Първи клас-тема 4

Не знам, аз не разбирам тази мода с психолозите. Да, понякога има нужда от тяхната помощ, но това е в екстемни случаи. Имам чувството, че за щяло и нещяло се препоръчва воденето на децата по психолози, които понякога не само не помагат, а могат и да навредят. Да не говорим, че стана модерно да се правят тестове, обследвания, диагностики и т.н. на деца и родители. Всички са хукнали да анализират всяка мимика и жест на децата, а родители се надпреварват да попълват въпросници. На финала се показват някакви резултати, които така могат да те хвърлят в музиката и можеш да попаднеш в такъв омагьосан кръг, че излизането от него да ти се види като разгадаване на геометрична прогресия от първокласник.

Ще се опитам да изместя часа за лягане, но като знам, че за ДГ лягаше около 23 часа, сега ми се струва, че имам цяла вечер пред себе си като заспи.

Няма място за сравнение с ДГ!
Там спят /или поне лежат/ по 2-3 часа следобед, в позната среда са. Няма стрес, умора, нова среда, нови хора, нови порядки.
Щом става в 7.00 детето, според мен трябва да е легнало най-късно в 8,30-9,00.
Пробвай. 

Психологията не е мода, нито пък е попълване на въпросници и анализиране на мимики и жестове.

Когато детето е уморено, сяда на чина си, не лежи на пода.
Когато детето не иска да слуша урока- изключва, тялом е в класната стая, духом витае, не се крие под чина.
Причина за поведението на това дете има и тя не е в недоспиването, непозната среда и пр. Лично аз бих се върнала в ДГ за разговор- честен и откровен, с учителките му там.

Успех!

Според мен това дете преживява огромен, ама наистина огромен стрес, и затова голяма вина има "учителката" (кавичките не са случайни). Детето е било стресирано от тръгването в първи клас, смяна на обстановка, режим, среда и т.н. Учителката просто се е постарала да му докара допълнителен стрес и резултатът е налице.

* Преместе детето си незабавно.
* Сигнализирайте в Инспектората за тази "учителка". Ако трябва стигнете и до по-горни инстанции.
* Осигурете на детето си спокойствие в дома, нека да се занимава с любими неща след училище, покажете му подкрепа си, обръщайте му много внимание. Аз мисля, че то с времето само ще заговори за преживяванията си. Просто му трябва спокойствие и позната среда. Срещите с още и още непознати лица ще го накарат да се затвори в себе си.

Успех от сърце!

Съжалявам за проблемите ви, Caprice.  Не съм специалист и не смея да давам съвети, но пожелавам проблемът да се разреши по най-добрия начин за детенцето.

Дъщеря ми също заспиваше в към 22:30 - 23:00, докато беше в градината, но сега едва изтрайва 20:30. Уморява се много и си личи. Още докато се прибираме от тренировка в 17:30 хленчи и от глад, и от умора.

Аз също гледам да е в леглото до 21.00 часа, не винаги заспива в толкова, но сутрин става мноооого трудно в 07.15 - 07.20, като започвам да я ръчкам в 07.00. Само веднъж отцепи в 20.00 и сутринта пак й беше трудно ставането.

Caprice, искрено се надявам преместването да му се отрази по най-добрия начин и сегашните ви кошмари да останат само гаден спомен. Моя първи срок в първи клас ще ми остане завинаги запечатан в съзнанието, истински кошмар. Но после нямаше по-щастливо и ученолюбиво дете от мен поне до...6 клас .

Само моето ли продължава да ляга към 22,30 - 23 ч.?
Надявах се, че с тръгване на училище ще се увеличи умората и ще ляга по-рано, обаче нямам никакъв шанс това да се случи скоро  
Намалих й гимнастиката, за да не се уморява, тя се записа в училище на карате и модерен балет  
В четвъртък последен час имат физическо, след кратка почивка карате и веднага след това модерен балет, свършват към 15 ч., пише домашните и от 17,30 ч. е на гимнастика час и половина - събират се към 4 часа физическа активност, но вчера пак легна в 22,30 и докато заспи стана 23 ч.... Сутрин става без проблем, дори по някога става с брат си. Мъчно ми е обаче за големия - три дни в седмицата става в 6,30 ч., а заради сестра си не може да заспи до 23 ч.... Той едва става сутрин 

При моята се случва инцидентно да ляга след 10, но в повечето случаи, ако не се случва нищо интересно /като например с баща й да се хилим истерично на някоя книга/, още към 9,30 отнася плувката, дори телевизорът да е включен на детски канал. Става без проблеми в 7, макар че й се ще да се поизлежи, но определено е наспана.
В събота и неделя обаче е кошмар - скача в 6 - 6,30 с бойни възгласи "Днес не съм на училищеее!". Никога не е била толкова ранобудна. Спасението са единствено слушалките на телевизора и таблета.

О, в събота и неделя е гробовна тишина сутрин поне до 9.00 у нас, освен ако мъжът не се е разшетал, само той е ранобуден . Ние трите сме доста поспаливи. Явно още от детска възраст си е индивидуално.

Общуването не винаги е лесно, на всякакви нива и по всякакъв начин. Понякога се влиза в завихряща се спирала от противодействие, в която всяка от страните се усеща атакувана и се мъчи да контаатакува. Трудното е това да се спре. Дори и едната страна да покаже готовност да опита, трябва и другата да стигне до същото, иначе няма полза от едностранни усилия. Понякога показването на готовност за открит диалог помага, друг път не, отсрещната страна не го вижда или не желае да го види, или не го приема за достоверно и продължава, или пък се приема за капитулация и открит път към нови атаки.
Изобщо, общуването с хора си е висш пилотаж. Нещата не могат да бъдат наслагани в категории винаги, разграфени по кутии, с алгоритми- ако това е така, то ако направиш онака, ще следва трето, пето, десето.
Общуването с психолога не измества необходимостта от взаимното общуване. Каква е ползата едната страна да се среща с психолог, а другата- не? Учителите минават ли през редовни психологически консултации? Ако не- защо? Посланието "всичко е наред" през широка усмивка не отваря общуване, а избягването му. Да, на затворена ръка нищо не можеш да дадеш, но дали си проверил наистина, че е затворена и не можеш да я отвориш? Това са дългосрочни отношения, за години. Не е среща за 5 минути и дотам. В този смисъл може би си струва опита?
Винаги при общуване има симпатии и антипатии, колкото и да се мъчим да не се влияем от тях, те съществуват и неизбежно модифицират склонността ни към разбиране на другия и реакциите ни.
Погледнах класификацията на родителите. Може ли сега да видим и класификацията на учителите?
Според мен детето търси внимание и като не може да го получи с позитиви, вече търси негативни начини за него. В същото време му е неприятно да е така. Лесно е да мачкаш слабия, индивида, когато излизаш от позицията на институция. Според мен принципът трябва да бъде диалог и непозволяване на мачкане нито от едната, нито от другата страна.

Ра, така си е, да.

Няма живот и за мен през уикенда. И в 12 да си легне дъщеря ми на следващата сутрин най-късно в 7 ще е на линия. Само като е при някоя баба спи до 9. Изтрайва поне светло да стане и идва да ме уведоми колко е гладна и как не издържа вече.

При нас от известно време също има повече драскано по тетрадките и започнахме да доупражняваме новия материал вкъщи. Не знам дали не се разсейва повече, защото всички грешки са от неразбиране. А след обяснение от моя страна, което продължава средно по минута, всичко става без грешка.

 ra2, добър пост
Класната на голямата ми дъщеря има спешна нужда от психолог или просто лекарства облекчаващи менопауза, не знам. Побърква 28 деца+родителите им - общо към 85 човека. Защо не ги обследват първо тях, да му се не види, а съветите за психологическа помощ валят само в посока родители и деца.

ra2, много добър пост.

Това се опитвах да обясня и аз, че общуването е двустранен процес и не само детето има проблем, а вероятно и учителката.