Бременна непълнолетна

  • 16 896
  • 232
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 158
Не прочетох всички отговори, но някои от съветите и мненията са просто безумни! И се правят някакви генерални заключения от сорта "родиш ли, живота ти свършва един вид" Ами пълни глупости! Забременях на 17 и приятеля ми беше 23 годишен студент. Случих точно свекървище, дето такъв панаир вдигна на сина си да не се жени, че сключихме брак, когато бях в 6-ти месец. Междувременно записах като частна ученичка и успях да си взема всички изпити, които беше възможно към момента. За жалост ми останаха и за след раждането на детето. Много трудно ни беше в един период, няма да заблуждавам никого, аз трябваше и работа да започна, за да получа майчинство. Поживяхме около година /докато се дипломира съпруга ми и започне работа/ при моите родители. После като се роди детето, моята баба идваше да го гледа докато аз ходя по изпити. Завърших си средното образование. След около 2 години записах задочно университет. Във втори курс се оказах бременна с второ. Прекъснах за една година, родих и продължих да уча. Съпругът ми ме подкрепяше и ми помагаше с децата. Дъщеря ми беше първи клас, като записах втори университет. Към днешна дата : имам 2 висши образования и добра работа, две пораснали деца - дъщеря и син, дъщеря ми също има семейство вече, дори имам внучка. Синът ми учи второ висше образование, има приятелка, но още нямат деца. На 48 години съм и животът ми е подреден и перфектен за моите виждания. Не се чувствам стара, не мисля че съм загубила нещо от живота. Сега можем да си позволим да пътуваме и да се забавляваме, докато много наши познати в момента имат все още малки деца. Така че всеки случай е индивидуален. Въздържайте се да давате съвети, които могат да преобърнат нечий живот. Всеки трябва да прецени до колко е склонен да положи известни усилия. И доколко иска да създаде семейство. Няма правилен или грешен начин да си подредиш живота, има подходящ за теб или не.

# 91
  • София
  • Мнения: 6 311
Момичето се е регистрирало днес, пусна темата и изфиряса. Но съчиненията по картинка не секват Laughing. Според мен е поредното сондиране на обществено мнение.

Или поредната "рейнтигова" тема  Wink Понякога имам чувството, че някой нарочно (за мотивите не мога да съм сигурна  Simple Smile ) пуска пикантни теми за неща, к. обикновено не се споделят току-така, пък било и "анонимно", във форуми...

# 92
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Скрит текст:
Не прочетох всички отговори, но някои от съветите и мненията са просто безумни! И се правят някакви генерални заключения от сорта "родиш ли, живота ти свършва един вид" Ами пълни глупости! Забременях на 17 и приятеля ми беше 23 годишен студент. Случих точно свекървище, дето такъв панаир вдигна на сина си да не се жени, че сключихме брак, когато бях в 6-ти месец. Междувременно записах като частна ученичка и успях да си взема всички изпити, които беше възможно към момента. За жалост ми останаха и за след раждането на детето. Много трудно ни беше в един период, няма да заблуждавам никого, аз трябваше и работа да започна, за да получа майчинство. Поживяхме около година /докато се дипломира съпруга ми и започне работа/ при моите родители. После като се роди детето, моята баба идваше да го гледа докато аз ходя по изпити. Завърших си средното образование. След около 2 години записах задочно университет. Във втори курс се оказах бременна с второ. Прекъснах за една година, родих и продължих да уча. Съпругът ми ме подкрепяше и ми помагаше с децата. Дъщеря ми беше първи клас, като записах втори университет. Към днешна дата : имам 2 висши образования и добра работа, две пораснали деца - дъщеря и син, дъщеря ми също има семейство вече, дори имам внучка. Синът ми учи второ висше образование, има приятелка, но още нямат деца. На 48 години съм и животът ми е подреден и перфектен за моите виждания. Не се чувствам стара, не мисля че съм загубила нещо от живота. Сега можем да си позволим да пътуваме и да се забавляваме, докато много наши познати в момента имат все още малки деца. Така че всеки случай е индивидуален. Въздържайте се да давате съвети, които могат да преобърнат нечий живот. Всеки трябва да прецени до колко е склонен да положи известни усилия. И доколко иска да създаде семейство. Няма правилен или грешен начин да си подредиш живота, има подходящ за теб или не.
Много повече ми импонира животът на Ава (на мен!), споделен в предпоследния пост, отколкото на някоя накумила се кариеристка на 40 и кусур, дето все нещо не й достигало, за да сътвори Идеалното семейство със Златните дечица, родени в Подходящото време.

Така че всеки случай е индивидуален. Въздържайте се да давате съвети, които могат да преобърнат нечий живот. Всеки трябва да прецени до колко е склонен да положи известни усилия. И доколко иска да създаде семейство. Няма правилен или грешен начин да си подредиш живота, има подходящ за теб или не.
Изключително умно изречение. Колко терзания ми костваше да го проумея. Но пък постигнах хармония, до която ограничени хора с предразсъдъци никога не достигат.

# 93
  • Мнения: 327
Е,аз не родих на 17,бях на 20.Но мисля,че се справих .Дискотеките и нуждите ми да излизам като всеки млад човек секнаха в момента,в който видях и взех на ръце дъщеря си.И понеже тя е на същата възраст като авторката моя съвет е да поговори с майка си,да и обясни.Мисля си,ако моята дъщеря ми каже това как бих реагирала.Ами да ви кажа замислих се,но бебето е факт и ако тя го иска ,то аз ще застана зад детето си,ако ще и да сме сами срещу света.И вероятно щях да я насърча да го роди,аз бих помагала.

# 94
  • постоянно
  • Мнения: 7 166
Скрит текст:
Не прочетох всички отговори, но някои от съветите и мненията са просто безумни! И се правят някакви генерални заключения от сорта "родиш ли, живота ти свършва един вид" Ами пълни глупости! Забременях на 17 и приятеля ми беше 23 годишен студент. Случих точно свекървище, дето такъв панаир вдигна на сина си да не се жени, че сключихме брак, когато бях в 6-ти месец. Междувременно записах като частна ученичка и успях да си взема всички изпити, които беше възможно към момента. За жалост ми останаха и за след раждането на детето. Много трудно ни беше в един период, няма да заблуждавам никого, аз трябваше и работа да започна, за да получа майчинство. Поживяхме около година /докато се дипломира съпруга ми и започне работа/ при моите родители. После като се роди детето, моята баба идваше да го гледа докато аз ходя по изпити. Завърших си средното образование. След около 2 години записах задочно университет. Във втори курс се оказах бременна с второ. Прекъснах за една година, родих и продължих да уча. Съпругът ми ме подкрепяше и ми помагаше с децата. Дъщеря ми беше първи клас, като записах втори университет. Към днешна дата : имам 2 висши образования и добра работа, две пораснали деца - дъщеря и син, дъщеря ми също има семейство вече, дори имам внучка. Синът ми учи второ висше образование, има приятелка, но още нямат деца. На 48 години съм и животът ми е подреден и перфектен за моите виждания. Не се чувствам стара, не мисля че съм загубила нещо от живота. Сега можем да си позволим да пътуваме и да се забавляваме, докато много наши познати в момента имат все още малки деца. Така че всеки случай е индивидуален. Въздържайте се да давате съвети, които могат да преобърнат нечий живот. Всеки трябва да прецени до колко е склонен да положи известни усилия. И доколко иска да създаде семейство. Няма правилен или грешен начин да си подредиш живота, има подходящ за теб или не.


 smile3501 smile3501 smile3501
Всичко е въпрос на амбиции и желание.

Като казвам това обаче смятам че да имаш връзка от 12- 13 години е прекалено рано.

# 95
  • Мнения: 5 513
Не прочетох всички отговори, но някои от съветите и мненията са просто безумни! И се правят някакви генерални заключения от сорта "родиш ли, живота ти свършва един вид" Ами пълни глупости! Забременях на 17 и приятеля ми беше 23 годишен студент. Случих точно свекървище, дето такъв панаир вдигна на сина си да не се жени, че сключихме брак, когато бях в 6-ти месец. Междувременно записах като частна ученичка и успях да си взема всички изпити, които беше възможно към момента. За жалост ми останаха и за след раждането на детето. Много трудно ни беше в един период, няма да заблуждавам никого, аз трябваше и работа да започна, за да получа майчинство. Поживяхме около година /докато се дипломира съпруга ми и започне работа/ при моите родители. После като се роди детето, моята баба идваше да го гледа докато аз ходя по изпити. Завърших си средното образование. След около 2 години записах задочно университет. Във втори курс се оказах бременна с второ. Прекъснах за една година, родих и продължих да уча. Съпругът ми ме подкрепяше и ми помагаше с децата. Дъщеря ми беше първи клас, като записах втори университет. Към днешна дата : имам 2 висши образования и добра работа, две пораснали деца - дъщеря и син, дъщеря ми също има семейство вече, дори имам внучка. Синът ми учи второ висше образование, има приятелка, но още нямат деца. На 48 години съм и животът ми е подреден и перфектен за моите виждания. Не се чувствам стара, не мисля че съм загубила нещо от живота. Сега можем да си позволим да пътуваме и да се забавляваме, докато много наши познати в момента имат все още малки деца. Така че всеки случай е индивидуален. Въздържайте се да давате съвети, които могат да преобърнат нечий живот. Всеки трябва да прецени до колко е склонен да положи известни усилия. И доколко иска да създаде семейство. Няма правилен или грешен начин да си подредиш живота, има подходящ за теб или не.
Както писа не ти е било лесно.
От позицията на миналите години е лесно,защото се позабравя туй-онуй и емоциите се притъпяват.Защо и е необходимо на момичето да минава през това?
Въпроса е не дали ще се справи,защото със сигурност ще се справи с памперси и пюрета.Но защо да не завърши ,да и е леко без дете ,дори и да не учи висше да поработи да се пошляе.И после да се товари с отговорности.
И ако има някой с проблемна бременност то и на 20+ и на 30+ няма да може да забременее.

# 96
  • Мнения: 41 922
Скрит текст:
Не прочетох всички отговори, но някои от съветите и мненията са просто безумни! И се правят някакви генерални заключения от сорта "родиш ли, живота ти свършва един вид" Ами пълни глупости! Забременях на 17 и приятеля ми беше 23 годишен студент. Случих точно свекървище, дето такъв панаир вдигна на сина си да не се жени, че сключихме брак, когато бях в 6-ти месец. Междувременно записах като частна ученичка и успях да си взема всички изпити, които беше възможно към момента. За жалост ми останаха и за след раждането на детето. Много трудно ни беше в един период, няма да заблуждавам никого, аз трябваше и работа да започна, за да получа майчинство. Поживяхме около година /докато се дипломира съпруга ми и започне работа/ при моите родители. После като се роди детето, моята баба идваше да го гледа докато аз ходя по изпити. Завърших си средното образование. След около 2 години записах задочно университет. Във втори курс се оказах бременна с второ. Прекъснах за една година, родих и продължих да уча. Съпругът ми ме подкрепяше и ми помагаше с децата. Дъщеря ми беше първи клас, като записах втори университет. Към днешна дата : имам 2 висши образования и добра работа, две пораснали деца - дъщеря и син, дъщеря ми също има семейство вече, дори имам внучка. Синът ми учи второ висше образование, има приятелка, но още нямат деца. На 48 години съм и животът ми е подреден и перфектен за моите виждания. Не се чувствам стара, не мисля че съм загубила нещо от живота. Сега можем да си позволим да пътуваме и да се забавляваме, докато много наши познати в момента имат все още малки деца. Така че всеки случай е индивидуален. Въздържайте се да давате съвети, които могат да преобърнат нечий живот. Всеки трябва да прецени до колко е склонен да положи известни усилия. И доколко иска да създаде семейство. Няма правилен или грешен начин да си подредиш живота, има подходящ за теб или не.

Браво  bowuu

Смятам, че голям стимул за да постигнеш всичко това - да завършиш, после и да следваш е било детето. Желанието ти е било да му осигуриш добър живот и да му дадеш пример.

# 97
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Естествено, че детето те прави по-организиран и целенасочен. Да се "пошляеш" можеш на всяка възраст. И по-добре за по-ограничено време (1 -2 вечери инцидентно, докато детето е при баба си или на екскурзия) отколкото с години да е перманентно състояние това шляене.

# 98
  • София
  • Мнения: 4 349
Това поредната пързалка ли е  newsm78 newsm78 newsm78

# 99
  • Мнения: 30 802
Естествено, че детето те прави по-организиран и целенасочен. Да се "пошляеш" можеш на всяка възраст. И по-добре за по-ограничено време (1 -2 вечери инцидентно, докато детето е при баба си или на екскурзия) отколкото с години да е перманентно състояние това шляене.

Аз все още се опитвам да декодирам как точно шляенето те прави "готов за живота", след като за живота ти трябват 2-3 практични хитринки, а не трупане на безкрайна драма, махмурлуци и умора. Накрая виждам хора на 26-27, които дори не са са и работили чак толкова и се чудят откъде да го подхванат. А уж имат "опит", но са съвсем неготови за живота.

И за мен е прекалено на 12-13 да ходиш с батковци, но да кажем, че това е едно от нещата, дето са балансирани на косъм и не може да се осъдят бездънно строго, защото се случват и няма какво да се правим на ощипани.

# 100
  • Мнения: 158
Деси, права си, че не ми е било лесно, то само бездействието е лесно  Laughing, но над този въпрос може да се разсъждава, ако тепърва се чуди кога да забременее. При вече съществуваща бременност нещата са други. Рискът, който носи един аборт никак не е за подценяване. Затова казах, че ако имаш желание и хъс, начин се намира. И ако човекът до теб те подкрепя, май имаш по-малко за губене, ако си родиш детето и положиш известни усилия да завършиш после, отколкото да си рискуваш здравето и възможността въобще да имаш дете. Но пак казвам, това е моята гледна точка, може за друг да не стоят по този начин нещата. Такова решение не би следвало да се взема по съвет на някой, а по лично убеждение. Колкото до шляенето, знам ли, аз и като ученичка нямах време и желание да се шляя, занимавах се активно със спорт, а там те учат да не си пилееш времето Laughing. Сигурно затова не ми е и липсвало, липсваше ми спорта, за който нямах време в някакъв период, но ...оцелях Simple Smile.

# 101
  • Мнения: 834
Естествено, че детето те прави по-организиран и целенасочен.
Ако си вече си такъв те прави по, иначе и 5 деца няма да те вкарат в правия път.

Имам познати, които родиха рано и общо взето родителите им изгледаха децата. В редки случаи е другояче, но в повечето нещата се развиват точно така.
Деца трябва да се правят когато си достатъчно зрял не просто да поемеш отговорността, но и да можеш да посрещнеш нуждите. В днешно време, при това изобилие на информация, да се говори за "грешки" е абсурдно.

# 102
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 229
Естествено, че детето те прави по-организиран и целенасочен.
Ако си вече си такъв те прави по, иначе и 5 деца няма да те вкарат в правия път.


Ако си вече такъв, и на 50 да родиш, пак ще се оваляш до лакти в л....на, както цветисто се изказа една разбирачка по-напред, и ще търсиш на кого да си тръснеш децата.

# 103
  • Мнения: 30 802
По-добре да родиш млад и да "тръснеш" децата на баби, отколкото да си вечен студент. По-добре е бабите да гледат бебе на 3 годинки, а не такова на 30...

Между другото, роденото от млада майка бебе, "тръснато" на баби може да има повечко ползи, отколкото отрочето на 38-годишна кариеристка, което е безценно, ама само след година вече се отглежда в институция.

# 104
  • Sofia
  • Мнения: 632
Днешните деца се развиват доста по - рано и физически (моята племенница е 1 клас и има гърди) и психически, а от тук явно и възрастта за започване на полов живот спада. Колкото до педофилията - това е друга тема...

Най-важното в момента е девойката да седне и да го обсъди с родителите и момчето. Какво ще предприемат, кои ще помага, как и с какво.

Живота не свършва с раждането на дете, напротив детето е най-големия дар за всеки родител.
За мен изказвания от рода на " ще затънеш в лайна и повръщано, ще си дебела и рошава и подобни" са пълни глупости. Вярно първите 2-3 години са по тегави, но не са болка за умиране. Дискотеките, кафетата и купоните няма да избягат. По тази логика като станеш на 25г живота ти свършва ли?
Вярно 17 години е малко рано да станеш родител, но не са първите и нито са последните дето са го допуснали. По-добре на 17г отколкото като онази жена на 63г дето роди преди няколко години.

А и аборта не е шега работа, физически се възстановяваш, но психически ще можеш ли?

Това е моето мнение и ако някои се чувства засегнат моля да ме извини  Peace

Общи условия

Активация на акаунт