Сексуално насилие върху деца

Много тежка тема.

В бившото вече кино Култура в Сф, веднъж някакъв психо седна до мен и започна да ме опипва по краката. Изсъсках му нещо, не помня какво, и се преместих в другия край на киното. По-разумно може би е било да си изляза, но аз май не се уплаших толкова, колкото ме хвана гнус и се ядосах. Повече не посмя да ме приближи.

На 20+ двама келеши се опитаха да ме изнасилят. Никога през живота си не съм изпитвала толкова мощен, първичен ужас. Тресях се цялата, после близо месец не можех да стоя с човек от мъжки пол в едно помещение.

Моя близка роднина е била жертва на сексуално насилие като дете, извършителят е бил брат й. Казала е на майка си, но от страх, че бащата ще го смаже от бой и ще го изгони от дома им, тя премълчава и кара дъщеря си да мълчи. Насилието продължило с години 

Познавах момиче, прекрасно, умно същество, приятелка на моя съученичка от гимназията, изнасилвана от доведения й баща. Пропи се, после започна да се друса. Не знам какво се случи с нея..дали изобщо е между живите.

Гласувах със "съсед".Имаше куче,от големите породи-булдог или нещо подобно.Един път като минавах от там ми вика"Искаш ли да погалиш кучето,няма страшно-то не хапе и аз го държа"-и аз отидох.Като отидох,започна да ме опипва по гърдите-избягах  веднага,но имайте предвид,че действието се развива на улицата където живеем и минават постоянно хора.Не споделих със родителите си,но казах на приятелка-пак съседско момиче,оказа се че и на нея и се е случвало-но тя казала на майка си,и тя не и повярвала...Човекът директор на предприятие по комунистическо,пък тя(и аз) деца на простосмъртни-как да повярва,и на всичкото отгоре майка и беше негова подчинена.Ако бях казала на баща ми тогава,сигурно щеше да го пребие най-малкото.Опипването от съученици не го броя...бях от "цицорестите" момичета.

Ето това е лошото. Ако е бил непознат по ще се замисли едно дете. Но когато е такъв авторитет като родител, ще си каже, че е в реда на нещата, въпреки неприятното усещане, че нещо не е в ред.
Гласувах. При мен беше баща ми. Правеше тези неща когато беше пиян. Започна след развода. Може би съм била на 7 или 8. Само ме събаряше на леглото и почваше да ме мачка, лигави и целува. За щастие беше със забавени реакции и успявах да се измъкна, като често съм го удряла. Ама той докато се усети, че нещо го е думнало, вече бях извън стаята. И така някъде към 10-на пъти. Още след първият път гледах да го избягвам когато е пиян, но не винаги успявах. След известно време започнах да се държа грубо с него, обиждах го като го видех пиян.
Всичко това което разказах всъщност го бях забравила с години. Спомените ми се върнаха някъде когато бях на 20. Пушех на терасата и си мислех разни неща, като например защо изпитвам такава силна неприязън към баща си и баба си /неговата майка, която редовно ме биеше и тормозеше почти от бебе/. В главата ми само спомените за моите обиди към баща ми и в един момент сякаш бях залята от спомени.
Иначе има и по-лоши случаи от моя. Аз леко съм се отървала.
Имам познат, който с години от дете е бил изнасилван от чичо си. Сега не може да спи с жени, а с мъже. Кофито е, че има влечение към малки деца. Осъзнава, че това е нередно и май вече е решил да ходи на специалист по този проблем. Дано му помогнат.

Като нищо бих утрепала някой, ако ми пипне детето.
На мен никой никога не ми е посягал, но аз поначало съм много предпазлив и мнителен човек, доста обрана в комуникацията си, извън тесен кръг около мен.
В училище се биех, ако някой ми каже нещо, затова не ме закачаха.

     Не съм била подлагана на сексуално насилие като дете. Ако някой е извършил някакви блудствени действия с мен в обществен транспорт или друго обществено място, може би се е случило в доста ранна възраст. Нямам спомени да ми е направило впечатление, а доста добре помня много детайли от детските си години. Срещи с ексхибиционисти в парка съм имала, но не считам, че това е насилие.

Истината е, че на жертите просто не им се говори за това. Едно опипане, мръсни погледи и гнусни закачки са най- леките видове сексуално насилие, но има много много страшни истории, които в името на психичното здраве се задълбават в някоея тъмна дупка на съзнанието и никога не се изравят. Попаднах веднъж на предаване, където показваха какви неща може да си спомни човек под влиянието на хипноза. Някои по-добре да си останат там в бездната.

Имам чувството, че веднъж се оттървах на косъм от нещо страшно. И имах голям късмет, нищо друго! Знаете, почти всяка една от нас е имала онази приятелка, която знае повече, облича се по-освободено и разказва интересни истории за момчета... Та моята такава ме покани да я придружа на рожден ден в един блок. Отвори ни един възрастен мъж, погледът му беше отвратителен- пиян, размит, лигава усмивка. И аз погледнах докато се здрависваха, през рамото на приятелката ми от вратата- само мъжки обувки! Не маратонки, бяха си кожени големи мъжки обувки- и се чуваха много гласове..  Врътнах се без да помисля съзнателно, дим да ме няма- бягах по стълбите, втурнах се на улицата и бум в първото такси (кожодер на всичкото отгоре, та брат ми трябваше да го плати, като стигнахме у нас).. После тази ми приятелка дълго време се присмиваше на реакцията ми, разказваше с насмешка на другите колко съм била страхлива, но след години най-официално започна да си се движи в такива кръгове; беше и танцьорка след време... Значи, съвсем наред съм си била едно време.  

Всъщност винаги съм се брояла за една идея по-мнителна от моето обкръжение. Просто ми се говореше много вкъщи; баба ми още от детска възраст ми разказваше за някакви мръсници от квартала. Тя е вдовица от много много години и всякакви мъже са и отправяли предложения.. Дори млади! Майка ми се притесняваше, че ще ме "надъха" срещу мъжкия пол с всичките истории или ще съм ужасно страхлива, но мисля, че не ми е повлияло толкова отрицателно. А може би е чист въпрос на късмет.

Иначе са ме заговаряли разни типове- от коли, на спирката. Веднъж в автобуса имах чувството, че един чичо ми дишаше от задната седалка във врата- толкова близо му беше носът, но се преместих напред до една по-якичка жена.. Майка ми винаги ме е съветвала да седна или заговоря по-големи жени, ако съм в опасност. За съжаление дори бях попаднала на един човек, който не беше добре и ме причакваше известно време тук и там да ме плаши с бой, ако не съм му приятелка. Честно казано обаче в сравнение с други драматични събития тези случки са безобидни и не се осмелявам да ги споделям, ако насреща ми стои човек, преживял физическо насилие.

Аз гласувах за друго познато момче, но мисля, че не св вписвам точно в този отговор.
Баба ми е разделена с дядо ми от много години.По едно време имаше връзка с друг "дядо", който пък имаше син. Веднъж ни заведе двете със сестра ми при този дядка, синът му беше там. На втория ден влезе в стаята и ми донесе книга с приказки, накара ме да му чета и седна до мен и започна да ме пиопа. Сестра ми, макар и малка, явно усети, че нещо не е добре и излезе от стаята. Нищо повече не ми направи тогава, аз седях като препарирана и четях.
Вечерта издебнах да ядат всички и се скрих до телефона и набрах този при прабаба ми и вуйчо ми и го помолих да ни вземе.
Дойде след 1 час, за щастие селата са близки. Стана голям скандал, баща ми е полицай и изборът на мъжа беше или да влезе в затвора или да напусне страната.Направи второто.От тогава никога, никъде не са ни пускали без придружители.   С онзи не знам какво стана, учеше в семинарията, може и да е свещеник някъде.
Мнохо тежко го преживях всъщност, и до сега не понасям да ме пипат по-възрастни мъже.Не давах да ме пипат роднини, баща ми.Ходех известно време на психолог.

Не знам как да предпазя сина си, каквото и да направя може да се случи.За себе си съм решила да го възпитам, че не е длъжен да дава на никой да го целува и докосва, да не си мълчи само и само да не обиди бабата/дядото. Аз съм възпитана да подавам бузата за мазната целувка, дори да ме е гнус и да се усмихвам възпитано. Това си спомням от тогава, че не знаех дали да се дръпна и да изкрещя...да не би да си внушавам и да обидя чичкото.
Няма да пускам сина си с роднини да го водят нагоре и надолу, при някакви чужди и незнайни хора.
Въпреки, че съм против малки деца да имат лична техника-телефони, таблети и подобни, смятам да му купя телефон и да може във всеки един момент да ми звънне ако има проблем.

Иначе, и на мен са ми правили грозни коментари непознати на улицата. Няколко пъти са ме нападали, първият път се уплаших и бягах, докато онзи ме гонеше.Втория се ядосах и отвърнах, добре че беше зима и имаше лед.Онзи падна и го наритах, докато се изправи.

Ли Лу, голяма част от спомените под хипноза може да са фалшиви, под влияние на хипнотизатора. Има изследвания.

Да, хипнозата е много спорен метод, дори при психотерапия на хора с тежки травми. По принцип, науката все повече се отдалечава от прийоми, в които едната страна е пасивна; все повече се върви по посока на това консултирания да бъде "овластен" да се справя сам,  да се насърчава да е активен в разговора, да прави информиран избор и да взема решения.

Баща ми. Аз не помня, била съм на две и половина, но съм казвала на майка си, че тати Тони ми бърка в гащичките.
На 9 съм, пътувам сама в ранния следобед в полупразния 306, седнала съм и зяпам през прозореца. Точно преди да завие на Ректората и да спре, вдигам поглед и пред очите си виждам нещо, което прилича на черно, но си зная какво е- млад мъж отърква в бузата ми пениса си.
На 15 съм, отново пътувам в автобус. Мъж- инвалид сяда до мен на двойна седалка и моли да го държа, за да не падне на следващия остър завой. Аз го правя, а той се притиска към мен и с ръка ме стиска за гърдата, която се пада от неговата страна.
На 21 съм, работя като сервитьорка, прибирам се с такси, което съм повикала по телефона. В един момент шофьорът спира и си вади пениса. Уговорих го да се видим на следващия ден, че съм в цикъл и други такива.
Отново на 21 един тип се опита да ме изнасили в асансьора. Такъв шут получи от мен в корема, че качвайки се към дома си, се чудех, дали не съм го убила. От къде събрах тази сила, не зная и до днес, вероятно приток на адреналин, но кракът, с който го ритнах ме боля от стъпалото до таза близо пет дни.

 

Насилието е нещо страшно,особено когато се случи на дете.Винаги има последици върху психиката му,дори след много години.Жалко,много жалко.Чичо ми,в обществен транспорт,подвиквания на улицата,в парка.Всичко това ми се е отразило,не съм получавала помощ от психолог.Не съм била  изнасилвана,но за мен няма малко насилие.Щом още ги помня тези неща......

Не виждам подходящ отговор в анкетата. Партньор на майка ми, който живееше с нас за известно време. Намираше начин да ме целуне по устата и да ми пусне език. Била съм, може би, 4ти клас. Така и не казах на майка ми.

"Друг роднина или близък на родителите" не те ли устройва?
Пак добре, че навреме си се отървала... 

Просто не възприемам този човек, нито като роднина, нито като приятел на родителите ми. Той беше интимен партньор на майка ми. Струва ми се често срещано явление - самотен родител, втори "баща" да посяга на доведеното дете.