Живея със свекървата

Абе, в реда на нещата било съжителството със свекъри, ама темата за оплаквания от свекървите, в която снахи и свекърви редовно се дърпат за косите, е най-бързо вървящата тема във форума. 

Не знам, толкова ли е трудно да се разбере, че не всички хора могат и искат да се изнесат в големия град, да почнат да печелят така, че да си купят жилище?
София заприлича на кочина с изнервени до крайност, ходещи по главите си жители.
От друга страна- хората сме различни и ако аз съм от тези, които не биха живели със снахи и зетьове, то има други, за които би било удоволствие.
Всичко е до нагласа и характер, ама тук ако се зачете някой и с пистолет в тила не би се съгласил на съжителстване.

Добре, ами ако свекърите не ги искат младите в къщи? Тогава какво? Няма да се женят, защото никой не им е осигурил условия за това?

Има един виц, в който трима свещенници с различна вяра спорили кога започва живота. Ще ви спестя вица, само ще ви кажа, че накрая равина казал, че животът започва, когато ти порастнат децата и ти умре кучето

Който иска намира начин, който не иска си намира оправдания.

Да, отчитам, че не всички имат възможност да печелят добре, но отчитам и че не всички полагат нужните усилия. Съгласна съм, че сме различни. Дори във форума съм чела момичета и свекърви, които споделят, че им харесва такова съжителство. Но въпросът е да се харесва и на двете страни. Ето, ти самата не си приела подобно съжителство и си се изнесла от апартамента в къщата на село. Но, ако нямаше възможност да закупиш тази къща, какво следва? Съжителство, изпълнено с мир и любов, съжителство с взаимно късане на нервите или опит на младите да живеят отделно? За трети вариант не се сещам.

Yellow! не си давам кучето, пък!

Точно в останалите градове е много по-лесно двама работещи да живеят отделно пък било то под наем или в дом, закупен на кредит.
Цените на имотите са в пъти по-ниски, наемите - също, а заплатите на масовите позиции не са много по-различни от тези в по-големите градове. Единственият проблем е намирането на работа, което е по-трудно, от колкото в по-големите градове, но не е невъзможно.

За нагласата съм съгласна. Моята е такава, че ако мъж иска от мен да живея при родителите му, по-скоро бих се замислила за раздяла (в случай, че държи на това и не иска да живеем отделно), дори и родителите му да са най-прекрасните хора на света. Да е нещо временно, примерно за месец-два максимум - добре, но за по-дълго в никакъв случай.

Хората не трябва да се поставят в рамки.Какво значи не полагат усилия?Ще полагам усилия само за нещо,което искам.Аз в кочината и гъмжилото от хора и мръсотия в две-три стаи за сто бона не желая да живея.
Ако не й харесва на снахата-решение винаги има.Разбира се,че ако живееш в постоянен тормоз и нямаш лично пространство,има  кавги няма да търпиш.Ако виждам,че не съм желана някъде,че преча на хората, няма да стоя там.Няма да е честно нито за мен нито за др.страна.Не искам да се натрапвам на никого и да се тормозят заради мен,само че и аз няма да си разбивам нервите.
Къща и родители си имам.😊
За да търпя трябва да нямам избор.
Аргументите ми,че е в реда на нещата(за мен,не ангажирам никого с мнението си) е,че това е моят дом(в случая на сина) и аз имам право да живея в него.Кой както желае,така да го тълкува.
Не ме вълнува дали това ще се приеме за добър аргумент или изобщо за такъв.
Не всеки иска, може и има силите да се нагърби с кредит за жилище,който ще плаща до пенсия.
В  конкретнаъа ситуация тормоза е за снахата и за бъдещето и дете.Мъжа  й не се и замисля,на него си му е добре.Аз,от позицията на бременна жена,ще драпам с 300 да си извоювам поне някакво пространство  за мен и детето,което ще се появи в тая къща.Ще поставя картите на масата и ще инициирам сериозен разговор.Щом ще живеят заедно трябва да се разберат с добро.
Ще имам уважение към жената,че ме е приела,но и ще настоявям да имам и аз някакво място там.Момичето е бременно все пак,с разговор и добра дума може да се разберат.
Ако ли не-чантата и при нашите да си карам спокойна бременност.Как ли няма да си наруша спокойствието,нервите и моето здраве и това на бебето ми и да трая свека всеки ден,заради мамин синковец,който не стои на мястото си.
Когато двама човека се уважават и вървят заедно нещата ще станат,независимо къде и с кого ще живеят.😊

А, ако не ѝ харесва на свекървата?

Зизу, и аз това мислех да напиша:

Точно в останалите градове е много по-лесно двама работещи да живеят отделно пък било то под наем или в дом, закупен на кредит.

Една учителка, една медицинска сестра например вземат почти същите заплати и дори да има разлика тя е пренебрежимо малка. Служители в общината, в съда, в пощата и да не изброявам. Могат да се дадат и други примери. А да не говорим какъв глад за лекари има в провинцията? Но за тази работа трябва да си учил.
Свекърва ми е медицинска сестра. След като се пенсионира е имала по 2-3 предложения за работа, защото нямаше млади сестри. Да обаче с времето заплатите на сестрите ги пооправиха. Не са супер, но за провинцията са доста задоволителни. И тогава както си работеше й понамекнаха, че вече имат млади сестри кандидатки за работата и я принудиха да напусне. После я викаха само през лятото да замества докато са в отпуска. Така че не оплаквайте народа в провинцията, има зле, но хората с професия живеят по-прилично от много софиянци и при много по-нисък стрес. С малко старание и упорство може да се постигне самостоятелен живот.

Ако не й харесва на свекървата-се изнасям и не живея при нея.Аз казах вече.Няма да живея при хора,които не ме искат.

Мис Бингли, какво означава не те искат? Свекърите не се женят за теб. Те са женени помежду си в общия случай, има и хора останали сами. Може да те харесват, просто да не желаят съжителство по принцип без да е вложено лично отношение.
Според мен нагласата на младите трябва да е обратна - те да са готови да се борят и работят за съвместния живот, а ако някой от родителите на младите предложи отделно жилище, етаж от къща или съвместно живеене да решат устройва ли ги това или не и на тази база да вземат решение.

Точно.

А, третия вариант съм го измисли- наемаме с общи усилия една гарсониерка за мен,където си прехвърлям мебелите, които не им трябват и си живея, а те като решат, да дойдат на гости......

Този вариант пак е опит на младите да живеят отделно. Няма лошо да е с общи усилия.

Интересно, защо те не го чувстват така, а масово пристигат в София?

Масово, масово, колко да е масово?
Аз редовно пътувам между 4-ри областни градове в срещуположният край на България и като гледам хората са си там - и млади, и стари. Дори в родният ми град е пълно с млади, а не е като да е с голямата перспектива.