Съпруги на военнослужещи - 14

Добро утро,благодаря ви момичетаза поздравите,на Фло за песента.За Рибарица-бяхме там преди 5 години,част от хотела беше ремонтирана,другата част не беше.Като цяло ни хареса,но ние бяхме през Май и в ремонтираната част.Хареса ни това,че имаше детски кът на двора и барбекюто,в което се събирахме всяка вечер(бяхме 5 семейства),все пак беше топло.Незнам за зимния сезон како може да се прави там.Надявам се да съм полезна,макар че за 5 години много неща сигурно са се променили.

Милите ми момичета, разчувствахте ме 
От 2 дни се каня да намина да почерпя, но уви - времето все не стига. Благодаря за прекрасните думи и пожелания. Да ви се връщат стократно.
Рождения ден мина по вода, без изненади. Много натоварващо ми въздейства, но няма как. Бяхме от 11 ч до 16 ч в заведение с детски кът, за да почерпим тайфата. От 18:30 ч пък бяхме с роднини вкъщи. Без сили останах, но всичко си струваше.
Малко снимки:

stef87, честит рожден ден на малкия на патерици! Да е жив и здрав! Много сте хубави на снимките!

Привет мои мили военни красавици

КАТИВИТА, и аз ти се радвам за навременните, точни и компетентни отговори, но не мислиш ли, че мъжете едва ли са толкова възхитени от твоята информираност . Ами ти им прецакваш фонд И АЗ СЪМ ЧОВЕК. Нямам представа колко са 20-те%, но сигурно са си сумичка, заслужаваща внимание.   Момичета, а вие се правете на разсеяни и не надничайте към заветните 20%. Контролирайте бюджета, но не пипайте скритите резерви на момчетата си. Нали и те трябва да имат самочувствие На времето, пращам сина да купи хляб и му давам точно пари. Той погледна парите и ми казва: дай ми още няколко стотинки, за самочувствие

Какво става тази сутрин?  Всички ли са поспалани, та няма кафе? А, ще извадя присъствената тетрадка и червената химикалка. Добре, че ММ тази сутрин ме поглези. Направил кафе и го носи в спалнята. Не си мислете, че всеки ден е така , но му доскучало и така решил да ме събуди. Е, успя. Изпих си кафето и като се ентусиазирах, та цяла сутрин се занимавам с цветята си. Почистих изсъхнали листа, поразрових пръстта, полях ги. Сега малко да си отдъхна, пия дюлево чайче, ще нагледам вас и бабите, после ще се правя на красива и бегом към тръстиката. Днес ще е много натопорчено - 10 души по график, от които 2 деца + 2 извънредни. Много зъби е насадил Господ  на всеки...

Довечера ще поздравя " музикално" още една от вас. Коя ли ще бъде?

Хайде за сега толкова, отивам при бабите.
Спорен ден, милички

ПП Много се радвам СТЕФИ, че ни направи съпричастни на голямото тържество-толкова усмивки, настроение и позитивизъм. Зареди ме и мен. Всички да сте живи и здрави. А сега релаксирай. И по-честичко ни навестявай.  

МИРИЕЛ, как сте миличка, как са мъничетата? Като си помисля, че скоро не си писала, все намирам оправдание за теб - сигурно не ти е лесно, нямаш и много свободно време, щом сами си гледате дечицата. Да сте живи и здрави. Грижите сплотяват семейството. Радвам ти се и ти се възхищавам. Разкажи с по няколко думички за чаветата Така си представям вашето семейство ( В ролята на четвъртото дете - мъжО )

Фло, всички сме добре за сега. Малкият има сополки, но ще ги преодолеем. От няколко дни се превърна в преследвач и ме следва навсякъде в стаята. Ако е в проходилката е по-бърз, но тогава пострадват краката ми. Не търпи много да не се занимавам с него, но като цяло е много добричък. Заиграе ли се сам - имам малко време, после се придвижва до мен и няма как. Не иска да приказва, да повтаря и да яде по-твърда храна. Трябва да призная, че храненето в този етап ми е най-голямата грижа и неприятна работа. Ако си хапваше всичко - няма проблеми, а той отказва. Все още го кърмя и то доста често, имаме си поне три нощни хранения и не ми достига съня.

С Дима съм отново върната в първи клас. Ченгелчета, бастунчета, гласни и съгласни, смятане до десет. Смятах, че няма да имам проблеми с нея, защото я смятам за по-концентрирана от сестра й, но в момента, в който се поочупи в класа и се започна с разсейването. Госпожите по занималня на нея и кака й се бяха събрали в понеделник в двора и ме посрещнаха все със забележки - говорели, закачали се, разсейва ли се. Димана трябвало да я приучим да не се разсейва, а аз й казах, че четири години се боря със същото с Вики, но не става. Слава богу, че Вики се учи въпреки всичко, дори ходи да помага на първи клас. Притеснявам се, че от следващата година "лесното" свършва и пети клас нататък хич не е лесно, особено с различни учители, към които трябва да привиква.

И двете ходят на волейбол уж за изразходване на енергията, свикване с работа в екип и нови приятели извън училище. Имам чувството, че идват още по-заредени, отколкото капнали. Обмислям да ги записвам на курс и по английски и в момента събирам мнения за школи.

За мен - само кроя планове да излизам с приятелки, да ходя на зумба, или да си пиша историите. В крайна сметка не правя нито едно от трите. Понякога чета, ровя се безцелно в нета късно вечер, когато всички спят и то когато ММ го няма, защото ако си е у дома нямам време и желание за това. Ядосвам се на всичко, което ме заобикаля и умирам от яд, че нямам талант за езици, за да напусна страната. Само се шегуваме с ММ, че ще си поживеем, когато децата пораснат, ще си вземем някъде къщичка с двор /и тук следват безкрайните ми желания /, ще си се гледаме, а после ще се радваме на внуци. Тъпо ми е, че не мога да се усетя в сигурност, че не мога да усетя как някакви хубави неща ще ми се случват в бъдеще. Оставям на страна семейството - тук всичко е както трябва /да чукна на дърво/. Липсва ми соц. живот, но от друга страна нямам силите и желанието да се гмурна отново в него.

Стеф, прекрасни сте! Много ви се зарадвах!
Мириел, аз сега разбирам, че имате три дечица. Може би ми е изхвръкнало от главата, извинявай. Но да ти кажа, че ти се възхищавам на куража / в рими проговорих  / Напълно  е нормално състоянието, в което си изпаднала. Нали повечето от семействата у нас са точно в такова положение-разкъсват се между сто неща, борят се да осигурят нормален живот за децата си и им е криво, когато не се получава. Доколкото разбирам си все още в майчинство. Което пък означава липса на време за самата теб, по-малко или напълно липсващи социални контакти, непрекъсната умора и недоспиване...Всяка една от нас е минала по този път /на някои им предстои, живот и здраве/ и знаем за какво говориш. Аз лично за себе си се опитвам да превърна в някакъв вид мантра пожеланието "Важното е да сме здрави и да сме заедно, останалото ще се нареди някак си". Може малко да е, но ми помага.
Мммм, Фло са  я глезили тази сутрин! Заслужаваш го, Фло! С толкова любов пишеш за "гаджето", изобщо не се съмнявам, че се грижиш прекрасно за него и го обграждаш с много нежност и внимание. Как да не те поглези човекът 

Добър ден, момичета! Много работа днес не смогнах да пиша. Miriel възхищавам ти се, че в това трудно време си с три деца, за които знаех от предни теми. И аз съм в твоето положение с мислите и кроенето на планове,  но важното е децата да са добре и ние, за да ги гледаме и помагаме, пък дано нещата за в бъдеще станат по-добри. Ама, не ми се вярва. моите две деца са от злоядите, много лошо е това, голям тормоз. Голямата до пубертета не хапваше нищо, дори и сладко, ама сега похапва - но си е капризна, не всичко яде. Малката пък я кърмих 2 години, през които ядеше "на поразия", всичко нямаше нещо, което да не харесва. Но бяла захар и шоколад не познаваше. Спрях кърменето и като каза това дете, това не обичам, онова не обичам, само шоколад иска. И аз като теб не спях нощем, за което ти съчувствам, защото имаш още две душички, а които да се грижиш, не можеш да спиш с малкото.
Стеф прекрасно детенце, толкова е сладичко, че ми се иска да го нагушкам и нацелувам. И с таткото, предполагам, са си лика прилика. Вие също сте мн хубави и усмихнати.
sad_woman, мила, мисля че ти имаш желание да минеш в отбора на бременните ни мами.

Стефи, мн сте сладички всички, снимките са мн красиви и цветни. За всичко си се погрижила в детайли, спретнала си страхотен празник на този малък сладур.
Аз днес съм се отдала точно на среща със стари приятелки по женски, отдавна ги пренебрегвах, липса на време от всички страни. Но сега съм толкова заредена, че сме си обещали поне 2 пъти в месеца  да се виждаме и да си поговорим хубаво по женски, в това забързано ежедневие забравяме колко са важни хората и общуването очи в очи.

albena30, голямата ми дъщеря все още не яде пресни плодове и зеленчуци.  Много неприятно със злоядството.

патенце-то, страхотно е, че си отделила време и за приятелки. Май трябва да се взема в ръце, да се обадя тук-там и да се уговоря иначе само с намерения нищо няма да стане. Ако нямам уговорка мога да се мотам със седмици и месеци да се видя с някой.

Интересното е, че се справям с трите най-добре, когато съм сама без ММ. Снощи всичко с тях беше приключено до 20 ч. - оправяне на раници, преглед на домашни, къпане, вечеря, зъби и кратки игри. Към 21 ч. всички спяха. Когато ММ е у дома сякаш повече се мотаме, късно се вечеря, защото той ходи на зала до към 19.30. Дори и да не го чакаме нещата се отлагат във времето и понякога до към 21 не сме се оправяли.

Има ли някои от вас, които ще са на Боровец в края на февруари?

Здравейте,

Много хубава тема имате... чета ви от няколко дни...
Като бях студентка си виках, че искам да имам униформен мъж един ден... не знам защоо, но са ми някак много симпатични с тези униформи.. хихи 

Таа.. сега 4 години след студентството.. имам бъддещ мъж - с униформа.. хаха
и затова ми стана и интересна ваашата тема, надявам се, че нямате нищо против да се включа и аз

Приятна вечер от мен! 

Привет военни красавици. Рано е за вечерна проверка, аз все още съм на тръстиката, но се налага да свиря отбой.

ПО УВАЖИТЕЛНИ ПРИЧИНИ СРЕЩАТА С ЛУННО ЦВЕТЕ СЕ ОТЛАГА. МНОГО СЪЖАЛЯВАМ. ЩЕ СЕ УГОВОРИМ ЗА ДРУГА ДАТА. ЗДРАВЕ ДА Е САМО!

Аз пък бях обратното. Е, припадах по мъже в униформи по филмите, но на живо - не. Израснах до Школата в Плевен. Много войници, много нещо. Когато минаваха с камионите гледах да се скатавам някъде, защото мразех когато подсвирваха и подвикваха. А налагаше ли ми се да минавам покрай оградата - ужаааааас
Но пак си взех военен, което само ми напомня, че не трябва да се заричам за нищо. Животът е странно и прекрасно нещо.

Miriel, и аз съм се убедила, че когато ММ го няма съм по мобилизирана и като не ми се пречка или разсейва всичко става по-бързо.
I miss you, добре дошла в темата ти, ще се радваме да научим малко повече и за теб. Колкото повече толкова по-добре. За мъжете с униформа, винаги съм бягала умишлено от военните момчета, за мен те са само колеги, но съдбата си знае работата и си намерих мъж с малко по различна униформа , но все пак униформа.
За срещата, надявам се уважителната причина да е хубава и честно да си призная малко се радвам, че няма да е точно в събота, защото нямаше да мога да присъствам, а мн ми се искаше да се запозная и с ЛУННО ЦВЕТЕ.  Пожелавам приятна и уютна вечер на всички

Благодаря за топлото посрещане
Ами нещо повече за мен... живея в Пловдив.. още съм прясна прясна в семейните отношения.. сгодени сме все още, смисъл.. не съм законна съпруга на моя любим мъж във ВВС униформа

Aми то така като си говоря сама за себе си.. питайте нещо и вие..

Хайде лека за сега.. сладки сънища от мен