се подлъга да ми направят руси кичури(нещо, което аз не исках). После сама призна, че не ми отиват, обаче беше късно. Нямаше начин да ме убедят да нося рокля, но пък се наложиха с едни високи сандали, с които трябваше да прекося целия град като се прибирах сутринта. Беше цял късмет, че не се пребих по пътя, никога не бях носила обувки с ток, не съм и искала да нося, защото си се познавам(спъвам се дори и с равни обувки). Ще ми се да си го бях спестила и аз този бал.

Здравейте! Аз съм в родителския колектив! В началото на учебната година събирахме по 30 леве на дете,за да мога аз да пазарувам салфетки,тоалетна хартия, пластмасови чаши и т.н.. От тези пари останаха и сега досъбираме по още десет на дете общо 30 лева на дете за подаръци на 2госпожи, 2лелки, 1мед.сестра, директорката.... Отделно събираме по 10лева куверт,10лева аниматор и 22 лева албум,който вече е пожелание общо 20лева за празника. Мое мнение, но по 80/100 лева извинете,но за мен си е доста изхвърляне от страна на някой.....

Здравейте,
Знам, че не е точно по темата, но имам нужда от съвет.
Вместо да мислим за завършване и подаръци аз мисля къде да преместя детето си за да може спокойно и щастливо да завърши тази година и да не мрази училището като институция. През тези 4 г. детето системно беше наказвано, нашляпвано, скубано и т.н. от едната от госпожите и след като нещата ескалираха миналата седмица аз заявих, че не мога да продължавам да водя детето в детската градина. Хубаво, но се оказа, че никъде не искат да ни приемат за да може да приключим годината. От инспектората ми казаха,че нямат право да ми отказват и така всеки прехвърля топката на другия. Времето напредва и остават още 2-3 седмици, а аз нямам решение на проблема. Моля ако някой може да ми даде съвет какво да предприема?

Болничен до края на учебната година? То малко остана.

Девик, защо сте чакали толкова дълго?
Започвайте със жалбите и излезте в болничен.
Логиката ми подсказва, че наистина няма да искат да вземат детето, защото "парите следват детето" вече са дадени на предишната градина. 
Emel Manolova, лошо е, че не са уважили изборът ти. Нещо много масово, но заради какво ще кажат хората какви не глупости вършат родителите. Повече от сигурна съм, че и в градините има деца, на които не им се събира насила. Това е решение, което родителите трябва да вземат под внимание и да спестят на децата си негативни емоции. 

Devik подозирам, че в държавно училище или детска градина няма да ви приемат.
Първо защото тази смяна не се случва за 2 дни и второ защото какво ще прави там при положение, че до края на учебната година остават 20 учебни дни. Детето нито ще се адаптира нито нищо.
Мисля, че имаш право на 30 дни отсъствие за детето - така че бележка от ЛЛ или декларация по лични причини ще ти свършат работа. А и детето ще получи удостоверение от градината.
Можеш да провериш как стои положението с някой детски център за оставащите месеци.
Успех.

Преди 2-3 седмици най-много една майка премести дъщеря си в друго училище, но е в трети клас.
Може би просто трябва да продължиш да търсиш.
Така или иначе наистина остава месец училище, май месец е пълен с неучебни дни и спокойно може да остане вкъщи детето, ако имате тази възможност.

 Aila в някоя тема видях че малката ти дъщеря е с раница на Херлиц...удобен ли е според  теб този модел?

Благодаря Ви за отговорите!
Явно ще търся занималня. Само дето са по -половин ден. Няма как да го гледам аз, а и бабите ни не могат. За жалбите за съжаление живеем в България и никой не иска да защити детето, даже и "Закрила на детето".
Това за "парите следват детето" е вярно и това е една от причините които изтъкват.

Това, че сме в България не е причина да не се търси справедливост. Дори и закъсняла. Ако не друго, когато има писмени жаби до институциите, някой ще трябва да приключи преписките и да се окаже натиск.

Каките са също с Херлиц и съм доволна. На малката  също е Херлиц, но не я е носила изобщо тази година, просто не се е налагало. Не съм много убедена обаче за нейният модел, защото е само с твърд гръб и дъно, но отпред е мека. На каките е цялата като една кутия и нищо не се мачка вътре. Така или иначе и те носят раниците в понеделник сутрин и чак петък вечер ги прибират, през останалото време стоят в училище.