ВТОРИ клас - 2 тема

Писмо девето:
Баба не ме обича
4 юни

Като се върна от двора, баба носеше в ръце нещо живо. Подуших го - много подозрително! А когато нещото измяука със слабо гласче, не остана никакво съмнение: ТЯ БЕ ДОМЪКНАЛА ВКЪЩИ КОТКА!
И се започна, бате, истински кошмар. Баба се въртя половин час около грозното, кльощаво коте. Бинтова му едното краче, че било счупено. После му наля мляко в чисто нова паничка. После измъкна моя панер-спалня и настани там натрапника! Намерила го била на двора, мяукало отчаяно от страх и глад. И тя, разбира се, се зае да го спасява.
Довтаса и моят приятел, конският доктор. Прегледа котето и каза, че счупеното ще му мине... като на коте. После седнаха с баба да пият кафе, а аз обидено излязох от стаята.
На третия ден, бате, ми стана ясно: БАБА НЕ МЕ ОБИЧА! Сутрин прави най-напред попара на гадното коте, а чак след това - на мен. Вечер, като седне да чете, взема в полата си пак него, а то мърка ли, мърка. Затова го и кръсти Мърчо. Ще му видя аз сметката на този Мърчо! И от къде се взе, да ми трови живота?! Не че ми е жал за моя панер или за млякото, дето го лочи - мъчно ми е, че баба явно предпочита него пред мен! Случи се нещо още по-лошо. Един ден котето взе да си точи ноктите по възглавницата на баба. Аз скочих отгоре му. То изсъска и ме одра по муцуната. Изквичах и се хвърлих повторно. Но тук баба ме сграбчи и - можеш ли да си представиш! - удари ме два пъти по задничето. Причерня ми. Не от болка, а от обида. Да ме пердашат заради някакво краставо коте!
Вечерта баба взе мен в полата си, макар че и бях сърдит и се държах студено. Почеса ме зад ушите, по гушата и ми заговори тихо:
-Глупаво куче... Ами че аз си те обичам както преди! Ревнивецът на баба... Мърчо ще го поохраня, ще почакам да му зарасте крачето и ще го подаря на леля ти Янка. Тя отдавна се оплаква, че на тавана и в килера им шетат мишки. И как можеш да ревнуваш от нещастно, болно котенце? Виж какъв си голям, силен, здрав - не те ли беше срам да се нахвърлиш на животинче, по слабо от теб? И какво толкова ти е сторило? Място има за двама ви, млякото също стига за двама ви. Хайде сега да се сдобрите с Мърчо! И не бъди вече такъв егоист!
Не знам какво значи егоист, но сигурно е нещо много лошо и обидно за едно куче. Пък сигурно и за човек. Още не ми беше преминал ядът към Мърчо, но заради баба направих усилие. Докато махах дружелюбно с опашка, успях да му изръмжа:
-И да не си посмял да си точиш ноктите на бабината възглавница, че само на котки ще ми станеш!
Заживяхме си тримата уж в мир и любов. Ала вчера...
Мърчо си лежеше мирно в панера, аз рекох да му покажа на какво съм способен. Стоях на задни крака, гоних си вихрено опашката, после хукнах подир една нахална муха. Тъкмо скочих да я клоцна със зъби - и се блъснах в крака на масата. Чу се трясък: на пода падна и се счупи бабината любима чаша, дето ти си и я подарил. Замрях от ужас. И точно в този момент влезе баба. Видя парчетата от чашата и ахна.
Бате, много ми е трудно да ти пиша какво стана по- нататък. Аз... аз се уплаших. И като се уплаших, взех, че изтичах до панера и залаях яростно срещу Мърчо.
-Той ли бутна чашата? - попита строго баба.
-Баф, баф! Той! Той! - потвърдих аз.
-Ами тогава ще го набия с пръчка! - каза тя и ме погледна особено.
Донесе отвън пръчка, обели и бавно кората. После измъкна Мърчо от панера. Той гледаше невинно със зелените си очица и дори почна да мърка. Баба вдигна пръчката и пак ме погледна...
Тук, бате, дакелското ми честно сърце не изтрая. Дотам ли бях изпаднал, заради моя беля да бият едно жалко коте! Хвърлих се, дръпнах пръчката от ръката на баба и се строполих в краката и. Лежа и целият, от носа до опашката, изразявам едно: аз съм виновен, аз! Пръчката лежи до мен, ей сега баба ще я грабне... Но вместо това чух:
-Стани! Макар и със закъснение, ти прояви доблест, достойна за един дакел. Прощавам ти. А ти поискай прошка от Мърчо.
Близнах котето по ухото, то се притисна доверчиво до мен. А баба ни гледаше замислено...
Разказах ти, бате, за най-позорната постъпка в моя живот. И ми поолекна. А и баба никога не ми припомни това. Мърчо вече живее при леля Янка, крачето му зарасна. Лъснал е косъма - нали там се храни с мишки! Ще речеш, няма вече пречка да съм напълно щастлив и спокоен. Да, ама...
Бате, у дома никой не е болен, а брадатия конски доктор се мъкне през ден, през два! Сядат с баба, пият кафето и си приказват за какво ли не. Днес той дори се опита да я хване за ръката, но тя я издърпа... Що не си гледа конете и кравите! Ще го причакам някой ден на двора и ще му кажа две-три мъжки приказки. Но този път май ще е по-трудно, отколкото с Мърчо...
Ох, бате, бате, сложно нещо е животът!

Твой ревнив Джери