ето една късна закуска от мен!
С пожелание за усмихнат и ползотворен петък
.Посмях се с несгодите на Miriel, "до болка" познати ми. Закуски, изсъхнали плодове, съм намирала в раницата, когато голямата бе 1-4 клас. А за вината, май все майките сме им виновни, ей един път тати не стана виновен
.Seti Beti защо изпращате котенцата чак в Малайзия?
Като писахте за неграмотните роми - навремето, когато ММ работеше с наборни войници, имаше помаци и българчета от някое забравено от бога място, които познаваха часовника само до половината, т.е. час и няколко минути или час без няколко минути; имената им бяха татуирани на ръцете, за да ги помнят; един не можеше да пише и на занятие прерисуваше буквите от тетрадката на друг ... За съжаление неграмотността в страната ни постоянно расте, дори ми се струва, не пишат и не говорят грамотно дори някой учени люде
(визирам доценти, професори, на които правя учебници).
После обаче с Тео легнахме гушнати и го отнесохме до към 10.30 





за теб и за доброто ти дете 
